Не бяха говорили много за детето, защото се бяха случили толкова много други неща.

— Да — отговори тя. — Винаги съм мечтала за голямо семейство с много деца.

Очите му бяха затворени, но той се усмихваше.

— Ще се опитаме да надминем твоите родители, нали?

— Е, все пак може би не чак толкова много деца, Люсиен — усмихна се тя.

— Хъммм?

— Как научи, че съм бременна? Беше толкова сигурен, въпреки че дори аз още не бях.

Той се обърна встрани и я привлече към себе си.

— Нищо не знаех. Просто го почувствах. Може би защото ти си жената, която обичам и винаги съм обичал. Това е донякъде дори страшно. Ти притежаваш такава власт над мен, Клара.

Тя повтори с пръст линията на шията му.

— Както и ти над мен. Трябва да се научим да си имаме пълно доверие.

Той я целуна.

— С времето и това ще стане. Засега ми стигат твоята любов и присъствието ти.

— Само като си помисля — прошепна тя и сложи глава на гърдите му, — че един глупав облог можеше да разруши почти всичко. Радвам се, че си го загубил.

— О, не, скъпа. Благодарение на този отвратителен облог, аз спечелих. — Тя долови усмивката му. — Спечелих толкова много.