Изгълта го като вода.

– Винаги съм се възхищавал на издръжливостта ти – отбеляза Фин, когато тя стана и закрачи напред-назад.

– Тихо. Просто замълчи. Шестима наведнъж – повтори тя, докато обикаляше – в името на Мориган, това е лудост. При това двама без никакви сили, освен ума си, юмруците и меча. И един с белега на Кеван. Просто млъкни – сопна се тя на Фин, който изобщо не бе продумал, – това е факт.

– Въоръжени са не само с ум, юмруци и меч и носят много повече от един незаслужен белег. – Конър говореше тихо. – Имат сърца.

– Мислиш ли, че не го знам? Смяташ ли, че не ценя това повече от всичко? – Спря, затвори очи за момент. Въздъхна. – Обръщаш думите ми наопаки, Конър. Трябва сама да стигна до верния път. Няма да е като един от нас да влезе в магическия сън и да вземе със себе си човека до него, онзи, с когото сме били интимни. И дори това носи рискове, както Бойл и Айона Отлично знаят.

– Да, различно е. Това ще бъде съзнателно и преднамерено действие, планирано предварително, сътворено от самите нас. – Конър вдигна ръце, разпери ги с длани нагоре. – И ще използваме всички защити, които можем да вградим в заклинанието. Ще има риск, вярно е, но той така или иначе е неизбежен. На Самхейн, когато границата между световете изтънява, ще бъде идеалният момент.

Той стана, отиде до сестра си, хвана я за ръце.

– Ти би ги оставила тук, ако можеше, както и аз. Искаш го заради любовта и приятелството ни, както и защото това е бреме и дълг, който сме наследили. Ти, аз, Айона. Но не и те.

Целуна нежно ръцете ѝ.

– Но това би било погрешно във всяко отношение. Ние сме един кръг, тримата и трима. Предначертано е било да бъдем шестима, Брана. Вярвам в това.

– Знам. На мен също ми е ясно.

– Страхуваш се, че ще предадеш доверието им. Няма. И бремето не е само твое.

– Никога досега не сме го правили.

– И аз не бях помръдвала дори перце, преди да дойда тук – напомни ѝ Айона. – А сега?

Вдигна ръце с дланите нагоре. Диванът, на който седеше заедно с Бойл, се вдигна плавно, безшумно, направи бавен кръг, после отново стъпи на земята.

– Браво на теб – развеселен я похвали Фин.

– Ти ме научи, ти и Конър. Отворихте съзнанието ми за онова, което съм и мога. Ще измислим как да го направим и ще действаме.

– Добре. Добре. Не мога да споря сама срещу петима. Знам за една отвара, която бих могла да направя и която трябва да ни свърши работа, ще напишем и заклинанието и ще ми е нужен всеки час от тези две седмици.

– Можеш да разчиташ на нас за работата – изтъкна Конър.

– Ще имам нужда и от всички вас. Но ще бъде по-лесно, ако имаме нещо като контрол извън мрежата на съня.

– Трябва ли да са тук, до нас, искам да кажа? – попита Мийра.

– Чисто физически ли? – Конър я погледна, замисли се. – Не виждам причина.

– Значи, можете да помолите баща си вие двамата. И бабата на Айона. Те носят същата кръв и споделят целта ни, нали? Както и любовта.

– Още една гениална идея! – Конър се разсмя и грабна Мийра от стола ѝ, за да я завърти във въздуха. – Това ще свърши работа, нали, Брана?

– Може да се получи, да, ще стане. И ако бях прочистила мислите си от всички тревоги, сама щях да видя този вариант. Бабата на Айона, нашият татко, както и…

Тя се обърна към Фин.

– Твоята братовчедка Селена. Дали ще се съгласи? Три е по-добро число от две, а така ще имаме сила и кръв от всички ни. Трима ще могат да ни балансират, така мисля, ако се наложи.

– Ще се съгласи на драго сърце. Сега е в Испания, но ще се свържа с нея. Ще го обсъдим.

– Значи, е решено. Ще проуча вариантите.

– Аз вече съм ги обмислил – увери я Конър. – Отварата, за да се отвори съзнанието, трябва да бъде споделена от всички вътре в ритуалния кръг. Най-добре е да се направи навън, под открито небе. Ще вземем и водачите си – коня, кучето, сокола.

Брана понечи да възрази, после се отказа.

– Наистина си го обмислил.

– Да. Фин, ти имаш кон, сокол, а дали можеш да си намериш и куче през следващите две седмици? Трима и още трима.

– Имам си куче. Бъгс.

– Малкият Бъгс ли? – възкликна Айона, като се сети за кучето, което се въртеше край конете в голямата конюшня.

– Дребен е като теб, но и също толкова храбър. Трима за трима – повтори Фин и кимна. – Кон за Бойл, сокол за Мийра, куче, каквото и да е то, за мен. Добре си го измислил, Конър.

– Ти трябва да ги свържеш с останалите.

– Така и ще направя.

– Значи, в кръга ще бъде нашият кръг и водачите ни – обясни Конър. – Нашият кръг, шестимата, уловени за ръце, докато се изрича заклинанието, докато магията подейства. Мислите на всички също ще бъдат свързани, за което ще се погрижа аз. Мисли, сърца, ръце, свързани заедно – заедно ще тръгнем в съня си в нощта на Вси светии към Самхейн в годината, когато децата на Сърха – Брана, Иймън и Тийгън – са се върнали в Мейо.

