Когато се прибра, къщата беше тъмна и тиха.

— Ехо? — извика Хана, остави мокрите си обувки в помещението за пране и махна ластика от косата си. Зачуди се къде ли са се покрили всички. — Кейт?

От горния етаж се чуваше приглушен глас. Вратата на стаята на Кейт беше затворена и от нея съвсем тихо се носеше музика, която Хана не разпозна.

— Кейт? — повика я тихо тя.

Никакъв отговор. Хана вдигна юмрук, за да почука на вратата, но отвътре Кейт се изхили злобно.

— Ще стане — каза тя. — Обещавам ти.

Хана се намръщи. Изглежда Кейт говореше по телефона. Тя притисна ухо към вратата й, изпълнена с любопитство.

— Не, обещавам — повтори настоятелно Кейт с нисък глас. — Довери ми се. А и моментът почти настъпи — чакам го с нетърпение!

Кейт отново се засмя гадно. Хана рязко се отдръпна от вратата, сякаш тя беше направена от нажежено желязо, и притисна ръка към устата си. Смехът на Кейт премина в силен кикот.

Ужасена, Хана отстъпи назад по коридора. Не можеше да не разпознае тоя смях — двете с Мона се кикотеха така, когато планираха нещо голямо. Хилеха се по този начин, когато Хана планираше да се престори на приятелка на Наоми, защото тя беше отмъкнала кавалера на Мона за „Бала на влюбените“. Така се кикотеха, когато Мона беше направила фалшив профил в Май спейс на Ейдън Стюарт, едно симпатично момче от квакерското училище, и го беше използвала, за да измъчва Ребека Лоури, която се беше самообявила за Снежната кралица, почетна титла, която по право принадлежеше на Хана. Въобще няма да е красиво, намекваше кикотът, но точно това заслужават кучките. А ние ще се забавляваме до дупка.

Всичките предишни тревожи и притеснения отново връхлетяха Хана като лавина, която се спуска по планински склон. Като че ли Кейт също планираше нещо голямо и Хана имаше доста добра представа какво би могло да бъде то.

25.

На скрито… но разкрита

Щом Емили и Айзък паркираха колата си на алеята пред дома на семейство Хейстингс, към тях се завтече един охранител и ги попита за имената им.

— Искаме да направим списък на всички присъствали — каза той. Емили забеляза, че на кръста му виси кобур с пистолет.

Айзък погледна пистолета, след което се обърна към Емили и я докосна по ръката.

— Не се притеснявай. Иън сигурно вече е на другия край на света.

Емили се опита да прикрие треперенето си. Иън го нямаше вече цял ден. Емили беше казала на Айзък, че е била една от най-добрите приятелки на Али и вчера е присъствала на процеса — разбира се, пропусна да му разкаже за есемесите от новия А. — за който беше убедена, че е Иън. За съжаление Емили знаеше много добре, че Иън не е на другия край на света, а е все още в Роузууд, усърдно ровейки за някаква голяма тайна, която смяташе, че ченгетата укриват.

Част от Емили беше безумно ядосана на Спенсър за това, че не им беше разказала по-рано за визитата на Иън предишната вечер. В същото време напълно я разбираше защо го е премълчала. Спенсър им беше показала есемеса, който Иън й беше изпратил след като напусна къщата й, същия, в който я заплашваше, че ще пострада, ако разкаже за това на някого. Пък и нали самата Емили не беше разкрила кой знае какво от собственото й съобщение, в което беше заплашена, че ако каже на някого за А., той ще разкрие на Айзък миналото й. Изглежда Иън беше също толкова коварен, колкото и Мона, и знаеше точно как да ги накара да мълчат.

Въпреки това, веднага, след като Спенсър им призна истината, момичетата се опитаха да се свържат с някой полицай и да му разкажат какво се е случило, но целият полицейски участък на Роузууд беше тръгнал по следите на Иън. Родителите на Спенсър дори обмисляха отмяната на тазвечерната благотворителна сбирка, но после решиха просто да проявят изключителна предпазливост. Предишната вечер Спенсър се беше обадила на Емили и останалите си стари дружки и ги беше умолявала да дойдат на събирането, за да бъдат заедно и да се подкрепят психически.

Емили подръпна ръбовете на роклята, която беше взела назаем от Карълайн, и излезе от волвото. Къщата на Спенсър беше осветена като торта за рожден ден. Полицейската кола на Уайлдън беше паркирана пред входа, а няколко други охранители упътваха новопристигналите. Когато Айзък я хвана за ръката, Емили забеляза Сет Кардиф, най-добрият приятел на бившето й гадже Бен, да излиза от колата си, паркирана зад тяхната. Раменете й се напрегнаха и тя се вкопчи в ръката на Айзък.

— Оттук — изрече бързо и го поведе по алеята. Тогава забеляза Ерик Кан, който стоеше до входната врата. Щом Ерик беше тук, значи и Ноъл се въртеше някъде наблизо.

