— А как успя да откриеш това място?

— Кортни ми даде кода — отвърна Айрис, събувайки морскосините си пантофки.

Хана загриза нокътя на палеца си. Единственото нещо в Айрис, което я дразнеше, беше че тя непрекъснато говореше за предишната си съквартирантка Кортни, която очевидно е била грандамата на „Убежището“. Предишния ден Айрис беше разказала дванайсет различни истории за тази кучка Кортни — не че Хана ги беше броила, де.

— Кога си тръгна тя? — попита Хана колкото се може по-равнодушно.

Ъгълчетата на устата на Айрис увиснаха надолу.

— Май беше ноември? Не помня. — Тя протегна ръка към металната чаша и измъкна един син маркер.

— Какво се е случило с нея? Нормална ли е вече?

Айрис свали капачето на маркера и започна да драска по стената.

— Кой знае. Откакто си тръгна, не съм разговаряла с нея.

Хана потисна триумфиращата си усмивка.

— Защо не?

Айрис сви рамене и продължи разсеяно да си драска.

— Излъга ме защо са я довели тук. Каза, че има лека депресия, а се оказа, че е доста по-зле. Но аз го научих чак след това. В главата й беше същата каша, като на всички останали пациенти.

Вятърът блъскаше по прозорците. Хана се престори, че кашля, скривайки виновното изражение на лицето си. Тя също не беше напълно откровена за причината да я доведат тук — не беше споменала нищо за Али, А. или Мона.

Айрис свали ръката си и разкри какво е рисувала на стената. Това беше един старомоден кладенец на желанията с покривче и манивела. Хана започна да мига учестено, зашеметена. Ръцете й настръхнаха. Кладенецът й изглеждаше зловещо познат… и това определено не беше съвпадение.

— Защо нарисува точно това? — прошепна тя.

Айрис се спря за миг смутена. Тя нервно започна да върти капачето на маркера. Сърцето на Хана биеше все по-бързо и по-бързо. Най-накрая Айрис показа към чантата на Хана.

— Днес беше оставила чантата си отворена на бюрото. Нямах намерение да ровя вътре, но това късче плат стоеше най-отгоре. Какво всъщност представлява то?

Хана погледна чантата си и въздъхна с облекчение. Но разбира се — тя мъкнеше навсякъде със себе си знаменцето на Али и никога не го изпускаше от поглед, сякаш то беше диамантът „Хоуп“.

Тя докосна тъканта с пръсти. Рисунката на кладенеца беше най-отгоре и се виждаше ясно. До нея беше нарисуван странен символ, който Хана не можеше да разгадае — приличаше на буква, затворена в кръг и зачеркната отгоре, като знак „паркирането забранено“. Вместо буквата Р в кръга имаше изкривено I… или J. За Джейсън. Достъпът за Джейсън — забранен. Тя потръпна. Всеки път, когато погледнеше към знаменцето на Али, усещаше присъствието й наблизо, сякаш я наблюдаваше. За миг дори си помисли, че долавя аромата на любимия й ванилов сапун.

Хана усети погледа на Айрис върху себе си — тя очакваше отговор. Не й казвай, разнесе се предупреждаващ глас в главата й. Ако й кажеш истината, тя ще реши, че си куку.

— От една игра в училище е — чу се тя да произнася равнодушно. — Пазя го заради една приятелка, Алисън. — Тя дръпна ципа на чантата си и я пъхна под стола.

Айрис погледна към часовника си и изстена.

— По дяволите. Трябва да вървя на терапия. Толкова е отегчително. — Тя изпъна краката си и се изправи.

Хана също стана. Двете момичета се спуснаха по стълбата, излязоха през тайната врата и се разделиха. Нервите на Хана все още бяха опънати заради рисунката на стената. Имаше нужда да изпие един валиум и да полегне. Само ако можеше да се обади на Майк; толкова копнееше да чуе гласа му, дори похотливите му подмятания. Правилото за никакви обаждания беше отвратително.

Докато отключваше вратата на стаята си, някой се изкашля зад гърба й. Тара пристъпваше от крак на крак и нервно прокарваше език по скобите на зъбите си.

— О! — Стомахът й се сви. — Здрасти.

Тара подпря ръце на едрите си хълбоци.

— Значи двете с Айрис сте съквартирантки, така ли? — изфъфли тя.

— Да — отвърна тихо Хана. Двете бяха заедно, когато Айрис й се беше представила. Освен това имената им бяха написани с блестящо златисто мастило на вратата.

— Значи си разбрала за нея?

Хана завъртя ключа в ключалката и чу изщракването на патрона.

— Какво толкова има да се знае?

Тара пъхна ръце в джобовете на хавлиения си суичър.

— Айрис е освидетелствана луда. Затова е тук. Така че не прави нищо, с което да я ядосаш. Казвам ти го като на приятелка.

Хана я изгледа изпитателно. Заливаха я горещи и студени вълни. После рязко отвори вратата.

