Чудесно знаеше, че Тед и Аби обикалят града, за да го намерят, но това трудно щеше да го спре. Много скоро той вече пресичаше с колата моста към Ориентъл. Щеше да стигне за четирийсет минути.



Алан Бонър пое дълбоко дъх, преди да прекрачи прага на „Тайдуотър“. Беше очаквал да види повече хора в този час. Няколко души седяха пред бара и още няколко — около билярдната маса в дъното. Само на една от масите в заведението имаше двойка, която в момента приготвяше парите за сметката си и всеки момент щеше да си тръгне. Изобщо не приличаше на съботните вечери, пък дори и на петъчните. От джубокса се носеше спокойна музика, телевизорът недалеч от касата също бе включен и на Алан вътре му се видя дори уютно.

Канди забърсваше плота на бара и му се усмихна, щом го видя, после помаха и с кърпата си. Беше с дънки и фланелка с къси ръкави и макар да не бе наконтена като друг път, пак беше най-красивото момиче в града. При мисълта, че иска да я покани на вечеря, пеперудите се разлетяха в стомаха на Алан.

Стоя известно време нерешително. Никакви извинения. Ще седне на столче пред бара и ще се държи нормално, ще поведе лек разговор, докато стигне до въпроса за срещата. Напомни си, че тя флиртуваше с него, и макар че може би си е флиртаджийка по природа, той беше сигурен, че във вниманието й към него има нещо повече. Сигурен беше. Пое си отново дъх и тръгна към нея.



Аманда връхлетя във фоайето на спешното отделение на университетската болница на „Дюк“ и обиколи с поглед лицата на тълпата от пациенти и близките им. Не беше спирала да набира телефоните на Джаред и Франк, но очевидно никой от тях не бе в състояние да вдигне. Най-сетне, в пълното си отчаяние, позвъни на Лин. Дъщеря й все още беше край езерото Норман, на няколко часа път оттук. Момичето изтръпна при новината и обеща да се прибере час по-скоро.

Застанала на прага, Аманда оглеждаше помещението с надеждата да зърне сина си. Молеше се тревогата й да е била напразна. Изведнъж, за своя огромна изненада забеляза в дъното Франк. Той се изправи и тръгна към нея. Видя й се не така тежко пострадал, както очакваше. Тя надникна зад рамото му, мъчейки се да види сина си. Но него го нямаше.

— Къде е Джаред? — попита тя, когато Франк я наближи. — Добре ли си? Какво се случи?

Тя не спираше да сипе въпросите си, но той я улови за ръката и я поведе навън.

— Приеха Джаред — рече. Часове бяха минали, откакто беше в клуба, но все още заваляше думите. Тя виждаше колко се старае, но дъхът и потта му миришеха на бира. — Нямам представа какво става. Май и лекарите нямат становище засега. Една от сестрите спомена нещо за кардиолог.

Думите му я хвърлиха в нова тревога.

— Но защо? Какво не е наред?

— Не зная.

— Ще се оправи ли?

— Изглеждаше добре, когато пристигнахме тук.

— Защо викат тогава кардиолог?

— Не ми казаха.

— По телефона той спомена, че ти си окървавен.

— Ударих си носа здраво — попипа той раната, около която се бе образувала голяма подутина, — но бързо спряха кръвта. Нищо особено. Ще се оправя.

— Защо не вдигаше телефона си? Звънях поне сто пъти.

— Мобилният ми е останал в колата…

Аманда вече не слушаше. Опитваше се да премисли чутото досега. Джаред беше приет. Синът й беше пострадал. Нейният син, а не съпругът й. Джаред. Първородният й…

Чувстваше се така, сякаш някой я беше изритал в стомаха, а от Франк направо й се повдигаше. Тя мина покрай него и се насочи към сестрата на рецепцията. Овладя с огромно усилие обзелата я истерия и поиска да я информират за състоянието на сина й.

Сестрата не можа да й каже нищо повече от онова, което знаеше Франк. Пияният Франк. Гневът я заля като торнадо. Тя удари длани върху бюрото и изплаши всички присъстващи.

— Искам да знам какво става със сина ми! — изкрещя тя. — И искам отговор сега!



Проблеми с колата, помисли си за кой ли път Аби. Откакто говори с Канди, този въпрос не му даваше мира. Ако наистина е имала проблеми с колата, как е отишла на работа? И защо не му се обади да я закара до „Тайдуотър“ или до вкъщи?

Дали някой друг не е свършил тази работа? Например онзи от бара?

Не може да е била толкова глупава. Естествено, можеше да й се обади, за да я попита, но имаше по-добър начин да разнищи тази работа. „Ъруинс“ не беше много далеч от малката къща, където живееше Канди, и нищо не му пречеше да отскочи дотам и да види дали колата е отпред. Ако наистина е там, значи онзи я е закарал на работа, тогава наистина щеше да има за какво да си поговорят.

