— Конспирация? — повтори слисаната Ариа. Наистина ли смятаха, че Ариа и останалите са помогнали на Иън да избяга? Като че ли предупреждението на Уайлдън се оказваше истина. Когато Емили обяви, че са видели Али, те изгубиха и малкото останало доверие на хората. Целият град се беше обърнал срещу тях.

Тя погледна разсеяно през големия прозорец към двора. В гората зад дома им се бяха пръснали полицаи и работници, които ровеха из пепелта в търсене на улики за това кой е причинил пожара. Приличаха на заети мравки в мравуняк. Една полицайка стоеше до големия телефонен стълб, хванала за каишите две големи немски овчарки, облечени с потничетата на полицейска част К-9. Ариа беше готова да изскочи навън по чехли и да хвърли пръстена на Иън на мястото, където го беше открила, но полицаите и кучетата патрулираха из периметъра двайсет и четири часа дневно.

Тя въздъхна, извади телефона си и започна да пише есемес на Спенсър.

Гледа ли по новините за детектора?

Да, веднага й отвърна Спенсър.

Ариа не отвърна веднага, обмисляйки правилния начин да зададе следващия си въпрос.

Мислиш ли, че духът на Али се опитва да ни каже нещо? Може точно това да сме видели онази нощ.

Няколко секунди, след като прати есемеса, получи отговор от Спенсър.

Призракът й ли?

Да.

Няма начин.

Ариа остави телефона си на масата с дисплея надолу. Не беше изненадана, че Спенсър не й повярва. Навремето, когато ходеха заедно да плуват в езерцето Пек, Алисън ги караше да припяват едно заклинание, което уж щяло да ги пази от духовете на хората, които се били удавили там. Спенсър беше единствената, която завъртя очи и отказа да се включи.

— Леле — възкликна въодушевено Майк и Ариа го погледна. — Трябва да ми разкажеш как е минало е детектора. На бас, че ще е страхотно! — Когато обаче видя лицето на сестра си, той се ухили подигравателно. — Шегувам се. Ченгетата няма да те подложат на тоя тест. Не си направила нищо лошо. Хана щеше да ми каже, ако беше така.

— Вие е Хана наистина ли излизате? — попита Ариа, отчаяно търсейки начин да смени темата.

Майк се изпъчи.

— Защо си толкова изненадана? Аз съм готин! — Той метна един кракер в устата си. По пода се посипаха трохи. — И като говорим за Хана, ако си я търсила, да знаеш, че отиде при майка си в Сингапур. Не е заключена или затворена някъде. Не е отишла примерно, знам ли, във Вегас, за да се обучава за стриптийзьорка.

Ариа го погледна учудено. Наистина не можеше да разбере как се оправя Хана с него. Не я обвиняваше, че е избягала в Сингапур — Ариа също би направила всичко, за да се махне от Роузууд. Дори Емили беше избягала от града на някакво организирано от църквата пътуване до Бостън.

— Аз обаче чух нещо за теб. — Майк я посочи обвиняващо с пръст и смръщи тъмните си вежди. — Един достоверен източник ми каза, че видял вчера двама ви с Ноъл Кан заедно.

Ариа изпъшка.

— Възможно ли е този достоверен източник да е самият Ноъл?

— Ами да. — Майк сви рамене. После се наведе напред и я попита с клюкарския си глас. — И какво правихте двамата?

Ариа облиза солта от кракерите, която беше полепнала по пръстите й. Ха. Значи Ноъл не беше казал на Майк, че са били заедно на сеанс. Изглежда, че не беше казал и на пресата.

— Просто случайно се срещнахме на едно място.

— Той много си пада по теб. — Майк вдигна на масата краката си, обути в мръсни маратонки.

Ариа наведе глава и се загледа в нещо на пода, което приличаше на сдъвкани мюсли.

— Не, не ме харесва.

— В четвъртък ще прави купон у тях — додаде Майк. — Нали знаеш за това? Техните отиват извън глада и Ноъл и братята му са решили да дивеят.

— Защо прави купона в четвъртък?

— Защото това е новата събота — отбеляза саркастично брат й и завъртя очи, сякаш очакваше всички да го знаят. — Ще бъде зверско. Трябва да дойдеш.

— Не, благодаря — отвърна бързо Ариа. Последното нещо, от което имаше нужда, беше поредният купон на Ноъл Кан, който щеше да бъде пълен с типични роузуудски момчета, които се напиват, типични роузуудски момичета, които повръщат шоколадовите си мартинита и типични роузуудски двойки, които се натискат на големите дивани в стил Луи XV.

На вратата се позвъни и двамата се сепнаха.

— Ти отвори — настоя Ариа. — Ако е някой от пресата, не съм си вкъщи. — Репортерите бяха станали толкова нахални, че звъняха на вратата им по няколко пъти на ден; Ариа очакваше, че някой ден направо ще нахълтат вътре.

— Няма проблем. — Майк се погледна в огледалото в коридора и приглади косата си.

