Бакшишите в събота вечер не бяха за изпускане, за разлика от петъците. Точно затова снощи реши да се махне. Всъщност вечерта бе започнала добре — беше облякла разголена блузка и мъжете буквално изпразниха портфейлите си, за да привлекат вниманието й, но после се появи Аби и всичко развали. Стовари се на една маса с ужасен вид — потеше се така, сякаш излизаше от сауна, и я зяпа половин час с онова лудо негово изражение.

И преди го беше виждала — нещо като маниакално желание за собственост. Този уикенд щеше да е дълъг. Имаше предчувствието, че Аби се кани да направи някоя глупост. Той можеше да стане и много опасен. Сигурна беше, че тъкмо бе решил как да започне, когато телефонът му иззвъня и за неин късмет той се разкара на бърза ръка. Дори очакваше да го завари пред вратата си в събота сутринта или да се появи в бара вечерта, но той не дойде. За огромно нейно облекчение го нямаше и днес. И слава богу, защото съдейки по натоварената кола, всеки би се досетил за намеренията й. Не искаше да си го признае, но Аби наистина я плашеше. Изкара ангелите и на половината бар в петък. Щом се появи, хората започнаха да се изнизват и бакшишите за нея секнаха. А след като той си тръгна, почти никой не посмя вече да влезе.

Така или иначе, краят му се виждаше. Още една смяна и заминава. Ориентъл, както и другите места, където бе поживяла за кратко, щеше да остане само спомен.



За Алан Бонър неделята винаги беше малко потискаща, защото след нея идва понеделник, а това значи начало на работната седмица.

Нямаше кой знае какъв избор за работа. Майка му вдигаше голяма пушилка за това той да намери своя път в живота или както там му викаше, но си беше гадно. Хубаво щеше да е да го направи управител на цеха, където щеше да си седи в офиса с климатик, да издава нареждания и да надзирава, вместо да разнася снаксове и закуски по магазинчетата. Но какво друго да прави? Мама беше шефът и тя пазеше началническото място за сестра му Емили. За разлика от него Емили завърши колеж.

Всъщност не беше толкова лошо. Имаше си свое жилище, пак благодарение на мама, тока и водата плащаше овощната градина, така че парите, които получаваше, почти изцяло си оставаха за него. Освен това влизаше и излизаше, когато си поиска, далеч по-добре, отколкото във времето, когато живееше в семейната къща. А и да работиш за мама, макар и в офис с климатик, не беше лесна работа. Първо, това значеше да се виждат непрестанно, което не беше приятно и за двамата. Като се прибави и фактът, че майка му страшно държеше на документацията, а това не беше неговата сила, сегашният му начин на живот му беше най-удобен. Правеше каквото и когато си поиска, вечерите и почивните дни си бяха само негови.

В петък вечер беше особено приятно, защото в „Тайдуотър“ беше сравнително празно. Нещата се скапаха след идването на Аби и хората побързаха да си тръгнат. Алан седеше на бара и известно време му беше много, ама много… приятно. Бъбреше си с Канди и на нея явно й беше интересно да го слуша. Разбира се, флиртуваше с всички, но като че него го харесваше повече. Та се надяваше това да се повтори и в събота, но когато отиде, в заведението бе истинска лудница. Страшно много хора бяха дошли, всички маси бяха заети. Собствените си мисли не чуваше, камо ли какво говори Канди.

От време на време се провикваше да говорят по-тихо и всеки път Канди му се усмихваше над главите на посетителите. Всичко това го изпълваше с надежда и за тази вечер. Неделя вечер винаги беше по-спокойно, а цяла сутрин той събираше кураж, за да я покани на среща. Не беше сигурен, че тя ще се съгласи, но пък защо да не опита. Нямаше какво да губи. Все пак тя не беше омъжена, нали?



На три часа път в западна посока Франк стоеше пред тринайсетата дупка на голф игрището и пиеше бира, докато Роджър се готвеше за удар. Роджър играеше много по-добре от него. А днес Франк и една топка не удари както трябва. Замахът му бе прекалено рязък, топките падаха много близо до него.

Все си напомняше, че идва на игрището не за да трупа точки, а за да се измъкне от кабинета и да прекара няколко часа с най-добрия си приятел. Каква по-добра възможност да подиша чист въздух и да се отпусне. За съжаление съветите към самия него нещо не вършеха работа. Всеки знае, че най-приятното в играта на голф е да замахнеш умело и да проследиш дъгата на топката, която най-добре да падне на около петдесет сантиметра от дупката. До този момент не бе направил нито един удар, който да си заслужава да помниш, да не говорим, че на осмата дупка се наложи да стреля цели пет пъти. Пет! И новак би се справил по-добре. Днес изобщо не му беше ден. Дори прибирането на Аманда не можа да го разведри. Както вървяха нещата, май нямаше желание дори само да наблюдава играта докрай. Не изпитваше никакво удоволствие.

Допи бирата си и с облекчение се сети, че е заредил хладилната чанта с достатъчно кутийки.



