Люсиен отвори очи и ги втренчи в тавана.

— Подобни неща не са тъкмо онова, което човек разказва на приятелчетата си, не е ли така? Да си силно привлечен от годеницата, която родителите са ти избрали, само за да бъдеш по-късно отблъснат от нея. Не — устните му се присвиха саркастично — това наистина не е нещо, което човек лесно си признава. Виж какво, винаги съм се клел да не стана глупак като баща си и да прося като куче трохите от благоволението на жена. А с Клара за малко да стигна дотам. Бях толкова близко. Беше малко преди да замина за университета. Известно време не се бяхме виждали, та исках да съм сигурен, че любимата ми годеница ще научи за чувствата ми, преди отново да бъдем разделени за известно време. Затова отидох при нея и сложих в краката й сърце, тяло и душа. Мисля, че беше твърде вълнуваща сцена, въпреки че въздействието бе развалено от появата на нейния обожател, който демонстрира достатъчно ясно, че симпатиите им са взаимни.

— Божичко, Лъки — измърмори Улф.

— Родната ми майка не би го направила по-добре — продължи тихо Лъки. — Напомни ми за последния път, когато видях родителите си живи, на годишнината на тяхната сватба, когато един от обожателите на майка ми дойде в Барингтън да я покани на излет. Баща ми прекара останалата част от деня сам в кабинета си, чакаше я, за да празнуват заедно, както го беше замислил. Той чакаше и чакаше, разхождаше се напред-назад и току поглеждаше часовника си. Болен от притеснение, както винаги. И все така болен от любов. — Люсиен поклати сериозно глава. — Тя се върна едва на следната сутрин. Разбира се, че ми беше мъчно за баща ми, но истински разбрах чувствата му, когато се изправих пред Клара и пламенния й възлюбен и осъзнах, че тя не изпитва нищо към мен.

— Нищо чудно, че пристигна в Оксфорд като яростен женомразец — каза с нескрито съчувствие Джак. — Особено що се отнася до пуйчето. Това често ме е учудвало.

— Беше наистина най-голямата глупост, която съм правил — съгласи се Люсиен. — Би трябвало всъщност да съм по-наясно. Влюбеният мъж не значи нищо за хубаво младо момиче, особено ако всеки мъж в селото е луд по него.

Приятелите му го изгледаха учудено.

— Луди по грозното пуйче? — попита Джак. Люсиен присви очи, загледан в плота на масата.

— Клара не се хвърля твърде в очи, но тя не е грозна. Въпреки че и липсва хубост, съумява да е много привлекателна. Всички я обичат. — Той въздъхна. — Тя непрекъснато разбива сърца, но предполагам не по своя вина. То си е част от същността на жената.

Гласът му звучеше хладно и приятелите му се спогледаха.

— Лъки — подхвана предпазливо Джак — не всички жени са като твоята майка. Ти не можеш да се ожениш, ако мислиш така, независимо от това какво се е случило с лейди Клара.

— Не мога ли? — погледна го въпросително Люсиен. — Съгласен съм, че не всички жени са каквато беше тя. Памела например се отличава от майка ми колкото Сахара от Северния полюс. Но други жени, дори повечето, са като нея. Суетни, вкопчващи се в тебе, слабоволни същества, които се промъкват в сърцето ти и пускат корени там, а после — той явно се мъчеше да сдържи яда си — после само най-силен мъж може да избегне гибелта.

— Би трябвало да дадеш на момичето поне един шанс — каза Улф.

— Тя изобщо няма да го поиска. Не и от мен. Но срещу брачната й клетва за вярност, аз ще й дам нещо по-добро. Свобода. Клара ще получи от нея колкото пожелае, толкова деца, колкото поиска и повече пари, отколкото може да похарчи за пет живота.

— Все още не разбирам защо изобщо искаш да се ожениш за момичето — вметна Джак. — Не мисля, че бащата би одобрил тази връзка, ако знаеше какви са взаимните ви чувства с пуйчето.

Люсиен го изгледа със загадъчна усмивка.

— Ти не разбираш, Джак, Клара ми принадлежи. Била ми е обещана още като дете в люлката. И аз съм си повтарял хиляди и повече пъти, че трябва да разваля годежа, но е невъзможно. Тя ми принадлежи и ще бъде през останалата част от живота ми моя. Няма да й се натрапвам, но ще съм тук. Завинаги в съзнанието й, независимо от това колко често ме вижда. Защото винаги ще знае кому принадлежи.

— Това е отмъщение — реши отвратен Улф. — Това е повече от ясно. Тя не те е искала и сега трябва да си плати за това. — Той изгледа Люсиен с пренебрежителния поглед, с който възнаграждаваше обикновено онези, които не проумяваха теоремата на Питагор. — Никога не съм си представял, че можеш да направиш подобно нещо. Просто не мога да повярвам, че Роби е на твоя страна.

— О да, той изцяло ме подкрепя — увери го Люсиен. — Той вярва, че бракът ще ме промени и ще ме направи нов човек. Той долепи длан за масата. — Шест месеца и тя ще е бременна и на път за Пеъруд. Там ще живее както си пожелае, същото ще правя и аз. Това е всичко.

— Готов ли сте да се хванете за това на бас, Калън? Тримата мъже се обърнаха и изгледаха новодошлия, който се приближаваше, снизходително усмихнат, към масата им.

Граф Рексли изруга тихичко, когато видя високия, рус мъж, виконт Калън простена шумно, а виконт Сивърн изръмжа.

