— За мен беше удоволствие — отвърна Майк, откъсвайки Хана от мислите й. — Но да те предупредя — изпратих няколко наистина пикантни имейла на някои от журналистите, които висяха пред спешното. Просто за да отвлека вниманието им от пожара.

— Като какви например? — попита Хана, инстинктивно заставайки нащрек. По гласа му съдеше, че е замислил нещо.

— „Хана Мерин преговаря с МТВ за участие в риалити шоу — изрецитира Майк. — Сделката е за милиони долари“.

— Страхотно. — Хана си отдъхна и започна да маха с ръце, за да може ноктите й да изсъхнат.

— Написах нещо и за мен. „Майк Монтгомъри отказва среща с хърватски топмодел“.

— Отказал си среща? — Хана се засмя кокетно. — Това въобще не ми звучи като онзи Майк Монтгомъри, когото аз познавам.

— Че на кого му трябва хърватски топмодел, когато има Хана Мерин? — отвърна Майк.

Хана се разсмя, поласкана. Ако няколко седмици по-рано някой й беше казал, че ще излиза с Майк Монтгомъри, тя щеше да си глътне пастата за зъби от изненада; беше започнала да го сваля само защото бъдещата й доведена сестра Кейт го искаше. Но по някое време беше започнала да го харесва. Със своите леденосини очи, розови устни, които плачеха за целувки и нецензурното си чувство за хумор той се беше превърнал в нещо много повече от суетния по-малък брат на Ариа Монтгомъри.

Тя стана, отиде до гардероба си и погали късчето от Алиното знаме за „Капсулата на времето“, което беше отмъкнала от болницата, докато Ариа не гледаше. Не чувстваше никакви угризения за това — все пак знаменцето не беше собственост на Ариа.

— Разбрах, че получавате съобщения от някакъв нов А. — обади се Майк. Гласът му внезапно стана сериозен.

— Аз не съм получавала нищо — призна си Хана. Откакто си беше взела новия айфон и си беше сменила номера, А. я беше оставил на мира. Това си беше абсолютно облекчение след изпълненията на стария А., който се беше оказал бившата най-добра приятелка на Хана, Мона Вандерваал — нещо, за което тя полагаше всички усилия да не се сеща. — Да се надяваме, че ще продължи така.

— Добре. Но ако има нещо, което мога да направя, кажи ми — настоя Майк. — Да сритам нечий задник, например.

— О! — Хана се изчерви от удоволствие. Досега нито едно от гаджетата й не беше предлагало да защити честта й. Тя му прати целувка по телефона, обеща да се видят следобед за кафе в „Стийм“, кафенето на „Роузууд дей“ и затвори. После тръгна да слиза към кухнята за закуска, разресвайки дългата си кестенява коса. В кухнята миришеше на ментов чай и пресни плодове. Бъдещата й мащеха Изабел и Кейт вече седяха на масата и закусваха пъпеш със сирене. Хана не можеше да се сети за по-отвратителна комбинация.

Когато двете я зърнаха на вратата, веднага скочиха на крака.

— Как се чувстваш? — извикаха те в един глас.

— Добре — отвърна сухо Хана и продължи да реши косата си. Изабел, естествено, примижа — тя страдаше от микробофобия и въобще не обичаше някой да се занимава с косата си в близост до храна.

Хана се отпусна на единия свободен стол и протегна ръка към каната с кафе. Кейт и Изабел също седнаха и настъпи дълга, многозначителна пауза, сякаш с пристигането си Хана беше прекъснала разговора им. Най-вероятно я бяха обсъждали. Нямаше да им се размине, помисли си тя.

Бащата на Хана ходеше с Изабел отдавна — дори Али се беше запознала с тях няколко месеца, преди да изчезне, — но те се преместиха да живеят в Роузууд едва след като майката на Хана прие работа в Сингапур, а баща й си намери работа във Филаделфия. Достатъчно лошо беше, че той реши да се ожени за вманиачената на тема изкуствен тен медицинска сестра, която на всичкото отгоре се казваше Изабел — какво падение след великолепната й преуспяла майка — ами на всичкото отгоре й беше натресъл високата, слаба доведена сестра, която беше на нейната възраст. През двете седмици, откакто Кейт се беше нанесла, Хана трябваше да се примирява с ежедневните й припявания на песните от „Американски идол“ под душа, с гадно миришещия на сурови яйца балсам за коса, за който Кейт твърдеше, че добавя блясък към косата й, и безкрайните хвалби, с които баща й обсипваше Кейт, сякаш тя беше истинската му дъщеря. На всичкото отгоре Кейт беше спечелила съревнованието с Хана за влияние над новите им приятелки Наоми Циглър и Райли Улфи и беше казала на Майк, че Хана го е поканила на среща заради облог. Но пък на един купон няколко седмици по-рано Хана беше изтърсила, че Кейт има херпес, така че двете може би бяха вече квит.

