Софи Кинсела - Можеш ли да пазиш тайна?

Седя, тъпо загледана в пластмасовата си чиния, и си повтарям, че семейният ни пикник не може да продължи до безкрай все пак, нали така? Татко и Нев си размениха сигурно милион шеги на тема „Не споменавай Конър“. Кери ми се изфука с новия си швейцарски часовник за четири хиляди лири и с това, че компанията й непрекъснато се разраствала. А в момента ни разказва как миналата седмица играла голф с главния изпълнителен директор на „Бритиш Еъруейс“ и той се опитвал да я примами на работа при него.

— Всички ме искат да работя при тях — отбелязва тя самодоволно, като отхапва от едно пилешко бутче. — Но аз им казвам, че ако имах нужда от работа… — Спира насред изречението и пита: — Желаете ли нещо?

— Здравейте — чувам познат сух глас.

Бавно вдигам глава, като премигвам срещу слънцето.

Джак! Стои на фона на синьото небе в каубойския си костюм. Усмихва ми се едва забележимо и усещам сърцето ми да се обнадеждава. Дошъл е да ме вземе. Трябваше да предположа, че ще дойде.

— Здрасти! — отговарям замаяно. — Мамо, татко, това е…

— Казвам се Джак — прекъсва ме той с ведър тон. — Приятел на Ема. Ема — поглежда ме с нарочно безизразно лице, — боя се, че имаме нужда от теб.

— О, Боже! — Усещам да ме залива вълна на облекчение. — Е, няма значение, случва се.

— Жалко! — възкликва мама. — Не можеш ли да останеш поне да си доизпиеш чашата? Джак, заповядай, седни при нас, вземи си бутче или баничка.

— Налага се да тръгваме — казвам припряно. — Нали, Джак?

— Боя се, че да — потвърждава той и ми подава ръка, за да стана.

— Съжалявам — обръщам се към останалите.

— Няма проблем! — все така ехидно се ухилва Кери. — Сигурна съм, че имаш някаква жизненоважна работа, Ема. Всъщност предполагам, че цялото това мероприятие ще се провали, ако не си ти!

Джак спира. Много, много бавно извръща глава и й отправя дълъг поглед.

— Нека позная… — подхвърля любезно. — Вие сигурно сте Кери.

— Да! — потвърждава тя изненадано. — Точно така.

— Мама… и татко… — Джак оглежда лицата им едно след друго. — А вие трябва да сте… Нев?

— Позна! — изкикотва се Нев.

— Чудесно! — разсмива се и мама. — Ема явно ви е разказвала за нас.

— Да… разказвала ми е — съгласява се Джак и оглежда групичката ни с някак странно заинтригувано изражение на лицето. — Май ще имаме време за по едно питие все пак.

Какво? Какво каза?

— Прекрасно! — засиява мама. — Винаги се радваме да се запознаем с приятелите на Ема!

Наблюдавам с пълно недоумение как Джак се настанява удобно в единия край на одеялото. Така де, той трябваше да ме спаси от този семеен пикник! Не да се присъединява към него. Бавно се отпускам до него.

— Значи, Джак, и ти също работиш за компанията, а? — подхвърля татко, като му сипва чаша шампанско.

— В известен смисъл — отговаря Джак след кратка пауза. — Би могло да се каже, че… работех.

— В момента си между две работи, така ли? — пита мама тактично.

— И така може да се каже, предполагам — леко се усмихва Джак.

— О, горкичкият! — възкликва мама съчувствено. — Но не се тревожи, убедена съм, че все нещо ще изникне.

Господи! Тя няма абсолютно никаква представа кой е Джак. Никой от семейството ми няма представа кой е Джак.

Не, не съм сигурна, че цялата тази история ми харесва!

— Но навярно в момента ти е трудно финансово, нали, Джак? — продължава мама състрадателно, като му подава картонена чиния с пилешко бутче. После бърка в кошницата и му тиква в ръцете два големи домата и опакована с фолио формичка с готова баница, купена от „Сейнсбъри“. — Ето, вземи, това ще ти помогне да избуташ днешния ден.

— О, не! — опитва се да й ги върне Джак. — Не бих могъл… наистина…

— Вземи ги! Настоявам! — не се предава мама.

— Ами… много съм ви признателен — отправя й топла усмивка Джак.

— И от мен един безплатен съвет за кариерата ти, Джак — подхвърля Кери, дъвчейки парче пилешко.

Сърцето ми се свива нервно. Моля те, моля те, Кери, не се опитвай да учиш Джак как да ходи като преуспяваща бизнесдама!

— Слушай Кери, момчето ми! — вметва татко гордо. — Тя е звездата на семейството ни! Има своя компания!

— Наистина ли? — пита Джак любезно.

— Моя собствена туристическа агенция — натъртва Кери със самодоволна усмивка. — Започнах от нулата. А сега имам четиридесет служителя и годишен оборот малко над два милиона лири. И знаеш ли каква е тайната за успеха ми?

— Ами… не, не знам — отговаря Джак.

Кери се привежда към него и го фиксира настойчиво със студените си сини очи.

— Голфът!

— Голфът? — повтаря Джак.