– Присъствието им ни дава още сила. – Брана отново седна, пресегна се и тя за курабийка. – В нощта, когато границата изтънява. Можем да черпим от тяхната магия, както и на Сърха. Не, той никога не би могъл да го предвиди. Имаме достатъчно време да изчислим точните пропорции на отварата и заклинанието. А после ще го примамим там. Това е задачата на Мийра.

– Моята ли?

Брана погледна с укор брат си.

– Не си ли говорил с нея за това?

– Ами, заети с едно или друго, не остана време. Именно теб е решил да преследва този път – обърна се Конър към нея, – затова ще използваме теб. Ще го подмамиш с песента си.

– Песен?

– Музика, светлина, веселие – емоции. Тези пламъци ще го привлекат като нощна пеперуда – обясни Конър. – Когато се появи, трябва да действаме възможно най-бързо, за да не му дадем шанс да се измъкне.

– Ще направим както в нощта на слънцестоенето – започна с обясненията си Брана.

– Не. – Фин скочи от мястото си. – Тогава се провалихме, нали?

– Имаме нова стратегия, по-силно оръжие.

– Ами ако той отново успее да откъсне тримата далеч дори и само за миг? Ако заклинанието, ритуалът, краят трябва да дойдат от вас, значи, трябва да бъде държан настрани, докато вие правите магията. Ние ще отвличаме вниманието му. Бойл, Мийра и аз. Преди му нанесохме сериозни рани и болка. Този път ще се постараем повече. Ще му дадем да разбере, докато вие правите онова, в което сте най-добри.

– Искаш ли това да свърши Фин, или просто искаш да пролееш кръвта му?

– Искам и двете, Брана, както и ти. Не можеш да пролееш кръвта му за изгода или за удоволствие.

– Нито пък ти.

– И няма да го направя. Никой от нас няма да го направи. Но ще пролеем кръвта му и ще направим много повече в защита на тримата. В защита на светлината. Ако това ни носи радост, какво от това? Една вещица си остава човек все пак.

– Подкрепям напълно Фин – обади се Бойл. – Айона е моя. Вие всички сте моето семейство, ще защитавам нея, всички вас. Няма да стоя настрани.

– Те казаха каквото си мисля и аз. – Мийра сви рамене. – Значи, е решено. – Тя сложи ръце на коленете си. – Значи, както го разбирам аз, след две седмици ние всички – заедно с конете, соколите и кучетата – ще заспим и ще се върнем няколко столетия назад. Аз ще пея и също като в историята за Вълшебния свирач и плъховете ще подмамя Кеван при нас. Трима от нас се бият, докато трима правят магията, която ще го унищожи. Когато си свършим работата, си тръгваме с поклон, после се събуждаме обратно тук, където със сигурност ще трябва да направим още един поклон, след като сме победили злото. И тогава, предполагам, всичките ще отскочим до бара за по една бира.

– Това описва всичко накратко – съгласи се Конър.

– Ами добре тогава. Предлагам всички да пийнем уиски, понеже до един сме луди за връзване. – Въздъхна дълбоко, взе си курабийка и я захапа. – Но поне един от нас умее да прави вълшебни джинджифилови курабийки.

Развеселен, Конър наля уиски за всички, вдигна чаша и я чукна в тази на Мийра.

– Независимо дали ще се увенчаем с победа, или ще ни сритат задниците, няма други петима на света, с които да искам да водя тази битка. По дяволите всичко останало. Наздраве.

Всички отпиха от чашите си.

Имаха доста работа за вършене. Брана почти не излизаше от ателието си. Ако не бе заровила нос в книга с магии – на Сърха, на баба ѝ или нейната собствена – то беше заета да изпитва нови варианти на отварата или да пише заклинания.

Когато другите му задължения го позволяваха, Конър се присъединяваше към нея, както и Айона или Фин. Мийра се оказа заета да пренася, поднася или готви храната, или да споделя това задължение с Бойл.

И когато успееше, излизаше с някого от останалите навън да се упражняват с мечовете.

Непрекъснато наблюдаваше гората, полята, пътищата за някакъв знак.

– Прекалено спокойно е. – Мийра лесно отблъсна атаката на Конър в един от редките случаи, когато бе успяла да го откъсне от работата му или магията.

– Наблюдава ни и чака.

– Точно това е, нали? Чака. Не съм видяла дори и сянката му вече дни наред. Стои на разстояние. Чака да направим своя ход, понеже знае, че това следва.

Тя атакува, отстъпи, после замахна нагоре с меча и почти го обезоръжи.

– Изобщо не внимаваш – оплака се тя. – Ако тези остриета не бяха омагьосани, можех да ти отрежа ухото.

– Тогава щях да чувам само наполовина гласа ти, което би било жалко.

– Трябва да го нападнем, Конър.

– Имаме план, Мийра. Бъди търпелива.

– Не става дума за търпение, а за стратегия.

– Стратегия, значи? – Завъртя свободната си ръка и завихри малък циклон във въздуха. Когато тя погледна натам, той атакува и опря меча си до гърлото ѝ. – Какво ще кажеш за това?

– Ами, щом предпочиташ да мамиш…

– А Кеван ще играе по правилата, така ли?

– Имаш право. – Тя отстъпи крачка назад. – Искам да кажа, че можем да се престорим, че отстъпваме. – Нанесе удар, премести се, отново атакува. – да го накараме да повярва, че го атакуваме, да го оставим да отбележи точка. Той ще си помисли, че сме направили своя ход, и няма да очаква истинския ни удар.