Sara Shepard - Мис Порочна

Четвъртък вечерта, след тренировката по плуване, Емили стоеше пред огледалото в съблекалнята и оглеждаше преценяващо облеклото си. Носеше любимите си шоколадовокафяви джинси, бледорозова блуза със съвсем леко загатнато жабо и тъмнорозови обувки без токчета. Дали беше подходящо облечена за вечерята с Айзък в. „Чайна Роуз“? Или пък изглеждаше твърде женствено, съвсем не-Емили? Макар че напоследък не беше съвсем сигурна какво точно означаваше „Емили“.

— Защо си се изтупала така? — Карълайн изникна иззад ъгъла и стресна Емили. — На среща ли отиваш?

— Не! — отвърна бързо ужасената Емили.

Карълайн поклати многозначително глава.

— Коя е тя? Познавам ли я?

Тя. Емили цъкна през зъби.

— Просто ще обядвам с едно момче. Приятел. Това е.

Карълайн се приближи и оправи якичката на блузата й.

— И на мама ли каза същото?

Всъщност Емили беше казала същото и на майка си. Тя може би беше единственото момиче в Роузууд, което можеше да каже на родителите си, че излиза с момче, без да си навлече на главата параноични лекции за това колко сериозно нещо е сексът и как трябва да се практикува от хора, които са далеч по-възрастни и влюбени.

След целувката на Айзък предишния ден тя се движеше непрекъснато в една озадачаваща мъгла. Нямаше представа какво се случваше в часовете. Сандвичът й с фъстъчено масло и мармалад, който изяде на обяд, можеше със същия успех да бъде с дървени стърготини и сардели — тя пак нямаше да забележи. И почти не обърна внимание на Майк Монтгомъри и Ноъл Кан, които й махнаха от паркинга след тренировката по плуване и я попитаха дали е изкарала добре коледната ваканция.

— Има ли лесбийска версия на Коледа? — провикна се възбудено Майк. — Седеше ли в скута й? Има ли елфи лесбийки?

Емили дори не се обиди и това доста я обезпокои — щом подигравките с гейовете вече не я притесняваха, това означаваше ли, че самата тя вече не е гей? Но нали до този важен, плашещ извод беше стигнала през последните няколко месеца? Нали това беше причината родителите й да я изпратят в Айова? Щом изпитваше същите чувства към Айзък, каквито беше имала към Мая и Али, това какво означаваше? Хетеро? Би? Объркана?

Колкото и да й се искаше да разкаже на семейството си за Айзък — по ирония на съдбата той беше идеалното момче, което да представи на родителите си, — тя се притесняваше. Ами ако не й повярват? Ако се разсмеят? Ами ако се ядосат? Беше им причинила доста тревоги миналата есен. А сега отново харесваше момче, просто ей така? А и бележката от А. я накара да се замисли. Тя нямаше представа колко консервативен е Айзък и как ще реагира на тайните от миналото й. Ами ако това го накара да се чувства неудобно и повече никога не й проговори?

Емили тресна вратата на шкафчето си, завъртя ключалката и грабна брезентовата си чанта.

— Успех — пропя безгрижно Карълайн, докато Емили излизаше от съблекалнята. — Вярвам, че тя ще те хареса. — Емили примигна, но не я поправи.

„Чайна роуз“ се намираше на няколко мили надолу по магистрала 30, приятна малка самотна сграда, в близост до съборената каменна структура, която някога беше фонтан. За да стигне дотам, Емили трябваше да прекоси паркинга на магазина за прежди „Кинко“ и пазара на амишите, където се продаваше домашно ябълково масло и картини на селскостопански животни в рамка от лакирано дърво. Когато излезе от колата, паркингът й се стори мистериозно тих. Твърде тих? Усети как косъмчетата на врата й се изправят. Всъщност Емили така и не се обади на Ариа онази вечер, за да обсъдят Новия А. Честно казано, Емили се страхуваше да говори с когото и да било за това и реши, че ако не мисли за него, може би той просто ще изчезне. Ариа също не се беше обадила. Емили се зачуди дали някогашната й приятелка не се опитва също да блокира мислите за него.

Боулинг залата на Роузууд също се намираше в бизнес комплекса, въпреки че вече беше затворена и бе в процес на превръщане в поредното заведение за бързо хранене.

Емили, Али и останалите момичета често ходеха да играят боулинг всяка петъчна вечер в шести клас, след като станаха приятелки. В началото Емили го намираше за странно. Тя си мислеше, че ще се мотаят в мола „Крал Джеймс“, където Али и старите й дружки обичаха да се шляят през уикендите. Но Али каза, че иска да си почине от „Крал Джеймс“ — и от всички останали в „Роузууд дей“. „Новите приятели имат нужда да поостанат насаме, не мислите ли? — ги беше попитала тя. — Никой от училище няма да ни намери тук“.

Точно в тази боулинг зала Емили беше задала на Али единствения си въпрос, свързан с „Капсулата на времето“ — и стряскащите думи, които Иън й беше казал онзи ден. Мотаеха се по алеите, пиеха безалкохолни от бара и се опитваха да свалят колкото се може повече кегли, като хвърляха гюллето между краката си. Емили се чувстваше по-смела онази вечер, по-склонна да се рови в миналото, което толкова усилено се опитваха да забравят. Когато дойде редът на Спенсър да хвърля, Хана и Ариа хукнаха към автомата за вафли. Тогава Емили се обърна към Али, която беше заета да рисува ухилени личица в белите полета на картата за отбелязване на резултата.

— Спомняш ли си как брат ти и Иън Томас се скараха в деня, когато обявиха началото на „Капсулата на времето“? — попита сякаш между другото Емили, като че не беше мислила само за това от седмици.

Али остави на масата изгризания молив и погледна Емили. Остана така повече от минута. После се наведе и завърза отново и без това здраво стегнатите връзки на обувките си.

— Джейсън е ненормален — промърмори тя. — Скъсах го от подигравки, докато ме караше към дома.

Само че Джейсън не я беше откарал вкъщи онзи ден — беше отпрашил нанякъде с една черна кола, а Али и приятелките й се бяха запътили към гората.

— Значи караницата им не те е разстроила?

Али я погледна и се усмихна.

— Спокойно, Убиец! Мога да се грижа за себе си! — Това беше първият път, когато Али я нарече Убиец — имайки предвид личния й пазач питбул — и прякорът така си и остана.

Сега, като се замисли, Емили се зачуди дали Али не се беше срещнала с Иън същия ден, и дали не бе прикрила този факт с лъжата си, че Джейсън я е откарал вкъщи. Тя тръсна глава, отпъждайки всички мисли за Али от главата си, затръшна вратата на волвото, сложи ключовете в джоба си и тръгна по тясната тухлена пътека към входа на „Чайна роуз“. Вътрешността на ресторанта беше декорирана така, че да наподобява колиба със сламен покрив — таванът беше покрит с бамбукови рогозки, а до стената стоеше един огромен аквариум, пълен с охранени блестящи златни рибки. Емили премина край бара, откъдето се вземаше храната за вкъщи, и миризмата на джинджифил и зелен лук погъделичка носа й. Група готвачи сновяха напред-назад около огромните дълбоки тигани в откритата кухня. За щастие не забеляза никой от „Роузууд дей“.

Айзък й махна с ръка от една маса в дъното на залата. Емили му махна в отговор, чудейки се дали нервността й може да се прочете по лицето й. Тя тръгна колебливо към него, като внимаваше да не се блъсне в разположените нагъсто маси.

— Здрасти — каза Айзък. Той носеше тъмносиня риза със столче яка, която подчертаваше цвета на очите му. Беше отметнал косата си назад, разкривайки изсечените си скули.

— Здравей — отвърна Емили. Докато сядаше, тя се усмихваше напрегнато.

— Благодаря ти, че дойде — произнесе Айзък тържествено.

— Моля. — Емили се опитваше да звучи свенливо и скромно.

— Липсваше ми — додаде той.

— О! — изписука Емили, без да има представа какво да му отговори. Тя отпи от чашата с вода, за да си спести думите.

Появи се сервитьорката, която им даде менюта и кърпи за ръцете. Емили разположи кърпата върху китките си, опитвайки се да се успокои. Усещането за влажна топлина върху кожата й напомни за есента, когато двете е Мая ходеха да плуват в потока Марвин. Водата се беше нагряла от обедното слънце и усещането беше като в гореща вана.

Изтракването на тиган в кухнята откъсна Емили от мислите й. Откъде, за Бога, се сети за Мая? Айзък я гледаше с любопитство, сякаш знаеше за какво си мисли. Това я накара да се изчерви още повече.

Тя наведе поглед към подложките на масата, върху които беше изрисуван китайският зодиак, опитвайки се да разкара Мая от главата си. Покрай ръбовете на подложките бяха изрисувани и обикновените зодии.

— Ти коя зодия си? — изведнъж рече тя.

— Дева — веднага отговори Айзък. — Щедри, свенливи и перфекционисти. Ти коя си?

— Телец.

— Значи си пасваме — усмихна й се леко Айзък.

Емили го погледна изненадано.

— Интересуваш ли се от астрология?