— Бизнесът е въпрос на контакти! — натъртва Кери. — Всичко зависи от връзките. И ще ти кажа, Джак, че аз съм се запознала с най-влиятелните хора в бизнеса на тази страна на игрището за голф. Благодарение на голфа познавам шефовете на всички големи компании. Дори на тази тук — махва тя към къщата с недоизяденото пилешко бутче в ръка. — Познавам шефа тук. Още утре мога да му се обадя, ако поискам.

Зяпвам я, смразена от ужас.

— Ама наистина ли? — пита Джак, сякаш изпълнен със страхопочитание.

— О, да! — потвърждава Кери, навежда се към него и добавя доверително: — И то баш шефът!

— Баш шефът — повтаря Джак. — Страхотно.

— О, Кери би могла да му каже някоя добра дума за теб, Джак! — разпалено подхвърля мама, обзета от неочаквано вдъхновение. — Ще го направиш, нали, Кери, миличка?

Усещам да ме напушва истеричен смях. Само да не беше всичко толкова потискащо!

— Май ще трябва незабавно да се запиша на курс по голф — казва Джак съвършено сериозно. — За да се запозная с подходящите за кариерата ми хора. — Повдига леко вежди към мен и пита: — Ти как смяташ, Ема?

Загубила съм ума и дума от неудобство. Иска ми се да потъна в земята от срам.

— Мистър Харпър? — чувам гласа на Сирил и въздъхвам с облекчение.

Всички вдигаме глави към него. Сирил се навежда уважително към Джак.

— Безкрайно съжалявам, че се налага да прекъсна разговора ви, сър — казва той, като оглежда озадачено семейната ни групичка, сякаш се пита поради каква причина великият Джак Харпър е седнал при нас. — Но Малкълм Сейнт Джон е тук и би желал да размени няколко думи с вас.

— Да, разбира се — кимва Джак и добавя с учтива усмивка към мама: — Бихте ли ме извинили за момент.

Джак закрепва внимателно чашата върху чинията си, изправя се и се отдалечава, а близките ми се споглеждат объркано.

— Значи му давате втори шанс, а? — подвиква татко шеговито към Сирил.

— Моля? — пита неразбиращо Сирил.

— Това момче Джак… — махва татко към Джак, който разговаря с внушителен на вид възрастен мъж, облечен в морскосин блейзер. — Мислите отново да го назначите, нали така?

Сирил мести втренчен поглед от татко към мен и обратно.

— Всичко е наред, Сирил — подвиквам му аз ведро. После снишавам глас и прошепвам на баща ми: — Млъквай, татко. Той е собственик на компанията.

— Какво? — зяпват ме близките ми озадачено.

— Той е собственик на компанията — повтарям, цялата пламнала. — Така че… по-добре престанете да…

— Този мъж с костюм на шут е собственикът на компанията ви, така ли? — Мама гледа изненадано след Сирил.

— Не той! А Джак. Компанията е на Джак. Или поне по-голямата й част. — Те продължават да ме гледат неразбиращо. — Джак е един от основателите на „Пантера Корпорейшън“ — натьртвам отчаяно. — Но е скромен.

— Да не искаш да кажеш, че това момче тук е великият Джак Харпър? — пита Нев невярващо.

— Да.

Настава потресено мълчание. Поглеждам ги. Парченце пилешко пада от зяпналата уста на Кери.

— Джак Харпър… мултимилионерът? — уточнява за всеки случай татко.

— Мултимилионер ли? — повтаря мама тотално объркана. — Ами в такъв случай доматите и баницата…

— Стига с тази баница! — срязва я татко. — За какво му е на него твоята баница?! Той може да си купи милион баници, ако поиска!

Мама трескаво започва да оглежда одеялото за пикник, върху което сме се разположили.

— Бързо! — изведнъж ми нарежда тя. — Изсипи пържените картофи в купа!

— И така са си добре… — възразявам вяло.

— Мултимилионерите не ядат пържени картофи от хартиен плик! — изсъсква ми мама, изважда от кошницата една пластмасова купа и ги изсипва в нея. После започва припряно да оправя одеялото. — Браян! Имаш трохи по брадата.

— Ти пък как така се познаваш с Джак Харпър, по дяволите? — пита Нев.

— Ами… познавам се — измънквам и леко се изчервявам. — Работихме заедно и… един вид… се сприятелихме. Вижте какво, дръжте се естествено — добавям припряно, когато виждам, че Джак се ръкува с мъжа в блейзера и тръгва обратно към нас. — Дръжте се както преди…

О, Господи! Защо изобщо си хабя думите! Когато Джак наближава, и четиримата изпъват учтиво рамене и го зяпват в мълчаливо страхопочитание.

— Седни — казвам му с възможно най-естествен тон и ги поглеждам многозначително под око.

— Е… Джак — подема татко сковано, — пийни още една чашка! Харесва ли ти това вино? Защото, ако смяташ, че не е добро, може да отскочим с колата до магазина за алкохол и да изберем нещо по-престижно.

— Виното е страхотно, благодаря — отговаря Джак леко озадачен.

— Какво друго да ти предложа за хапване… Джак? — суети се мама, пламнала като домат. — Тук някъде имаше ролца с пушена сьомга… Ема, дай на Джак твоята пластмасова чиния — изсъсква ми тя. — Неудобно е да яде от картонена.