Гърлото на Емили се сви конвулсивно и тя не успя да потисне гаденето. Хана отстъпи назад и изкрещя. В гората беше толкова тихо, че всички чуха преглъщането на Спенсър. Тя поклати глава.

— Когато стигнах до тук, той вече лежеше — изскимтя тя. — Кълна се, че е така!

Ариа се страхуваше да се приближи до Иън и не сваляше поглед от неподвижната му ръка, почти убедена, че всеки момент той ще скочи и ще я сграбчи. Въздухът около него беше абсолютно мъртвешки и неподвижен. Можеше да се закълне, че чу как някъде в далечината някой се изкикоти.

Тогава телефонът й, прибран в малката дамска чантичка, започна да звъни. Тя изписка изненадано. След това забръмча сайдкикът на Спенсър, а телефонът на Емили звънна. Телефонът на Хана, прибран в калната й чанта, също се обади.

Момичетата се спогледаха в тъмнината.

— Няма начин — прошепна Спенсър.

— Не може… — Хана измъкна телефона си с два пръста, сякаш се страхуваше да го докосне.

Ариа погледна невярващо дисплея на своя трио.

Имате 1 ново съобщение.

Тя погледна отново към Иън, към изкривените му вкочанени крайници, към безжизненото и безизразно красиво лице. Разтреперана, обърна очи обратно към екрана и се насили да прочете съобщението.

Той трябваше да си отиде.

А.

Какво ви очаква в следващата книга…

М-да, Иън е мъртъв. А на нашата любима четворка сигурно й се иска да го последва. Бащата на Хана я мрази. Спенсър е разорена. Ариа яко е загазила. А Емили смени отборите толкова пъти, че вече ми се зави свят. Съчувствам им, но нали знаете, такъв е животът. Или, ъ-ъ-ъ… смъртта, както е в случая на Иън.

Вярно, че мога да си кажа „станалото станало“, да простя и да забравя, ала-бала и така нататък. Само че какво му е забавното на това? Тези сладки малки кучки притежават всичко, което искам, така че ще се постарая да получат каквото заслужават. Звучи много гадно, нали? Съжалявам, но както всяка малка сладка лъжкиня знае, понякога истината е много гадна — и винаги боли.

Ще ви държа под око…

Мляс!

А.