— Все още имам чувството, че хората не ме приемат — завърши Ариа, загледана във величествената тухлена сграда на училището. — Дори и сега.

— Може би защото си художничка — меко отвърна Ксавие. — Художниците винаги се чувстват неразбрани. Но точно това те прави специална.

Ариа прокара пръсти по чантата си, направена от кожа на як.

— Благодаря — отвърна тя, наистина поласкана от думите му. След това добави с усмивка: — Волфганг.

Ксавие трепна.

— До после. — Той й махна с ръка и потегли.

Ариа проследи с поглед как колата му излиза от паркинга и тръгва по пътя. Изведнъж чу нещо, което й прозвуча като хихикане, близко до ухото й. Обърна се рязко, опитвайки се да разбере откъде идва, но никой не гледаше към нея. Паркингът беше пълен с деца. Девън Арлис и Мейсън Байърс се опитваха да се избутат един друг в една кална локва. Скот Чин, фотографът на годишника, беше насочил обектива към изкривените клони на дърветата, а зад него, на хлъзгавия тротоар, стояха Джена Кавана и нейното куче водач. Тя държеше главата си вдигната, бледата й кожа блестеше, а тъмната й коса се беше разпиляла върху червеното й вълнено палто. Ако не беше бялото бастунче и кучето, Джена можеше да мине за типично роузуудско момиче.

Тя се спря само на няколко ярда от Ариа, сякаш се взираше в нея.

Ариа се обърна към нея.

— Здравей, Джена — произнесе тихо тя.

Джена вдигна глава — не я беше чула и със сигурност не я виждаше, — след което дръпна кучето за каишката и продължи напред по тротоара към училището.

Ариа усети как космите по ръцете й настръхват и я побиват студени тръпки от главата до петите. И въпреки че навън беше мразовито, тя беше повече от сигурна, че не времето е причината за това.

17.

Ох, популярността иска жертви

— Има нещо дебело в Кирстен Калън — прошепна Наоми в ухото на Хана. — Дали не са ръцете й?

— Определено — изсъска в отговор Хана. — Но така става, когато пиеш калорична бира на коледните партита. — Тя проследи с поглед Сиена Морган, красива второкурсничка, която мина край тях, метнала на рамо скъпата си чанта „Луи Вюитон“ с монограм. — Мацки, а знаете ли истината за чантата на Сиена? — Тя се обърна към тях и замълча, за да постигне по-драматичен ефект. — Купила си я е от аутлет!

Наоми притисна длан към устата си. Райли изплези език с отвращение. Кейт преметна косата си през рамо и бръкна в собствената си оригинална чанта „Вюитон“ за червило.

— Чувам, че нещата, които се продават в аутлетите, са фалшиви — промърмори тя.

Беше четвъртък сутринта, преди училище, и Хана седеше заедно с Кейт, Наоми и Райли на най-хубавата маса в „Стийм“. През тонколоните се разнесе класическа музика, което означаваше, че е време да тръгват към класните си стаи. Хана и Кейт се изправиха и се хванаха за ръце, а Наоми и Райли тръгнаха след тях. Процесията от четирите момичета пое напред, следвана от малък антураж от момчета. Кестенявата коса на Хана сияеше. Наоми изглеждаше изключително модерна с тревистозелените си боти. Обикновено плоскогърдата Райли днес изглеждаше доста закръглена, благодарение на сутиена „Уондърбра“, който я бяха накарали да купи предишния ден в мола „Кинг Джеймс“. Хана отдавна не си беше прекарвала толкова приятно по време на пазаруване. Нищо чудно, че малката групичка второкурснички край гишето за изгубени и намерени вещи ги гледаше завистливо. Нищо чудно, че Ноъл Кан, Майк Монтгомъри, Джеймс Фрийд и останалите от отбора по лакрос ги бяха гледали влюбено от масата си в дъното на кафенето. Бяха минали само няколко часа откакто Хана се беше извинила на Наоми и Райли, но вече всички в училище разбираха, че те са хората, на които трябва да се завижда, които трябва да се познават. Усещането беше адски приятно.

Внезапно Хана усети как някой я хваща за ръката.

— Имаш ли минутка?

Спенсър се беше подала между шкафчетата. Мръсно русата й коса беше опъната назад и очите й се стрелкаха наляво и надясно. Сякаш малкото механично ключе на гърба й беше твърде пренавито.

— Ами заета съм — отвърна Хана, опитвайки се да я подмине.

Но Спенсър я придърпа в нишата на фонтанчето. Кейт погледна през рамо и изненадано повдигна вежди, но Хана й махна да върви. После се обърна към старата си приятелка.

— Господи, сега пък какво? — сопна й се тя.

— Снощи получих ново съобщение. — Спенсър тикна сайдкика си под носа на Хана. — Виж.

Хана мълчаливо прочете есемеса. Мислех си, че сме приятелки, Спенс! Ала-бала.

— И какво? — тросна й се тя.

— По това време бях в библиотеката. А когато се обърнах, видях че прозорецът е замъглен. От нечий дъх. Кълна се в Бога, това е Иън! Той ни следи!

