Марая измърмори някаква молитва и посегна към печката. Загоряла, доста космата ръка се стрелна от спалния чувал на Кеш и обви китката й, за да й попречи да пипа печката.

— Аз ще се погрижа.

— Благодаря. Това чудо ме мрази.

Последва приглушен смях, докато той отмяташе горната част на спалния чувал. Раменете му бяха голи. Другата му едра длан се сви около ръката на младата жена. Той разтри ръцете й между топлите си длани. Дългите силни пръсти с множество белези се движеха почти нежно по кожата й. Тя потрепери, но не можеше нищо да направи заради студа в бараката.

— На теб наистина ти е студено — отбеляза той.

— А на теб никак. Също като огъня си.

— Говоря сериозно — отвърна той. Подпря се на лакът и придърпа ръцете на Марая към себе си. — Пръстите ти са като лед. Нищо чудно, че така се мяташ нощем. Защо не ми каза, че ти е студено?

— Извинявай. — Младата жена се опита дискретно да си изтегли ръцете. Те, обаче, останаха пленници на примамливата топлина на Кеш. — Не исках да те будя.

— Какви ги приказваш. Защо не ми каза?

— Страхувах се, че ще си намериш извинение да ме върнеш обратно.

Кеш просъска една-единствена груба дума и се изправи. Спалният чувал се плъзна по тялото му. Ако бе облякъл нещо за спане, тя не го видя. Въпреки че Марая го бе виждала в Блек Спрингс само с рязани до коленете дънкови панталонки, просто бе различно, когато той се изправи полугол от топлия спален чувал. Къдрави мъжки косъмчета бяха плъзнали по ключицата и се спускаха надолу към пъпа. Продължаваха и още по-надолу в ивица не по-дебела от пръст и се скриваха в непозната територия, която си остана в спалния чувал.

— Не си струва да обръщаш толкова внимание — каза бързо Марая и извърна поглед. — Всички калории, които изразходвам нощем си ги наваксвам на закуска, а после добавям и още. Та като стана въпрос, искаш ли пак да направя палачинки? Или предпочиташ питки с бекон? Ако кажеш можем да хапнем нещо надве-натри и по пътя и да се заемаме с работа. Днес идвам с теб. Вече нямам мускулна треска. Няма да ти увисна на врата. Обещавам.

Последва дълго мълчание, докато Кеш се взираше в Марая, а тя извърна поглед към огнището, където пламъците се опитваха да подпалят студените дърва. Съвсем съзнателно сви длани около нейните и ги поднесе към устата си, за да сгрее ледената кожа с дъха си. Преди още тя да се съвземе от шока на устните му, докоснали дланта й, той разтриваше ръцете й на гърдите си, а след това премина и на раменете. Стори й се, че я затопля истински огън.

— Така по-добре ли е?

Марая кимна, уплашена гласът й да не я издаде.

Той стисна дланите й толкова леко, че тя не бе сигурна дали не си е въобразила, след което я пусна и започна да се облича. Следващите няколко минути Марая не можа да помръдне. След това започна да смесва продукти за питки и въпреки че ръцете й бяха топли, продължаваха да треперят. Беше доволна, че Кеш е зает с обличането и няма да забележи.

Вратата изскърца, сигурен знак, че е излязъл. След няколко минути, когато се върна, скърцането се повтори. Мирис на роса и бор нахлу с него.

— Ако ще правиш питки с бекон, направи двойни порции — каза Кеш. — Да ни останат и за обяд.

— Добре. — В следващия момент осъзна думите му и се обърна нетърпеливо към него. — Това значи ли, че и аз ще дойда?

— Нали затова си тук? — попита рязко той, но поне се усмихваше.

Тя се ухили и се обърна към огъня, за да нагласи фурната. Беше открила, че фурната в ъгъла на бараката, както и останалите кухненски принадлежности почти не са използвани. Първите й няколко опита да сготви се оказаха пълен провал, но не й оставаше друго, освен да експериментира, докато Кеш проучваше, а тя се възстановяваше от ездата до Девилс Пийк.

Марая бе доволна, че успя да прикрие несполуките в готвенето и да се престори, че успешните ястия са нещо напълно естествено. Струваше си и разочарованието, и изгорелите пръсти, когато Кеш се върне след цял ден обикаляне и заварваше прясно опечени питки, пържена шунка, печен боб, салата от воден кресон и млади глухарчета.

Докато чакаше кафето да забълбука на печката и последното парче бекон да зацвърчи ароматно в тигана, Марая наряза две ябълки и натрупа бекона в алуминиева чиния. Около месото подреди питки и постави чинията близо до огъня, където се топлеше пластмасово шише мед. Разля кафето в две чаши и седна с кръстосани крака на пода пред сервираната храна. Усети съвсем леко подръпване на бедрата.

— Идвай, готово е — извика тя.

Кеш вдигна поглед от дървата, които трупаше в един ъгъл. За момент остана неподвижен, докато се опитваше да прецени кое е по-апетитно — храната, или гъвкавата млада жена, оказала се толкова приятна компания. Много добра наистина. Щеше да му е далеч по-лесно, ако бе нацупена и сръдлива, или ако проявяваше безразличие — каквото и да е, само да не бе това тънко чувство за хумор и да не усещаше мъжкото му присъствие толкова осезаемо всеки път, когато бе около нея, или я докоснеше.

