Внимателно се отпусна между бедрата й и ги разтвори още повече, за да направи място за едрото си тяло. Тя бе влажна, гореща и изпълнена с обещания за невероятно удоволствие. Навлезе в нея, за да опита обещаното, наслаждавайки се на тръпнещия сатен на плътта й, обгърнала го изцяло.

— Кеш.

Той се насили да спре.

В гласа му се криеше болката от прекъсването.

— Заболя ли те?

— Не. Просто… — Марая замлъкна. — Аз…

Дори когато ноктите й набраздиха кожата му, той усети страстното свиване и отпускане на тялото й. Топлата влага на възбудата й си проправяше път към него, но това не бе достатъчно. Умишлено пъхна ръка между слетите им тела, за да намери центъра на тази възбуда. Устните му се спряха на врата й и лекичко я захапаха. Огън и изненада прерязаха Марая, а сетне остана само огънят да вилнее в тялото й, да я изпълва също като Кеш, докрай, да я притежава и променя.

Златните очи на младата жена се отвориха с разбиране и желание.

— Имаш чувството, че си хем в рая, хем в ада — каза Кеш, гласът му напрегнат от страст. — Това е всичко, което един мъж може да си пожелае.

Марая се опита да заговори, но не се сещаше за думи, които да опишат, будещата удоволствие болка от този рай и ад. Затвори очи и помести бедра с едно гладко жадно движение, галейки Кеш както той нея. Прониза я невероятно удоволствие, подтиквайки я да изпита всичко отново и отново, но в този момент усети, че гори, че никога няма да й е достатъчно. Изви се диво в ръцете му.

— Марая — прошепна дрезгаво той. — Мила, спри. Нямаш представа какво ми причиняваш. Аз…

Гласът му пресекна, когато пръстите й се впиха в мускулите на бедрата му. Някаква сладост го обзе и го лиши от самоконтрол. Навлезе в мекотата й и я залюля със силата на движението си, давайки й всичко, което тя бе пожелала, а сетне още и още, докато навлизаше все по-дълбоко с тласъци, които ехтяха като ударите на сърцето му.

Някъде отдалече Марая долови собствения си глас, който изплака името на Кеш, а сетне светът се пръсна и тя нито можеше да вижда, нито да чува, разкъсвана от неподозирано удоволствие, тръпнеща, дива, завладяна от нещо непознато, нероденото още удоволствие разкъсващо я отвътре.

В един мъчителен момент Кеш се отдръпна от Марая, погледна я и усети дивото й желание също както усещаше своето.

— Марая. Погледни ме. Погледни ме.

Тя отвори очи. Погледна Кеш и видя собствения си образ, отразен в очите му, лице изкривено от раздиращо удоволствие, но и болка.

— Помогни ми — прошепна тя.

С дрезгав вик Кеш навлезе още по-дълбоко и сля телата им с тръпката на освобождаването. Тялото й също потръпна, обзето от пулсиращо удоволствие толкова силно, че й се стори, че всеки миг ще умре. Притисна се в Кеш, за да го задържи в себе си и изплака, когато златният огън я погълна.

Кеш слушаше виковете на Марая, оставила се на удоволствието, настъпило едновременно с неговото. Страстта отново се събра в него. Една първична сила, прекалено властна, за да й се противопостави. Притисна я към себе си, изля се в нея отново и отново, докато не знаеше кое е начало и край, обгърнат от Марая и златната ярост на взаимното освобождение.

Единадесета глава

Марая се бе отпуснала в топлата вода на средното езеро и се държеше на повърхността с леки движения на ръцете. Небето бе дълбоко кристално синьо и й напомняше за очите на Кеш, когато я погледнеше в момент на желание. Обля я великолепно чувство при спомена как тялото на Кеш се движеше в нея, как раменете му скриваха небето, как силните му ръце я обгръщаха, как устата му жадно и чувствено се разтваряше, за да покори нейната.

Само ако можеха да оставят мобилния телефон, щяха да са напълно необезпокоявани в прелестната тишина на Блек Спрингс. Но спокойствието им се пръсна от звъненето на малкия апарат. Изтръгна ги от топлото гнездо, направено от одеяла, застлани на дървения под на хижата. Марая знаеше, че ако не е нещо спешно телефонът няма да звънне, но въпреки това го намрази.

Кеш се обади, изръмжа няколко пъти и затвори. Марая бе заспала отново и не се събуди, докато Кеш не заплаши да я хвърли в потока. Само един поглед му бе достатъчен, за да забележи колко внимателно се движи, докато изпълзява от спалния чувал и затова веднага я изпрати да се накисне в Блек Спрингс. Когато тя се опита да му каже, че не изпитва болка след дългото прекрасно сливане на телата им, той отказа да я слуша.

Наистина не я болеше. Поне не много. Просто усещаше всяка частица от себе си, чувстваше се повече жена от когато и да е преди, след преживените нежни ласки.

— Някога да съм ти казвал колко си прелестна?

Марая отвори очи и се усмихна.

Кеш бе застанал на края на езерцето и я наблюдаваше с тъмно сините си очи и глад, който изглежда не бе заситил напълно. Знаеше без всякакво съмнение какво му липсва. Беше я изпратил сама в топлото езеро, защото се страхуваше, че няма да може да откъсне ръце от нея, ако останат в хижата. Сега вече бе убеден, че няма земна сила, която да го накара да стои настрани. Тънката мокра материя на банския подчертаваше всяка женствена извивка и му напомняше колко му бе хубаво, когато я бе направил своя.

