Очите на Франческа се овлажниха само при звука на гласа му.

- Здравей, скъпи.

- Мамо! Познай какво, мамо! Вчера отидохме при Наоми и Джери се появи, и двамата с Холи Грейс пак се скараха. Днес ще ме води в Морския музей, а после ще отидем в апартамента й и ще си поръчаме китайско. А нали знаеш моя приятел Джейсън...

Франческа се усмихна и се заслуша в бърборенето на Теди. Когато той най-накрая спря, за да си поеме дъх, тя каза:

- Липсваш ми, скъпи. След няколко дни ще съм си вкъщи и тогава с теб ще имаме цели две седмици за ваканция в Мексико. Ще си прекараме страхотно. - Щеше да е първата й истинска почивка, откакто беше подписала договора си с телевизията, и двамата я чакаха с нетърпение от месеци.

- Този път ще плуваме ли в океана?

- Аз ще се потопя - отстъпи тя.

Той нададе презрително мъжко изсумтяване.

- Поне до кръста.

- Ще отстъпя до коленете, но не повече.

- Истинско пиле си, мамо - каза той мрачно. - Много по-голямо от мен.

- Абсолютно си прав за това.

- Учиш ли за изпита си за гражданство? - попита той. - Последния път, когато ти зададох въпрос от теста, обърка цялата част с приемането на поправките.

- Ще уча в самолета - обеща тя. Кандидатстването за американско гражданство беше нещо, което отлагаше вече твърде дълго. Все беше много заета, графикът й бе претоварен, докато един ден осъзна, че живее в САЩ от десет години, а никога не е гласувала. Почувства се засрамена и с помощта на Теди започна дългата процедура още същата седмица.

- Обичам те много, скъпи - каза тя.

- Аз също.

- Ще бъдеш ли особено мил с Холи Грейс тази вечер? Не очаквам да разбереш, но тя се разстройва от срещите с Джери.

- Не разбирам защо. Джери е готин.

Франческа беше твърде мъдра, за да се опита да обясни отношенията между мъжете и жените на едно деветгодишно момче, особено на такова, което смята, че всички момичета са смотанячки.

- Просто бъди много мил с нея, сладурче - каза му тя.

Когато затвори телефона, се съблече и започна да се приготвя за вечерта си с принц Стефан Марко Бранкузи. Уви се в копринена роба и тръгна към облицованата с плочки баня, където край просторната вана имаше опаковка от любимия й сапун заедно с обичайната марка американски шампоан. „Конът“ си поставяше за цел да научи хигиенните навици на клиентите си заедно с вестниците, които четат, как предпочитат кафето си сутрин и в случая с Франческа, факта, че Теди събира капачки от бутилки. Когато освобождаваше стаята си, за нея винаги имаше колекция от необичайни капачки от европейска бира, опаковани спретнато на рецепцията. Сърце не й даваше да им каже, че представата на Теди за колекциониране се базираше повече на количеството, а не на качеството, и че в момента „Пепси“ води пред „Кока-Кола“ с 394.

Отпусна се в топлата вода и когато кожата й свикна с температурата, се облегна и затвори очи. Боже, колко беше уморена. Имаше толкова голяма нужда от почивка. Един малък глас започна да й натяква колко още мисли да продължава така - да оставя детето си, за да лети през целия свят час по час, да присъства на безкрайни оперативки, да преглежда купчини книги всяка нощ, преди да заспи. Напоследък Холи Грейс и Наоми прекарваха повече време с Теди от нея.

Мислите за Холи Грейс се завъртяха в главата й и накрая стигнаха до Далас Бодин.

Срещата й с него се бе случила толкова отдавна, че вече й се струваше просто като биологичен инцидент, че именно той бе станал баща на Теди. Не той го бе родил или се бе лишавал от дамски чорапи, за да плати ортопедичните бебешки обувки, нито не беше спал от тревоги как ще отгледа дете, чието айкю е с цели четиресет точки над неговото. Франческа, а не Дали Бодин бе отговорна за човека, в който се превръщаше Теди. Без значение колко настояваше Холи Грейс, тя отказваше да допусне Дали дори в най-малкото ъгълче от живота си.

- О, хайде, Франси, минаха десет години - беше се оплакала тя последния път. Обядваха в наскоро открития ресторант „Аврора“ на Четиресет и осма източна улица. - След две седмици Дали ще пристигне в Ню Йорк, за да коментира по телевизията голф турнира. Какво ще кажеш да посмекчиш правилата си и за разнообразие да ми позволиш да заведа Теди при него? През годините синът ти е слушал толкова много за Дали, а и Дали е любопитен, след като съм му проглушила ушите за него.

- Категорично не! - Франческа набучи хапка от патешкото на вилицата си и пробута извинението, което пазеше за този случай, единственото, което Холи Грейс, изглежда, приемаше. - Времето с Дали беше най-унизителният период в живота ми и отказвам да си припомням дори най-незначителното нещо. Никога повече няма да си позволя да контактувам с него, а това означава да държа и Теди настрана. Знаеш как се чувствам, Холи Грейс, и си ми обещала да не ме притискаш.

Холи Грейс очевидно беше разгневена.

- Франси, това момче ще стане гей, ако не му позволиш да се среща е повече представители на мъжкия пол.

