— Здрасти, Емили — поздрави я Ноъл с ленивия маниер на богаташко хлапе, без да сваля очи от Айзък. — Виждам, че си довела приятелче. Или пък това е новият ти кавалер?
Емили отстъпи назад. Ноъл и Джеймс облизаха устни като хищни вълци. Несъмнено и двамата прехвърляха в мислите си списъка с гадории, които можеха да й подхвърлят: Тази вечер си я подкарала с момчета, а? Внимавай, пич, Емили Фийлдс е обратна! Току-виж те завлякла в някой лесбийски стриптийзьорски клуб! Колкото по-дълго мълчаха, толкова по-ужасяващи щяха да са думите им.
— Трябва да… — избъбри Емили. Завъртя се рязко, като едва не се сблъска с директора Епълтън и госпожа Хейстингс, които отпиваха от коктейлите си. После се запрепъва като сляпа през фоайето, опитвайки се да се отдалечи колкото се може повече от Ноъл и Джеймс.
— Емили? — извика Айзък зад гърба й. Тя продължи да върви. Пред себе си виждаше тежката врата на библиотеката. Побърза да я отвори и се шмугна вътре, дишайки тежко.
В библиотеката беше топло и миришеше на смесица от стари книги и скъпи кожени обувки. Зрението й се замъгли, след което се проясни. Стомахът й се разбунтува от ужас. В стаята беше пълно с ученици от „Роузууд дей“. Наоми Циглър клатеше дългите си крака, които беше преметнала през облегалката на един кожен фотьойл, бъдещата доведена сестра на Хана, Кейт, се беше разположила царствено на дивана. Мейсън Байърс и още няколко момчета от отбора по лакрос се въртяха край рафтовете с книги, очевидно търсеха книгите с френски фотографии, събирани от бащата на Спенсър, които съдържаха предимно еротични снимки на голи жени. Майк Монтгомъри и една красива брюнетка споделяха чаша вино, а Джени Кестлър и Кирстен Кълън хрупаха препечен хляб със сирене.
Всички се обърнаха и погледнаха към Емили. А когато Айзък връхлетя след нея и обгърна с ръка голите й рамене, те направо го изпиха с погледи.
Емили се чувстваше така, сякаш някаква зла магия беше забавила времето около нея. Беше решила, че ще успее да издържи, но щом се изправи пред всички… всички, които знаеха тайната й, всички, които бяха там, когато А. разпространи снимката на целуващите се Емили и Мая, осъзна, че не можеше да го понесе.
Дори не намери сили да погледне Айзък, когато се обърна и излезе от библиотеката. Ноъл и Джеймс стояха облегнати на стената и си подаваха един на друг бутилка текила „Патрон“.
— Ти се върна! — извика ликуващо Ноъл. — Какъв е тоя пич с теб? Ако си решила отново да играеш за нашия отбор, защо не покани първо мен?
Емили прехапа устни и продължи да върви с наведена глава. Трябваше да се махне оттук. Трябваше да избяга. Но не можеше да намери Уайлдън да я ескортира до колата й, а не искаше да излиза сама навън. Тогава зърна дамската тоалетна до кухнята. Вратата беше леко отворена и вътре беше тъмно. Емили връхлетя вътре, но когато се накани да затвори вратата, нечий крак се пъхна и й попречи.
Айзък влезе след нея.
— Хей! — Гласът му прозвуча раздразнено. — Какво става тук?
Емили изписка тихичко и се свря в ъгъла, обвила ръце около тялото си. Тоалетната беше по-голяма от обичайното, с малко диванче, огледало с орнаменти и отделна кабинка за самата тоалетна. Във втръсналата й тежка миризма на жасмин се долавяше лек примес на повръщано.
Айзък не се приближи до нея. Той остана изправен до вратата.
— Държиш се много… странно — каза той.
Емили седна на оранжевото диванче и се втренчи в една тънка бримка на чорапа й. Беше твърде нервна, за да му отговори. Тайната й пулсираше болезнено в нея.
— Не ти ли е приятно да те виждат с мен? — продължи Айзък. — Заради това, че казах на Спенсър, че фирмата за кетъринг е на баща ми? Не трябваше ли да го казвам?
Емили закри очите си с длани. Не можеше да повярва, че Айзък се смята за виновен за поведението й. Отново. Пелена от страх постепенно се спусна върху раменете й. Дори да успееше да се измъкне днес, подобни ситуации щяха да се появяват непрекъснато. И най-накрая, след като всичко се изреди, ще се появи А… Иън. А сега, след като беше избягал, той беше способен на всичко. Нека това послужи като предупреждение, беше написал той, след като Мая се появи в китайския ресторант. Емили се беше озовала точно там, където Иън искаше.
Освен ако тя не успееше да оправи нещата.
Със свито гърло Емили вдигна глава към Айзък. Трябваше да се справи с проблема бързо, като светкавично отлепване на лейкопласт от кожата.
— Помниш ли онова момиче от китайския ресторант? — попита тя. Айзък я погледна безизразно и сви рамене. Емили си пое дълбоко дъх. — Преди двете е нея бяхме… двойка.
