Sara Shepard - Мис Безсърдечна

Хана тръгна по коридора покрай кафето и се озова пред входа на тайното убежище на Айрис.

— Пусни ме, Айрис — изръмжа тя. Притисна ухо до вратата, но отвътре не се чуваха никакви звуци.

Хана беше търсила съквартирантката си през последния един час, но Айрис сякаш беше изчезнала. Не беше в кинозалата с останалите пациенти, които гледаха „Приказка за Ела“. Не беше в трапезарията, фитнеса или спа салона. Отегчената Хана се наведе към заключената врата. На бравата се забелязваха някакви драскулки. В горния ляв ъгъл беше надраскано името Кортни, бившата съквартирантка на Айрис. До него имаше ухилено намигващо смайли. Хана умираше от желание да влезе в таванската стая и да види рисунката на Али — чак сега усещаше колко й липсва.

Беше сигурна, че Айрис познава Али, само не знаеше откъде. Може би покрай Джейсън? Беше споменала, че е посещавала няколко други клиники, преди да дойде тук; може би се беше лекувала и в „Радли“, където беше ходил Джейсън. Може би се беше запознала с Али, когато тя е посещавала брат си и между двете се беше зародило приятелство, което по-късно е преминало в завист. В деня след изчезването на Али майка й ги беше засипала с въпроси, на които те не можеха да отговорят. Споменавала ли е Али, че някой я е тормозил? Определено никой от Роузууд не би тормозил Али… но някой от психиатричната клиника би могъл. Когато Хана и Али бяха пробвали различни дрехи от гардероба й и Али беше получила онова странно обаждане, може би от другата страна се беше разсмяла Айрис, а не Джейсън. Може би Айрис завиждаше, че Али може да влиза и да излиза от болницата, докато тя трябваше да стои вътре. А може би Айрис просто завиждаше на Али, че е Али.

Тя е психопатка, я беше предупредила Тара в коридора няколко дни по-рано. Не й се пречкай. Хана трябваше да я послуша.

И може би… кой знае… може би Айрис беше убила Али. Тя беше казала на Хана, че е била извън клиниката точно по времето, когато Али изчезна. Хана се сети за знака със зачеркнатата буква на Алиното знаме — тя можеше да е J, но със същия успех можеше и да е I9. Като Айрис. Дали А. не беше изпратил Хана в „Убежището“, за да научи за нея… или може би Айрис беше А. и водеше Хана право към капана?

Тя иска да те нарани, беше казала Али.

Хана побягна по коридора, чехлите й шляпаха по петите. Когато зави зад ъгъла, една сестра я спря.

— Бягането не е позволено, скъпа.

Хана се спря, останала без дъх.

— Виждала ли си Айрис?

Сестрата поклати глава.

— Не, но сигурно гледа филма с останалите момичета. Защо не отидеш и ти? Има и пуканки!

Хана умираше от желание да изтрие усмивката от лицето й.

— Трябва да намерим Айрис. Важно е.

Усмивката на сестрата леко избледня. В очите й проблесна страх, сякаш Хана беше някой маниак-убиец. Тогава тя забеляза червения телефон на стената.

— Мога ли да го използвам? — попита умолително Хана. Можеше да се обади в роузуудското полицейско управление и да им разкаже всичко.

— Съжалявам, скъпа, но телефонът е изключен до четири следобед в неделя. Знаеш правилата. — Сестрата я хвана внимателно за лакътя и я поведе обратно към стаите на пациентите. — Защо не си починеш малко? Бетси ще ти донесе маска за очи с ароматерапия.

Хана рязко се дръпна.

— Трябва да Намеря Айрис. Тя е убийца. И иска да ме нарани!

— Скъпа… — Погледът на сестрата се отмести към червения бутон върху стената. Персоналът можеше да го използва в случай на вълнения сред пациентите.

— Хана?

Хана рязко се завъртя. На десетина крачки от нея стоеше Айрис, облегната безгрижно на фонтана. Русата й коса сияеше, зъбите й бяха толкова бели, че чак синееха.

