Sara Shepard - Мис Съвършенство

— Хайде де. Не искате ли да разберете кой й прати съобщение?

— Може да е била просто Кати — прошепна Емили, като имаше предвид една от хокейните приятелки на Али. — Остави го на мястото му, Спенс.

Ариа свали камерата от триножника и се приближи към Спенсър.

— Дай да видим.

Те се скупчиха край телефона. Спенсър го отвори и натисна един бутон.

— Заключен е.

— Знаеш ли й паролата? — попита Ариа, като продължаваше да снима.

— Опитай с рождения й ден — прошепна Хана. Тя взе телефона от Спенсър и натисна нужните бутони. Екранът не се промени. — Какво да правим сега?

Момичетата чуха гласа на Али, преди да я забележат.

— Какво правите, момичета?

Спенсър изпусна телефона й на дивана. Хана отстъпи толкова рязко, че си удари пищяла в ръба на масата.

Али се втурна през вратата на всекидневната със смръщени вежди.

— Да не сте ми ровили из телефона?

— Разбира се, че не! — извика Хана.

— Напротив — призна си Емили, която седеше на дивана. Тя се изправи, Ариа й хвърли намръщен поглед и после се скри зад камерата.

Но Али вече не им обръщаше внимание. По-голямата сестра на Спенсър, Мелиса, последна година в гимназията, се втурна в кухнята. Тя носеше торбичка с храна за вкъщи от „Ото“, един близък ресторант. Нейният очарователен приятел Иън беше с нея. Али веднага се изпъна. Спенсър приглади тъмнорусите си коси и нагласи диадемата.

Иън влезе в хола.

— Здравейте, момичета.

— Здрасти — каза Спенсър с висок глас. — Как си, Иън?

— Добре съм. — Иън се усмихна на Спенсър. — Имаш много сладка коронка.

— Благодаря! — Спенсър изпърха с мигли.

Али завъртя очи.

— Толкова си прозрачна — пропя тя под носа си.

Често казано беше невъзможно да не си паднеш по Иън. Той имаше къдрава руса коса, идеални бели зъби и зашеметяващи сини очи. Никой от тях не можеше да забрави последния футболен мач, когато той си смени тениската на средата на терена и за пет славни секунди те можеха да се наслаждават на голите му гърди. Почти всички смятаха, че той си губи времето с Мелиса, която бе прекалено скромна и се държеше твърде много като госпожа Хейстингс, майката на Спенсър.

Иън приседна на ръба на дивана до Али.

— С какво се занимавате, момичета?

— О, нищо особено — каза Ариа, като нагласяше фокуса на камерата. — Снимаме филм.

— Филм ли? — Иън изглеждаше развеселен. — Може ли и аз да участвам?

— Разбира се — бързо отговори Спенсър. Тя се тръсна на дивана от другата му страна. Иън се ухили към камерата.

— И така, какви са ми репликите?

— Това е токшоу — обясни Спенсър. Тя погледна към Али в очакване на нейната реакция, но Али не каза нищо. — Аз съм водещата. Ти и Али сте моите гости. Първо ще интервюирам теб.

Али изсумтя саркастично и бузите на Спенсър пламнаха, като придобиха розовия оттенък на тениската й на Ралф Лорен. Иън кимна утвърдително и каза:

— Добре, интервю става.

Спенсър поизпъна гърба си и кръстоса крака, точно както бе виждала да правят водещите по телевизията. Тя вдигна розовия микрофон, който бяха взели от караоке машината на Хана и го приближи към брадичката си.

— Добре дошли в шоуто на Спенсър Хейстингс. Първият ми въпрос е…

— Питай го кой е любимият му учител в „Роузууд дей“ — извика Ариа.

Али вирна глава. Очите й блестяха.

— Добър въпрос, Ариа. Трябва и да го питаш с кой от учителите си би предпочел да се натиска. На някой празен паркинг.

Ариа зяпна от изненада. Хана и Емили, които стояха до изправени до бюфета, се спогледаха сконфузено.

— Всичките ми учители са псета — каза Иън бавно, без да разбере какво всъщност се случва.

— Иън, би ли ми помогнал, ако обичаш — Мелиса издаде някакъв тракащ звук от кухнята.

— Само секунда — извика Иън.

— Иън! — Мелиса звучеше раздразнено.

