– Сега пък съм глупачка? Ясно е, че ще си на негова страна, макар да знаеш, че е бил е онази никаквица.

– Престанете, няма ли да престанете най-сетне? – Айона закри ушите си с ръце.

– По-добре не се меси – посъветва я Бойл.

– Не мога да не се меся. Те са моето семейство и вече не издържам да слушам тези кавги и обвинения. Дай ми ги. – Тя грабна свещите от Конър и започна да ги подрежда в кръг на билото на хълма. – Как ще можем да работим заедно, как ще изпълним онова, което сме се заклели да изпълним, ако само се караме?

– Лесно ти е на теб. – Мийра стисна здраво дръжката на меча си. – Бойл върви по петите ти като послушно кученце.

– Не съм ничие куче, Мийра, мери си приказките.

– Не ти ли казах, че тази нощ не е подходяща? – Фин измъкна ножа си от канията и го заоглежда на светлината на чезнещата луна.

– Ако аз кажа “горе”, ти казваш “долу” – отвърна сопнато Брана. – Напук на мен.

– А нима не каза, че трябвало да го направим в нощта на слънцестоенето? Ето ни отново тук месеци по-късно, изпълняваме твоята воля.

– Още се чудя колко искрен си бил в усилията си онази нощ. Ако беше изпълнена волята ми, сега нямаше да си тук, нямаше да си с нас.

– Брана, това е прекалено. – Конър сложи ръка на рамото ѝ. Той идва, каза ѝ мислено, както и на останалите. – Много бързо.

– Прекалено или не, вече няма значение. Сега сме тук.

Брана описа полукръг с ръка, запали свещите. Остави купичката в най-северната точка.

Зад нея Конър леко докосна с пръсти ръката на Мийра.

Тя си пое рязко въздух, подготви се за срещата.

Мъглата се спусна, плътна като завеса, а с нея настана зверски, пронизващ до кости студ. Силен рев я разлюля, затрептя над високата трева.

Още докато измъкваше меча си, Конър я бутна настрани.

Тя усети как нещо прелита край нея, закача ръката ѝ, оставяйки подире си гореща и болезнена следа. Не се налагаше да се преструва на уплашена и объркана. Емоциите я заляха като мощна вълна.

И тогава в главата ѝ прозвуча гласът на Конър: Аз съм с теб. Обичам те.

Тя се извъртя, застана гръб до гръб с Бойл, приготви се за атака или за защита.

Земята потрепери под краката ѝ, когато Фин призова стихията.

– Дано, богиньо и майко, твоята сила нека разтърси и разлюлее земята.

Дори и под защитата на заклинанието, Мийра за малко не политна напред по лице, когато почвата под краката ѝ се надигна.

– Призовавам Асиона и Мананан Маклир – викна Брана. – Върху главата на Кеван нека гневът ви се излее.

Дъждът се изсипа от небето, сякаш някое божество бе обърнало към тях течението на бурна река.

През мъглата и потопа тя забеляза нещо, подобно на лъскави черни ленти, да прелита като множество стрели. И слисано чу как мъглата съска. Увиваше се около крака ѝ като змия. Инстинктивно замахна с меча си, разряза я. Тъмна кръв плисна наоколо.

Огнени топки полетяха и превърнаха на пепел черните стрели по волята на Айона.

– Магията на огъня зова в името на Бриджит, за да изпепели мрака със светлина и пламък.

Тя почувства как Бойл се хвърля напред, завъртя се мигом, за да го защити, и видя как той разсича бодливо пипало от мъглата, което се протягаше към Фин.

Тя се сниши, без да спира да сече и удря с меча, а после се наложи да остане прилепена към земята, която се надигаше под нея.

– Ший, чуй слугата си, чуй своя син и с дъха си неговия край сложи.

Видя Конър, като пламък сред пламъците, да вдига високо ръце. Докато се мъчеше да се задържи на крака, видя как бурното небе над главите им сякаш се разтваря, И завихря.

Появи се светкавица, проряза мрака и порази тресящата се земя. Сякаш и самият дъжд искреше в пламъци. Видя как Айона падна и как Бойл скача към нея да я вдигне. От ръцете ѝ изскочиха огнени топки и улучиха вълка, човека, извиващите се и пълзящи наоколо пипала на мъглата.

Мийра си пробиваше път напред, обратно към кръга на свещите, които още грееха като маяк в бурно море. Обратно при Конър, който стисна ръката на Брана, после и на Айона, и тримата грейнаха в унисон, самите те засветиха в нощта.

Вълкът нададе вой.

Човекът се засмя.

Свещите, както восъчните, така и тримата вещери, се олюляха и помръкнаха.

– Да се оттегляме! – викна Брана. – Изгубихме. Изгубихме нощта. Силата ни намалява. Да бягаме, докато можем.

Конър стисна Мийра здраво през кръста – ръцете му бяха силни, а лицето строго, лъснало от пот и кръв.

– Ще стоя далеч от теб, след като спася живота ти за втори път.

Завъртяха се във въздуха сред дъжд от звезди и огнени искри. Светлината беше толкова ярка, че трябваше да затвори очи и да ги стисне здраво, извръщайки глава.

После пропадна бързо, ужасно бързо, така че скоростта направо изтласка въздуха от дробовете ѝ.

В следващия миг се опомни, просната върху Конър на пода в кухнята им, а сърцето ѝ препускаше в бесния галоп на избягал от юздите кон.

Навън бучеше ужасяващ тътен, поглъщаше всичко наоколо, разтърсваше прозорците. Огромни яростни юмруци тропаха върху вратите, стените и цялата къща се тресеше. За миг Мийра се уплаши, че ще се срути върху главите им.

После настана тишина.

Другите лежаха на пода като оцелели след корабокрушение. Кател я прескочи, за да стигне до Брана. Близна я по лицето и изхленчи жално.

– Добре съм, спокойно. Всички сме добре.

– Това би трябвало да то убеди, че сме тръгнали на война тази нощ, защото дори и аз го повярвах. – Конър погали Мийра по косата, обърна я към себе си. – Ранена ли си?

– Не знам. Не мисля. Ти кървиш.

Той избърса с пръсти кръвта, която се стичаше от една повърхностна рана на слепоочието му.

– Не успях да се дръпна достатъчно бързо.

– Ела, дай да се погрижа. – Брана се приближи на колене към него. – Айона…

– Знам какво ти трябва – каза тя и хукна към ателието. Мийра само повдигна крачола на панталона си и забеляза моравосиньото петно на крака си точно над глезена.

– Почакай, дай да те видя. – Още докато Брана се грижеше за неговите рани, Конър се пресегна и сложи длани върху синината.

– Мъглата се превърна в змии. И бодли. Поникнаха бодли.

– Не бодли, а зъби. – Фин, чието лице лъщеше от пот, седеше на пода, облегнал гръб на шкафа.

– Ранен си. Сложи от това на главата на Конър – нареди Брана на Айона, докато самата тя се прехвърли на Фин.

– Погрижи се раната да е почистена добре. Да не си ухапан?

– Попита строго Фин.

– Само малко изморен.

Тя притисна длан към гърдите му.

– Много повече е. Дай да видя.

– Сам ще се погрижа за себе си, когато си поема дъх.

– О, глупости. – С едно махване на ръка тя го разсъблече до кръста.

– Ако се каниш да свалиш всичките ми дрехи, няма да е лошо да сме насаме.

– Млъкни. – Тя погледна през рамо и в гласа ѝ прозвуча тревога. – Айона, мехлема!

– Сам ще се излекувам – опита се да възрази Фин.

– Ще те приспя, ако не стоиш мирен и не млъкнеш. Конър, трябваш ми.

– Много ли е зле?

Сам се увери, когато се надигна от пода и отиде при тях. Разранени черни дупки бяха осеяли тялото на Фин от двете страни, сякаш някакви великански челюсти го бяха захапали.

– Не са дълбоки. – Гласът на Брана остана тих и уверен.

– Слава на боговете за това. Колкото до отровата… – Тя вдигна рязко очи. – Какво направи, за да спреш разпространението ѝ?

– Аз съм от неговата кръв. – Фин дишаше трудно и говореше бавно, някак прекалено премерено. – Онова, което е направено от него, отслабва при мен.

– Изпитваш болка – обади се Конър.

– Винаги има болка. – Но издиша рязко, когато Брана стигна по-дълбоко. – Господи, Брана, лечението ти е по-лошо от раната.

– Трябва да я изтегля навън, независимо дали е отслабена, или не.

– Погледни ме, Фин – нареди Конър.

– Сам ще понеса болката си, благодаря.

Конър просто сграбчи брадичката на Фин и завъртя главата му.

Поемаше болката вместо него, осъзна Мийра. Приемаше в себе си болката на Фин, за да улесни лечението. Както и за да не я приеме Брана, както тя знаеше добре.

Бойл извади уискито, затова тя стана за чаши. После отново приседна на пода и ги подаде на всички, когато Брана се отпусна назад и кимна.

– Вече е по-добре.

– Доста повече пушилка се вдигна, отколкото очаквахме. – Конър последва примера на Фин и също се облегна на шкафа. Сега и неговото лице блестеше от пот след положените усилия, както и от болка. – Но здраво опърлихме козината му, а и всички сме живи и здрави.

– Той ще си помисли, че сме се уплашили – каза Брана. – Ще реши, че се караме помежду си, ближем раните си и се питаме дали изобщо трябва да опитваме подобно нещо в бъдеще.

– И когато го нападнем след два дни, ще го изгорим до пепел, преди да се е усетил, че сме го измамили. Чудесно представление, браво на всички. – Той вдигна чаша. – Блестяща идея, скъпа Мийра, която може би е наклонила сериозно везните в наша полза. Никак не е чудно, че съм влюбен в теб.

Той отпи глътка, както и останалите, но Мийра само държеше чашата си и се взираше в него.

– Не ти ли харесва уискито? – попита я той.

– Чакам сърцето ми да затрепери. Може би съм изпаднала в шок. Защо не ми го кажеш пак? Да видим дали този път ще мине.

Конър остави чашата си настрани и на колене се придвижи по пода към мястото, където седеше тя.

– Обичам те, Мийра, сега и завинаги.

Тя изгълта уискито, остави чашата и се изправи на колене с лице срещу него.

– Не, не трепери. Но пък и що за слабо и глупаво сърце би треперило от страх пред любовта? Твоето? – Тя сложи ръка върху гърдите му. – да видим дали ще потрепери. Обичам те, Конър, сега и завинаги.

– Може да е спряло за секунда. – Той сложи своята ръка върху нейната. – Но няма страх, няма никакво съмнение. Усещаш ли го? Танцува от радост.