Хана подсмръкна. Може би сега беше подходящият момент да спомене за своето съобщение от А., което беше получила предишния ден, но това означаваше да признае, че съобщенията са нещо, от което трябва да се страхуват.

— Уайлдън каза, че явно става въпрос имитатор — прошепна тя. — Не е Иън.

— Трябва да е той! — извика толкова силно Спенсър, че група по-малки момичета, облечени в зимните униформи на мажоретки, ги погледнаха изплашено. — Пуснаха го от затвора. Той не иска да свидетелстваме срещу него, затова е решил да ни изплаши. В това има смисъл, нали?

— Иън е под домашен арест — напомни й Хана. — Сигурно е някое смотано хлапе от Роузууд, което те е видяло по новините, решило е, че си готина и мисли, че по този начин ще успее да привлече вниманието ти. И знаеш ли какво? Наистина е успял. Спечелил е. Най-доброто, което можеш да направиш, е просто да не му обръщаш внимание.

— Ариа също е получила ново съобщение. — Спенсър подаде глава навън и огледа коридора, сякаш Ариа щеше изведнъж да се появи като по чудо отнякъде. — Споменала ли ти е нещо? Знаеш ли дали Емили е получавала?

— Защо не занимаеш Уайлдън с това? — отвърна бързо Хана и отстъпи назад.

— Смяташ ли, че трябва? — Спенсър замислено опря пръст на брадичката си. — В съобщението пише, че трябва да си мълча.

Хана изсумтя.

— Толкова си смотана — промърмори тя. — Това е фалшивият А.

След тези думи тя сви пренебрежително рамене и си тръгна. Спенсър изписка невярващо, но Хана въобще не й обърна внимание. Нямаше да позволи на Имитатора А. да я манипулира — вече нямаше да бъде така уплашена, нямаше да е страхливото малко момиче от преди няколко месеца. Животът й вече беше различен.

Кейт, Наоми и Райли бяха стигнали до края на коридора, близо до големия панорамен прозорец, който гледаше към заснеженото игрище за хокей на трева. Хана се устреми към тях, надявайки се, че не е пропуснала нещо интересно. Трите момичета обсъждаха какво ще облекат за благотворителното събиране на „Роузууд дей“, което щеше да се проведе в къщата на Спенсър в събота вечерта. Планът беше на сутринта да отидат на спрей-тен процедури в „Сънленд“, след обяд да си направят маникюр и педикюр във „Фермата“, а после да се облекат и да идат у Наоми, където да си оправят грима и да скокнат в наетата кола. Възнамеряваха да се появят с дълга лимузина „Хамър“, но Кейт ги осветли, че хамърите не са на мода от две години.

— Там сигурно ще има светски фотографи, затова смятам да облека рокля на „Дерек Лам“. — Наоми отметна платинено русия бретон от очите си. — Мама каза, че трябва да я пазя за бала, но след седмица вече ще е забравила за това и ще ми каже да си избера нещо друго.

— Можем да се облечем еднакво — предложи Райли, хвърляйки един поглед в огледалцето на пудриерата си „Диор“. — Какво ще кажете за онези рокли на „Суитфейс“, които видяхме вчера в „Сакс“?

— „Суитфейс“, гадост. — Наоми изплези език. — На звездите не трябва да им се позволява да моделират дрехи.

— Роклите бяха много къси и сладки — настоя Райли.

— Спрете да спорите — прекъсна ги Кейт отегчено. — Днес следобед пак ще отидем в „Крал Джеймс“, става ли? Сигурно има хиляди магазини, които не сме посетили. Ще си намерим нещо великолепно. Какво ще кажеш, Хана?

— Става — кимна Хана. Наоми и Райли бързо се съгласиха с тях.

— Трябва да ти намерим кавалер, Кейт. — Наоми прегърна Кейт през кръста. — В града има такива сладурчета.

— Какво ще кажете за Ерик, брата на Ноъл? — предложи Райли и опря кльощавия си задник на парното под прозореца. — Толкова е готин.

— Но пък е излизал с Мона. — Наоми погледна към Хана. — Смяташ ли го за странно?

— Не — бързо отвърна Хана. За пръв път не усети болка при споменаването на името на Мона.

— Ерик ще бъде идеален за Кейт. — Наоми разшири очи. Чух, че докато ходел с Бриана Когън, двамата отскочили до Ню Йорк и отседнали в луксозен апартамент на последния етаж на „Мандарин Ориентал“. Ерик я завел на разходка с карета из Сентръл парк и в знак на любовта си й купил златна гривна от „Картие“.

— И аз го чух — въздъхна с копнеж Райли.

— Ами, подобна романтика ще ми дойде добре — призна Кейт. Тя погледна крадешком към Хана. Хана кимна утвърдително, долавяйки лекия намек на Кейт за тайната й, пагубна, сложна връзка с Херпесчо в Анаполис. Въпреки че Кейт все още не беше потвърдила, че става въпрос за херпес, тя беше помолила Хана да не обсъжда историята с новите им приятелки.