Хвърли няколко банкноти на бара и даде знак на Тед да го последва. Брат му почти не продума по време на вечерята, но Аби имаше усещането, че е по-добре, въпреки слабия му апетит.

— Къде отиваме? — попита по едно време Тед.

— Искам да проверя нещо.

Домът на Канди бе на няколко минути път на малка, почти безлюдна улица. Къщата беше истинска съборетина, с алуминиеви тараби отпред и опасана от прорасли храсталаци. Не беше нещо особено, но на Канди очевидно не й правеше впечатление. Не си бе направила и труда да я постегне малко.

Спряха наблизо и Аби видя, че колата липсва. Може да са я поправили, реши той. Докато седеше в кабината на пикапа, усети, че нещо не е наред. Нещо липсваше и му трябваха няколко минути да се сети какво.

Липсваше статуята на Буда, която Канди държеше на перваза на прозореца, почти скрит от храстите. Винаги беше казвала, че й носи късмет. Нямаше причина да го няма сега. Освен ако…

Той отвори вратата и влезе. Тед му хвърли въпросителен поглед.

— Връщам се след минута.

Аби мина през храстите и се качи на верандата. Приближи лице до стъклото на прозореца и се увери, че фигурата наистина я няма. Всичко останало си беше както преди, но това нищо не значеше, защото Канди бе наела къщата заедно с мебелите. Липсата на статуетката беше тревожна.

Заобиколи къщата, надничаше във всеки прозорец, но пердетата прикриваха голяма част от стъклата. Не можа да разбере почти нищо.

Най-сетне, отегчен от обикалянето, просто ритна задната врата, точно както Тед изрита вратата в на къщата на Тък.

Прекрачи прага, питайки се какво, по дяволите, бе замислила Канди.



Точно както след пристигането си преди петнайсет минути, Аманда застана пред сестрата на рецепцията и попита дали има нова информация за сина й. Жената търпеливо обясни, че вече е казала всичко, което знае: Джаред е приет за лечение и е повикан кардиолог за консултация. Лекарите знаят, че родителите са тук и чакат мнението им. В гласа й звучеше съчувствие и Аманда само кимна в знак на благодарност.

Стоеше в чакалнята на болницата, но сякаш още не бе осъзнала напълно какво прави тук, как се случи така. Думите на Франк и на медицинската сестра звучаха в ушите й, но не значеха нищо за нея. Не искаше да й казват какво става, искаше само да види и да говори с Джаред. Имаше нужда да чуе гласа му, да види, че е добре, и когато Франк се опита да постави длан на гърба й, за да я успокои, тя се дръпна като опарена.

Защото причината Джаред да е тук беше Франк. Ако не се беше напил, синът й щеше да си остане вкъщи или да е навън с някое момиче или с приятел. Щеше да е далеч от проклетото кръстовище и нямаше да лежи сега в болница. Беше отишъл да помогне на баща си. Той беше човекът с чувство за отговорност.

Докато Франк…

Не можеше да търпи гласа му, не искаше да го вижда. Едва се сдържаше да не се разкрещи срещу него.

А и стрелките на часовника на стената се местеха едва-едва.

След време, сторило й се цяла вечност, тя чу, че вратата към отделенията се отвори, и видя лекар с дрехи от операционна, който приближи сестрата зад бюрото, а тя посочи в тяхна посока. Аманда застина на място и изчака лекарят да приближи. Опита се да разгадае по изражението на лицето му какво ще каже. Но напразно.

Тя се изправи и Франк я последва.

— Аз съм доктор Милс — рече човекът и им даде знак да го последват към вратата, която водеше към съседен коридор. Щом тя се затвори зад тях, човекът спря. Въпреки посребрената му коса Аманда видя, че всъщност е по-млад от нея.

Вероятно щеше да има нужда от повече от един разговор, за да осъзнае цялостната картина, но засега разбра следното: въпреки първоначалното си усещане Джаред е пострадал тежко от извилата се навътре ударена врата. При прегледа лекарят от спешното чул посттравматичен шум на сърцето и го приели, за да го следят известно време. Много скоро състоянието на Джаред се влошило. Човекът спомена и нещо за цианоза, за това, че се наложило да сложат венозен пейсмейкър, но за съжаление, сърцето прогресивно губело капацитета си. Лекарят предполагаше, че трикуспидалната клапа е разкъсана, и има нужда да бъде сменена. Джаред вече бил с байпас, но имали нужда от подписите им, за да предприемат сърдечна операция. В противен случай момчето било обречено, не скри лекарят.

Джаред ще умре.

Аманда потърси опора в стената до себе си, докато лекарят местеше неспокойно поглед от нея към Франк.

— Нуждаем се от писменото ви съгласие — продължи доктор Милс.

В този момент Аманда се сети, че той най-вероятно е подушил миризмата на алкохол, която струи от Франк. Искрено намрази съпруга си в този момент. Тръгна като насън и старателно и решително написа името си. Сякаш ръката не беше нейна.