Много добре се получи, че майка му бе заминала вън от града, мислеше си Джаред. Така можеше да се прибира, когато си поиска. Тая работа с вечерния час беше направо нелепа. Учеше вече в колеж, а студентите нямат вечерен час, само че очевидно никой не бе съобщил този факт на майка му. Щом се прибере от Ориентъл, ще й обясни някои неща от живота на днешните студенти.

Не че точно този уикенд това беше толкова важно. Когато баща му заспи, нищо не може да го събуди, което значеше, че Джаред спокойно можеше да се прибере когато си поиска. В петък вечер стоя навън до два през нощта, а снощи се прибра след три. Баща му нищо не разбра. А може и да е разбрал, но по нищо не пролича. Когато стана тази сутрин, той вече беше отишъл на голф игрището с Роджър.

Късното лягане обаче си казваше думата и след като порови в хладилника, за да намери нещо за хапване, Джаред реши да се върне в стаята и да си доспи. Понякога няма нищо по-приятно от това да спиш следобед. По-малката му сестра беше на лагер, а Лин на езерото Нюман, и двамата родители не бяха вкъщи. С две думи, къщата беше тиха или поне малко по-тиха, отколкото беше обикновено през лятото.

Изтегна се на леглото в стаята си и се запита дали да не изключи мобилния телефон. От една страна, не искаше да му пречат, но пък Мелъди можеше да се обади. Бяха излезли в петък вечер, снощи ходиха на парти и макар да бяха отскоро заедно, той наистина я харесваше. Истината е, че дори много я харесваше.

Все пак реши да не изключва телефона и се отпусна. Много скоро потъна в дълбок сън.



Още щом отвори очи, Тед усети силна болка да пронизва главата му. В съзнанието му прелитаха откъслечни образи, които постепенно започнаха да се сливат и да оформят цялостна картина. Досън, счупеният нос, болницата. Ръката му беше в гипс. Снощното седене в дъжда, докато Досън се криеше и му правеше номера…

Досън. Номера. Точно на него.

Седна рязко в леглото и болката в главата заблъска като парен чук. Стомахът му се бунтуваше здраво. Примигна, но дори това движение му причини болка. Докосна лицето си и едва не извика. Носът му се беше надул като картоф, гадеше му се неудържимо. Щеше ли да успее да стигне до тоалетната, за да пусне поне една вода?

Сети се за металната шина, която размаза лицето му, за отвратителната нощ в дъжда и гневът заклокочи. Чу хленченето на бебето откъм кухнята, което само след минута се превърна в истински вой, заглушаващ дори телевизора. Присви очи, мъчейки се да се изолира от режещите звуци, и се надигна от леглото.

Причерня му и протегна ръка, търсейки опора в стената. Пое дълбоко въздух и изскърца със зъби — какво, по дяволите, правеше Ела? Няма ли да накара проклетото бебе да млъкне? И защо беше надула този телевизор?

Запрепъва се към банята, но без да иска, направи по-рязко движение с гипсираната ръка и сякаш силен ток мина по костта. Така извика, че вратата на стаята зад него се отвори рязко. Писъците на бебето сякаш се врязваха в мозъка му. Изви предпазливо очи и видя на прага Ела с двете деца.

— Направи нещо с детето, за да не дойда да му затворя устата — изръмжа той. — И намали проклетия телевизор!

Ела побърза да отстъпи назад. Тед се извърна и затваряйки едното си око, за да отстрани двойното виждане, се опита да открие глока. Полека-лека зрението му се нормализира и той видя оръжието на масичката край леглото до ключовете за пикапа. Едва на втория опит успя да го хване. Цял уикенд ли ще се занимава с Досън? Ще сложи край на тази история.

С ококорени от страх очи Ела го гледаше как се клатушка, докато влиза в банята. Успя да накара детето да замълчи, но забрави за телевизора. Звукът се врязваше като нож в мозъка на Тед. Олюлявайки се, той влезе в малката дневна и изрита апарата, който се стовари шумно на пода. Тригодишното хлапе изпищя изплашено, Ела и бебето също се разплакаха високо. Усетил, че стомахът му отново започва да се бунтува и му се завива свят, Тед излезе.

Наведе се през верандата и повърна. Избърса уста с опакото на ръката си и пъхна пистолета в джоба си. Улови се здраво за парапета и тръгна надолу по стълбите. Не виждаше ясно пикапа, но се насочи към очертанието му.

Досън няма да му избяга, не и този път.



Аби стоеше пред прозореца на дома си, докато Тед се клатушкаше към пикапа си. Много добре знаеше закъде се е запътил, дори да не успее да уцели колата си от първия път. Брат му май имаше големи проблеми с вървенето по права линия.

За разлика от предишната вечер Аби се чувстваше далеч по-добре тази сутрин. Лекарството на ветеринаря май беше започнало да действа, защото не го тресеше, а раната в корема му, макар и чувствителна на допир, вече не беше толкова червена.