Sara Shepard - Мис Безсърдечна

Около шест часа по-късно една весела медицинска сестра с вързана на конска опашка коса, дръпна завесата до леглото на Ариа в спешното отделение на болницата „Роузууд мемориъл“. Тя подаде на баща й Байрън един клипборд и му каза да се разпише най-отдолу на листа.

— Освен натъртванията по краката и погълнатия дим, всичко останало е наред — каза тя.

— Слава Богу — въздъхна Байрън и се разписа със замах. Двамата с брата на Ариа, Майк, се появиха в болницата малко след като линейката я беше докарала. Майка й Ила беше във Върмонт с приятеля си Ксавие и Байрън й се беше обадил, за да я успокои, че всичко е наред и няма нужда да бърза да се прибира.

Сестрата погледна Ариа.

— Приятелката ти Спенсър иска да те види, преди да си тръгнеш. Тя е на втория етаж. Стая двеста и шест.

— Добре — отвърна Ариа с треперещ глас и размърда краката си под грубите болнични завивки.

Байрън се надигна от пластмасовия стол до леглото й и я погледна.

— Ще те изчакам във фоайето. Не бързай.

Ариа се изправи бавно. Прокара пръсти през синьо-черната си коса и по леглото се посипаха пепел и сажди. Когато се наведе, за да обуе дънките и обувките си, мускулите я боляха така, сякаш беше изкачвала Еверест. Цяла нощ беше останала будна, обмисляйки онова, което се беше случило в гората. Въпреки че приятелките й също бяха докарани в спешното отделение, те бяха разпределени в различни стаи и тя не успя да говори с нито една от тях. Всеки път, когато се опитваше да стане, сестрите се втурваха в стаята й и казваха, че трябва да почива и да поспи. Как ли пък не. Сякаш можеше да се отпусне и да заспи.

Ариа нямаше представа какво да си мисли за изпитанието, през което беше преминала. В един момент тя тичаше през гората към хамбара на Спенсър, пъхнала в задния си джоб късчето от знаменцето за „Капсулата на времето“, което беше откраднала от Али в шести клас. Цели четири дълги години не беше поглеждала синьото парче плат, но Хана беше убедена, че рисунките съдържат някакви улики за убиеца на Али. И тогава, малко след като Ариа се подхлъзна върху мокрите листа, парлива миризма на газ изпълни ноздрите й и тя чу характерното при паленето на клечка кибрит стържене. Изведнъж гората около нея избухна в пламъци и опърли кожата й. Миг по-късно тя се натъкна на някакъв човек, който викаше отчаяно за помощ. Някой, за когото всички смятаха, че е погребан в полуизкопаната яма в някогашния заден двор на семейство Дилорентис. Али.

Или поне Ариа смяташе така. Но сега… Ами, сега не беше сигурна. Погледна към отражението си в огледалото, което висеше на вратата. Лицето й беше изпито, очите — кървясали. Лекарят от спешното, който се беше погрижил за нея, обясни, че е напълно нормално да й се привиждат нереални неща, след като е погълнала такова количество вреден пушек — когато е лишен от кислород, мозъкът се обърква. В гората наистина беше ужасен задух. А Али й изглеждаше толкова неясна и нереална, като в сън. Ариа не знаеше дали съществуваха групови халюцинации, но предишната нощ всички те бяха видели Алисън. Може би беше логично Али да е първото нещо, което ще се появи в откачените им мозъци.

Ариа нахлузи дънките и пуловера, които Байрън й беше донесъл, и слезе в стаята на Спенсър на втория етаж. Господин и госпожа Хейстингс седяха в чакалнята от другата страна на коридора и проверяваха нещо в блекбъритата си. Хана и Емили вече бяха дошли в стаята, облечени в дънки и пуловери, но Спенсър все още лежеше в леглото, облечена с болнична пижама. Към ръцете й бяха прикрепени системи, кожата й имаше нездрав цвят, около очите й се виждаха тъмночервени кръгове, а на квадратната й челюст — оток.

— Добре ли си? — възкликна Ариа. Никой не й беше споменал, че Спенсър е пострадала.

Приятелката й кимна едва-едва и използва дистанционното управление на леглото, за да се повдигне малко.

— Вече съм много по-добре. Казаха, че натравянето с пушек влияе по различен начин на хората.

Ариа се огледа. Стаята миришеше на повръщано и белина. Един монитор в ъгъла отразяваше жизнените показатели на Спенсър, а върху малкия хромиран умивалник в ъгъла бяха натрупани кутии с хирургически ръкавици. Стените бяха боядисани в резедав цвят, а на стената, до спуснатите пердета с цветни мотиви, висеше плакат, който обясняваше как жените сами да проверяват гърдите си за туморни образувания. И, разбира се, някое хлапе беше нарисувало пенис до женските гърди.

