– Предполагам, че понякога и двамата се грижат поравно, а друг път единият полага повече грижи, докато другият забравя, после местата може да се сменят. – “Всичко е въпрос на баланс, мислеше си той, с малко грижа и усилия в добавка.” – Лесното невинаги е правилно, това е хубаво да се помни от време на време. През целия ни живот, Мийра, не съм те виждал да се задоволяваш с лесния избор. Никога не си се притеснявала да поработиш здраво.

– Когато става дума да вдигна нещо тежко или да чистя и да върша физически труд, не. Но в емоционално отношение е по-различно.

– И в това отношение не бягаш от отговорности. Нямаш достатъчно вяра в силите си. Приятелствата също се нуждаят от грижи, нали? Как успяваш да си толкова добър приятел не само с мен, но и с Брана, Бойл, Фин, а сега и Айона? Да поговорим и за роднините – каза той, преди тя да възрази. – Във всяко семейство има доста грижи. Ти си направила много повече за твоето от мнозина.

– Да, но…

– Мърморенето, което съпровожда грижите, не се брои – заяви той, усетил какво ще каже. – В крайна сметка са важни делата.

Целуна я по челото.

– Вярвай в себе си.

– Това е трудната част.

– Ами, значи, трябва да тренираш. Не си се научила да яздиш кон само като си гледала отстрани и си се чудила дали ще паднеш, нали така?

– Никога през живота си не съм падала от кон.

– Видя ли, точно това искам да кажа.

Беше неин ред да се усмихне.

– Много си хитър, знаеш ли?

– Значи, си късметлийка, че толкова умен мъж е влюбен в теб. С достатъчно търпение, че да ти позволи да тренираш, докато го настигнеш.

– Сърцето ми потръпва всеки път, когато го кажеш призна тя. – Толкова се плаша, когато ми го кажеш, че сърцето ми трепери.

– Значи, трябва да ми кажеш, когато престане да трепери и вместо това пламне. Сега се опитай да заспиш отново.

– Тук ли?

– Тук ни е удобно, нали? Огънят е приятен. Виждаш ли образите в пламъците?

– Виждам пламъци.

– Има цели истории във въглените, в пламъците. Ще ти разкажа една.

Започна да ѝ разказва за един замък на хълма и за смелия рицар на бял кон. За безстрашната кралица воин, която била умела в стрелбата с лък и с меча и която летяла в небето върху златен дракон.

Какво вълшебство, помисли си тя, толкова беше красиво, че тя сякаш видя с очите си картините, които ѝ рисуваше с думи.

И отново се унесе в сън с усмивка на лице и глава, сгушена на рамото му.

Минаха три дни, преди да може да се задържи на краката си по-дълго, отколкото да седи и да спи. Прекара целия първи ден в леглото, на дивана или заета с някакви дребни задачи, които Брана ѝ възлагаше. Но на втория се върна в конюшните и остана там известно време, помагаше за сресването на конете, храненето.

И се извини на колегите си.

На третия вече бе предишната Мийра.

Толкова добре се чувстваше, че дори си пееше, докато ринеше тор.

– Виж се само, достойна конкуренция на Адел.

– Тази жена има страхотен глас. – Мийра спря за малко и се усмихна на Айона, която се облягаше на отворената врата на отделението. – Никога досега не съм разбирала какво имат предвид хората, когато казват, че поне си здрав. Не съм боледувала и ден през живота си. Здравото тяло, както и най-добрата ми приятелка, която е изключително надарена лечителка, се погрижиха за това. Сега, след като полежах малко, се научих да благодаря, задето съм на крака.

– Изглеждаш чудесно.

– И се чувствам така.

Мийра избута количката навън от отделението, а Айона влезе да помете. След като си размениха местата, Мийра погледна първо надясно, после и наляво, за да се увери, че са сами.

– След като вече съм по-добре, ще ми кажеш ли колко зле беше?

– Значи, не си спомняш? Разказа ни всичко доста подробно, след като се посъвзе.

– Не, спомням си. Имам предвид колко зле беше положението, Айона? Колко близо стигнах до края? Не ми беше удобно да питам Брана или Конър досега – добави тя, след като Айона се поколеба. – Но вече съм на крака и питам теб. Да разбера всичко до последния детайл, е част от изцеляването, така мисля.

– Беше много зле. Никога досега не съм се сблъсквала с подобно нещо. И не мисля, че и останалите са се сблъсквали, но знаеха повече от мен. Първите мигове, по думите на Брана, бяха критични. Колкото по-дълбоко си потънала, толкова по-трудно е да бъдеш издърпана, а и по-вероятно… да има някакво мозъчно увреждане.

– Лудост.

– Да, един вид. Загуба на памет, психоза. Брана каза, че е било от огромно значение, че Конър е стигнал до теб толкова бързо.

– Значи, е спасил не само живота, а и разума ми.

– Да. След това, в следващия час или два, също имаше критични моменти. Брана знаеше какво точно да направи или поне се преструваше много убедително, че знае, докато раздаваше заповеди на мен и Конър. Не осъзнавах колко уплашена съм била, докато не свършихме. Тогава само правехме каквото е нужно, и то веднага. Дойде и Фин и присъствието му също помогна. И Бойл. Той седеше и държеше ръката ти по време на целия ритуал. Отне близо час, а ти беше толкова пребледняла и неподвижна. После цветът постепенно започна да се връща по лицето ти.

