Елизабет Лоуел - Мълчаливецът

Безизразността в гласа на Кеш стресна Марая. В ума й запрепускаха въпроси, от които се притесняваше и не посмя да ги зададе. Кеш не бе споменавал и дума за съвместното им бъдеще, освен, че ще трябва да се върнат в „Рокинг Ем“, а после пак ще заминат да търсят злато.

Аз също не съм казала и дума за бъдещето. Дори не съм му казала, че го обичам. Все се надявам той пръв да ми го каже. Но пък може и той да не иска да го каже пръв. Може би изчаква аз да каже нещо. Може би…

Кеш се обърна, метна се на гърба на по-дребния кон, пое юздите на товарния и отново пое по пътеката. Марая го последва с объркани мисли, притеснена от най-различни въпроси.

Когато най-сетне видяха фермата, Марая така и не бе решила дали да притисне Кеш за отговори. Беше прекалено рано. Чувствата бяха все още нови. А и тя бе твърде уязвима.

Всичко ще бъде наред. Кеш просто има нужда от повече време. Мъжете се чувстват доста по-неловко заради чувствата си, отколкото жените, а и Кеш веднъж се е опарил от любовта. Но държи на мен. Сигурна съм.

Всичко ще бъде наред.

Докато яздеха към конюшнята, задната врата на фермата се отвори и Невада излезе да ги посрещне. Поне Марая реши, че мъжът е Невада, докато не забеляза, че излезлият няма брада.

— Крайно време беше да се върнеш! — извика Кеш. — Ако не виждам Каролайн по-често, тя съвсем ще ме забрави.

Мъжът пое юздата от Марая и й се усмихна.

— С тези очи, трябва да си малката сестра на Люк, Марая. Добре дошла у дома.

Марая се усмихна на лъчезарния непознат, който бе също толкова красив, колкото и сериозният му брат.

— Благодаря. Сега вече знам как изглежда Невада под брадата. Ти сигурно си Тенеси.

— Сигурна ли си? — попита Тен.

— Абсолютно. С тези рамене и котешката походка, трябва да си големият брат на Невада.

Тен се разсмя.

— Колко жалко, че Невада не е от хората, които се женят. От теб щеше да излезе страхотна снаха.

Кеш погледна остро Тен. Тен нямаше откъде да знае, че интересът и любопитството на Марая към Невада са болното място на Кеш. Колкото и да си повтаряше, че младата жена не проявява сексуален интерес към Невада, Кеш все си припомняше горчивия опит с Линда. Навремето така и не му хрумна, че тя спи с друг. Все пак, когато се ожениха, тя бе девствена.

Също като Марая.

— Какво си се наежил — попита спокойно Тен, развеселен от реакцията на Кеш, когато спомена за Невада и Марая. — Нали Невада ми каза, че дамата вече е заета.

— Гледай да не забравяш какво е казал.

Тен поклати глава.

— Ти ще си останеш Гранитения мъж. Здрави мускули и дървена глава. Сигурен ли си, че не си купил дисертацията си през интернет?

Кеш се разсмя и слезе от коня. Когато Тен подаде ръка на Марая, за да й помогне да слезе, Кеш се пресегна и я повдигна от седлото. Пусна я на земята и обви кръста й с ръка.

— Не че ти нямам доверие, хитрецо — каза сухо той на Тен. — Проблемът е, че си неземно красив и як като камък.

Лявото ъгълче на устните на Тен се изви нагоре.

— Ти май имаш предвид Невада. Аз съм неземно як и красив като изваян камък.

Кеш се закиска и поклати глава.

— Господи, господи, ами какво ще правим, ако Юта вземе да се прибере?

Марая примигна.

— Юта ли?

— Още един от братята Блекторн.

— Ние сме много — добави Тен.

— Хич не ми казвай — пресече го бързо Марая. — Чакай да позная. Петдесет, нали? А кой е горкият, кръстен на Ню Хемпшър?

Двамата мъже се разсмяха едновременно.

— Родителите ми не са били чак толкова амбициозни — каза Тен. — Ще спомена само осем.

— Ще споменеш?

— Семейство Блекторн не признават брака, но децата така или иначе се раждат. — Тен се усмихна леко, сетил се за дъщеря си.

— Каролайн будна ли е? — попита Кеш.

— Надявам се да не е. Като се събуди ще е гладна, а Даяна още не се е върнала от Спринг Вали. Чакам я след час. Двете с Карла мерят платове за пердета, килими и тям подобни. — Тен поклати глава и пое юздите и повода на товарното животно. — Животът определено бе по-лесен, когато на главата ми беше единствено въпросът къде да просна одеялото и да заспя.

— Крокодилски сълзи — изсумтя Кеш. — Много добре знаеш, че не би се върнал към стария си живот. Само някой да погледна Даяна и ти започваш да си точиш ножа.

