Майтреи имаше все пак понякога държание, което не разбирах и което ме караше да се съмнявам диво и да се измъчвам. Понеже беше боледувала от бери-бери, вечер прасците на краката й се подуваха незабележимо и във влажни дни лекарите й препоръчваха масаж. Имаше сутрини, когато Лилу или сестрите на Кхока масажираха цялото й тяло с някаква отвратителна мазнина, която после едва успяваше да измие. Понякога обаче Майтреи чувстваше болки и масажът трябваше да се направи веднага, и то само на прасците, и затова викаше Кхока в своята стая. Това ме дразнеше и веднъж го казах на Майтреи, но тя ме погледна изумена и отговори, че едва ли мога да очаквам да вика мене за нещо почти неприятно, което масажистите правят срещу заплащане. Кхока не беше обаче професионалист, беше млад и я разсмиваше, а докосването до тялото й на неговите черни и лакоми ръце ме караше да треперя. Веднъж, надвечер, Майтреи повика от вътрешния балкон Кхока, защото беше обхваната от остри болки (от два дни валеше), и тъй като него го нямаше, извика шофьора. Това ме накара да си изгубя ума и бях изкушен да се кача при нея в стаята и да й кажа нещо ужасно, но ме досрамя от тази мисъл, макар че не се засрамих няколко минути по-късно да сляза в градината, за да проверя оттам какво прави. Наистина в стаята й още не се виждаше светлина, макар че би могла да я запали от благоприличие, от обич към мене. Представях си всякакви отвратителни сцени — разни епизоди от прочетени романи, в които шофьорите стават любовници на светските жени. Припомнях си и размишления за неверността на жените, за абсолютната лъжа, която зрее в душите им. Множество незабелязани дотогава глупости нахлуха в главата ми. Веднъж Манту беше затворил вратата на стаята на Майтреи с резе, а аз ги чувах отдолу как се борят и викат, защото това уж било ръкопашен бой, но като излязоха, Манту беше червен и объркан, а Майтреи — бледа, с разпусната по раменете коса. (Наистина тя отдавна ми беше казала, че Манту е отвратителен, защото искал да я опипа, и тя го плеснала, че се е оплаквала даже на баща си, но откакто той беше болен, Манту ставаше необходим за къщата и не можеше да бъде изгонен. Спомням си също така, че Майтреи ми беше разказвала, че и друг неин чичо, също братовчед на инженера, се бил опитвал веднъж да й целува гърдите и я прегърнал, но тогава господин Сен веднага се намесил и горкият човек се разкайвал и досега, тъй като бил изгонен от работа и се оттеглил на село, където водел кучешки живот. Майтреи ми се оплакваше често от плътските помисли, които буди у мъжете, даже у близките си роднини, и това я караше да страда много, защото би искала да предизвиква друго у хората, а не само обикновено желание.) Минаха ми тогава през ума и други сцени: Кхока например, с когото Майтреи стоя дълго на верандата в тъмното и дойде на трапезата смутена, а момчето дори нема̀ смелост да се покаже; толкова е било, както си мислех аз, възбудено. И всички тези подробности ме дразнеха и ми се струваше, че всички желаят Майтреи, че тя се отдава на всички. Защо ни следи шофьорът, ако не я иска, ако не се надява един ден да рискува всичко и да влезе в стаята й, дори ако трябва да избяга още същата нощ, без да си получи заплатата? Представях си абсурдни неща и страдах жестоко, тъй като въображението не ме щадеше дори за миг, редеше пред очите ми най-мъчителни подробности. Не бях в състояние да се изкопча от тази тормозеща ме болка да виждам Майтреи в ръцете на други.

Върнах се в стаята си напълно съкрушен и по време на вечерята си пазех краката, като ги криех под стола. Спуснах дървеното резе на вратата, когато си легнах, решен да не отварям на Майтреи, каквото и да се случи. Бях буден, когато дойде и натисна вратата, но се престорих, че спя и че не чувам. Започна да чука по-силно, после да ме вика все по-силно, накрая да разтърсва вратата. Страх ме беше да не чуе някой и й отворих.

— Защо не ме пускаш да вляза? — избухна Майтреи с лице, обляно в сълзи, бледа, трепереща. — Не ме ли искаш вече?

Затворих пак вратата и двамата седнахме на леглото; аз се пазех да не я прегърна и й разказах доколкото можех за мъката си. Тя обви ръце около раменете ми и започна да ме целува жадно, като в същото време забиваше нокти в тялото ми. Продължавах да говоря, без да се поддавам на топлината на тялото й. Казах й какво съм изстрадал, докато тя беше сама с чужд мъж, който масажира прасците й. Показах й колко отвратително е да се остави така в ръцете на друг.

— Бих предпочела да ме изнасили — каза внезапно Майтреи и избухна в плач.

