Той приклекна ниско и вдигна очи към нея.

– Бих ти дал това и много повече. Бих искал да го видиш в агония.

– Но не можем да го направим. – Тя клекна до него, докосна леко рамото му. – Защото Брана е права и защото това ще те промени. Да търсиш само мъст? Да искаш да му причиниш болка и страдание в отплата за онова, което ми стори? Това би те променило, Конър. Не мисля, че би променило мен, но това е мой недостатък.

– Изобщо не е недостатък.

– Така съм създадена, затова ще се научим да го приемаме. Но ти си светлината и за това си има причина. Унищожи го. Но така, както е редно. И ако има болка, тя ще бъде част от естествения ред на нещата, а не защото ти си я пожелал.

– Доста си мислила по въпроса.

Отмери от специалните добавки към водата, после, както му беше обичай, разбърка всичко с разперени над повърхността длани, добавяйки от светлината, за която тя говореше, за здравето и благоденствието на птиците.

– Господи, да, дори прекалено. И докато си мислех толкова усилено, осъзнах, че ти трябва да знаеш, че и аз изпитвам същото, каквото и ти, но не искам това от теб, не го искам и за себе си. Искам онова, което сме ние шестимата. Искам да бъдем справедливи. И когато го унищожим, когато всички свърши, искам да знаем, че сме били прави. Никакви сенки не бива да тегнат над нас, над теб. Това отмъщение ми стига.

– Обичам те, Мийра. Задето разбираш всичко това, признаваш го и го споделяш с мен. Чувствам се разкъсван вътрешно, както никога досега.

– Недей. Знаеш, че говоря от сърце. Искам ди бъдем ми страната на правдата.

– Така ще бъде.

Доволна, облекчена, тя кимна.

– Вече е време отново да поговорим всички заедно. Знам, че ти и другите сте оставили това на заден план през последните няколко дни.

– Ти не беше готова.

– Вече съм. – Изправи се и решително сви и разпусна бицепси, за да го разсмее. – Значи, ще поговорим отново шестимата.

– Довечера?

– Довечера, утре, ако се наложи. Да видим какво имат да споделят останалите.

– Тогава да приключвам тук. – Той я погледна с усмивка.

Някои жени се впечатляваха от цветя, помисли си той, от бонбони.

А Мийра?

– Протегни ръце встрани.

– Какво? Защо?

– Защото аз те моля. Изпъни ръце.

Тя вдигна очи към тавана, но направи каквото я помоли. Той протегна ръце към птиците, към младите соколи и им изпрати мислите си.

Щом раздвижи леко ръце, те излетяха с тихо свистене на криле – неговите млади соколи – и закръжаха над главата ѝ, накараха я да се засмее.

– Стой мирно и не се тревожи за якето или за кожата си. Погрижил съм се.

– Какво… О!

Всички кацнаха леко и грациозно върху изпънатите ѝ ръце.

– Тренирали сме ги добре, макар това да не е част от уроците им. Но явно нямат нищо против. Вече те познават, Мийра, сега те познават.

– Красиви са. Толкова са хубави. Когато ги погледнеш в очите, си казваш, че знаят повече от нас. Много повече.

Тя се засмя и този звук запълни ужасяващата празнина, която го бе измъчвала дни наред.

Всички пиеха чай с добавка от уиски за онези, които го предпочитаха, във всекидневната. Брана сервира голяма чиния джинджифилови курабийки и с това приключи задълженията си на домакиня.

– Откъде да започнем? – запита се тя. – Още ли сме съгласни да го направим на Самхейн?

– Така имаме две седмици – изтъкна Бойл. – А ми се струва, че времето никак няма да ни е излишно. Но…

– Но. – Фин предпочете уиски и си сипа два пръста в чашата, чисто. – Напада ни яростно. Не бяхме готови за него, това е ясно.

– Аз съм виновна.

– Не е важно чия е вината, Мийра – прекъсна я Фин. – Той дебне и се промъква наоколо, когато и където си поиска, и може да нападне всекиго от нас, когато е най-уязвим. Преди целта му беше Айона, сега си ти. Ако продължава така, ако не го спрем, следващия път може да атакува Брана.

– Нека посмее. – Брана спокойно отпи глътка чай.

– Прекалено си самоуверена – сопна ѝ се Фин. – Арогантността не е сила, нито оръжие.

– За теб никога не е било проблем да я използваш.

– Престанете. – Конър протегна крака, поклати глава. – И двамата. Запазете нападките и хапливите реплики за друго време. Може отново да нападне Мийра, но тя няма да повтори грешката си.

– Заклевам се.

– Също толкова вероятно е да се нахвърли върху Бойл или Фин, или върху мен, ако му се удаде възможност.

Рискувайки да бъде обвинен в арогантност, Конър сви рамене.

– И макар да мисля, че Фин е прав в предположението си, че ако се умори да преследва Мийра, ще насочи цялото си внимание към Брана, това съвсем не допринася за плана ни какво ще правим, кога и как да го изпратим в ада веднъж завинаги.

– Прав е. Заклинанията за предпазване – това е защита, която е много важна – добави Айона. – Но именно атаката ни има нужда от уточняване.

