Sara Shepard - Мис Порочна

В сряда вечерта Ариа и Майк седяха в „Зайко байко“, любимия вегетариански ресторант на семейство Монтгомъри. Залата миришеше на смесица от босилек, риган и соево сирене. От уредбата се носеше песен на Реджина Спектър, а ресторантът беше претъпкан със семейства, двойки и деца на нейната възраст. След стряскащото освобождение на Иън и новото съобщение от А. предишния ден, тя се чувстваше прекрасно в обкръжението на толкова много хора.

Майк огледа намръщено залата и свали качулката на суичъра си, който му беше поне с един номер по-голям.

— Не мога да разбера защо трябва да се срещаме с този тип. Та мама е излизала с него само два пъти!

И Ариа не можеше да го разбере. Когато предишната вечер Ила се прибра след срещата си с Ксавие, тя не спря да говори за това колко чудесно е минала вечерта и колко бързо са намерили общ език двамата. Изглежда, днес следобед той я е завел в студиото си и когато Ариа се прибра, намери бележка от майка си на кухненската маса, в която я молеше двамата с Майк да се облекат прилично и да бъдат в „Зайко байко“ точно в седем вечерта. А, да, и Ксавие щял да бъде с нея. Кой да предположи, че и двамата й родители ще се влюбят отново толкова лесно? Те дори не се бяха развели официално все още.

Разбира се, Ариа се радваше за Ила, но същевременно се самосъжаляваше. Тя беше толкова сигурна, че Ксавие се интересува от нея. Чувстваше такова унижение, че беше разчела ситуацията в галерията по толкова погрешен начин.

Майк изсумтя шумно, откъсвайки Ариа от мислите й.

— Тук мирише на заешка урина. — Той сбърчи нос.

Ариа завъртя очи.

— Яд те е, че мама избра място, където не сервират крилца.

Майк смачка салфетката си.

— Да не би да ме обвиняваш за това? Един зрял мъж като мен не може да живее само на зеленчуци!

Ариа се сви, възмутена от това, че Майк определя себе си едновременно като зрял и мъж.

— Между другото, как мина срещата ти със Савана онзи ден?

Майк изпука с пръсти, преглеждайки менюто.

— Това си е моя работа, а ти умри от любопитство.

Ариа повдигна вежди.

— Аха! Вече не ме поправяш веднага, че това не е среща.

Майк сви рамене и заби вилицата си в средата на кактуса. Ариа взе светлосиния молив от малката чашка, поставена в средата на масата; в „Зайко байко“ оставяха моливи на всяка маса и подтикваха клиентите си да рисуват на гърба на подложките за чинии. Завършените рисунки висяха по стените на ресторанта. Стените вече бяха изцяло запълнени и персоналът беше започнал да окача подложки на тавана.

— Успели сте! — извика Ила, която се появи на входната врата заедно с Ксавие. Наскоро боядисаната й коса блестеше. Бузите на Ксавие очарователно розовееха от студа. Ариа се опита да се усмихне, но имаше чувството, че лицето й се изкривява в гримаса.

Ила махна с ръка към Ксавие.

— Ариа, вие вече се познавате. Ксавие, това е синът ми, Микеланджело.

Майк изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне.

— Никой не ме нарича така.

— Обещавам, че няма да кажа на никого. — Ксавие протегна ръка. — Приятно ми е да се запознаем. — Той погледна към Ариа. — Радвам се да те видя.

Ариа му се усмихна смутено едва-едва, без да го поглежда в очите. Тя огледа залата, търсейки последната подложка, която Али беше декорирала, преди да изчезне. Тя беше дошла тук заедно със семейството на Ариа и беше нарисувала момче и момиче, които се държат за ръце и вървят към дъгата. „Те са тайни гаджета“, беше обявила тя, без да сваля очи от Ариа. Няколко дни по-рано Али и Ариа бяха хванали Байрън с Мередит… но сега като се замисли човек, може би Али е имала предвид тайната си връзка с Иън.

Ксавие и Ила съблякоха палтата си и седнаха на масата. Ксавие се огледа, очевидно изумен от рисунките по стените. Ила не спираше да се върти неспокойно, играеше си с косата си, с бижутата, с вилицата. След няколко секунди неловко мълчание Майк впери поглед в Ксавие.

— На колко си години всъщност?

Ила го стрелна с поглед, но Ксавие му отговори:

— На трийсет и четири.

— Знаеш, че мама е на четирийсет, нали?

— Майк! — ахна Ила. Но според Ариа реакцията му беше много сладка. Досега не беше виждала Майк да се държи покровителствено спрямо Ила.

— Знам — засмя се Ксавие. — Тя ми каза.

Сервитьорката, едрогърдо момиче с коса на дредове и пиърсинг на носната преграда, ги попита какво искат за пиене. Ариа поиска зелен чай, а Ксавие и Ила си поръчаха чаши с каберне. Майк също се опита да си поръча каберне, но сервитьорката просто сви устни и се врътна.

Ксавие погледна към Майк и Ариа.

— Разбрах, че известно време сте живели в Исландия. И аз съм ходил там няколко пъти.

— Наистина ли? — възкликна изненадано Ариа.

— Нека позная — адски ти е харесало — прекъсна ги Майк с присмех в гласа, играейки си с гумената лакрос гривна на лявата си китка. — Защото има толкова развита култура. И толкова девствена природа. И всички са толкова добре образовани там.

Ксавие потърка брадичката си.

— Всъщност Исландия ми се стори много странна. Кой би поискал да се къпе във вода, която мирише на развалени яйца? Ами манията им по миниатюрните кончета? Не можах да я разбера.

Майк се ококори от изненада. Той се обърна рязко към Ила.

— Ти ли го накара да каже това?

Ила поклати глава. Самата тя изглеждаше леко слисана.

Майк се обърна възторжено към Ксавие.

— Благодаря ти. От години се опитвам да обясня точно това на семейството си! Но не-е-е, те всички са влюбени в конете! Всички мислят, че са невероятно сладки. Но знаете ли какво ще стане, ако някой от тези трътлести кончета влезе в битка с клайсдейла6 от рекламите на „Будвайзер“? Клайсдейлът ще му срита задника. От това женствено малко конче нищо няма да остане!

— Прав си, по дяволите! — кимна утвърдително Ксавие.

Майк потри доволно ръце, очевидно поласкан. Ариа се опита да скрие усмивката си. Тя имаше своите си подозрения за причината Майк толкова да мрази исландските коне. Няколко дни след като пристигнаха в Рейкявик, двамата с Майк бяха отишли на обиколка с кон по една вулканична пътека. И въпреки че водачът им предложи на Майк най-стария, най-дебел, най-бавен исландски кон, в момента, в който Майк се покатери на седлото, лицето му смущаващо пребледня. Той обяви, че е получил схващане на крака и ще остане да ги изчака. Никога преди Майк не беше получавал схващане на крака… нито по-късно, но той продължаваше да отрича, че се е изплашил.

Сервитьорката донесе питиетата, а Майк и Ксавие се разговориха за други неща в Исландия, които мразеха: това, че един от исландските деликатеси беше вмирисана акула. Как исландците вярвали, че huldufolk — елфите — живеят в камъните и скалите. Как се наричали само по малко име, защото всички произхождали от кръвосмешението на три викингски племена.

От време на време Ила поглеждаше към Ариа, навярно учудена защо дъщеря й не защитава Исландия. Но Ариа просто не беше в настроение за разговор.