Споменът за хладните треперещи пръсти на Марая все още гореше по гърдите му. Беше събрал целия си самоконтрол, за да не пъхне ръцете й в спалния чувал и да я остави да открие колко бе разгорещен.

Мътните да те вземат дано, Люк. Защо не ми каза да не се доближавам до сестра ти? Защо ми даде картбланш, след като много добре знаеш, че нямам никакво намерение да се женя? И защо не мога да погледна Марая, без да пламна целият?

Нямаше отговор за яростните мисли на Кеш. Наоколо се носеше нейният аромат и апетитен мирис, когато разчупи една питка, а след това дойде и удоволствието от храната, която Марая бе приготвила за него.

Хранеха се мълчаливо, чуваше се само подрънкването на приборите по металните чинии, приглушеният шепот на огъня и едва доловимият шум на дрехите, когато някой от тях посягаше към меда. Щом Кеш се засити, отпи от кафето, въздъхна и погледна Марая.

— Благодаря — каза той.

— За какво?

— За това, че си толкова добра готвачка.

Тя се засмя, а удоволствието от комплимента бе толкова явно, колкото и златистият блясък в очите й.

— Това е най-малкото, което мога да направя. Знам, че не искаше да идвам с теб.

— Свикнала си да си нежелана, нали? — Това не бе въпрос. Бе сигурен, след като я наблюдава внимателно през последните няколко дни.

Марая се поколеба, след това сви рамене.

— Харолд — вторият съпруг на майка ми — не ме одобряваше. Каквото и да направех през тези петнадесет години, все не беше както трябва. През повечето време бях в девически пансиони и по летни лагери. — Тя се усмихна на една страна. — Там се научих да яздя, да правя преходи, да подклаждам лагерни огньове, да опъвам палатка, да готвя, да шия, да оказвам първа помощ, да сплитам тънки пластмасови ленти така, че да се получи лента, годна за използване, да правя неописуемо грозни неща от глина и да разпознавам отровните змии и паяци.

— Всестранно образование — каза Кеш и прикри усмивката си.

Марая се разсмя.

— Знаеш ли, че всъщност е точно така. Много момичета така и нямат шанс да поживеят на открито. На други просто не им е неприятно. Повечето го приемат като някакво досадно задължение. На мен ми беше страшно приятно. Дърветата, скалите и животните пет пари не дават, че истинският ти баща не ти е написал и ред, че пастрокът ти не може да те търпи да се мотаеш в една стая с него, нито че майка ти не може да се оправи с действителността и вехне като попарено от слана цвете.

Кеш довърши кафето и заяви спокойно:

— Люк ти е писал.

— Какво?

— Люк ти е писал поне два пъти в годината, откакто аз го познавам — каза Кеш и си сипа още кафе. — За Коледа и за рождения ти ден. Пращал ти е и подаръци. Никога не получи отговор. Нито дума.

— Не съм знаела. Никога не съм ги виждала. Но аз също му пишех. Майка ги изпращаше… — Тя осъзна истината и погледът й потъмня. — Тя никога не е изпращала писмата ми. Никога не ми е позволявала да видя писмата на Люк.

Напрежението в гласа на Марая накара Кеш рязко да вдигне глава. Пламъците от огъня се отразяваха в сълзите по бузите й. Той остави кафето и посегна да избърше сълзите с опакото на пръстите си.

— Не исках да те нараня — каза той и я погали по бузата е удивителна за такъв едър човек нежност.

— Знам — прошепна Марая. — Просто… Ами на Коледа и на рождения си ден се будех и плачех, защото съм сама. Всъщност не съм била сама, но тогава дори не съм го знаела. — Тя затвори очи и здраво преплете пръсти, за да не посегне към Кеш, да не се отпусне в скута му и да помоли да я прегърне. — Горкият Люк — прошепна тя. — Сигурно и той е бил много самотен. — Поколеба се за миг, след това забързано попита: — Сестра ти обича Люк, нали? Истински го обича?

— Карла винаги е обичала Люк.

Марая улови сигурността в гласа на Кеш и въздъхна дълбоко.

— Слава богу. Той заслужава да бъде обичан. Добър човек е.

Кеш погледна лицето на Марая. Очите й бяха затворени. Дългите тъмни мигли бяха обсипани с диамантени сълзи. Това го задържа да не се наведе и да не попие сълзите, защото бе уверен, че ако започнеше, нямаше да се откаже, докато не й стане любовник. Точно сега тъгата я правеше прекалено уязвима — а и него също. Желанието да я утеши по най-първичния начин бе нетърпимо. Желаеше я прекалено много, за да се довери на самоконтрола си.

— Така е — каза Кеш и се изправи с нова енергия. — Люк е добър човек. — Натъпка ръце в задните джобове на дънките, за да не ги протегне към Марая. — Ако ще търсим злато, трябва да вървим. Като гледам небето, следобед ще се разрази буря.

— Чиниите ще ми отнемат само минутка — каза Марая и тайно избърса сълзите с края на ризата.

Чиниите не отнеха точно минута, но Кеш не каза и дума, когато Марая излезе от бараката, сложила раницата на гръб. Той подпря с длан раницата, пое я и спокойно я вдигна от раменете й.

— Аз мога да я нося — обади се веднага Марая.