– Накарах те да плачеш. Не исках да те разплаквам.

– Не, всичко е наред. – Айона избърса сълзите си и двете заедно срязаха връзките на балата прясна слама. – Цветът на лицето ти се върна и Бойл каза, че е усетил пръстите ти да помръдват в ръката му. Едва тогава осъзнах колко уплашена съм била – когато най-лошото според Брана беше отминало.

– Той ме притегли много дълбоко – отбеляза Мийра, докато разпръскваше сламата с вилата. – Това е точка в негова полза.

– Може би, но ние те върнахме обратно и ето че сега разстилаш прясна слама за Спъд. Това е по-голяма точка в наша полза.

Айона винаги намираше нещо хубаво във всяка ситуация, помисли си Мийра. Винаги успяваше. И може би бе дошло време и тя да потърси такова.

– Възнамерявам да запазя предимството ни. Ще потренирам малко с меча си. Нужна ми е практика.

Имаше нужда от практика, мислеше си тя, докато минаваше към следващото отделение в много неща.

Конър също разчистваше, но това за него бе обичайната за края на деня работа. Птиците трябваше да бъдат нахранени и както при конете, помещенията трябваше редовно да се почистват от тор. Според личния му календар бе дошло време за почистване и хигиенизиране на поилките на соколите.

Искаше да работи. Нуждаеше се от физически усилия и рутинна работа през последните ден-два, докато Мийра се съвземаше. Нужно му бе усилие да запази спокойствието си заради нея, да я ободрява и развеселява, докато тя бе слаба и изморена, и толкова далеч от истинската си същност.

На някои жени им харесваше да получават букети или бонбони. Докато при Мийра – не че цветята и шоколадът бяха неуместни – вършеха по-добра работа новините и дребните случки от селото, хорските приказки и истории за работата, за хората, които бяха минали през школата или конюшнята.

Той се стараеше да ѝ ги набавя, вдигаше крака на стола, пийваше бира и я забавляваше с различни истории – някои разкрасяваше, други направо съчиняваше.

А онова, което наистина искаше, бе да намери леговището на Кеван, да предизвика копелето да се покаже на светло. Искаше да призове унищожителен вихър, който да разкъса костите му и да смрази кръвта му.

И жаждата за мъст бе толкова силна, че постоянно пареше в гърлото му.

А знаеше, че не бива, господи, знаеше, че не бива така, докато търкаше усърдно поилките на птиците, а те стояха кацнали наоколо и го гледаха. Но знанието и чувствата бяха различно нещо. Можеше само да се надява, че физическата работа ще потуши тази жажда в него.

И тогава я видя да прекосява широкия, покрит с чакъл, двор. Заряза всичко и излезе да я посрещне.

– Какво правиш тук сама? – попита той.

– Мога да те питам същото, но понеже знам какво ще ми отговориш, ще спестя усилията и на двама ни и няма да питам. Айона и Бойл ме оставиха, преди да продължат към Конг за халба бира и нещо за хапване, така че не съм била сама дълго, както и сега не съм.

Тя се огледа наоколо.

– До късно работиш май, Конър? Къде са всички останали?

– Приключихме с последната разходка със соколи за деня и изпратих всички по домовете им. Браян има да учи за дистанционния курс, който е записал, а Кийра има романтична среща. Колкото до останалите, реших, че ще им дойде добре допълнително свободно време.

– А на теб ти е било нужно време насаме с приятелите ти – добави тя и кимна към соколите.

– Това също е вярно. Трябва да довърша тук, след като вече съм започнал.

– Ще вляза с теб, ако нямаш нищо против. После ще ме закараш до къщата.

Двамата тръгнаха заедно към птичарника. Соколите малко настръхнаха при вида на гостенката, изгледаха я внимателно.

– Не съм идвала много през изминалите няколко месеца – отбеляза тя. – Младите не ме познават, във всеки случай не особено добре.

– Ще те опознаят. – Той се върна към чистенето. – Как мина денят ти?

– Като по ноти. Излязох на обиколка с две групи. – Тя наведе глава при резкия му поглед, извади кристалите изпод шала, който носеше на врата си. – И Айона настоя да взема Аластар, след което му заплете нови заклинания в гривата. Не видях нищо, освен дървета и пътеките. Няма да бъда безразсъдна, Конър. Заради собствената си кожа, да, но и защото никога повече не искам да подлагам теб и останалите на подобно изпитание.

Тя замълча за миг.

– Нуждая се от работата си и конете, както ти се нуждаеш от твоята работа и соколите.

– Права си. Надявам се той да те е усетил. Надявам се да е почувствал колко си силна и здрава въпреки усилията му.

Започна да пълни поилката и се заслуша в ромоленето на водата.

– Мислиш си, че не знам колко си гневен – тихо каза тя. – Но аз знам. И аз съм ядосана. Винаги съм искала да го унищожа, защото така е редно, заради теб и Брана, и Фин. Но сега не искам просто да го няма, искам да му причиня болка и страдание, да знам, че се измъчва. Ням да го споделя с Брана, тъй като тя никога не би одобрила. За нея всичко е правилно и грешно, светлина и мрак – рождено право и кръвен дълг. И знам, че така трябва да бъде, но въпреки това искам да изпита болка.