– Мисля, че откачен магьосник, решен да ни изтреби до крак, е напълно достатъчен повод за тревога.

– Нещо друго те доведе при Брана снощи и те накара да останеш. Да не би някой мъж да те ядосва? Искаш ли да го просна на земята заради теб?

Той сви ръка в лакътя, стисна юмрук и го размаха заплашително, с което я разсмя.

После изсумтя възмутено.

– Сякаш и сама не мога да просна някого на земята или където и да било.

Той също се разсмя с откровено удоволствие и отново побутна с хълбок нейния.

– Изобщо не се съмнявам в това. Какво има, скъпа? Чувам как вътре в главата ти жужат цял кошер гневни пчели.

– Би могъл да престанеш да подслушваш. – Но се смили достатъчно, за да се облегне на рамото му за момент, при което той долови уханието на своя сапун върху кожата ѝ. Това го зарадва. – Просто майка ми ме подлудява, което си е напълно в реда на нещата. Донал си е намерил момиче.

– Така чух – каза той, като се сети за по-малкия ѝ брат.

– Шарън, нали така, преместила се е в Конг тази пролет? Приятно момиче, ако питаш мен. Хубаво личице, ведра усмивка. Не я ли харесваш?

– Нямам нищо против нея, а по-важното е, че Донал е луд по нея. Хубаво е наистина да го видя толкова увлечен и щастлив от това, а и тя е също толкова влюбена в него.

– Тогава?

– Решил е да се изнесе от къщи и да заживее със своята Шарън.

Конър се замисли над това, докато вървяха в приятното утро към работата си, която и двамата обичаха.

На колко е той, на двайсет и четири?

– И пет. И да, отдавна му е време да се изнесе от къщата на майка си. Но сега майка ми и сестра ми Морийн са се наговорили и са стигнали до ужасяващото заключение, че аз трябва да се върна у дома при мама.

О, не, това няма как да стане. Изобщо.

– Няма как. – Сега въздишката ѝ бе от облекчение, тъй като той разбираше простата истина. – Но двете са се хванали за идеята и не се отказват. Опитват се да ме накарат да се чувствам виновна, притискат ме, изтъкват логиката па това решение според разбиранията им. О, Морийн не спира да повтаря, че майка ни не може да бъде оставена сама, а след като аз съм единствената необвързана, така да со каже, било в реда на нещата аз да поема отговорността. А мама бърза да изтъкне, че сега ще има място за мен и щяла да ми спести наема, а и колко самотна щяла да бъде без жива душа наоколо.

Тя пъхна и двете си ръце в джобовете.

– По дяволите.

– Искаш ли мнението ми, или само съболезнованията ми?

Тя го изгледа косо, а дръзките ѝ кафяви очи бяха едновременно замислени и подозрителни.

– Ще чуя мнението ти, но може да го отхвърля моментално.

– Слушай, значи. Остани, където си в момента, скъпа. Никога не си била щастлива, не и истински щастлива, докато не се изнесе да живееш сама.

– Точно това искам и знам, че трябва да го направя, за да запазя разсъдъка си, но…

– А щом майка ти се притеснява, че ще е самотна, а Морийн се притеснява за майка ти – която е и нейна майка, бих добавил – няма ли е да е чудесна идея майка ви да се премести при Морийн и семейството ѝ? За Морийн няма ли да е страхотно майка ѝ да живее у тях и да ѝ помага за децата и всичко останало?

– Защо сама не се сетих за това? – Мийра се дръпна леко, колкото да удари с юмрук Конър по рамото и да изтанцува радостен танц. – Защо не се сетих за това самичка?

– Не беше минала още през етапа на угризенията и чувството за вина. – По стар навик той дръпна дългата ѝ и дебела плитка. – Морийн няма право да те притиска да се откажеш от апартамента си и да промениш живота си само защото брат ти променя неговия.

– Знам, че е така, но отлично знам, че мама е напълно  безпомощна. Такава е, откакто баща ми ни напусна. Haправи всичко по силите си в ужасното положение, в което се озова, но ще се лута по цял ден и ще се тревожи неспирно нощем, ако живее самичка.

– Имаш двама братя и две сестри – напомни ѝ той. – Петима сте и можете да си помагате в грижите за майка ви.

– По-умните вече се измъкнаха, нали? Само аз и Донал останахме, но мога да посея зрънцето, като подхвърля на мама идеята да се премести при Морийн. Ако не постигна друго, поне ще стресна Морийн и тя ще млъкне за известно време.

– Готово, вече имаш план. – Той зави заедно с нея към конюшнята.

Мийра спря на място.

– Къде отиваш?

– Ще те изпратя до работа.

– Тялото ми няма нужда от охрана, благодаря. Върви си по пътя. – Тя опря показалец в гърдите му, бутна го леко.

– Имаш си собствена работа.

Нямаше никаква заплаха в деня – не усещаше никакви признаци. А и след сблъсъка рано призори Кеван сигурно се бе свил в леговището си и събираше сили, мислеше си Конър.

Имаме запазени пет разходки със соколи днес, а може ди се обадят и за още. Може би ще се видим на някой от маршрутите.

– Може би.

