– Хм. Това е… интересно. Имаш ли нещо предвид?

– Ти си вещерът, нали? Така че ти и себеподобните ти ще трябва да измислите нужния ритуал.

Свали меча си към земята и се замисли върху идеята, която се въртеше в главата ѝ.

– Ами ако го направим някъде наблизо – около къщата, където можем да се оттеглим в безопасност, тъй като отстъплението ще е част от плана? Ще го оставим да си мисли, че ни е разгромил.

– Тежка задача, но разбирам накъде биеш. Хайде, ела.

Хвана я за ръка и я задърпа към ателието, където Брана наливаше бледосиня течност в тъничко шише. Айона стриваше билки в хаванчето.

– Мийра има идея.

Със сключени вежди Брана се бе съсредоточила върху плавното сипване на течността в бутилката.

– Още работя върху последната, която обсъдихме.

– Вече е идеална, Брана. – Айона спря да стрива, докато Брана слагаше кристална тапа на бутилката.

– И колко заклинания за сън си направила досега за шестима души и водачите им?

– Това ще бъде първото за мен. – Айона се усмихна. – Но вече е идеално. Трябваше да видите звездите – каза тя на Конър и Мийра. – Мънички сини звездички летяха нагоре и кръжаха над котлето, когато беше готова.

– Мисля, че е наред. – Брана разтри кръста си. – Добавих аметист, както предложи ти, Конър, и мисля, че вече е правилната отвара. Трябва да отлежи на тъмно поне три дни.

Взе бутилката и я отнесе до един шкаф.

– Да ти направя малко чай – предложи Айона, но Брана поклати глава.

– Не, благодаря. Изпих достатъчно чай през последните дни, че да ми стигне поне за шест месеца. Искам малко вино.

– Значи, ще пийнем вино, докато изслушаш идеята на Мийра. Или още по-добре, не ти ли се готви нещо? – Конър се усмихна чаровно. – Не ти ли липсва любимата ти кухня, скъпа? Идеята е от онези, които чудесно си подхождат с купичка страхотна супа и целия ни кръг заедно.

Мийра го сбута с лакът.

– Мисля, че идеята си я бива и трябва всички да я чуят. Но мога аз да сготвя супата, докато ти си почиваш и пиеш вино.

– Аз ще я приготвя, защото, независимо че брат ми мисли със стомаха си, наистина ми липсва готвенето. Имаме още зеленчуци в градината. – Тя посочи Конър. – Иди да донесеш някакви.

– Какви ти трябват?

– Всякакви и много. Ще импровизирам на момента. И след като прекрасната идея е твоя, Мийра, можеш да я споделиш с мен, докато си пийвам вино. Не виждам причина да чакам останалите. Остави това, Айона. Ще се заемем с него после. Нека да идем в кухнята за малко.

Мийра си каза, че също импровизира на момента. Но докато пристигнат останалите, планът ѝ вече се бе поизбистрил.

– Така – завърши тя, – като действаме, без да залагаме сериозно на победата, ще го накараме да си мисли, че сме направили своя удар, провалили сме се или поне сме объркали всичко. Ще бъдем принудени да се оттеглим в къщата, където сме в безопасност. Ще бягаме панически, нали разбирате? Огорчени от разгрома. Ако ни срита здраво задниците, няма да очаква да предприемем нова атака само след няколко дни.

– Ако действаме половинчато, той може да ни нарани сериозно – изтъкна Бойл. – Защо не атакуваме с всички сили?

– Нужно ни е още време за изпълнението на плана, който съставихме. Работя по заклинанието, което е свързано с нощта, която избрахме – обясни Брана. – Не бих искала да го изпробваме в друга нощ. Трябва да бъде на Самхейн.

– Мийра иска да каже, че като губим битката, имаме по-голям шанс да спечелим после. – Конър тупна здраво рамото на Бойл. – Знам, че загубата, дори да е планирана, се преглъща тежко.

– Ще трябва да е грандиозна. Той няма да се заблуди от нещо половинчато и скалъпено набързо. – Но Фин се усмихна. – А ние можем да сътворим доста бляскав спектакъл. С огън и буря, земетръс и порой. Ще използваме всички стихии срещу него. Няма да е правилно – не и само по себе си, но пък ще бъде гръмко и мощно и ще изглежда потресаващо.

– Да призовем стихиите. – Сега и Брана се усмихна. – О, наистина можем да го направим да изглежда смайващо. Дори да разтърсим земята под краката му. Ще ни е нужен щит, защото имаме съседи наоколо. Полето – склонът зад градината.

– Това е по-далеч, отколкото си мислех – подхвана Мийра. – Ако ще се преструваме на разгромени, ще се наложи дълго да бягаме към безопасното скривалище.

– Няма да отстъпваме – каза Конър. – Поне не и бегом. Ще летим.

– Да летим? – Мийра издиша дълбоко. – Мисля, че ми е нужно още вино, за да преглътна това.

– Ще бъде много символично. – Айона доля вино в чашата ѝ. – Разгромени сме и се налага да полетим към сигурното си убежище. Кога ще го пробваме?

– В момента луната чезне. – Конър погледна към прозореца. – Може да ни е от полза. Бих искал да е още днес, но мисля, че е по-добре да е по-близо до истинската битка. След две нощи? Ако получим някоя и друга лека рана, ще имаме време да се съвземем.

