Елизабет Лоуел - Мълчаливецът

— Кеш Макуин, ти спокойно можеш да научиш рибите как да бъдат хлъзгави.

Той се изсмя с наслада на бързия език на Марая. След това се сети за други начини, с които езикът й бе могъл да му даде наслада. Дънките внезапно му отесняха. Смехът му стана глух. Той се изправи рязко и застана с гръб към младата жена.

— Май ти трябва слаб огън — измърмори той.

С няколко едри крачки се озова в другия край на бараката и свали примуса от стената. Разпали го с ожесточени движения и драсна клечката на дънките, за да я запали. Пламъкът затрепка неравномерно, докато той нагласяваше притока на гориво. Най-сетне примусът запламтя с постоянен ярък пламък почти без да трепти. Пренесе го в другия край и го закачи на един от многото пирони, които пастирите бяха забили по стената.

— Благодаря — каза неуверено Марая и се зачуди дали не бе обидила Кеш като го нарече хлъзгав. Но пък смехът му прозвуча толкова искрено. След това спря да се смее, но не бе намръщен.

Марая сподави въздишката си и се зае да приготвя вечерята. Докато тя работеше, Кеш се разхождаше из бараката и поставяше тигани и чаши на местата, където течеше най-силно. Дъждът продължаваше яростната си атака. Въпреки че до залеза оставаха часове, слънчевата светлина бе почти изчезнала. Освен ярките отблясъци на светкавиците, огнището и примусът бяха като две изолирани езера светлина в сумрака.

И Кеш, и Марая ядоха бързо, защото металните чинии поемаха топлината на храната. Кеш свали месото от костта с умение, натрупано от дълга практика. Царевичният хляб димеше в хладния въздух. Когато останаха само трохи и спомени, Марая посегна към чиниите.

— Аз ще се оправя с тях — каза Кеш. — Денят ти беше труден.

— Не по-труден от твоя.

Кеш не продължи да спори, само остърга малко сапун с джобното си ножче, добави от водата, която се топлеше край огнището и започна да мие. Марая плакнеше и подреждаше и го наблюдаваше с крайчеца на окото си. Той беше навил ръкави, за да се справи с посудата. Всяко движение подчертаваше мускулите на ръцете и раменете.

Когато приключиха с чиниите, той седна с кръстосани крака срещу нея на единственото сухо място на пода, а светлината озари лицето му, чувстваната уста, силата на тялото му. Кеш бързо размеси картите, а Марая го наблюдаваше омаяна, без дори да се прикрива.

Не обръщаше особено внимание на картите, които теглеше. Затова купчинката борови иглички пред нея бързо се смаляваше, сякаш погълната от невидим огън. Нямаше нищо против. Беше прекалено заета да се наслаждава, че седи до Кеш в хижа, заобиколена от буря, докато вътре цари тишина.

— Локвите по-ценни ли са от боровите иглички? — попита Марая и погледна последните три, останали пред нея.

— Само ако си жадна.

— А ти жаден ли си?

— Стига ми толкова вода за момента.

Марая се усмихна.

— Да, знам какво имаш предвид. Значи дъждовните капки също отпадат. Май трябва да се предам. Ти ме разби.

Кеш сграбчи шепа иглички от своя куп, струпан от неговата страна на „масата“.

— Защо ми ги даваш? — попита тя.

— За усмивката ти.

— Наистина ли? Толкова много иглички? Щом една усмивка е толкова ценна, какво ще кажеш тогава за целувка?

Кеш рязко вдигна поглед от картите. Погледът му се плъзна по лицето на Марая и се застоя на устните. След това отново насочи вниманието си към картите, напълно безизразен.

— Тя е повече, отколкото можем и двамата да дадем за нея — заяви той.

Изиграха още няколко ръце в пълно мълчание, освен просъскването на лампата и намалелият грохот на дъжда. Кеш продължаваше да печели, което означаваше, че той раздава картите. Докато ги раздаваше, отблясъците от лампата подчертаваха различни дребни белези по ръцете му.

— Как си се сдобил с тях? — попита Марая и докосна ръката на Кеш с върха на пръстите си.

В първия миг той застина, след това изпусна дъха си бавно, за да не чуе тя. Пръстите й бяха хладни, но изгориха кожата му и го накараха да пламне.

— Ако пресяваш злато в потоците повече от няколко минути, ръцете ти се вкочанясват — обясни Кеш. Гласът му звучеше необикновено дълбок, почти дрезгав, отражение на напрежението, обхванало тялото му. — Порязал съм се, без дори да разбера. По същия начин става и когато използваш чук за разбиване на скали в студа. Най-лесното е да се прекълцаш. Каквото собствената ми несръчност не е успяла да направи, отхвръкналите парченце скала са се погрижили.

— Несръчност ли? — засмя се Марая. — Ако ти си несръчен то аз съм пъстърва.

— Миличка, това значи, че си в беда. Все още съм гладен.

— Ама аз съм една много, много млада пъстърва.

Той се усмихна мрачно.

— Да, и аз все това си повтарям. На колко си… двадесет и две?

Стресната от неочаквания въпрос Марая кимна.

— Преподавам на дипломанти, които са по-големи от теб — каза той с някакво отвращение в гласа.

