Потрепери, но това може и да беше заради влажната декемврийска нощ. Самурът определено щеше да е по-подходящ за това време. Един стюард я поведе през палубата към приветствените светлини на фоайето. Когато пристъпи в разкошното помещение, Негово Кралско Височество принц Стефан Марко Бранкузи се приближи и я целуна леко по бузата.

Стефан имаше изискана външност, характерна за толкова много европейски аристократи - слаби, издължени черти, остър нос, изваяни устни. Лицето му би изглеждало страховито, ако не беше вечната му усмивка. Въпреки имиджа си на плейбой, той имаше старомодни маниери, които Франческа намираше за привлекателни. Също така работеше усилено и за последните двайсет години беше успял да превърне мъничката си затънтена държава в модерен курорт, който съперничеше на Монако с разкошните си развлечения. Сега имаше нужда от своя собствена Грейс Кели, за да завърши постиженията си, и не пазеше в тайна факта, че е избрал Франческа за тази роля.

Дрехите му бяха стилни и скъпи - сивкав блейзър, леко обточен с прасковено, тъмен панталон, копринена риза, разкопчана на врата. Пое ръката й и я поведе към махагоновия бар, където ги чакаха две кристални чаши, оформени като лалета.

- Прости ми, че не Лойдох да те взема лично, но програмата ми днес беше зверска.

- Моята също - отвърна тя и потръпна в шала си. - Не мога да ти опиша с какво нетърпение чакам да заведа Теди в Мексико. Две седмици, през които няма да правя нищо друго, освен да изтупвам пясъка от краката си. - Тя взе чашата с шампанско и се настани на единия барстол. Плъзна ръка по меката кожа и още веднъж мислите й се отнесоха към „Кристина“.

- Защо вместо това не доведеш Теди тук, на борда? Няма ли да предпочетеш да плаваш две седмици из гръцките острови?

Предложението беше изкусително, но Стефан много прибързваше. Освен това нещо в нея се противеше на представата да гледа как Теди обикаля палубите на „Егейска звезда“.

- Съжалявам, но се опасявам, че няма как толкова краткосрочно да променя плановете ми. Може би друг път.

Стефан се намръщи, но не я притисна. Направи жест към гравираната стъклена купа, пълна с малки златистокафяви топченца.

- Хайвер? Ако не обичаш от есетра, ще помоля да донесат от белуга.

- Не! - Възклицанието й беше толкова остро, че Стефан я погледна изненадано. Тя му се усмихна неуверено. - Съжалявам. Аз... аз не обичам хайвер.

- Божичко, скъпа, тази вечер изглеждаш изнервена. Нещо не е наред ли?

- Малко съм уморена. - Тя се усмихна и се пошегува. Не след дълго двамата потънаха в безтрижен разговор, който им се удаваше с лекота. Вечеряха със сърцевини от артишок, поръсени с пикантен сос от черни маслини и каперси, последвани от резени пилешко, мариновани в лайм, кориандър и хвойна. Когато пристигнаха малиновите шарлоти в джинджифилов крем англез, тя беше толкова преяла, че успя да преглътне само няколко хапки. Докато седеше, окъпана в светлината на свещите и обичта на Стефан, помисли колко много се наслаждава. Защо просто не му кажеше, че би се омъжила за него? Каква жена с всичкия си можеше да устои на представата да бъде принцеса? Въпреки цялата й високо ценена независимост, тя работеше твърде много и прекарваше доста време далеч от сина си. Обичаше кариерата си, но започваше да осъзнава, че иска повече от живота. И все пак бракът ли беше онова, от което се нуждаеше?

- Слушаш ли ме, скъпа? Това не е най-окуражителният отговор, който можеш да получиш на предложение за женитба.

- О, боже, съжалявам. Опасявам се, че се бях отнесла. - Тя се усмихна извинително. - Трябва ми още малко време, Стефан. Ако трябва да съм честна, не съм съвсем сигурна колко добре ще се отразиш на характера ми.

Той я погледна, озадачен.

- Какво любопитно изказване. Какво имаш предвид?

Нямаше как да му обясни, че се страхува, че след няколко години в неговата компания, можеше да се върне точно там, откъдето беше тръгнала - да се оглежда с часове и да прави трагедия от обеления си лак. Наведе се напред и го целуна, като захапа устната му с малките си остри зъби и го разсея от въпроса. Виното беше сгряло кръвта й, а неговото внимание разби бариерите, които беше издигнала около себе си. Тялото й беше младо и здраво. Защо му позволяваше да вехне като старо листо? Тя отново докосна устните му със своите.

- Какво ще кажеш за един друг вид предложение?

В очите му проблесна смесица между забавление и желание.

- Предполагам, че зависи от неговото естество.

Тя му се усмихна съблазнително.

- Заведи ме в спалнята си и ще ти покажа.

Той взе ръката й, целуна крайчетата на пръстите й с толкова изтънчен и елегантен жест, сякаш я водеше на бал. Докато вървяха по коридора, тя осъзна, че е леко замаяна от алкохола и смеха, което беше толкова приятно, че ако не се познаваше по-добре, докато стигнат до пищната кабина, можеше да повярва, че наистина е влюбена. И все пак беше минало толкова много време, откакто не я беше прегръщал мъж, че си позволи да се преструва.

Стефан я целуна, първо нежно, а после по-страстно, мърмореше думи на чужд език в ухото й, което я възбуждаше. Ръцете му се придвижиха към закопчалките на роклята й.