– След две нощи. – Брана отиде да разбърка супата.

Дори и фалшивото нападение и отстъпление се нуждаеха от планиране.

Тримата добавиха нови защити около къщата. Ако Кеван повярваше, че силите им са отслабнали, би могъл да се опита да ги довърши с един последен удар. Не можеха да си позволят и най-малката пролука в защитата.

Мийра мислеше за предстоящото като един вид представление. Макар голяма част да беше по сценарий и тя да бе репетирала ролята си в него десетки пъти, отделни моменти трябваше да бъдат съчинени и изиграни на място.

– Нервна съм – призна тя на Конър. – Повече, отколкото бях в нощта на слънцестоенето.

– Ще се справиш чудесно. Както и всички. Не забравяй, че защитата е най-важната ни цел сега. Атаката е просто приятен бонус.

– Почти е време. – Сякаш за да ги стопли, тя потри ръце. – Той може изобщо да не се появи.

– Мисля, че ще дойде. Ще повярва, че си слаба и че кръгът ни е нарушен. Ще види своя шанс и ще реши да се възползва. Той не разбира връзките в едно семейство и между приятели. Но ще разбере онова, с което ще го подмамим.

Хвана я за ръка и заедно влязоха в ателието, където вече се бяха събрали останалите.

Дори и за това, помисли си Мийра, трябваше да спазят ритуала.

Запалиха ритуалните свещи, докато гледаха как бледосинкав дим се вие над котлето.

Брана взе специалната чаша, която бе поставила в кръга, и изрече думите, които вече ѝ бяха познати.

– Сега ще пием, чашата една е за шестима, подадена от ръка в ръка и от уста в уста, за да скрепим с вино нашето единство. Шест сърца, умовете на шестима, слети в едно тази вечер, когато се подготвяме да водим битка. Един отпива, после всички, за да докажем, че всеки ще се отзове на повика.

Три пъти си подадоха чашата от ръка в ръка, от уста на уста.

– Един кръг сме всички, две брънки, оформящи кръга от трима и още трима. Тази нощ призоваваме силата и магията, за да ни водят в тъмен час. Четирите стихии ще призовем, за да доведем Кеван до горчивия му край. Огън, земя, вода и въздух – ще ги разбуним ние в бушуващо море. Това е волята ни и така ще бъде.

Тримата затвориха кръга.

– Готови сме. Кръгът е оформен, заклинанието е започнато. Ако имаме време да направим кръг и горе на хълма, то още по-добре. – Брана погледна към Мийра. – Знаеш кога да почнеш.

И тя се надяваше да е така.

Потеглиха нагоре по склона, понесли свещи, котлето, оръжия и магически жезли, заслонени от чужди погледи – освен от този на Кеван. Конър ѝ бе казал, че са оставили пролука за него.

Когато стигнаха билото, той се пресегна да хване ръката ѝ. Тя рязко я издърпа.

И представлението започна.

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

– Казах ти да стоиш далеч от мен.

– Стига вече, Мийра, пийнах само една халба в бара.

– Приказките се разнасят бързо, Конър, така че знам точно какво си правил в бара. – Тя го изгледа с отвращение.

– И то докато аз едва се държах на крака след онова, което ми беше причинено. Заради теб.

– Господи, Мийра, беше само невинна закачка. Малко приказки, малко смях.

– Можеш да се смееш и приказваш, колкото си щеш, но не си мисли, че после ще ми се умилкваш. – Тя нарочно забърза крачка. – Знам какво целиш. Аз ли не знам?

– Какво искаш? – Той вдигна рамене, докато се изкачваха по лекия наклон. – Имах нужда от малко свобода, това е, след като дни наред бях затворен в къщата или затрупан с работа в школата. Ти не правеше друго, освен да спиш часове наред.

– И каква беше причината? – Тя спря и се обърна ядосано към него. – Ти и твоите магии ме докарахте дотам, не беше ли така?

Той застана разкрачен и я изгледа гневно.

– Аз и моите магии ти спасихме живота, за бога!

– И докато аз с мъка се съвземах, ти тичаш да си приказваш с Алис Кийнън в бара.

– Стига, стига, стига! – Брана се развика и на двамата.

– Няма време за това. Не ви ли казах, че според звездната ми карта тази нощ е най-добрата ни възможност да довършим започнатото? Не можем да свършим онова, което трябва да бъде свършено, докато вие двамата се дърлите.

– Тук съм, нали? – Мийра вирна брадичка. – Тук съм и излагам живота си отново на опасност, защото обещах да го направя. Аз си държа на обещанията. За разлика от други.

– Не може ли един мъж да почерпи с бира някоя девойка, без да го нарекат лъжец?

– Сложи свещите по местата им, Конър! – Брана ги бутна в ръцете му. – И се съсредоточи върху сегашния момент! Боже мили, не можа ли да изчакаш, докато приключим с това, преди да хукнеш да задяваш Алис Кийнън?

Мийра изсумтя възмутено и тръшна раницата си на земята.

– О, значи, няма проблем той да се забавлява зад гърба ми, след като вече съм ви била полезна, така ли?

– Нямах това предвид – отвърна Брана с рязък и покровителствен тон. – Престани да се правиш на глупачка.