Всичко останало се разви със светкавична бързина. Тя разказа как в седми клас целунала Али в къщичката на дървото. Как веднага си паднала по Мая, омагьосана от дъвката й с бананов аромат. Разказа му за есемесите на А., за това как се опитала да излезе с Тоби Кавана, за да си докаже, че харесва момчета, как снимката, на която двете с Мая се целуват, е била разпространена по време на състезанието по плуване и как цялото училище разбрало за тях. Каза на Айзък за „Дървесна корона“, програмата за преобръщането на гейове, в която я бяха записали родителите й, както и че истинската причина да замине за Айова бе неспособността на родителите й да я приемат такава, каквато е. Освен това призна, че в Айова е срещнала момиче на име Триста, с което също се е целувала.
Когато свърши, погледна към Айзък. Той беше позеленял и нервно потропваше с крак по пода… А може би гневно.
Емили наведе глава.
— Ще те разбера, ако повече не желаеш да говориш с мен. Не исках да те нараня — просто реших, че когато научиш всичко, ще ме намразиш. Но въпреки всичко, което ти разказах, искам да знаеш, че чувствата ми към теб са истински, че наистина искам да си моето гадже, че наистина те харесвам. Смятах, че повече никога няма да харесам момче, но изглежда съм грешала.
В малката стая настъпи тишина. Дори партито отвън като че ли поутихна. Айзък приглади вратовръзката си с ръка.
— И какво означава това, че си… би?
Емили заби нокти в пухкавите копринени възглавнички на дивана. Щеше да е много по-лесно просто да каже, че е хетеро, и че при случилото се с Али, Мая и Триста просто е била объркана. Но тя знаеше, че това не е така.
— Не знам каква съм — тихо отвърна тя. — Ще ми се да знаех, но не е така. Може би просто… харесвам хората. Може би просто зависи от човека, а не от пола му.
Айзък наведе очи и въздъхна тихичко, Когато Емили го чу да се обръща, сърцето й се сви от отчаяние. След миг той ще натисне бравата, ще излезе навън и ще изчезне завинаги. Емили си представи майка му, която стои до входната врата, в нетърпеливо очакване да разбере как е минала срещата им. Лицето й ще се сгърчи, когато Айзък й разкаже истината. Емили е „каква?“ ще ахне тя.
— Хей. — Горещият му дъх опари главата й. Айзък се беше навел над нея с неразгадаемо изражение на лицето си. Той я прегърна безмълвно. — Всичко е наред.
— К-какво? — ахна Емили.
— Всичко е наред — повтори тихо той. — Приемам го. Приемам и теб.
Емили примигна недоверчиво.
— Наистина… ли? — заекна тя.
Айзък изсумтя.
— Май не съвсем, а? — Той я прегърна и я целуна по главата.
Докато се прегръщаха, Лейни Айлър, една от съотборничките на Емили, влезе в тоалетната, мислейки, че е свободна.
— Опа — каза тя. Когато видя, че вътре е Емили, която се прегръща с момче, се ококори. Но на Емили вече й беше все едно. Нека да видят, помисли си тя. Нека Лейни отиде и разкаже на всички. На безкрайната поредица от тайни беше сложен край.
26.
Спенсър си намира кандидат
Звънецът на вратата на семейство Хейстингс иззвъня за енти път и Спенсър надничаше иззад ъгъла, докато родителите й посрещаха семейство Пемброук, един от най-старите родове в областта. Господин и госпожа Пемброук бяха прочути с това, че винаги водеха домашните си любимци със себе си и, изглежда, тази вечер бяха довели две: непрекъснато лаещият мини шпиц Мимзи и дългият шал около врата на Хестър Пемброук, към който беше прикрепена лисича глава. След като двамата препуснаха към бара, майката на Спенсър прошепна нещо на Мелиса и тръгна нанякъде. Мелиса зърна надничащата Спенсър. Покара ръце по тъмночервената си сатенена рокля; след това наведе очи и се обърна. Спенсър не бе имала възможността да попита сестра си какво мисли за изчезването на Иън — Мелиса цял ден се губеше някъде.
Спенсър не беше сигурна защо изобщо провеждат събирането, въпреки че очевидно всички си прекарваха фантастично. Изглежда Роузууд лекуваше раните си с тежък алкохолизъм. Уайлдън вече беше ескортирал родителите на Мейсън Байърс до тяхното бентли, защото Бинки Байърс беше погълнал твърде много коктейли „Метрополитен“. Спенсър беше минала покрай Оливия Циглър, майката на Наоми, която повръщаше в тоалетната, вкопчила ръце в умивалника. Защо ли не можеше водката да вцепени и Спенсър — въпреки многото „Лемън дропс“, които беше изпила, главата й беше свежа и погледът ясен. Сякаш някаква кармична сила я наказваше, оставяше я да изстрада всичко трезва.
Тя беше направила ужасната грешка да не разкрива посещението на Иън. Но откъде да знае, че той планира бягство? Сети се за съня, който я беше накарал да се събуди предишния ден — почти е късно. Е, вече наистина е късно.
"Мис Порочна" отзывы
Отзывы читателей о книге "Мис Порочна". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Мис Порочна" друзьям в соцсетях.