— Пъпеш? — попита мило Кейт, побутвайки с дразнещо слабите си ръце чинията към Хана.

— Не? — благодаря — отвърна Хана със същия захаросан глас. Като че ли след партито в „Радли“ те се намираха в примирие — Кейт дори се усмихваше, когато Хана и Майк се събраха, — но Хана не искаше да насилва нещата.

В този миг Кейт ахна.

— Опа — прошепна тя и побърза да придърпа сутрешния брой на „Филаделфия сентинел“ към себе си. Опита се да го сгъне преди Хана да прочете заглавията на предната страница, но беше твърде късно. Там имаше голяма снимка на Хана, Спенсър, Емили и Ариа, застанали на фона на горящата гора. Още колко лъжи можем да понесем?, пишеше над една от колонките. Според четирите най-добри приятелки, Алисън Дилорентис се е върнала от отвъдното.

— Съжалявам, Хана. — Кейт покри материала с чинията си със сирене.

— Няма проблем — сопна й се Хана, като се опитваше да преглътне раздразнението си. Какво им ставаше на тия репортери? Няма ли по-важни неща, с които да се занимават? Освен това, ало-о-о, това е било просто халюцинация, породена от вдишания пушек!

Кейт отхапа изискано от пъпеша.

— Искам да ти помогна, Хан. Ако трябва да застана до теб пред камера или нещо такова, за да те защитя — с удоволствие ще го направя.

— Благодаря — отвърна саркастично Хана. Кейт си умираше да бъде център на вниманието. В този момент забеляза снимка на Уайлдън на видимата част от страницата на вестника. Полицейското управление на Роузууд — пишеше в текста под снимката. Наистина ли правят всичко, което могат?

Това вече наистина си заслужаваше да бъде прочетено. Уайлдън може и да не беше убил Али, но през последните няколко седмици определено се държеше странно. Както онзи път, когато беше предложил да закара Хана у тях и шофираше с много над разрешената скорост в насрещното платно, при приближаваща се кола. Или как беше настоял да спрат да говорят, че Али е жива… В противен случай… Наистина ли Уайлдън се опитваше да ги защити или имаше свои причини да ги накара да си мълчат за Али? И щом Уайлдън беше невинен, кой, по дяволите, беше запалил пожара… и защо?

— Хана. Добре. Станала си.

Хана се обърна. На вратата стоеше баща й, облечен в закопчана до врата риза и раирани панталони. Косата му беше все още влажна от душа.

— Може ли да поговорим за момент? — попита той, наливайки си чаша кафе.

Хана остави чашата си на масата. Ние?

Господин Мерин се приближи до масата и дръпна последния стол. Той изскърца по плочките.

— Преди няколко дни получих имейл от д-р Аткинсън. — Той не сваляше поглед от дъщеря си, сякаш очакваше от нея да се досети за какво става въпрос.

— Кой е той? — попита най-накрая тя.

— Училищният психолог — обади се Изабел с тона на всезнайка. — Много е мил. Кейт се срещна с него, докато се запознаваше с училището. Той настоява учениците да го наричат Дейв.

Хана потисна желанието си да изсумти. Какво, да не би прилежната Кейт да се е подмазала на целия училищен персонал?

— Д-р Аткинсън те е наблюдавал в училище — продължи баща й. — Той е много загрижен за теб, Хана. Смята, че в резултат на смъртта на Алисън и катастрофата, си развила посттравматично стресово разстройство.

Хана изпи остатъка от кафето в чашата си.

— От това не се ли разболяват войниците?

Господин Мерин завъртя платинения пръстен, който носеше на дясната си ръка. Беше подарък от Изабел и след като се оженеха, той щеше да го прехвърли на лявата си ръка. Гадост.

— Очевидно може да се случи на всеки, който е преживял нещо наистина ужасно — обясни той. — Обикновено хората се обливат в студена пот, получават сърцебиене, такива неща. Освен това преживяват случилото се многократно.

Хана проследи с поглед шарките по кухненската маса. Добре де, тя беше изпитала подобни симптоми, обикновено преживяваше момента, в който Мона я беше блъснала с джипа си. Но пък нали всеки би откачил, ако нещо такова му се случи.

— Чувствам се страхотно — изчурулика тя.

— Първоначално въобще не обърнах внимание на писмото — продължи господин Мерин, игнорирайки думите й, — но вчера поговорих с болничния психиатър, след като те изписаха. Потта и сърцебиенето не са единствените симптоми на посттравматичния стрес. Той може да се прояви по много други начини. Като например проблеми в храненето.

— Нямам проблеми с храненето — сопна му се ужасената Хана. — Нали ме виждате, че си хапвам!

Изабел се прокашля и погледна към Кейт. Тя нави кичур от кестенявата си коса на показалеца си.

— Само че, Хана… — Кейт вдигна към нея огромните си сини очи. — Нали ми каза, че имаш.

Ченето на Хана увисна от изненада.