— Вървете си, Кърлейн — помоли го Люсиен — този път няма да попреча на Улф да ви убие, ако пожелае.

Лед Уокър, граф Кърлейн, се обърна към Улф.

— Той днес няма да изпитва такава нужда, кълна ви се. Аз може да съм американец, но не и толкова глупав, че да повторя безуспешен опит. След последния ни сблъсък още ми тракат зъбите, а раните ми едва са позараснали. Който е твърдял, че мускули и ум не са съвместими, просто не го е познавал. — И той посочи сдържано Улф, който го гледаше мрачно. — Давам ви честната си дума, че днес няма да споменавам името на госпожица Хоуел. — Той вдигна високо ръка, сякаш се заклеваше. — Кълна се в гроба на баба си.

Лицето на Улф стана мрачно, но той премълча. Предпочете да пренебрегне новодошлия и да се наведе отново над изчисленията си.

— Американец — отбеляза Джак с приятелско пренебрежение, — липсват му обноски.

— Махайте се, Кърлейн — повтори Люсиен. — Искам да живеете достатъчно дълго, за да мога да си върна парите, които спечелихте от мен миналата нощ.

— Това едва ли е най-сериозната причина — забеляза Кърлейн, — но се радвам да науча, че означавам за някого поне нещичко. — Той се усмихна лъчезарно и си притегли стол.

— Да не сте полудял? — простена отново Люсиен.

— Ни най-малко — отговори Кърлейн, без да се замисля. — Както винаги, търся само с кого да поиграя.

Джак присви очи.

— Избягвам, доколкото ми е възможно, да разговарям с американци, камо ли да сядам да играя на една маса с тях. Вървете си, преди да наредя да ви изхвърлят.

Кърлейн се усмихна още по-широко.

— В Щатите имаме име за хора като вас, сър Рексли, но съм прекалено учтив, за да го споделя с вас. Ще се зарадвате, може би, да чуете, че благодарение на този кавгаджия, е адски трудно да бъдеш допуснат отново в „При Уайт“. След нашето малко стълкновение на мнения не помогнаха даже молби.

— Нищо чудно, на клуба му се наложи да поднови половината от чашите си — намеси се хладно Джак. — Тъй че как го постигнахте?

— Както постигам всичко — отговори преспокойно Кърлейн и се усмихна.

— Играхте, нали? — попита Люсиен и махна на келнера да донесе още една чаша. — Кого убедихте да гарантира за вас? Отново Сисли? Той е достатъчно глупав, за да се хване на бас с човек като вас и достатъчно влиятелен, за да пренебрегне тукашните правила. Спокойно, Джак — обърна се той към приятеля си — Кърлейн поне не хапе.

— Какъв ужас, че не си избираш по-добре приятелите, Лъки — упрекна го Джак.

— Наистина, често съм си мислил за това — подразни го Люсиен и тихичко се засмя. — Особено откакто познавам теб и Улф. А сега седни и кротувай. Не желая нова сцена. И без туй вече всички са зяпнали в нас.

— Чудесно! — каза Джак, седна и си пое въздух.

— Надявам се, че не сте си направили целия този труд, само за да поприказвате с мен — обърна се Люсиен към Кърлейн. — Аз веднага си тръгвам.

— Да, отивате да вземете бъдещата си съпруга — каза Кърлейн. — Вие говорихте вчера много за лейди Клара и затова съм тук.

— По-точно? — осведоми се търпеливо Люсиен. Кърлейн остави чашата си на масата.

— Ще бъда откровен, защото ние американците сме си такива. — Той изобщо не обърна внимание на злобния поглед на Джак. — В момента не съм се хванал с никого на бас, но бих желал да спечеля някой и друг долар.

— Или да загубите — забеляза сухо Джак.

— Аз никога не губя — отвърна Кърлейн и видя със задоволство, че тази забележка накара виконт Сивърн да вдигне глава и да започне да следи разговора.

Джак се наведе напред и го изгледа със стъклен поглед.

— Но къде остава тогава спортът?

— Ех, вълнуващо е да наблюдаваш човек, който вярва, че е първият, който ще ме победи — ухили се Кърлейн. — Не допускам, че можете да приемете предизвикателството, нали Рексли? Прекалено сте предпазлив. За разлика от вас Калън има добри шансове да спечели. — Той изгледа спокойно Люсиен. — Вчера вие говорихте открито за скорошната си женитба, а преди малко чух още някои неща. Ще се ожените за лейди Клара Харкамс, най-голямата дъщеря на маркиз Дженивиъв, нали така?

Люсиен кимна мълчаливо.

— Имате намерение да й направите дете, а после да я отпратите — шест месеца след сватбата, нали? Не го ли казахте току-що?

— Имате остър слух, Кърлейн — отвърна Люсиен. — За в бъдеще ще трябва повече да внимавам къде какво приказвам. Но е вярно, такива са намеренията ми.

Кърлейн се облегна отпуснато на масата.

— Звучите правдоподобно, Калън, но аз се хващам на бас за десет хиляди лири, че и след шест месеца вашата съпруга все още ще е до вас. Няма да искате да се разделяте с нея.

Люсиен го гледаше донякъде изненадан.

— Съмнявате се, че за това време мога да й направя дете?

— Не се съмнявам, че го искате — отговори Кърлейн, — но не става дума за това. В каквото състояние да бъде тогава лейди Клара, няма да искате да се разделите с нея. Ще я изпратите в Пеъруд, само ако пожелаете и вие да останете там.