— Да бе, знам. Ама човек би си помислил, че щом като…

— Здравейте! — прекъсва ни някакъв глас.

Двете с Лиси се озъртаме едновременно и виждаме към масата ни да приближават две от трите момичета в дънки и пуловери. Едното ми се усмихва нервно и пита:

— Извинете ни за безпокойството, но с приятелките ми се чудехме дали не сте новата звезда от сериала „Приятели“?

О, Боже, пълна трагедия.


Все едно. Не ми пука. Двете с Лиси не сме дошли тук, за да зяпаме как някакви надути знаменитости смъркат кокаин и се перчат. Дошли сме не за друго, ами за да изпием на спокойствие по едно питие заедно.

Поръчваме си ягодово дайкири и някакви луксозни смесени ядки (четири и петдесет лири за една малка купичка; по-добре не питайте за цената на дайкирито!). И да си призная, сега — като знам, че наоколо няма никакви знаменитости, на които да трябва да правя впечатление, — се поотпускам и се чувствам значително по-приятно.

— Как върви работата ти? — питам Лиси, като отпивам чашата си.

— О, нормално — отговаря тя и свива неопределено рамене. — Днес се видях с Измамника от Джърси. Пак е прибран на топло.

Измамника от Джърси е клиент на Лиси, когото непрекъснато арестуват по обвинения във финансови измами. Тя обаче е наистина блестящ адвокат, така че типът все отървава присъдата. В един момент е с белезници на ръцете, а в следващия вече е изтупан в шит по поръчка баснословно скъп костюм и я води на обяд в баровския „Риц“.

— Днес се опита да ми подари диамантена брошка — казва Лиси, като врътва очи към небето. — Бяха му донесли каталога на „Аспри“ и докато разговаряхме, току повтаряше: „Виж, виж, тази тук е доста хубавичка.“ Така че постоянно трябваше да му напомням: „Хъмфри, намираш се в затвора! Концентрирай се върху това, което ти говоря!“ — Лиси поклаща глава, отпива от дайкирито и ме поглежда: — Ами с твоя… мъж какво става?

Много добре знам, че има предвид Джак, но не искам да си призная, че умът ми е все в него, така че се опитвам да я изгледам неразбиращо.

— С кого, с Конър ли?

— Не се прави, че не разбираш! С твоя непознат от самолета. С мъжа, който знае всичките ти тайни.

— О, с него ли… — Усещам, че се изчервявам и забивам поглед в масата.

— Да, с него! Какво, успяваш ли да го отбягваш?

— Не — признавам с половин уста. — Той просто не иска да ме остави на мира.

Млъквам, докато келнерът ни сервира вторите чаши ягодово дайкири. Когато се отдалечава, Лиси ме поглежда изпитателно.

— Ема, ти да не би да си падаш по този мъж, а?

— Глупости! Изобщо не си падам по него — възразявам разгорещено. — Но той ме… разсейва, това е всичко. Напълно естествена реакция. Ако ти беше на мое място, и с теб щеше да е така. Както и да е. Справям се някак. Пък и трябва да издържа само до петък. Тогава си заминава и край, ще си отдъхна.

— А после ще се преместиш да живееш заедно с Конър. — Лиси отпива от дайкирито си и се привежда към мен. — Знаеш ли, имам чувството, че той ще ти предложи да се ожените!

Усещам стомахът леко да ме присвива, но то вероятно се дължи на дайкирито или нещо подобно.

— Голяма си късметлийка! — отбелязва Лиси замечтано. — Оня ден например той окачи онези рафтове в стаята ми дори без да съм го молила да го направи! Колко мъже биха направили подобно нещо, а?

— Знам. Конър е… страхотен. — Настъпва кратка пауза. Започвам да късам хартиената си салфетка на ситни парченца. — Смущава ме единствено това, че… но то е съвсем дребно и незначително… това, че връзката ни вече не е толкова романтична, колкото беше в началото.

— Е, не може да очакваш вечно да остане романтична като в началото — отбелязва мъдро Лиси. — С течение на времето нещата се променят. Нормално е страстите да се поуталжат малко.

— О, да, знам! — уверявам я аз. — Ние с него сме двама зрели, чувствителни хора, а връзката ни е стабилна и изпълнена с обич и уважение. И това е… ами аз точно това искам от живота, нали така? Само дето… — прокашлям се леко от неудобство, преди да довърша: — …Вече не правим секс толкова често…

— Това е обичаен проблем при по-продължителните връзки — кимва Лиси с разбиране. — Трябва да разнообразявате сексуалния си живот.

— Как?

— Пробвали ли сте с белезници?

— Не. А ти? — поглеждам Лиси с тръпно очакване.

— Преди много време — свива пренебрежително рамене тя. — Не беше чак толкова… Хм… Защо не опитате да го правите на различни места? Примерно в службата!

В службата! Ами да! Страхотна идея! Лиси е толкова умна!

— Добре — казвам ентусиазирано. — Ще пробвам!

Измъквам химикалка от чантата си и записвам на дланта си „секс-служба“, редом до напомнящото „мили!“.

Изведнъж изпитвам страхотно въодушевление. Брилянта идея! Утре ще съблазня Конър в службата и това ще бъде най-страхотният секс, който изобщо някога сме правили, страстта ни ще се възпламени и отново ще бъдем лудо влюбени един в друг. Фасулска работа. Ще му дам аз да се разбере на този Джак Харпър!