— Сетих се! — Спенсър отметна дългата си руса коса назад. Страшно й хареса, че Иън обръща повече внимание на тях, отколкото на Мелиса. — Какъв би бил за теб идеалният подарък по случай дипломирането ти?

— Иън — извика Мелиса през зъби. Светлината, която идваше от хладилника, хвърляше сянка върху лицето й. — Имам Нужда от Помощ.

— Това е лесен въпрос — отговори Иън, като не й обърна внимание. — Искам уроци по бейзджъмпинг.

— Бейзджъмпинг ли? — извика Ариа. — Какво е пък това?

— Скачане с парашут от покрива на висока сграда — обясни Иън.

Докато Иън им разказваше за Хънтър Куинан, един от неговите приятели, който бил скачал много пъти с парашут от сграда, момичетата се бяха навели любопитно напред. Ариа беше фокусирала камерата върху челюстта на Иън, която изглеждаше като изсечена от камък. За миг погледът й се отклони към Али. Тя седеше до Иън и се взираше в пространството. Дали й беше скучно? Може би имаше по-интересни неща за правене — може би полученото съобщение бе свързано с плановете, които крояха с по-големите й великолепни приятелки.

Ариа отново погледна към телефона на Али, който лежеше на декоративната възглавничка до ръката й. Какво ли криеше от тях? Какво ли беше намислила?

Понякога не ви ли се иска просто да я убиете? Въпросът на Спенсър витаеше из съзнанието на Ариа, докато Иън продължаваше да говори. Дълбоко в себе си тя знаеше, че всички се чувстват по този начин. Може би просто щеше да е по-добре Али да… изчезне, вместо просто да ги забрави.

— И Хънтър каза, че получил невероятен приток на адреналина, когато скочил — завърши Иън. — Усещането било по-велико от всичко. Дори от секса.

— Иън — извика предупредително Мелиса.

— Това звучи невероятно. — Спенсър погледна към Али, която седеше от другата страна на Иън. — Нали?

— Да. — Али изглеждаше като замаяна, все едно е в транс. — Невероятно.

Останалата част от седмицата премина като сън — последните изпити, планирането на партитата по случай завършването, още срещи и още повече напрежение. И тогава, в онази вечер на последния ден от седми клас, Али изчезна. Просто ей така. В единия миг бе там, в следващия я нямаше.

Полицията претърси целия Роузууд за следи. Разпитаха четирите момичета поотделно, интересуваха се дали Али се е държала странно напоследък, или пък дали се е случило нещо необичайно. Те размишляваха дълго и усилено. Нощта, в която тя изчезна, бе доста странна — Али ги беше хипнотизирала и беше избягала от хамбара, след като се бе скарала със Спенсър заради щорите, и после просто не се беше върнала повече. Но дали са имали други странни нощи? Те си помислиха за вечерта, когато се бяха опитали да прочетат съобщенията на Али, но скоро я отхвърлиха — след като Иън и Мелиса си тръгнаха, настроението на Али веднага се оправи. Направиха си конкурс по танци и си поиграха с караоке машината на Хана. Загадката със съобщенията на Али бе забравена. След това ченгетата ги попитаха дали някой близък на Али би искал да я нарани. Хана, Ариа и Емили веднага се сетиха за едно и също нещо: Понякога не ви ли се иска просто да я убиете — се беше озъбила Спенсър. Но не. Тя просто се беше пошегувала. Нали?

— Никой не е искал да нарани Али — каза Емили, като прогони тревогите от съзнанието си.

— Абсолютно никой — отговори и Ариа по време на нейния разпит, като отмести погледа си от якото ченге, което седеше до нея, към вратата на стаята.

— Мисля, че не — каза Хана по време на нейния разпит, като си играеше с плетената гривна, която Али им бе направила след инцидента с Джена. — Али не беше близка с много хора. Само с нас. И всички ние я обичахме до смърт.

Естествено Спенсър бе много ядосана на Али. Но всъщност, дълбоко в себе си, не чувстваха ли всички същото? Али беше перфектна — красива, умна, секси, неустоима — и ги изкарваше от релси. Може би наистина донякъде я мразеха. Но това не означаваше, че някоя от тях би искала да умре.

Невероятно колко много неща пропускаме. Дори когато направо ще ни извадят очите.