- Само ако знаеш откога чакам да те видя гола - промърмори той. Смъкна горната част на роклята й и зарови лице в гърдите й, които се надигаха над дантеления край на сутиена. -Като топли праскови - промълви. - Пълни, вкусни и ароматни. Ще изсмуча всяка сладка капка от сока им.

Франческа сметна думите му за малко банални, но тялото й не беше толкова придирчиво като ума и тя усети как кожата й се затопля. Обхвана главата му с ръце и изви гръбнак. Устните му се спуснаха по-надолу, заровиха се под дантелата и затърсиха зърното й.

- Ето - каза той, когато го откри. - О, да...

Да. Франческа ахна, почувствала допира му, а после и сладостното захапване.

- Моя скъпа Франческа... - Той засмука по-силно и коленете й започнаха да се подкосяват.

И тогава телефонът иззвъня.

- Малоумници! - Стефан изруга на непознат език. - Знаят, че не бива да ме притесняват тук.

Но създалата се атмосфера отлетя и Франческа изстина. Неочаквано се почувства засрамена, че е готова да прави секс с мъж, когото обича съвсем малко. Какво не беше наред с нея, защо не можеше да се влюби в него? Защо продължаваше да придава толкова голямо значение на секса?

Телефонът продължи да звъни. Той го грабна и излая нещо в слушалката, послуша за момент, после й я подаде, очевидно раздразнен.

- За теб. Спешно е.

Тя избълва проклятие, което си беше чисто английско, решена да скалпира Нейтън Хърд за това. Без значение каква беше кризата, продуцентът й нямаше право да я прекъсва тази вечер.

- Нейтън, ще те... - Стефан изтропа с тежката кристална гарафа за бренди по плота и тя запуши с пръст другото си ухо, за да заглуши шума. - Какво? Не те чувам.

- Холи Грейс е, Франси.

Франческа незабавно застана нащрек.

- Холи Грейс, добре ли си?

- Не съвсем. Ако не си седнала, по-добре го направи.

Франческа се отпусна в края на леглото, а при странно смирения тон на Холи Грейс в нея започна да се натрупва тревога.

- Какво става? - попита тя. - Болна ли си? Да не е станало нещо с Джери?

Мърморенето на Стефан затихна, когато чу тревожните нотки в гласа й, и той застана до нея.

- Не, Франси, нищо подобно. - Холи Грейс направи пауза. - Става дума за Теди.

- Теди? - Франческа почувства пристъп на първичен страх, сърцето й се разтуптя лудешки.

Думите на Холи Грейс полетяха.

- Изчезна. Тази вечер, не много след като го заведох вкъщи.

Първичен ужас обгърна тялото на Франческа с такава сила, че всичките й сетива блокираха. В ума й незабавно проблесна поредица от грозни картини от предаванията, които беше правила, и тя почувства как се олюлява на границата на безсъзнанието.

- Франси - продължи Холи Грейс, - мисля, че Дали го е отвлякъл.

Първото й чувство беше изтръпващ прилив на облекчение. Мрачните визии за плитък гроб и малко обезобразено тяло отстъпиха, но после се появиха други картини, които почти я задушиха.

- О, боже, Франси, съжалявам. - Думите на Холи Грейс излизаха накъсано. - Не знам какво точно се случи. Те се срещнаха случайно в апартамента ми днес и после Дали се появил у вас около час след като оставих Теди и казал на Консуело, че аз съм го изпратила да го вземе, за да прекара нощта при мен. Разбира се, тя знае кой е той, така че не се притеснила. Дали накарал Теди да си приготви багажа и оттогава никой не ги е виждал. Звънях навсякъде. Напуснал е хотела, Скийт не знае нищичко. Тази седмица двамата трябвало да отидат във Флорида за някакъв турнир.

Франческа почувства как стомахът й се разбунтува. Защо му беше на Дали да отвлича Теди? Можеше да измисли само една причина, но това беше невъзможно. Никой не знаеше истината, не беше казвала на абсолютно никого. И все пак не можеше да се сети за друго. В нея се натрупа горчива ярост. Как можеше Дали да направи нещо толкова варварско?

- Франси, там ли си?

- Да - прошепна Франческа.

- Трябва да те питам нещо. - Последва дълга пауза и Франческа се приготви за това, което знаеше, че предстои. - Франси, трябва да те попитам защо Дали би постъпил така. Случи се нещо странно, когато видя Теди. Какво става?

- Аз... не знам.

- Франси...

- Не знам, Холи Грейс! - възкликна Франческа. - Не знам. --Гласът й омекна. - Ти го разбираш по-добре от всеки друг. Има ли някаква вероятност Дали да нарани Теди?

- Разбира се, че не. - После се поколеба. - Поне не физически. Не мога да кажа какво ще причини на психиката му, тъй като ти не ми казваш за какво става дума.

- Сега ще затворя и още тази вечер ще се опитам да хвана самолет за Ню Йорк. - Франческа искаше да звучи енергично и твърдо, но гласът й трепереше. - Ще звъннеш ли на всички, които мислиш, че може да знаят къде е Дали? Но бъди внимателна какво казваш. И каквото и да правиш, не позволявай вестниците да научат. Моля те, Холи Грейс, не искам Теди да се появи в клюкарските рубрики. Ще се прибера възможно най-бързо.