Дълбоко в себе си Иймън бе обзет от ярост – в него се надигна онзи вроден силен гняв, породен от подобно отношение към жена. За малко да премине през огъня, през дима, но Брана сграбчи ръката му толкова силно, че за малко да му счупи костите.

Докато Кеван я изнасилваше, защото именно това се случваше, Иймън чуваше мислите му. За Сърха и изгарящата похот към нея, която никога не бе задоволил. За Брана… Мислеше за Брана и как щеше да направи същото и с нея, и много повече. И по-ужасно. Как ще ѝ причини болка, преди да вземе силата ѝ. И как ще открадне силата ѝ, преди да я убие.

Брана бързо угаси огъня и прекрати видението в миг. И също толкова внезапно сграбчи Иймън за раменете.

– Казах, че не сме готови. Да не мислиш, че не усетих как се каниш да му се нахвърлиш?

– Той ѝ причини болка. Взе силата ѝ, тялото ѝ въпреки волята ѝ.

– За малко да те намери – усети как нещо напира да проникне.

– Бих го убил и само заради помислите. Никога няма да докосне теб по този начин.

– Искаше да ѝ причини болка. – Сега гласчето на Тийгън бе съвсем детско. – Но мислеше за майка ни, а не за нея. После си мислеше за теб.

– Мислите му не могат да ме наранят. – Но я бяха разтърсили дълбоко вътрешно. – Никога няма да направи с мен или с теб онова, което причини на горката жена.

– Можехме ли да ѝ помогнем?

– О, Тийгън, не знам.

– Не се опитахме. – Думите на Иймън режеха като камшик. – Ти ме задържа тук.

– За да спася живота ти и нашия, да спася мисията ни. Нима вярваш, че и аз не изпитвам същото като теб? – Дори и тайният ѝ страх бе заглушен от ледената ярост. – Че не се разкъсвам от безсилието? Той има сила. Не каквато е имал, но различна. Не е повече, а по-малко, но е различна. Не знам как да се боря с него. Засега. Не знаем, Иймън, а трябва да разберем.

– Той ще дойде. Не тази нощ, не и утре, но ще дойде. Знае, че ти… – Иймън отново се изчерви, после извърна очи.

– Знае, че мога да родя деца – довърши Брана. – Иска ди се сдобие със син от мен. Никога няма да се случи. Но ще дойде, аз също го усетих.

– Тогава трябва да тръгваме. – Тийгън сведе глава към гърба на Кател. – За нищо на света не бива да го водим тук.

– Трябва да вървим – съгласи се Брана. – Трябва да бъдем такива, каквито сме.

– Къде ще идем?

– На юг. – Брана погледна към Иймън за потвърждение.

– Да, потегляме на юг, тъй като той е на север. Останал е и Мейо. Ще си намерим място и там ще научим повече, ще открием повече неща. И един ден ще се върнем у дома.

– Кълна се в кръвта ни – каза Иймън, – ние или онези, които ще ни наследят, ще унищожат дори и спомена за него.

– Кълна се в кръвта ни – повтори Тийгън, – ние сме тримата и така ще е завинаги.

– Сега затваряме кръга, но никога повече няма да се отвръщаме от онова, което сме, което имаме и което ни е било дарено. – Брана пусна ръцете им. – Тръгваме утре заран.

С насълзени очи Ейлиш гледаше как Брана сгъва шала си.

– Умолявам те да останеш. Помисли за Тийгън. Тя е още дете.

– На годините, на които бях аз, когато дойдохме при теб.

– И ти беше дете – каза тя.

– Бях не просто дете. Всички ние сме много повече и трябва да бъдем такива, каквито сме.

– Уплаших те, като заговорих за Фиал. Не бива да мислиш, че ще те принудим да се омъжиш за когото и да било.

– Не. О, не. – Брана се обърна и улови ръцете на Ейлиш.

Никога не би го направила. Фиал не е причината да те напуснем.

Брана се извърна и събра и останалите си вещи.

– Майка ви не би искала да постъпите така.

– Майка ми би искала да сме у дома щастливи и спокойни с нея и баща ни. Но не било писано да е така. Майка ни пожертва живота си за нас, даде ни силата си. И сега мисията ѝ е наша. Трябва да живеем своя живот, да бъдем верни на силата си и да изпълним целта си.

– Къде ще отидете?

– В Клеър, така мисля. Засега. Ще се върнем. И ще се приберем у дома. Вярвам в това с цялото си сърце. Той няма да дойде тук.

Отново застана с лице към Ейлиш и я погледна в очите, а нейните бяха сякаш забулени в дим.

– Той няма да дойде тук и няма да навреди на теб или близките ти. Кълна се в това в кръвта на майка си.

– Как можеш да си сигурна?

– Аз съм една от тримата. Тъмна вещица от Мейо, първородна дъщеря на Сърха. Той няма да дойде тук, нито да нарани теб и близките ти. Защитени сте до края на дните ви. Така е сторено. Не бих ви оставила незащитени.

– Брана…

– Тревожиш се. – Брана сложи длани върху тези на Ейлиш, които бяха върху издутия ѝ корем. – Нали ти казах, че синът ти е здрав и е добре? Раждането ще мине леко и бързо. Мога да ти го обещая и го гарантирам. Но…

– Какво? Трябва да ми кажеш.

– Колкото и да ме обичаш, ти все пак се боиш от онова, което имам. Но трябва да се подчиниш на това, което ще ти кажа. Синът ти, този, който ще се появи сега, трябва да е последен. Ще бъде здрав и раждането ще мине добре. Но не и следващото. Ако има друго, няма да го преживееш.