— Тара, ние не сме приятелки. — Влезе вътре и силно затръшна вратата зад гърба си.

Щом се озова вътре, тя веднага се успокои.

— Твой проблем — чу гласа на Тара през вратата. Проследи я през шпионката как се отдалечава по коридора. Внезапно осъзна, че Тара я беше отвращавала още от самото начало. Тя имаше същото набито, едро тяло, ужасни скоби на зъбите и матова кафява коса като Хана, преди да преживее промяната в осми клас. Преди да стане красива. Преди да се превърне в някоя.

Хана седна на леглото и притисна пръсти към слепоочията си. Ако и вътрешно Тара приличаше на някогашната Хана, много ясно защо й беше наговорила тези неща за Айрис — и защо Хана не трябваше да вярва на нито една нейна дума. Тара ревнуваше — безумно и с цялото си сърце — също както Хана някога ревнуваше Али. Загледана в отражението си в огледалото на стената, тя започна да си повтаря на ум една фраза, която Али често повтаряше, и която тя си беше присвоила след изчезването й. Аз съм Хана и съм великолепна. С дните й като Тара отдавна беше свършено.

17.

Поредният гост на купона у братята Кан

Когато в четвъртък вечерта Ариа и Майк пристигнаха в ужасяващо огромната къща на семейство Кан, пред нея вече стояха паркирани десетки коли. От вътрешността на сградата се носеше гръмовна музика и Ариа чу плясъци на вода от задния двор.

— Супер — рече Майк и затръшна предната врата на колата. Само след миг се озова до къщата, забързан към задния двор. Ариа се намръщи. И той наричаше това придружаване.

Ариа излезе от колата и се присъедини към група слабички, привлекателни девойки от квакерското училище, които си проправяха път към вратата на Ноъл. Всяка следваща беше по-руса от предишната. Всички носеха еднакви, обшити с кожа шапки, които най-вероятно струваха повече от всичките дрехи на Ариа накуп. Облечена с тъмнозелена мохерна рокля с поло яка, сиви велурени ботуши и калци над коленете, до тях тя се чувстваше опърпана и смотана. Момичетата се сбутаха пред вратата, всяка отчаяно се опитваше да се вмъкне първа, и се блъскаха в Ариа сякаш тя въобще не съществуваше.

Ариа беше готова да се обърне и да изтича до колата си, когато на вратата се появи Ноъл, облечен с най-обикновена черна тениска и къси спортни гащета.

— Ти дойде! — извика той на Ариа и само на нея, без да обръща внимание на останалите момичета. — Готова ли си за горещото джакузи?

— Не знам — отвърна смутено тя. В последния момент хвърли едни бански в чантата си, но не беше решила дали ще ги облече. Все още не разбираше какво търси тук. Това не беше точно нейната среда.

Ноъл се намръщи.

— Но това е парти с горещо джакузи. При всички положения влизаш.

Ариа се засмя, опитвайки се да се успокои. Но тогава Мейсън Байърс сграбчи Ноъл за ръката и го попита къде е отварачката за бутилки. Наоми Циглър се появи с танцова стъпка и обяви, че някакво пияно момиче повръща в килера. Ариа въздъхна. Типичният за братята Кан купон — какво друго да очаква? Че само защото предишния ден между нея и Ноъл се беше получило нещо, той изведнъж ще откаже бирения купон и ще организира някакво изтънчено парти с пикантни сирена и вино?

Сякаш усетил раздразнението й, Ноъл погледна през рамо към Ариа и вдигна показалец във въздуха.

— Ей сега се връщам — прошепна той.

Ариа тръгна към двойното стълбище и легендарните мраморни лъвове, с които господин Кан уж се бил снабдил от някаква египетска императорска гробница. Вдясно се намираше дневната, пълна с автентични творби на Джорджия О’Кийф и Джаспър Джонс. Тя влезе в огромната кухня, обзаведена с мебели от неръждаема стомана. Навсякъде беше пълно с народ. Девън Арлис смесваше питиета в един миксер. Кейт Рандъл обикаляше наоколо, облечена в оскъден бански. Джена Кавана се беше облегнала на прозореца, шепнейки нещо в ухото на бившата приятелка на Емили.

Ариа изведнъж се спря стреснато. Джена Кавана? Никой не си беше направил труда да й каже, че кучето й водач лочи бира от една локва на земята, че някой беше омотал сутиен на врата му и чашките с подплънки му стояха като папионка.

Внезапно Ариа изпита неустоимо желание да разбере за какво са се карали Джена и Джейсън в къщата й предишната седмица, когато Емили ги беше видяла през прозореца. Ариа беше от най-добрите приятелки на Али, но Джена като че ли знаеше много повече за семейството й — включително и за тъй наречените „подобни проблеми“ с Джейсън. Ариа се опита да си пробие път през тълпата, но в кухнята нахлуха още хора и напълно й блокираха пътя. Когато отново успя да види прозореца, Джена и Мая бяха изчезнали.