Емили седеше на един малък стол до прозореца, червеникаворусата й коса беше разбъркана, а устните — изкривени. Тя се размърда смутено, атлетичното й тяло на плувкиня не се чувстваше удобно в малкото столче. Хана стоеше до вратата, облегната на един знак, който обявяваше, че всички болнични работници трябва да носят ръкавици. Погледът в лешниковите й очи беше стъклен и отсъстващ. Тя изглеждаше още по-слаба от обичайното, тесните й тъмни дънки висяха като торба на задничето й.

Ариа безмълвно извади знаменцето на Али от кожената си раничка и го разпъна на леглото на Спенсър. Всички се събраха около него и започнаха да го разглеждат. Платът беше покрит с блестящи сребристи драскулки. Видяха логото на Шанел, инициалите на Луи Вюитон и името на Али, написано с големи заоблени букви. В единия ъгъл беше нарисуван кладенец на желанията с тухлен покрив и манивелка. Ариа прокара пръст по очертанията му. Не виждаше никакви следи, никакъв проблясък за онова, което се беше случило с Али в нощта, когато беше убита. Това бяха нещата, които всички рисуваха по своите знаменца. Спенсър докосна тъканта.

— Бях забравила, че Али закръгля така буквите.

Хана потрепери.

— Дори само зърването на почерка й ме накара да се почувствам така, сякаш тя е с нас.

Всички вдигнаха глави и размениха напрегнати погледи. Беше очевидно, че всички мислеха едно и също. Точно както беше с нас в гората преди няколко часа. Изведнъж заговориха в един глас.

— Трябва да… — започна Ариа.

— А ние какво… — прошепна Хана.

— Докторът каза… — обади се Спенсър с пресипнал глас секунда по-късно. Всички млъкнаха изведнъж и се спогледаха. Лицата им бяха бледи, досущ като възглавниците под главата на Спенсър.

Първа продължи Емили.

— Трябва да направим нещо, мацки. Али е някъде там! Трябва да разберем къде е отишла. Някой да е чувал нещо за хора, които са я търсили в гората? Казах на полицията, че сме я видели, но те просто си стояха там!

Сърцето на Ариа подскочи. Спенсър я изгледа невярващо.

— Казала си на полицията? — повтори тя, отмятайки кичур мръсно руса коса от очите си.

— Разбира се! — прошепна Емили.

— Но… Емили…

— Какво!? — сопна им се тя. Погледна Спенсър стреснато, сякаш беше видяла от челото й да израства рог.

— Ем, това беше просто халюцинация. Така казаха лекарите. Али е мъртва.

Емили се ококори.

— Но ние всички я видяхме, нали? Да не би да твърдите, че всички едновременно сме имали една и съща халюцинация?

Спенсър я погледна без да мига. Изминаха няколко напрегнати секунди. Отвън се разнесе някакво бибипкане. По коридора мина болнична количка със скърцащи колелца.

Емили тихичко изписка. Бузите й бяха придобили ярко розов цвят. Тя се обърна към Хана и Ариа.

— Вие смятате, че Али беше истинска, нали?

— Би могло да е тя — отвърна Ариа и се отпусна в резервния инвалиден стол, който стоеше до вратата на малката баня. — Но, Ем, докторът ми каза, че това е било халюцинация заради вдишания пушек. И в това има смисъл. Защо иначе ще изчезва след угасяването на пожара?

— Да — обади се със слаб глас Хана. — И къде се е крила през всичкото това време?

Емили енергично се плесна по бедрата. Стойката за системата издрънча.

— Хана, ти каза, че последният път, когато си лежала тук, си видяла Али да стои до болничното легло. Може би наистина е била тя!

Хана завъртя токчето на високия си велурен туш със смутен вид.

— Хана беше в кома, когато видя Али — намеси се Спенсър. — Очевидно е сънувала.

Емили смело посочи Ариа.

— Снощи ти доведе някого от гората. Ако не е била Али, то кой е бил тогава?

Ариа сви рамене и отпусна ръце върху облегалките на инвалидния стол. Слънцето тъкмо беше започнало да огрява стаята през големия прозорец. Отвън, на болничния паркинг, бяха подредени блестящи беемвета, мерцедеси и аудита. Невероятно, колко нормално изглеждаше всичко след подобна безумна нощ.

— Не знам — призна тя. — В гората беше толкова тъмно. Освен това… по дяволите! — Тя бръкна във вътрешния джоб на чантата си. — Снощи намерих това.

Тя разтвори длан и им показа познатия училищен пръстен с яркосин камък. Надписът от вътрешната му страна гласеше ИЪН ТОМАС. Когато предишната седмица те бяха открили предполагаемия му труп, пръстенът стоеше на показалеца му.

Емили ахна. Спенсър изглеждаше объркана. Хана грабна пръстена от ръката на Ариа и го поднесе под лампата над болничното легло.

— Може би е паднал от пръста на Иън, докато е бягал?