— С тебе, каквато си чувствена и безотговорна, би могъл много лесно да го направи — отговорих аз, като я гледах диво. — На тебе ти харесват все по-невероятни ласки, варварски и гротескни, всъщност безкрайно евтини, с които ти е напълнило главата онова дърто животно, който ти е бил уж духовен баща…

Станах и започнах да се разхождам възбудено из стаята, като й говорех жестоки неща и я обиждах с всяка своя дума. В тези минути страшно я мразех не защото ми беше изневерила, а защото ме беше накарала да вярвам сляпо в любовта и чувствата й, защото ме превръщаше в посмешище и ме принуждаваше да давам всичко, което имах, да се разкрия пред нея, да се подчиня на копнежите и волята й. Подлудявах при мисълта, че съм се отрекъл от себе си заради едно момиче, което ме мами с първия срещнат. Защото, макар че не вярвах и за миг в реалността на „изневярата“, аз се самоубеждавах, докато говорех, и в края на краищата започнах да виждам в цялото поведение на Майтреи един фарс. Ако беше бяла жена, не бих повярвал във всичко това, защото, макар че познавам изменчивата им същност и безумните им капризи, знаех, че са ръководени от известна гордост, от известно чувство за мярка, които биха им попречили да се отдадат на първия срещнат. Но Майтреи не я разбирах, не можех да я включа в установените рамки на дадени реакции и ми се струваше, че каквато беше примитивна и несъзнателна, би могла да се отдаде на всекиго, без да се замисли и за миг за ужаса на това деяние, без да се усеща отговорна. В тези моменти на ревност, преминала в ненавист, забравях всички преживявания от последните седем-осем месеца, забравях почти суеверната невинност на Майтреи и смятах всичко за измама. Тогава разбрах, че в душата нищо не е трайно, че и най-изпитаното доверие може да бъде унищожено от един-единствен жест, че най-искреното обладаване не доказва никога нищо, защото и искреността може да бъде повторена с друг, с други. В края на краищата всичко се забравя или може да се забрави, защото щастието и доверието, натрупано през толкова месеци на любов и в толкова нощи, прекарани заедно, изчезнаха сега като по чудо, а в мене оставаше само озлобена мъжка гордост и жестока ярост срещу мен самия.

Майтреи слушаше всичко това с мъка, която ме дразнеше още повече. Хапеше устни до кръв, гледаше ме с широко отворени очи, като че ли не разбираше дали сънува, или наистина преживява тази сцена.

— Но какво съм казала, боже мой, какво съм казала? — избухна в края на краищата тя.

— Говореше за изнасилване — разясних аз, като се опитвах да се овладея.

— Но защо не разбереш? — завайка се тя и заплака. — Ти си се отвратил от мене дотолкова, че не искаш дори да ме разбереш. Изобщо не мислиш за мене. Веднъж ми каза, че ако бъда изнасилена и изпъдена от къщи, ти пак ще ме обичаш. Мислех си колко хубаво би било да стане така. Тогава на нашия път няма да има никаква спънка. Алън, разбери, че ние няма да можем да се съберем и ще умрем с греха си. Дори ако ти приемеш нашата вяра, няма да се съгласят да ми станеш съпруг. Те искат друго, защо не си спомниш? Но ако някой ме опозори, ще трябва да ме изхвърлят на улицата, защото иначе грехът пада върху цялата къща. И тогава бих могла да бъда твоя съпруга, ще стана и аз християнка, защото за един християнин не е грях да си насила опозорен, и ти ще ме обичаш и тогава. Нали ще ме обичаш винаги? Кажи ми, Алън, кажи ми, че няма да ме забравиш. Знаеш какво ме очаква, ако ме забравиш…

Бях развълнуван, признавам, като че се бях събудил от кошмар. Ядът ми премина и ме болеше от думите, които бях й казал. Бих искал да й се извиня, но не знаех как, притесняваше ме всеки начин на помирение, който можех да си представя. (Виждах се паднал в краката й, но това ми се струваше фалшиво, смешно, грозно; а дали да не хвана ръката й, в началото приятелски, после да я стисна по-топло и да я целуна? И този начин нищо не ми говореше. Беше по-скоро машинален жест и ми се струваше, че Майтреи ще усети веднага стеснението, с което бих го направил.) Не знаех как да постъпя и само я гледах, като се опитвах да вложа цялото си разкаяние и любов в погледа. Но очите на Майтреи бяха пълни със сълзи и тя беше твърде объркана, за да види съжалението ми; тогава тя падна в краката ми, прегърна коленете ми и ме попита дали любовта й ме уморява, дали ме е страх от нашия грях и други подобни въпроси, които сега, когато пиша, ми се струват глупави, но тогава като че ли бяха живи въглени, задушаваха ме и ме измъчваха. Прегърнах я и Майтреи почувства по притискането и по обърканите ми думи, че обичта ме изгаря все така ненаситно, и отгатна колко страдам от слепотата и неразбирането си. И двамата се пазехме да не говорим вече за женитба, защото започнах да разбирам, че нещата не са така прости, както си мислех в началото. Предпочитах да отбягвам тази мисъл, вместо да страдам от представата за една напълно възможна раздяла с Майтреи.

И на двамата ни се стори, че чуваме стъпки под прозореца, и млъкнахме. Угасих лампата. Но после стъпките се отправиха към верандата и чух да се чука на вратата на коридора. И двамата бяхме замръзнали от страх. Чукането спря за няколко минути, за да се върне отново към моя покрит с капаци прозорец. Разбрах тогава, че е Кхока, който навярно се връщаше късно от кварталното кино, и се престорих, че се бавя да му отворя, за да дам възможност на Майтреи да стигне горе, в стаята си. Кхока ме запита мимоходом: