Щеше да я помоли да му я изпее, реши той, когато свършат с всички мрачни задачи, когато са сами. Щеше да я изпее отново за него.

– Той чува – прошепна Фин.

– В тази нощ са призовани черната и бялата магия, мракът и светлината. Той ще дойде.

Брана пристъпи вън от кръга, Конър я последва, след това – Айона.

– Каквото и да става – повтори Конър, – пей! Той идва.

– Да. – Фин излезе извън кръга и остави Бойл да пази Мийра.

Извади меча си и го запали.

Появи се в мъглата, сянка, която се превърна във вълк. Запристъпя дебнешком към редицата от четирима вещери, после се завъртя рязко и скочи към кръга.

Бойл закри тялото на Мийра със своето, но вълкът отскочи назад от огненото кълбо, което Айона хвърли към него.

Обиколи с бавна крачка полянката, огледа конете, докато Аластар не затропа с копита по земята, след което се изправи и се превърна в човек.

– Да не сте намислили отново да ме атакувате? Мислите ли, че ще ме унищожите с песен и слабата си бяла магия? – Той махна с ръка и пламъците върху острието на Фин угаснаха.

Фин просто вдигна меча и той отново пламна.

– Изпитай ме – предложи Фин и застана пред тримата.

– Сине мой, кръв от кръвта ми, ти не си ми враг.

– Аз съм твоята смърт. – Фин скочи, замахна яростно, но разсече единствено мъглата.

Появиха се плъхове, врящо море от плъхове с настървени червени очи. Онези, които се устремиха към кръга, запищяха, щом избухнаха в пламъци. Но Мийра забеляза как една от свещите угасна.

Сега и тя извади меча си и продължи да пее.

Аня се надигна на задни крака, копитата ѝ блеснаха във въздуха. Очите ѝ се въртяха ужасено. Фин сграбчи юздите ѝ, използва меча си, за да очертае огнен кръг около нея. Докато двата жребеца газеха с копита плъховете, соколите се спускаха отгоре им.

От небето се посипаха прилепи.

Конър видя още една свещ да примигва и угасва.

– Той атакува кръга, за да се добере до нея. Трябва да го направим сега, Брана.

– Трябва да го привлечем по-близо.

Конър отметна глава назад, призова вятъра. Вихърът разкъса тънките криле на прилепите, докато въздухът не се изпълни с дим и писъци.

Гласът на Мийра трепна само за миг, когато едно сгърчено тяло падна върху ръба на кръга и трета свещ помръкна.

– Спокойно, момичето ми – измърмори Бойл.

– Спокойна съм. – Пое си въздух и отново извиси глас над писъците.

– Ще разпоря гърлото ти и ще изтръгна сърцето ти.

Кеван, чиито очи грееха в червено почти като камъка на шията му, захвърли светкавица срещу кръга.

Бойл използва пролуката, прободе го с ножа и му пусна кръв. Експлозия от въздух го хвърли назад. Кръвта от върха на ножа му капна на земята и просъска, черна като катран.

– Трябва да стане сега – викна Конър и започна да нарежда.

Силата се издигна нагоре, чиста топлина. Отново чу гласове, не само тези на Мийра и Айона, но и други. Далечни, мърморещи, шепнещи неясно през изтънялата граница между световете. Над всички тях се носеше песента на Мийра и преизпълваше сърцето му.

Фин замахна с меча си и запали отново свещите, така че пламъчетата им се издигаха право нагоре.

Плъховете се оттеглиха, хукнаха към тримата. Кеван отново стъпи на четири лапи. И вълкът нападна Кател.

Конър усети страха на Брана и се извърна заедно с нея и Айона, за да отблъснат със силата си вълка. Но земята под лапите му се надигна – работа на Фин. Зъбите на Кател се впиха в плешката на вълка и Ройбиър се спусна отгоре му.

Звярът изкрещя, помъчи се да си проправи път и да избяга в гората отвъд полянката.

– Пресечи му пътя! – викна Конър. – Докарай го обратно!

Но сърцето му направо спря, когато Бойл и Мийра като един изскочиха от кръга, за да се присъединят към Фин.

Вълкът хукна надясно, обърна се и в отчаянието си скочи в атака. Мечът на Мийра запламтя. Върхът му опърли козината на вълка, преди звярът да се обърне отново.

С периферното си зрение Конър долови някакво движение. Погледна нататък и видя трите фигури до колибата. Потрепващ образ, докато гласовете им се мъчеха да пробият завесата между световете.

После усещаше само сестра си и Айона, само тримата и огнения кипеж на силата.

Брана вдигна шишенцето във въздуха пред тях и със свързани ръце, умове и сили тримата заедно го запратиха към вълка.

Светлината експлодира като хиляди слънца. Прониза го, разкъса го.

– С магията на тримата с теб е свършено. С нашата светлина твоят мрак е унищожен. Със светлината си оплитаме таз мрежа, с нашата кръв те заличаваме. Нито живот, нито дух, нито магия е останала за теб. Това е волята ни и така ще бъде.

Светлината блесна отново още по-ярка. Грейна в очите му, кипна в кръвта му. И в нея той отново видя трите фигури. Едната му протегна ръка да го достигне. Пресягаше се отдалеч.

После те изчезнаха, както и светлината. Падна мрак, разкъсван само от бледото сияние на луната и кръга от свещи. Конър прекъсна връзката между тримата и изтича при Мийра.

– Ранена ли си? Има ли ти нещо?

– Не, нищо ми няма.

– Не биваше да спираш да пееш, не биваше да излизаш от кръга.

– Гърлото ми пресъхна. – Тя се усмихна с оцапано със сажди лице и го прегърна силно. – Унищожихме ли го? Довършихме ли го?

– Дай ми само минутка. – Пепел и кръв покриваха земята, малки черни петна още горяха. – Боговете да са ми на помощ, каквото е останало от него, трябва да е тук. Почакай малко.

– Не е унищожен. Усещам го. – Фин избърса кръвта от лицето си. – Мога да го усетя, да го подуша. Ще го намеря. И ще го довърша.

– Не можеш да напуснеш полянката. – Брана сграбчи ръката му. – Не бива, иначе може никога да не намериш обратния път.

По лицето му се четеше ярост, когато измъкна ръката си от хватката ѝ.

– Какво значение има, ако мога да го унищожа, да сложа край на това?

– Това не е твоето време.

– А изборът не е твой.

– Нито пък може да бъде твой – каза тя и го хвърли обратно в кръга. – Конър.

– По дяволите.

С огромно нежелание той се хвърли върху Фин, притисна го към земята и получи в отговор юмрук в лицето, преди и Бойл да се намеси.

– Бързо. – Брана сложи ръка върху рамото на Конър, хвана Мийра за ръка, кимна на Айона, докато мъжете се боричкаха на земята.

Затвори очи и сложи край на заклинанието.

Обратно през мрак и светлина, през цветове и мъгли, към поляната с руините на колибата и крясъка на сова.

– Нямаше право да ме спираш.

– Не беше само тя – обади се Конър, докато разтъркваше челюстта си и гледаше ядосано Фин. – А всички ние. Не можем без теб.

– Напълно сигурен ли си? – попита Мийра. – Можеш ли да си сигурен, че не сме го унищожили?

Без да каже нищо, Фин свали палтото си и издърпа пуловера през глава. Белегът на рамото му беше разранен и червен, пулсираше като сърце.

– Какво е това? – попита Брана. – Усещаш неговата болка?

– Твоята кръв се погрижи за това. Той е ранен, но кой може да каже дали раната е смъртоносни? Аз можех да го довърша.

– Ако беше напуснал полянката, щеше да си изгубен – каза Конър. – Ти си с нас, Фин. Твоето място, твоето време, е тук. Не го довършихме. И аз го усетих, преди Брана да развали заклинанието. Но не тук и не сега. И този път получихме малко натъртвания и драскотини, но нищо повече – ако не броим юмрука ти в лицето ми – а той е тежко ранен, кърви и се влачи по корем, полусляп при това, дотолкова успях да доловя. Може дори да не преживее нощта.

– Мога да облекча болката ти.

Фин само изгледа втренчено Брана.

– Предпочитам да я изтърпя.

– Фин. – Айона пристъпи напред, надигна се на пръсти и обхвана лицето му с ръце. – Братко мой. Нуждаем се от теб.

След кратък миг на вътрешна борба Фин сведе чело към нейното и въздъхна.

– Е, добре.

– Трябва да се връщаме. – Мийра подаде Бъгс на Фин, при което кучето се заизвива в ръцете му и заоблизва лицето му. – Може и да не сме го довършили, но се справихме Отлично тази нощ. А аз усещам гърлото си пресъхнало като пустиня.

– Още не е свършило. – Брана отиде до гроба на Сърха, погали с пръст думите, издълбани в камъка. – Не е свършило, но ще бъде сложен край. Кълна се.

Яхнаха конете си, мръсни и уморени. Конър остана по-назад само за малко, загледан през рамо към полянката, преди да мине под оплетените лози.

– Видях ги и трябва да кажа на другите.

– Кого видя?

– Тримата. Децата на Сърха – сенките им. Иймън с меча, Брана с лъка и Тийгън с жезъла. Част от тях беше там, появи се в съня ни. Опитаха се да стигнат до нас.

– Можеха да са ни от полза доста повече, отколкото само сенките им.

– Това е напълно вярно. – Обърна Аня към дома. – Мислех си, за един миг само, че сме успели.

– И аз. Ти искаше да тръгнеш е Фин. Да го последваш и да го довършите, независимо от цената.

– Исках, но не можех.

– Защото не е предопределено.

– И нещо повече. Не можех да те оставя. – Спря Аня, за да може да се обърне към нея, да погали лицето ѝ. – Не бих могъл и няма никога да те оставя, Мийра, дори и заради това. Имам нещо за теб.

Бръкна в джоба си, извади сребърната кутийка, отвори я и рубинът блесна на лунната светлина.

– О, но, Конър…

– Пръстенът е хубав и ще се погрижа да ти бъде по мярка – както ти ми подхождаш и аз на теб. Предава се по наследство в семейството. Брана ми го даде, за да мога да го дам на теб.

– Правиш ми предложение върху гърба на коня и докато и двамата миришем на сяра?

– Струва ми се романтично и запомнящо се. Виж. – Той го сложи на пръста ѝ, лекичко го чукна. – Ето, по мярка ти е, както казах. Сега ще трябва да се омъжиш за мен.

Тя погледна пръстена, после отново него.

– Явно ще се омъжа за теб.

Той я притегли за сладка целувка въпреки неудобната поза.