– Гледа боксови мачове с мен. – Бойл ѝ се ухили. – Предния път, когато се изправихме срещу него, бяхме много близо до целта и той се измъкна окървавен и виещ от болка. Но не беше достатъчно. Какво ще ни свърши работа?

– Отварата е по-силна отпреди, а това е риск. Който трябва да поемем. – Фин хвърли един поглед към Брана, която му кимна в знак на съгласие.

– В нощта на слънцестоенето планирахме да го изненадаме – изтъкна Конър, – а вместо това той ни изненада. И въпреки това, както изтъкна Бойл, бяхме близо до целта си. Ако го срещнем до колибата на Сърха, той ще има предимството, че може да преминава в различно време и няма да знаем къде може да ни отведе и дали няма да успее, както го направи преди, да ни раздели и разпилее на различни страни, което ще наложи да използваме допълнителни сили, за да се съберем отново.

– Ако не там – попита Мийра, – то къде?

– За нас това място също е източник на сила, както и за него. Мисля, че трябва да бъдем там. Но имаш право, Конър – добави Брана. – Не бива да се разделяме. Мисля, че трябва да действаме тримата като един кръг, а Фин, Бойл и Мийра като втори, при което двата трябва да са неразривно свързани. Това можем да направим и така и ще бъде този път.

– Можем ли да блокираме преминаването му в различно време? – зачуди се Айона.

– Бихме могли, мисля, ако знаехме как го прави. Но за да спрем такова заклинание, трябва да знаем съставните му елементи. Иначе работим на сляпо – раздразнено отвърна Брана.

– Ние ще сменим времето първи. – Конър се наведе напред, взе си курабийка. – Не само ти проучваш, обмисляш и кроиш планове. – Махна с курабийката към Брана, после я захапа. – Но само ти можеш да правиш такива превъзходни джинджифилови курабийки. Ще атакуваме първи и от самото начало ще сменим времето.

– И как, мъдрецо, ще намерим начин да го сторим – което ще изисква значителни усилия – как ще го подмамим към времето, в което сме?

– Вече знаем какъв е начинът – напомни той на сестра си. – Айона го измисли още когато тепърва прохождаше в магията.

– Така ли? – Тя примигна, после вдигна тържествуващо юмрук във въздуха. – Браво на мен.

– Правил съм го и аз – добави той, – сам и с Мийра, когато се срещнахме с роднините си от далечното минало.

– Пътуване в сънищата? – Брана остави чашата си на масата. – О, Конър, ужасно безразсъдно е.

– Времената са такива и ще трябва да действаме много умело.

– Направо гениално – обади се Фин и Конър се ухили признателно, докато Брана се мръщеше.

– Той говори за правенето на заклинание за сън върху шестима ни едновременно.

– Знам. Това е гениалното в идеята му. Той ще трябва да бъде на същото ниво, за да ни атакува, нали? И сами ще изберем времето и мястото.

– Няма да може да обърне това срещу нас – изтъкна Конър, – понеже няма да знае елементите на заклинанието, което ще използваме, както и ние не знаем неговото. Ще се наложи той да дойде при нас и би изгубил много сила, ако трябва да смени бойното поле.

– Чакай малко. – Бойл вдигна ръка, после се почеса по главата. – да не би да обмисляте да се бием с Кеван, докато спим?

– Сънят под заклинанието е много различен от естествения. Не е като да си лежиш в леглото и да похъркваш доволно. Ти сам си го изпитвал донякъде – спомни си Конър. – Когато се озова в съня на Айона и разби мутрата на звяра, помниш ли?

– Така беше, събудих се с кръвта му по юмрука си. Но битка в съня? Приемам всичко, което вие вършите, защото съм бил покрай вас през целия си живот, но това вече прехвърля всички граници.

– Той изобщо няма да го очаква. Наистина ли може да бъде направено?

– Всички шестима наведнъж и без никой извън съня, който да държи кормилото, така да се каже. – Брана зарови и двете си ръце в косата, докато се опитваше да претегли всички плюсове и минуси, да прецени кое ще натежи повече. – Определено не съм правила подобно нещо. Би било по-лесно да пробваме е тримата, да го нападнем така, докато вие тримата останете тук – с Фин на кормилото, за да сме сигурни, че ще ни върне обратно, ако изгубим посоката или нещо се обърка.

– Шестимата заедно – решително заяви Мийра – или никой.

– Мийра, не го казвам, за да ви обидя. Когото и да било от вас. Но говорим за заклинание за сън за шестима наведнъж, при това двама в него без магически сили.

– Май вече не си толкова самоуверена? – полита Фин леко язвително.

– О, върви по дяволите – сопна му се Брана.

– И аз мога да ти кажа същото, скъпа, задето предлагаш ние с Бойл и Мийра да останем тук като послушни кученца, докато вие водите битка.

– Нямах това предвид.

– Така го усетих и аз. – Мийра се обърна към Конър. – Ами ти?

– Шестимата – отсече той без колебание – или никой.

– Или никой – повтори Бойл.

– Да. – Айона кимна и го хвана за ръка. – Ако някой може да измисли как да бъде направено, то това си ти, Брана.

– О, господи, добре, нека да помисля, по дяволите. – Бутна настрани чашата за чай и си сипа уиски – по-щедра доза от тази на Фин.