— Радвам се, че си забелязал — каза сухо Тен.

— Няма нужда — продължи Кеш, удивен от нещо, което никога преди не бе изричал. — Даяна е невероятна жена — не би погледнала друг мъж.

— А аз съм щастливец — заяви Тен с неприкрито задоволство, докато отвеждаше конете. — Вие двамата вървете в голямата къща и вижте дали Каролайн спи. Аз ще се погрижа за конете.

Когато Кеш пое към къщата, Марая се изплъзна от ръцете му.

— Трябва да се приведа в приличен вид преди Карла да се върне. Не искам да стана неприятна на жената на Люк.

— Карла хич няма да гледа. Прекалено доволна е, че Лоугън най-сетне се е отървал от инфекцията, и че двамата могат да останат във фермата, вместо да са затворени в апартамента в Боулдър. Между другото, известно ми е, че Карла гори от нетърпение да се запознае с теб.

— Ти върви — подтикна го Марая. — Ще дойде веднага щом си взема душ.

Той стисна брадичката й и я целуна бавно и нежно, така че кръвта й кипна, а после я пусна с истинско неудоволствие.

— Нали няма да се бавиш? — рече с дрезгав глас той.

Тя за малко не се поддаде на изкушението да отиде с него, но щом си помисли как ще се изправи пред Карла с дрехите, с които бе лагерувала, се отказа. Като съпруга на брат й и сестра на мъжа, когото обичаше, Карла бе прекалено важна и не искаше да създава у нея неприятно впечатление. Горчивият опит на Марая с доведеното й семейство я бе научил колко е важно първото впечатление.

Младата жена изтласка неприятните мисли за миналото и забърза към старата къща. Бе наполовина разкопчала блузата, когато отвори входната врата и се натъкна на Невада в хола. Той носеше огромен кашон.

— Недей да спираш заради мен — каза той и в очите му проблесна възхищение.

Марая бързо събра копчетата, опитвайки да прикрие деколтето.

— Спокойно — успокои я той небрежно. — Аз съм вълк единак.

— Странно — измърмори тя, почувствала, че по бузите й пълзи топлина. — На мен пък ми заприлича на един, дето се казва Невада Блекторн.

— Зрителна халюцинация. Я дръж вратата отворена и аз ще ти го докажа, като изчезна.

— Какво пренасяш? — попита тя, посегна към вратата и я задържа отворена.

— Счупени грънци.

— Какво?

— Тен и Даяна най-сетне ще махнат останките на Анасази. Ще пренеса боклуците им в новата къща в Спринг Вали.

— Няма нужда — каза Марая. — Не искам да притеснявам никого, А и не ми трябват всички стаи в старата къща. Моля те. Върни ги обратно. Не искам да създавам неприятности.

Страхът в думите на Марая пролича ясно. Дори Невада да не бе усетил напрежението в гласа й, щеше да усети как се напряга тялото й, да усети настойчивостта в дланта, стиснала китката му.

— Ще се разбереш с Тен и Даяна — спокойно Невада. — Те нямат търпение да пренесат тези предмети в новата къща, за да правят с тях каквото искат. — Видя, че Марая все още не разбира. — Даяна е археолог. Надзирава разкопките в каньона Септембър. Тен е съдружник в „Рокинг Ем“. Притежава земята, където се копае.

Пръстите на Марая леко отпуснаха китката на Невада.

— Сигурен ли си, че нямат нищо против да си изместят работния кабинет? — попита тя.

— Дори го очакват с огромно нетърпение. Трябваше да го направят по-скоро, но Каролайн се появи няколко седмици по-рано и обърка плановете им.

Марая се усмихна плахо.

— Ако си сигурен…

— Сигурен съм.

— И в какво си сигурен — попита студено гласът на Кеш и побутна вратата. Ледените сини очи веднага забелязаха разкопчаната блуза на Марая и дланта й, стиснала китката на Невада.

— Просто й обяснявах, че Даяна и Тен нямат нищо против да си изнесат нещата — отвърна Невада и зелените му очи веднага прецениха доколко е опасен гневът на Кеш. — Жена ти се страхува, че ще бъде изхвърлена от ранчото, ако притесни някого.

— Моята жена ли?

— Светна като коледна елха, когато чу гласа ти. Това е достатъчно — обясни Невада. — Сега, ако се махнеш от пътя ми, и аз ще се махна от твоя.

Възцари се дълго мълчание, докато най-сетне Кеш се дръпна настрани. Невада мина покрай него и излезе. Едва тогава Марая усети, че е сдържала дъха си. Затвори очи и въздъхна дълбоко.

Когато отново ги отвори, Кеш вече го нямаше.