Срязаните над коленете дънки, които Кеш обуваше, за да влезе в Блек Спрингс, не успяваха да скрият много от едрото му тяло. Не и желанието, което го облада, докато наблюдаваше Марая.

— Не съм сигурна, че прелестен е подходяща дума за теб — каза Марая с усмивка. — Може би изключително мъжествен.

Кожата му настръхна от желание, когато тя го погледна, а желанието му не остана скрито.

— Ще ме целунеш ли? — попита тихо тя и му подаде мократа си ръка, от която се виеше лека пара.

— Искаш да разбиеш на пух и прах добрите ми намерения — каза той с дълбок глас и нагази в езерото.

— Това трябва ли да ме притеснява?

— Задай ми същия въпрос днес следобед, след като си яздила два часа без прекъсване по пътя за фермата.

— Нима трябва да се връщаме толкова скоро? — попита Марая, без да крие негодуванието си. — Но защо?

— Току-що ми съобщиха за десетдневен договор в Боулдър. Щом се върна пак ще се върнем, за да търсим злато.

— Десет дни…

Тихият й вопъл остана недовършен. Нямаше и нужда да изказва всичко. По гласа на Марая бе очевидно колко много ще й липсва Кеш.

— Бъди благодарна — каза той с дрезгав глас. — Така поне ще имаш време да ти мине. Прекалено едър съм за теб.

— Нямам нужда от никакво време. Имам нужда от теб.

Звукът, който Кеш издаде беше нещо между смях и израз на желание, или може би и двете, слети в едно. Водата, където се бе отпуснала Марая му стигаше до средата на бедрата, недостатъчно, за да скрие ефекта й върху него. Бившата му жена използваше секса, не му се наслаждаваше. Поне не с него. Може пък на Линда сексът с бащата на детето й да й е допадал.

Трябва да съм благодарен, че Марая няма да забременее от мен. Няма да мога да я оставя.

— Кеш, какво има?

— Просто си мислех за миналото.

— Какво за миналото?

Без да отговори, той я привлече в прегръдката си и я целуна с повече жар и плам, отколкото имаше в топлия извор.


Марая тайничко се намести на седлото. След като се бе възстановила след първия преход до хижата, Кеш настоя тя да язди всеки ден, независимо къде. Благодарение на това и на сравнително честите почивки, в момента нито я болеше много, нито бе протрита. Умори се от насечената походка на коня. Следващия път щеше да настоява да й дадат някой друг кон.

— Как си? — попита Кеш и дръпна юздата, за да се изравни с нея.

— Много по-добре, отколкото очаквах. На този кон това не му е призванието. За сметка на това от него ще излезе страхотна бетонобъркачка.

— Трябваше да кажеш по-рано. Ще се сменим.

Марая погледна Кеш, а след това дребната кобила.

— Няма да стане. Прекалено си едър за това животно.

— Скъпа, виждал съм Люк да язди това дребно петнисто пони по цял ден.

— Наистина ли? Той да не е таен мазохист?

Кеш се усмихна и поклати глава.

— Пази я специално за най-неравните терени из фермата. Тя е сигурна и минава навсякъде, също като коза. Затова Люк я избра за теб. Само че неравни места вече няма да има, затова не виждам защо да не си сменим конете.

Преди Марая да успее да възрази, Кеш спря големия кон и скочи на земята. Само след миг я повдигна от седлото и я прегърна.

— Не беше нужно да го правиш — каза тя и обви с ръце врата на Кеш. — Тъкмо бях посвикнала с походката на този петнист дявол.

— Наречи го егоистична загриженост. Люк ще ми обели кожичката като на банан, ако те върна в недостатъчно добра форма. Нали не си забравила, че трябва да се грижа за теб?

— Справяш се чудесно. Никога през живота си не съм се чувствала по-добре.

Усмивката на Марая и пръстите й, вплетени в косата му разпратиха вълни на желание в тялото на Кеш. Целуна я силно, дълбоко и жадно. Едрите му длани се спуснаха по гърба и бедрата й, докато тя не се притисна в него също като слънчев лъч. След това откъсна устни от примамливата й топлина и я качи на коня си. Остана за момент до нея, вгледан в златните й очи, ръката му разсеяно галеше бедрото, а върховете на нейните пръсти се насочиха към порасналата брада.

— За какво си мислиш? — попита тихо тя. Кеш се поколеба и сви рамене.

— Въпреки че във фермата ще спим отделно, и слепец ще забележи, че сме любовници.

Беше ред на Марая да се поколебае.

— Това толкова ли е лошо?

— Само ако Люк реши, че не е искал да каже това, което каза за нас двамата.

— И какво е казал?

— Че ме желаеш — отвърна направо Кеш. — Че си пълнолетна, че каквото и да направим двамата с теб, си е наша работа.

Марая се изчерви, засрамена, че реакцията й към Кеш е била толкова очевидна още от самото начало.

— Надявам се Люк да е говорил напълно сериозно — продължи Кеш. — Двамата с Карла са единственото ми семейство, единственият дом, който някога ще имам. Но стореното си е сторено. По-добре да се насладим на удоволствието, защото ще има и болка.