Преди да отвори вратата, Ариа осъзна, че се вижда отлично от верандата. Ако бяха репортерите, те щяха да изблъскат Майк и нямаше да я оставят на мира. Усети как я изпълва паника, огледа се и се втурна към килера, напъха се под рафта с кафявия ориз и затвори вратата.

В килера миришеше на пипер. Едно от клеймата на Мередит — думи, прогорени в дървени плочи — се подаваше над кутията с кускус. ЖЕНИ, ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ, пишеше на него.

Ариа чу как входната врата се отваря със скърцане.

— К’во ста-а-а-а? — извика Майк. Чу се пляскане на длани и тропот на маратонки по коридора. Два чифта маратонки. Ариа надникна през процепите на вратата, чудейки се какво става. За свой ужас видя Майк да води Ноъл Кан в кухнята. Какво правеше той тук?

Майк огледа объркано кухнята. Когато се обърна към килера, той повдигна изненадано вежди и отвори малката врата.

— Намерих я! — изрева той. — Скатала се е при ориза!

— Иха! — Главата на Ноъл се появи до неговата. — Ще ми се да намеря Ариа в моя килер!

— Майк! — Ариа се измъкна бързо от килера, сякаш не беше влязла там, за да се скрие. — Трябваше да кажеш, че ме няма у дома!

Майк сви рамене.

— Това се отнасяше само за пресата. Не за Ноъл.

Ариа ги изгледа изпитателно. Тя все още не се доверяваше на Ноъл. Освен това изпитваше лек срам заради поведението си на сеанса. Беше прекарала няколко минути в малката тоалетна на окултния магазин, вперила налудничав поглед в обявата за изчезнали хора. Най-накрая Ноъл почука на вратата и й каза, че токът е спрял и всички трябва да си вървят.

Той се обърна и се загледай плакатчето с упражнения за бременни, което Мередит беше залепила на хладилника. Голяма част от тях бяха за заякване на вагиналните мускули.

— Исках да поговоря с теб, Ариа. — Той погледна Майк. — Насаме, ако може.

— Разбира се! — избумтя възторжено Майк. Той хвърли към сестра си един поглед, с който й казваше „Гледай да не прецакаш нещата!“, след което се оттегли в съседната стая.

Очите на Ариа блуждаеха на всички страни, само не и към лицето на Ноъл.

— Ъ-ъ-ъ, искаш ли нещо за пиене? — попита тя, чувствайки се ужасно неудобно.

— Разбира се — отвърна Ноъл. — Вода става.

Ариа се обърна към хладилника и му наля студена вода от диспенсъра. Гърбът й беше изпънат и напрегнат. Все още усещаше миризмата на пренаталния шейк от водорасли и тиквен сок, който Мередит беше забъркала петнайсетина минути по-рано. След като се върна до масата с чашата за Ноъл, той бръкна в раницата си, извади една сива найлонова торбичка и й я подхвърли.

— За теб!

Ариа я отвори и извади голям пакет с нещо, което приличаше на кал. ТАМЯН ЗА УСПЕХ, пишеше на етикета. Когато Ариа го приближи към носа си, миризмата й събра очите. Миришеше на котешка тоалетна.

— О! — промърмори тя, без да знае как да го приеме.

— Купих го от онзи шантав магазин — обясни Ноъл. — Предполага се, че носи късмет. Онзи магьосник ми каза, че трябва да го изгориш в магическия кръг, каквото и да значи това, по дяволите.

Ариа изсумтя.

— Ами, благодаря. — Тя остави тамяна на масата и пъхна ръка в пликчето с кракери. В същия момент и Ноъл се протегна натам. Пръстите им се докоснаха.

— Опа — рече Ноъл.

— Извинявай. — Ариа и отдръпна ръка. Бузите й пламнаха.

Ноъл облегна лакти на масата.

— Как само се изнесе вчера от сеанса. Всичко ли е наред?

Ариа бързо пъхна един кракер в устата си и задъвка усърдно, за да не се налага да отговаря.

— Оня медиум беше голям шарлатанин — додаде Ноъл. — Напразна загуба на двайсет долара.

— Аха — промърмори Ариа, докато дъвчеше замислено. Тя е много тъжна, беше казал Икуинокс медиума. Може и да беше шарлатанин, но ако тази част си беше чистата истина? Госпожа Дилорентис го беше подхвърлила в деня, след като Али изчезна. През последните двайсет и четири часа Ариа беше връхлитана от разбъркани спомени за Алисън. Като онзи път, скоро след като станаха приятелки, когато Али покани Ариа заедно с нея и майка й в новата им вила край Поконос; баща й и Джейсън останаха в Роузууд. Къщата представляваше голяма, разхвърляна сграда с веранда, стая за игри и скрита стълба, която водеше от едната задна спалня до кухнята. Една сутрин, когато Ариа си играеше сама на тайната стълба, тя чу шепот през стените.