— Коя си ти? — прошепна Хана и тръгна към нея.

Айрис сви начервените си устни.

— Какво имаш предвид? Аз съм Айрис. И съм великолепна.

Щом чу любимите думи на Али, Хана се почувства като ударена от гръм.

— Коя си ти? — повтори тя по-високо.

Сестрата се приближи и застана между тях.

— Хана, скъпа, изглеждаш ми много развълнувана. Просто се успокой.

Но Хана не я слушаше. Тя гледаше големите, блестящи очи на Айрис.

— Откъде познаваш Алисън? — извика тя. — Да не си била в клиниката с брат й? Ти ли я уби? Ти ли си А.?

— Алисън ли? — изчурулика Айрис. — Убитата ти приятелка? Онази, за която ми каза, че искаш да изчезне? Същата, която според теб си е получила заслуженото?

Хана отстъпи назад, усещайки, че сестрата стои зад гърба й.

— Аз просто… си говорех. Нищо от това не беше истина. Освен това е поверително. Казах ти го, когато си мислех, че сме приятелки.

Айрис отметна глава назад и се изсмя грубо.

— Приятелки ли? — присмя й се тя.

Ръцете на Хана се разтрепериха. Това й беше ужасно познато. Али се смееше точно по същия начин, когато подиграваше Хана заради преяждането. Мона се смееше така, когато прекалено тясната рокля на Хана се разпра на купона по случай седемнайсетия й рожден ден. Всички се смееха на Хана. Момичето, което всички обожаваха да подиграват.

— Кажи ми откъде познаваш Алисън! — изръмжа Хана.

— Коой? — подразни я Айрис.

— Кажи ми откъде я познаваш!

Айрис се разсмя.

— Нямам представа за кого говориш.

Нещо в Хана се размърда и се скъса. В мига, когато се нахвърли върху Айрис, зад гърба им се разнесе силно бум! През една странична врата се изсипаха сестри и санитари и две силни ръце сграбчиха Хана изотзад.

— Изведете я оттук! — чу се силен вик. Някой повлече Хана по коридора и я притисна към стената в дъното. Заслепяваща болка прониза рамото й.

Хана започна да рита с крака, опитвайки се да се освободи.

— Пусни ме! Какво става тук?

Пред очите й се появи един пазач.

— Достатъчно — изръмжа той. Чу се изщракване и Хана усети как около китките й се закопчават метални белезници.

— Не ви трябвам аз! — извика отчаяно тя. — Търсете Айрис! Тя е убийцата!

— Хана! — скара й се сестрата.

— Защо никой не ме слуша?

Пазачите я поведоха по коридора. Всички пациенти бяха излезли пред кинозалата и възбудено шушукаха. Тара изглеждаше развълнувана. Алексис беше захапала кокалчетата на юмрука си. Руби огледа Хана от глава до пети и се разхили.

Хана се обърна рязко и погледна Айрис.

— Откъде познаваш Алисън? — Но Айрис само се усмихна загадъчно.

Пазачите отведоха Хана през вратата по един непознат коридор. Подът беше мръсен, а флуоресцентните лампи над главите им жужаха противно и примигваха. Във въздуха се носеше странна миризма, сякаш зад стените имаше нещо, което гние.

В края на коридора стоеше висока фигура с полицейска униформа. Мъжът наблюдаваше спокойно как пазачите водят Хана към него. Когато се приближиха, тя осъзна, че това е шефът на полицията в Роузууд. Сърцето й се разтуптя. Най-после някой, който ще я изслуша!

— Здравейте, госпожице Мерин — каза той.

Хана въздъхна с облекчение.

— Тъкмо се канех да ви се обаждам — изтърси тя. — Слава Богу, че сте тук. Убийцата на Али е в клиниката. Мога да ви заведа право при нея.

Полицаят се засмя укорително и като че ли искрено се забавляваше.

— Ще ме отведете при нея? Хубава шега, госпожице Мерин. — Той се наведе и лицето му се изравни с нейното. Неоновият надпис ИЗХОД хвърляше червеникави отблясъци върху кожата му. — Вие сте арестувана.