Не, не може да бъде!

Няма начин да сме…

Няма, няма, ама сме! Вглеждам се изумено през прозореца. Ами да! Автобусът е навлязъл в нашата тясна уличка.

И спира точно пред входната ми врата!

Толкова бързо се втурвам надолу по стълбите, че за малко да си счупя глезена. Втренчвам се изумено в шофьора.

— Елърууд Роуд, номер четиридесет и едно — оповестява той тържествено.

Не, невъзможно.

Сащисано се оглеждам из автобуса. Двама подпийнали тийнейджъри ме зяпат тъпо.

— Каква е тази работа? — поглеждам отново шофьора, — Да не би да ви е платил?

— Петстотин кинта — отговаря шофьорът, като ми намигва. — Който и да е този мъж, миличка, на твое място не бих го изпуснал.

Петстотин лири?! Господи!

— Благодаря — казвам замаяно. — Така де, благодаря, че ме докарахте.

Имам чувството, че сънувам. Слизам и пристъпвам към входната врата. Но Лиси вече я отваря със замах.

— Това автобус ли е? — извиква тя изумено. — Какво прави тук?

— Това е моят автобус — отговарям невъзмутимо. — Просто ме докара до вкъщи.

Махвам с ръка на шофьора, който отново ми намигва и потегля.

— Не, невъзможно! — отронва бавно Лиси, загледана след изчезващия зад ъгъла автобус. После се обръща и ме поглежда изпитателно. — Значи… в крайна сметка всичко е… наред, а?

— Да! — отговарям. — Да, всичко е… наред.

XIV

Да не казвам на никого. Да не казвам на абсолютно никого!

Да не казвам на абсолютно никого в службата, че снощи съм била на среща с Джак Харпър.

Така де, не че имам намерение да казвам на когото и да било, ама… почти съм убедена, че ще го изтърся по погрешка.

Или че някой ще се досети къде съм била снощи. Така де, положително ми личи… по израза на лицето, по дрехите, по походката… Имам чувството, че всичко в мен сякаш крещи: "Хей! Знаете ли къде бях снощи?!?"

— Здрасти — изненадва ме Каролин пред автомата за кафе. — Как си?

— Чудесно, благодаря — отговарям, като изтръпвам виновно. — Снощи си прекарах една спокойна вечер вкъщи. Беше… наистина спокойно! Бяхме само двете със съквартирантката ми. Изгледахме три филма на видеото. „Хубава жена“, „Нотинг Хил“ и „Четири сватби и едно погребение“. Само двете с нея. Нямаше никой друг.

— Ясно — отговаря Каролин с леко озадачен израз на лицето. — Прелест!

О, Господи! Изпускам си нервите. Сама се издавам! Всеки знае, че точно така се прецакват престъпниците. Започват да трупат прекалено много подробности в свое оправдание и сами се набутват.

Край! Никакво дърдорене! Само едносрични отговори!

— Здрасти — подхвърля Артемис, когато сядам на бюрото си.

— Здрасти — отговарям и здраво стисвам устни, за да не изтърся още нещо.

Въпреки че на езика ми е цяла една грижливо нагласена история за това как снощи двете с Лиси сме си останали вкъщи и сме си поръчали за вечеря пица със сладки зелени чушки, а са ни донесли пица със зелени люти чушлета, ха-ха, какво недоразумение.

Тази сутрин имам да вкарвам в компютъра разни рекламни материали, вместо това обаче измъквам лист хартия и започвам да нахвърлям идеи къде бих могла да заведа Джак Харпър тази вечер.

1. На кръчма. Не. Банално и досадно.

2. На кино. Не. Ще трябва да седим и да мълчим два часа, вместо да си говорим и да се опознаваме взаимно.

3. На пързалката за зимни кънки. Това пък откъде ми хрумна?!? Та аз изобщо не карам зимни кънки! А, да… преди време гледах един готин филм и там той и тя се свалиха на пързалката. Беше адски романтично. Както и да е.

4. …

Господи, нищо друго не ми хрумва. Ама че идиотска работа! Седя тъпо загледана в листа, заслушана с половин ухо в разговорите край мен.

— …наистина работи над някакъв таен проект или това са само слухове?

— …компанията в нова посока, но никой не е наясно какви са намеренията му.

— …този Свен? Каква всъщност е ролята му в компанията?

— Ами той и Джак са си близки, нали така? — отговаря Ейми, която работи във финансовия отдел, но си пада по Ник, така че непрекъснато си намира поводи да виси при нас. — Той е любовник на Джак.

— Какво?!? — възкликвам и рязко вдигам глава. За щастие всички са толкова заети с клюкарстване, че никой не ми обръща внимание.

Джак е хомо? Джак е хомо?!?

О, затова значи снощи не ме целуна на сбогуване! Явно го интересувам само като приятел. И сигурно в най-скоро време ще дойде на някоя от срещите ни със Свен и тогава ще трябва да се преструвам, че това си е в реда на нещата, сякаш от първия миг съм го знаела…

— Ама Джак Харпър хомосексуален ли е? — пита удивено Каролин.

— Предполагам — свива рамене Ейми. — Поне на такъв прилича, не мислиш ли?

— Нямам такова впечатление — замислено сбръчква нос Каролин. — Не е достатъчно изтупан и поддържан.

— Изобщо не прилича на хомо! — подхвърлям възможно най-нехайно и безразлично.

— Не е хомо! — авторитетно заявява Артемис. — В „Нюзуийк“ открих публикуван преди време материал за него и там се казваше, че излизал с президентката на „Ориджин Софтуер“. И че преди нея ходел с една от най-известните манекенки.