– Ако ми пратиш есемес, когато приключиш за днес, ще те чакам тук и ще повървим заедно към къщи.

– Ще видим как ще потръгне денят. Бъди внимателен, Конър.

– Непременно. Винаги внимавам.

Понеже веждите ѝ се бяха свъсили, той целуна дълбоката бръчка между тях, после отмина нататък. Мийра реши, че изглежда като абсолютно безгрижен човек, а не такъв, на чиито плещи тежи съдбата на света.

Оптимист до дъното на душата си, помисли си тя с лека завист. А после извади телефона от джоба си и тръгна по пътеката към конюшнята и началото на работния си ден.

– Добро утро, мамо.

Усмихна се самодоволно и се приготви да срита задочно задника на досадната си сестра.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Конър се вмъкна през страничната врата, запазена за служители на школата за соколи. Както винаги, усети силна тръпка – като пърхане на криле – в сърцето и по цялата си кожа. За него открай време тръпката бе свързана със соколите. Тази връзка, както и магията му, се предаваше по наследство.

Би предпочел да отдели малко време, за да обиколи загражденията и птичарника, да поздрави соколите, голямата сова, която наричаха Брут, просто за да види – и да чуе – как се чувстват днес.

Но заради бурното начало на деня вече бе закъснял с няколко минути. Видя един от служителите си, Браян – висок и слаб като върлина и едва навършил осемнайсет – да проверява хранилките и водата на птиците.

Затова само хвърли бърз поглед наоколо, за да се увери, че всичко е наред, докато отиваше към офиса си, покрай заграждението, където асистентката му Кийра държеше красивия си кокершпаньол през повечето време.

– Е, как си днес, Ромео?

В отговор кучето размаха опашка и цялото му тяло се разтресе, стиснало сдъвкана синя топка в уста, която с надежда донесе до оградата.

– Ще трябва да го оставим за после.

Влезе в офиса и завари Кийра, чиято къса коса бе боядисана в сапфирено, да трака усилено по клавиатурата.

– Закъсняваш.

Макар да бе висока едва метър и петдесет, Кийра имаше глас като на сигнална сирена.

– Добре че аз съм шефът, нали?

– Фин е шефът.

– Добре че закусвах с него, така че той знае какво стана. – Лекичко я тупна с юмрук по главата, докато отиваше към бюрото си, покрито с формуляри, папки, листове, брошури, резервна ръкавица, кожен ремък, купичка с цветни камъчета и най-различни дреболии.

– Вече имаме нова заявка тази сутрин. Двойна. Баща и син, момчето е само на шестнайсет. Сложих теб в графика, защото се оправяш по-добре с тийнейджърите от Браян и Колин. Идват в десет часа. Янки.

Тя млъкна и погледна Конър с неодобрение, изписано по кръглото ѝ, изпъстрено с лунички, лице.

– На шестнайсет. И защо не е на училище, бих искала да знам.

– Такава си моралистка, Кийра. И това е образование, пали така, пътуването в чужда страна, запознаването със соколите, не съм ли прав?

– Няма да те научи да събираш две и две. Шон няма да дойде преди обяд, ако случайно си забравил. Ще води жена си на преглед при доктора.

При тези думи той вдигна очи, защото беше забравил.

– Всичко е наред с тях, нали, с нея и бебето?

– Всичко е чудесно, тя просто иска да присъства и той, защото днес може да успеят да видят дали е момче, или момиче. Така Браян ще изведе дамата от Донигал, ти си за десет часа, а Полин остава за десет и половина с двойката на меден месец от Дъблин.

Тя продължи да трака отсечено по клавиатурата, докато нареждаше дневния график. Макар често да беше рязка и властна, Кийра бе същинска фурия и можеше да прави няколко неща наведнъж.

Лошото според Конър бе, че очакваше същото и от всеки друг.

– Сложила съм те в графика за два часа и за друга двойка – добави тя. – Отново са янки, от Бостън. Идват тук след кратък престой в “Дромоланд” в Клеър и са решили да прекарат три дни в “Ашфорд”, преди да продължат. Три седмично пътешествие за двадесет и петата годишнина от сватбата им.

– Значи, в десет и в два.

– Женени са от толкова години, на колкото съм аз. Струва си да се замисли човек.

Конър я слушаше с половин ухо, докато ровичкаше в документацията, която не можеше да ѝ прехвърли.

– Твоите родители са женени доста по-дълго, като се има предвид, че ти си най-малкото дете в семейството.

– За родителите е различно – каза тя категорично, макар на него да не му беше ясно защо. – О, а Браян твърди, че имало земетресение сутринта, което едва не го съборило от леглото.

Конър вдигна поглед със спокойно изражение.

– Земетресение ли?

Тя се подсмихна, без да спира да трака по клавиатурата с нокти, боядисани в яркорозов брокат.

– Кълне се, че цялата му къща се разлюляла. – Тя вдигна очи към тавана, натисна бутона за печат и се завъртя на стола си за твърда папка. – И е решил, че е някаква конспирация, тъй като нямало и дума по телевизията. Само няколко споменавания според него по интернет. След което моментално превключи на хипотезата за ядрени изпитания от някоя чуждестранна сила. Ще ти проглуши ушите, както направи с мен.