— Ъ-ъ-ъ, почакай малко. — Тя изтика Айзък до едно сенчесто местенце, близо до заснежените шубраци, и се престори, че търси нещо в сребристата си чантичка. Вятърът клатеше клоните на големия бор, който се издигаше до тях. Внезапно Емили се запита дали не се е побъркала, щом стои там, в тъмното, когато един луд убиец е на свобода.

Айзък се засмя смутено.

— Какво има? Да не би да се криеш от някого?

— Разбира се, че не — излъга Емили. Най-накрая Ерик Кан влезе вътре. Емили се изправи и отново тръгна по алеята. Пое си дълбоко дъх и отвори предната врата. Отвътре ги заля ярка светлина. Започва се.

Единият ъгъл на стаята беше зает от струнен квартет, който изпълняваше нежен менует. Жени, облечени в коприна и украсени парти рокли, се смееха заедно с мъже в изтънчени, тъмни костюми. Една сервитьорка се плъзна покрай Емили и Айзък, носейки голям поднос, пълен с чаши шампанско. Айзък грабна две чаши и подаде едната на Емили. Тя отпи една глътка, опитвайки се да не се задави.

— Емили. — Пред нея застана Спенсър, облечена с къса черна рокля, поръбена с пух и невероятно високи обувки с каишки до коляното. Погледът й попадна върху ръката на Айзък, който беше хванала нейната. Веждите й се вдигнаха.

— Ъ-ъ-ъ, Айзък, това е Спенсър. Родителите й организират сбирката — обясни бързо Емили, измъквайки бавно ръката си от неговата. — Спенсър, това е Айзък. — Тя искаше да добави „приятелят ми“, но наоколо имаше твърде много хора.

— Рик Колбърт, чиято фирма се грижи за кетъринга, ми е баща — обясни Айзък, протягайки ръка на Спенсър, за да се ръкуват. — Срещали ли сте се?

— Не съм участвала в подготовката — отвърна кисело Спенсър. Тя се обърна към Емили. — Уайлдън обясни ли ти правилата? Не ни е разрешено да излизаме навън. Ако някой иска да отиде до колата си, трябва да се обади на Уайлдън. А когато решите да си тръгнете, той ще ви изпрати до колата.

— Леле. — Айзък прокара ръце през косата си. — Изглежда приемате това много на сериозно.

— То е сериозно! — сопна му се Спенсър.

Когато се обърна да си върви, Емили я хвана за ръката. Искаше да попита Спенсър дали е разказала на Уайлдън за посещението на Иън, както беше обещала. Но Спенсър се дръпна рязко.

— Не мога да говоря сега — рече рязко тя и изчезна в тълпата.

Айзък се залюля напред-назад на токовете си.

— Определено се държи приятелски. — Той се огледа наоколо, забелязвайки безценния ориенталски килим в огромното фоайе, каменните гравюри по стените и портретите на предците на семейство Хейстингс, окачени по стените в коридора. — Значи така живеят учениците от твоето училище, а?

— Не всички — поправи го Емили.

Айзък се приближи до масата и прокара пръсти по богато украсения сервиз за чай на „Севр“. Емили искаше да го отдалечи от него — Спенсър често казваше на Емили и другите си приятелки, че някога е принадлежал на Наполеон, — но не искаше Айзък да си помисли, че му се кара.

— Обзалагам се, че живееш в нещо дори по-голямо от това — подразни я той. — Имение с деветнайсет спални и вътрешен басейн.

— Бъркаш — леко го смушка Емили. — Има два вътрешни басейна — един за мен и един за сестра ми. Не обичам да споделям нещата си.

— И кога ще мога да видя твоята великолепна къща? — Айзък хвана Емили за ръката и я залюля напред-назад. — Все пак аз те поканих в моята. И те запознах с майка ми. За което се извинявам, между другото.

— О, моля те. — Когато Емили беше отишла по-рано вечерта да вземе Айзък от дома му, майка му се беше появила с чиния домашни сладки и започна да им прави снимки. Госпожа Колбърт напомняше на Емили за собствената й майка. И двете колекционираха фигурки на Хумел и носеха еднакви бледосини чехли „Крокс“. Можеха да станат най-добри приятелки. — Тя беше толкова сладка — каза Емили. — Също като теб.

Айзък се изчерви и я придърпа към себе си. Емили се захили, развълнувана от усещането да е притисната към него, облечен в изискания си костюм, нищо че го беше взел назаем от баща си. Той ухаеше на сандалово дърво и канелена дъвка и тя изведнъж изпита желание да го целуне пред очите на всички.

Тогава чу смях зад гърба си. Ноъл Кан и Джеймс Фрийд влизаха през сводестата врата от всекидневната. И двамата бяха облечени в скъпи черни костюми и синьо-червените им раирани вратовръзки висяха отпуснати на вратовете им.

— Емили Фийлдс! — изграчи Джеймс. Той огледа отгоре до долу Айзък и на лицето му се изписа изненада. Сигурно първоначално си беше помислил, че това е някоя мъжкарана в костюм.