Залива ме вълна на облекчение.

Знаех си аз, че не е хомо. Ами да, знаех си. И през ум не ми е минавало, че може да е хомо.

Пълна дивотия! Тези хора нямат ли си друга работа, ами са седнали да клюкарстват тъпо и безсмислено за някого, когото изобщо не познават?!?

— Добре де, ами в момента има ли си гадже? — най-неочаквано се чувам да питам.

— Кой го знае — подхвърля някой.

— Ама е адски секси, не мислите ли? — ухилва се многозначително Каролин. — Аз лично не бих имала нищо против.

— Сигурно — намесва се Ник. — Не би имала нищо против и частния му самолет, нали?

— Изглежда, не е имал интимна връзка от смъртта на Пийт Лейдлър — свива устни Артемис. — Съмнявам се, че ще ти се отвори парашутът.

— Кофти късмет, Каролин — разсмива се Ник.

Става ми адски неудобно да ги слушам да говорят така. Може би е добре да изляза и да не се връщам, докато не приключат темата. Но пък, от друга страна, това може да привлече вниманието им към мен и да…

За секунда си представям какво би станало, ако стана и заявя: „Всъщност Джак Харпър ми определи среща и снощи ме заведе на вечеря.“ Всички ще ме зяпнат сащисано, някой сигурно ще възкликне от удивление и…

О, ама че съм глупачка! Та те сигурно изобщо няма да ми повярват. Ще кажат, че се правя на интересна или че съм откачила.

— Здрасти, Конър — прекъсва размислите ми гласът на Каролин.

Конър? Рязко вдигам глава и го виждам да приближава бюрото ми с многострадален израз на лицето.

Какво търси Конър тук?

Дали не е разбрал за Джак и мен?

Сърцето ми се разбива ужасено, приглаждам нервно косата си. Откакто скъсахме, на два-три пъти съм го мярвала отдалеч по коридорите на сградата, но сега за първи път се срещаме очи в очи.

— Здрасти — казва Конър.

— Здрасти — измънквам в отговор. Настава тягостно мълчание.

Изведнъж забелязвам листа с идеите къде да заведа Джак да лежи открито на бюрото ми. С възможно най-нехаен жест го вземам, смачквам го на топка и го пускам в кошчето за боклук.

Вече никой не клюкари за евентуалните хомосексуални взаимоотношения на Джак и Свен. Всички са наострили уши към нас, макар да се преструват, че вършат нещо друго. Все едно, че двамата с Конър сме герои от някакъв сапунен сериал или нещо подобно.

И аз много добре знам чия роля ми е отредена. Тази на безсърдечната кучка, абсолютно безпричинно зарязала своя безкрайно мил и почтен приятел.

О, Господи! Истината е, че действително се чувствам виновна. Честно. Всеки път, когато видя Конър или дори само като се сетя за него, усещам сърцето ми да се свива от мъчителни угризения. Добре де, ама все пак… трябва ли непременно да се мотае наоколо с подобно изражение на засегнато благородство? Сякаш казва: „Ти ме нарани смъртоносно, ама аз съм толкова свестен човек, че ти прощавам.“

Усещам чувството ми за вина да се изпарява и да ме обзема безкрайна досада и яд на Конър.

— Дойдох само за да… — заговорва най-сетне той — …Бяхме се записали да поемем заедно една от смените на щанда за напитки по време на Корпоративния ден на семейството. Но тъй като нещата при нас се промениха, си помислих, че… — Млъква, а по лицето му се изписва още по-дълбоко наранен и оскърбен израз. — Както и да е. Дойдох само за да ти кажа, че въпреки всичко нямам нищо против да изпълним задължението си към компанията. Ако и ти си на това мнение, разбира се.

Добре де, няма начин да му кажа, че ми е нетърпима дори самата мисъл да стоя до него в продължение на половин час, нали така?

— Нищо против! — отговарям сухо.

— Ами, хубаво.

— Ами, хубаво.

Нова тягостна пауза.

— Между другото, намерих в прането синята ти риза — подхвърлям, свивайки рамене с пресилено нехайство. — Ще ти я донеса.

— Благодаря. И при мен също са останали някои твои неща…

— Ей! — подвиква Ник и приближава към нас, като ни наблюдава със сатанински блеснали очи. — Снощи те видях да вечеряш на ресторант в компанията на доста интересна личност.

Сърцето ми прескача и буквално спира от ужас. Мамка му! Мамка му! Добре… добре… всичко е наред. Ник изобщо не поглежда към мен. Забил е изпитателен поглед в Конър.

Конър?! По дяволите, с коя ли е бил?

— Просто излязох да хапна с една стара приятелка — отвръща той сковано.

— О, така ли? — продължава Ник. — Изобщо не ми се видя стара, пък и двамата се държахте твърде… хм… приятелски.

— Млъквай, Ник — срязва го Конър с още по-наскърбен израз на лицето. — Прекалено рано е още, за да си мислим за… нови връзки. Нали, Ема?

— Ъъъ… да. — Преглъщам няколко пъти и добавям: — Определено. Абсолютно. О, Господи!


Както и да е. Няма значение. Няма да се тревожа заради Конър. Довечера имам решаваща среща, за която още нищо не сьм измислила. Слава Богу, към края на работното време изведнъж ми хрумва великолепно място, където да заведа Джак. Как не се сетих по-рано! Има само една мъничка спънка, но съм сигурна, че ще я преодолея с лекота.