- Ти си най-добрият баща, което едно момче може да има -отвърна Франческа сухо, едновременно раздразнена и привързана към жената, която бе преминала заедно е нея през толкова много.

Холи Грейс реши да приеме забележката й сериозно.

- Със сигурност не успях да постигна успех със спортната му кариера. - Тя се загледа мрачно към глобусите, висящи над бара. - Кълна се в Бога, Франси, по-схванат е в краката дори и от теб.

Франческа знаеше, че се държи твърде отбранително, като станеше дума за липсата на баща на Теди, но не можа да се сдържи.

- Опитах се, нали? Ти ме караше да му хвърлям топки, когато беше на четири години.

- Не беше ли това велик момент в историята на бейзбола? - отвърна Холи Грейс с унищожителен сарказъм. - Хелън Келър хвърля, а малкият Стиви Уондър хваща. Вие двамата сте най-некоординираните...

- Ти самата не се справи по-добре. Той падна от онзи ужасен кон, когато го заведе на езда, и си счупи пръста още първия път когато му хвърли топка.

- Това е една от причините, поради която искам да се срещне с Дали. Сега, когато Теди е вече малко по-голям, той може би ще има някои идеи какво да правим с него. - Холи Грейс отдели стръкче кресон от ронливото парче печен костур и го засмука замислено. - Не знам... може би е заради гените. По дяволите, ако Дали наистина му беше баща, нямаше да имаме такъв проблем. Спортната координация е програмирана в гените на Бодин.

Да бе, помисли си Франческа с крива усмивка, докато насапунисваше ръцете си и после разнасяше пяната върху краката си. Понякога се чудеше как тези чудесни, капризни хромозоми бяха създали нейния син. Знаеше, че Холи Грейс е разочарована, че Теди не изглежда по-добре, но Франческа винаги бе смятала сладкото му обикновено лице за дар. Никога нямаше да му се налага да разчита на красотата си, за да се справя с живота. Щеше да използва мозъка си, куража си и сладкото си сантиментално сърце.

Водата във ваната започваше да изстива и тя осъзна, че има едва двайсет минути преди шофьорът да дойде да я заведе на яхтата на Стефан за вечеря. Макар че беше уморена, очакваше е нетърпение да прекара вечерта е него. След месеци разговори по телефона и само няколко бързи срещи, тя усещаше, че вече е време да задълбочат връзката си. За жалост, четиринайсетчасовият й работен ден, откакто бе дошла в Лондон, не й беше оставил никакво време за сексуални развлечения. Но след като и последното шоу беше записано, всичко, което й предстоеше за утре, бе да се изправи пред няколко забележителности за туристическите кадри, които планираха да излъчат в края на предаванията. Беше решила, че преди да излети за Ню Йорк, двамата със Стефан ще прекарат поне две нощи заедно.

Въпреки че времето я притискаше, взе сапуна и разсеяно го прокара по гърдите си. Те изтръпнаха и й напомниха колко доволна ще е да сложи край на цяла година самоналожен живот без секс. Не че го беше планирала, просто, изглежда, беше психологически непригодна за несериозни връзки. Холи Грейс може и да оплакваше залеза на безразборния секс, но независимо от това, колко много й го натякваше здравото й тяло, Франческа смяташе секса без чувства за скучен и неловък.

Преди две години тя почти се беше омъжила за харизматичен млад конгресмен от Калифорния. Той беше красив, успешен и чудесен в леглото. Но полудяваше всеки път когато тя доведеше вкъщи някоя от бегълките и почти никога не се смееше на шегите й, така че най-накрая Франческа спря да се вижда с него. Принц Стефан Марко Бранкузи беше първият мъж, с когото се срещаше оттогава и който я вълнуваше достатъчно, че да го допусне в леглото си.

Бяха се запознали преди няколко месеца, когато тя го интервюира за шоуто си. Сметна го за очарователен и интелигентен, а скоро той се доказа и като добър приятел. Но дали това бе любов, чудеше се тя. Или просто се опитваше да намери изход от неудовлетворението, което изпитваше от живота си.

Отърси се от меланхоличното си настроение, избърса се и облече халата си. Завърза колана и отиде до огледалото, където се гримира сръчно, без да губи излишно време. Грижеше се за външния си вид, защото част от работата й беше да изглежда добре, но когато хората бълнуваха за сериозните й зелени очи, деликатните й скули и блестящата кестенява коса, Франческа

откриваше, че се отдръпва. Болезненият опит я беше научил, че да си роден с лице като нейното носи повече спънки, отколкото предимства. Силата на характера идваше от усилената работа, не от гъстите мигли.

Дрехите обаче бяха друго нещо.

Разгледа четирите вечерни облекла, които беше взела със себе си, отхвърли сребристата „Камали“ и съблазнителната „Дона Карън“ и вместо това избра рокля без презрамки от черна коприна на „Джани Версаче“. Дрехата оголваше раменете й, пристягаше кръста и после падаше на ефирни воали до средата на прасеца. Облече се бързо, взе чантичката си и се протегна за самура. Когато пръстите й докоснаха меката яка, се поколеба, догця й се Стефан да не й беше подарявал палтото. Но той толкова се разстрои, когато първоначално отказа да го приеме, че най-накрая се предаде. И все пак не й харесваше представата за всички тези малки животни, убити, за да може да е облечена модерно. Също така разточителността на подаръка обиждаше самоувереността й.