Не, чакай, чакай малко! Това няма абсолютно нищо общо с Джак Харпър, нали така? Откъде пък ми хрумна подобна дивотия?!?


Има само една-единствена мъничка пречка за осъществяването на гениалния ми план. А именно: изобщо не е толкова лесно да правиш секс с гаджето си в службата, колкото човек си мисли. Досега не ми е правило впечатление колко открито е всичко в офиса ни. И колко много стъклени прегради има, вместо стени. И колко много хора щъкат насам-натам през цялото време.

До единадесет на другата сутрин все още не съм измислила как да осъществя плана си. Снощи си мислех, че спокойно бихме могли да го направим зад някоя от саксиите с изкуствени растения. Като ги гледам сега обаче… ами че те всъщност са съвсем малки! Няма начин двамата с Конър да успеем да се скрием зад някоя от тях… камо ли да рискуваме да направим… каквото и да било движение.

Тоалетните също отпадат. В дамската винаги има по няколко колежки, които клюкарстват и си оправят грима. А в мъжката …уааа! За нищо на света!

Не става да го направим и в офиса на Конър, защото стените му са целите от стъкло, а няма ни щори, ни нищо. И освен това там непрекъснато някой влиза и излиза, защото при него е голямата кантонерка с досиета.

О, Боже, та това е смешно! По офисите непрекъснато се вихрят любовни афери и е повече от ясно, че тези хората правят секс и в службите си! Добре де, но къде? Дали пък няма някоя специална тайна стаичка за секс, за която аз да не знам?

Не мога да пратя имейл на Конър, за да го питам той какво смята по въпроса, защото искам да го изненадам с идеята си. Неочакваността на предложението ми ще бъде за него силен фродизиак и ще направи изживяването и адски възбуждащо, и много романтично. Пък и има известен риск, че ако му кажа предварително, неговата корпоративна съвест може да заговори и той да започне да настоява да си пуснем заявка за един час неплатено отсъствие от работа или нещо такова.

Точно се чудя дали пък не можем да се промъкнем и да го направим някъде по стълбите за евакуация в случай на пожар, когато Ник излиза от офиса на Пол.

Рязко вдигам глава и за момент се отърсвам от мислите си за секс в службата. Защото от вчерашното голямо съвещание насам все се опитвам да събера кураж да го попитам нещо.

— Ей, Ник — спирам го, когато минава покрай бюрото ми, — шоколадовите блокчета „Пантера“ са твой продукт, нали?

— Да де, ако изобщо можем да ги наречем продукт — прави презрителна физиономия той.

- Ще ги спрат ли от производство?

— Повече от вероятно.

— Имам една огромна молба към теб — заговорвам припряно. — Възможно ли е да ми се предостави съвсем мъничко от бюджета за техния маркетинг, за да пусна реклама с купон в някое списание?

Ник опира ръце на кръста си и се вторачва в мен.

— Какво… какво да направиш?

— Да пусна реклама с купон за тях. Изобщо няма да ни струва скъпо, обещавам! Никой дори няма и да забележи този разход.

— Къде?

— В „Месечник за боулинг“ — отговарям, като се изчервявам леко. — Дядо ми е абониран за него.

— Какъв месечник?

— О, Ник, моля те! Виж, няма нужда ти да правиш каквото и да било. Аз ще уредя всичко. Тази рекламка ще бъде капчица в океана на всички реклами, които пускахме за тях. — Гледам го безкрайно умолително, само дето не падам на колене в краката му. — Моля те, Ник!… Моля те!…

— Добре де, добре — махва с ръка той нетърпеливо. — И без това всичко е загубено.

— Страшно ти благодаря! — отправям му широка усмивка, а когато се отдалечава, грабвам телефона и набирам номера на дядо.

— Здрасти, дядо! — казвам, когато чувам сигнала на телефонния му секретар. — Пускам в „Месечник за боулинг“ реклама с купон за намаление от цената при покупка на шоколадовите блокчета „Пантера“. Така че кажи на всичките си приятели! Ще можете да се запасите адски евтино. Скоро ще се видим. Чао.

— Ема? — изведнъж избумтява в ухото ми гласът на дядо. — Тук съм. Просто си правя скрийнинг на обажданията.

— Скрийнинг ли? — повтарям като ехо, опитвайки се да не звуча прекалено обидно изненадана.

Ха! Дядо си прави скрийнинг на разговорите?!? Шантава работа!

— Това е новото ми хоби — продължава той. — Не си ли чувала за тази нова мода сред младежите? Слушаш как приятелите ти оставят съобщения на телефонния секретар и им се смееш. Много е забавно. Слушай сега, Ема. Канех се да ти се обадя. Снощи по новините имаше много тревожен репортаж за бандитизма в центъра на Лондон.

А, не! Не отново!

— Дядо…

— Обещай ми да не ползваш градския транспорт, Ема!

— Ъъъ… обещавам — измънквам, като заключвам пръсти. — Дядо, трябва вече да затварям. Но в най-скоро време пак ще ти се обадя. Обичам те.

— И аз те обичам, милото ми момиче.

Затварям телефона, обзета от задоволство. Така, това го уредихме.

Но какво да правя с Конър?

— Ще трябва да ида да го изровя от архивите — чувам да казва Каролин в другия край на офиса.