– Аз… Не можеш да знаеш това. Не мога да лиша мъжа си в постелята. Нито себе си.

– Не можеш да лишиш децата си от майка. Това е тежък избор, Ейлиш.

– Бог ще реши.

Бог би ти дал седем деца, но цената на следващото ще бъде животът ти, както и този на бебето. С цялата си обич към теб ти казвам да ме послушаш.

Тя извади шишенце от джоба си.

– Направих го за теб. Само за теб. Прибери го на сигурни място. Веднъж в месеца, в първия ден на цикъла ти ще си почиваш от него – само една глътка. Няма да заченеш дори и след като си изпила и последната капка, защото всичко що е приключило. Ще живееш. Децата ти ще имат майка.

– Ще си жива да люлееш и техните деца.

Ейлиш сложи ръце върху издутината на корема си.

– Ще бъда безплодна.

– Ще можеш да пееш песни на децата и внуците си. Ще споделяш постелята с мъжа си за удоволствие. Ще се радваш на безценните живи деца, които си довела на бял свят. Изборът е твой, Ейлиш.

Брана затвори очи за миг. Когато отново ги отвори, те бяха много, много тъмни.

– Ще го наречеш Лоик. Ще бъде със светли лице и коса, сини очи. Силно момче, винаги усмихнато и с глас на ангел.

Един ден ще поеме на път и ще се скита, като използва гласа си, за да се прехранва. Ще се влюби в дъщеря на фермер и ще се върне при вас заедно с нея, за да работят на тази земя. А ти ще слушаш гласа му над полето, защото той винаги ще бъде весел.

Тя остави видението да изчезне.

– Видях какво може да бъде. Ти трябва да избереш.

– Това е името, което му избрах – прошепна Ейлиш. – Никога не съм ти го казвала, нито пък на когото и да било.

Сега тя взе шишенцето. – Ще те послушам.

Ейлиш стисна решително устни, бръкна в джоба си и извади оттам малка кесийка. Бутна я в ръцете на Брана.

– Вземи това.

– Няма да взема парите ти.

– Ще ги вземеш. – Сега сълзите бликаха като порой по бузите ѝ. – да не мислиш, че не знам, че спаси и мен, и Конъл при раждането? А нима дори и сега не мислиш за мен и близките ми? Ти ми донесе много радост. Сякаш доведе Сърха при мен, когато ми липсваше, защото в теб виждах нея ден след ден. Ще вземеш парите и ще се закълнеш, че ще бъдете в безопасност, че ще се върнете. Всички вие, защото сме една кръв.

Брана я разбираше, затова пъхна кесийката в джоба на полата си, после целуна Ейлиш по двете бузи.

– Кълна ти се.

Навън Иймън се стараеше да развесели братовчедите си. Те го молеха да не тръгва, разбира се, питаха го защо трябва и се опитваха да го разубеждават. Затова той им разправяше какви страхотни приключения го очакват, как ще се бие с дракони и ще хваща омагьосани жаби. Видя как Тийгън излиза с разплаканата Маб и как ѝ дава парцалена кукла, която сама бе направила.

Искаше му се Брана да побърза, защото сбогуването беше истинска мъка. Готов, Аластар стоеше наблизо. Иймън, като глава на семейството в крайна сметка, бе решил, че сестрите му ще яздят, докато той върви.

Нямаше да приеме възражения.

Бардан излезе от малката конюшня, повел Сланя – добрата стара Сланя, която вече бе попреминала възрастта за разплод, но беше с много благ характер.

– Вече не можем да я използваме за разплод – подхвана Бардан с обичайната за него загриженост. – Но е добра душа и ще ти служи добре.

– О, не мога да ти я взема. На теб ти трябва…

– Един мъж се нуждае от кон. – Бардан постави мазолестата си ръка върху рамото на Иймън. – Ти работеше като мъж за фермата, затова ще я вземеш. Бих искал да ти дам Мун за Брана, ако можех да си го позволя, но вместо това ще вземеш добрата стара Сланя.

– Много съм ти благодарен за Сланя и за всичко останало. Обещавам ти да се грижа за нея като за кралица.

За миг само Иймън си позволи да бъде просто момче и прегърна здраво мъжа, който му бе като баща през половината от живота му.

– Един ден ще се върнем.

– Непременно.

Когато всичко свърши, сбогуването и прегръдките, пожеланията за безопасно пътуване, сълзите и всичко останало, той се метна върху гърба на кобилата, а мечът и щитът на дядо му бяха закрепени здраво до седлото. Брана яхна коня зад гърба на Тийгън и се наведе да целуне Ейлиш за последен път.

Поеха надалеч от фермата, която бе домът им през изминалите пет години, далеч от роднините – на юг, към неизвестното.

Иймън погледна назад, махна на роднините, които също махаха с ръце, и осъзна, че раздялата е по-тежка, отколкото бе очаквал. Тогава видя кръжащия над главите им Ройбиър, който описа голям кръг, преди да литне право на юг.

Така е било писано, каза си Иймън. Времето им бе дошло.

Забави леко темпото и кимна на Тийгън.

– Е, какво мисли нашата Сланя за всичко това?

Тийгън сведе очи към кобилата и на свой ред кимна на брат си.

– О, за нея това е славно приключение, разбира се, а тя не се е и надявала на подобно. Много е горда и благодарна. Ще ти бъде вярна до гроб и ще направи всичко за теб.