— Е, и?

— Затова престани да ме гледаш с тези големи златни очи и да се чудиш какво би било ако ме целунеш.

Първият импулс на Марая бе да отрече. След това бе убедена, че трябва да отрече. Най-сетне толкова се притесни, че всичко излезе наяве.

— Виждаш ли — заяви Кеш, приковал я с поглед. — И аз се чудя същото за теб. Само че не съм някое колежанче. Ако започна да те целувам ще ми се иска още от вкуса на този мед. Ще поискам всичко, което можеш да дадеш на един мъж, и ще продължавам да искам, докато се уморя до смърт. Възбуждам се само като те чувам как дишаш, така че да ме подмамваш да те целуна не е много умно, освен ако не сме приключили с играта и не решим да започнем нещо по-съществено. — Наблюдаваше лицето на Марая и измърмори нещо грубо, но неразбираемо под носа си, след което хвърли шепа иглички. — Хайде, вдигай залога.

— Нямам толкова много иглички.

— В такъв случай губиш, нали така? — попита той. Зачака.

А какво ще кажеш за една целувка?

Марая не изрече думите на глас. Не бе и нужно. Знаеше, без да пита, че целувката ще струва колкото всички иглички в борова гора. В нажежената тишина тя погледна устните на Кеш с глад, който никога преди не бе изпитвала. Небръснатата от дни наред брада, вместо да прикрива изваяните мъжки устни, ги подчертаваше. А той я наблюдаваше с пламтящи очи. Беше изрекъл напълно сериозно всяка дума. Ако го подтикнеше да я целуне, трябваше да е подготвена за нещо повече от една целувка.

Мисълта очарова и шокира Марая. Никога преди не бе желала мъж. А ето че сега копнееше за Кеш. Искаше й се той да я целуне, да почувства ръцете му около себе си, силата му. Никога досега не бе имала любовник. Не бе сигурна дали тази вечер е готова за подобно нещо, а и Кеш я бе предупредил, че няма начин да влезе във водата, без да се намокри.

— По всичко личи, че губя — прошепна Марая. — Само че не е честно.

— Кое не е честно?

— За мен няма дори една целувка, а съм сигурна, че си целувал стотици други жени.

— Не бъди толкова сигурна. Много внимавам коя е до мен. — Той затвори очи, за да прикрие копнежа си и избликващите от очите на Марая пламъци на желание. — Играта свърши, Марая. Лягай си. Веднага.

Без да отрони и дума, младата жена остави картите, изправи се и започна да оправя одеялата за през нощта. След няколко минути бе готова за лягане. Изрита обувките и се вмъкна в студеното гнездо, което си бе приготвила и се разтрепери. Всяка вечер и всяка сутрин, първите няколко минути в леглото се оказваха особено студени.

Кеш стана и се засуети из бараката, заслушан в дъжда. След като провери всички тигани и чашки под капещите места, изгаси фенера и коленичи пред огъня. Въпреки че Марая се стараеше да не го гледа, оказа се, че е невъзможно. Светлината от огъня превърна косата му в разтопено злато и помилва лицето му както тя мечтаеше да направи. Затвори разтреперана очи и стисна одеялата, за да ги напъха още по-плътно под себе си и да се стопли колкото е възможно.

— Вземи.

Тя рязко отвори очи. Кеш се бе надвесил над нея. Ръцете му разплащаха някакъв плат, а след това го метна върху нея. От едната страна платът проблесна в сребърно. Другата бе черна.

— Какво е това?

— НАСА са го измислили — каза Кеш. Коленичи до Марая и започна да я загръща в странното одеяло с пестеливи, но точни движения. — Подходящо е както за условия на земята, така и в космоса. Толкова успешно отразява топлината, че аз направо се сварявам, когато го използвам. Нося го за спешни случаи. Ако знаех преди колко ти е студено, щях да ти го дам.

Марая не знаеше какво да отговори. Въпреки че ги разделяха пластове одеяла, ръцете на Кеш, пробягващи отгоре я даряваха с прекрасно чувство.

Мъжът изведнъж се отмести. Подпря длани от двете страни на главата й. Наблюдаваше устните й с толкова напрежение, че тя отмаля. Бавно наведе глава, докато бе толкова близо, че тя усещаше дъха му, топлината му и тежките удари на сърцето му.

— Кеш… — прошепна тя.

Устните му се отпуснаха върху нейните, отнеха дъха й с толкова леко притискане, толкова бавно, че тя не бе сигурна кога е започнала целувката. При първото докосване на езика му Марая издаде едва доловим гърлен звук. Кеш бе разтърсен от тръпка, но продължи да завладява бавно устните й. Нежно и неотстъпно той извърна глава, отвори меките женски устни, все още открехнати, след като бе произнесла името му. Кадифената топлина по устните на младата жена го замайваха. Тихите й гърлени звуци го разпалиха. Той помести глава, докато завладее устните й напълно, а след това отпи жадно и задълбочи целувката, докато и нейното дишане стана накъсано като неговото. Едва тогава вдигна глава.

— Права си — призна с дрезгав глас той. — Наистина не е честно.

Отдръпна се рязко и си легна напълно облечен в спалния чувал.

Мина много време, преди двамата да успеят да заспят.