На свой ред Брана вдигна чаша.

– За ваше здраве и късмет.

След вечерята Брана донесе цигулката си и двете с Мийра запяха. Само весели и бързи мелодии. Конър донесе малък барабан от стаята си и допълни мелодията с ритъм.

Айона остана приятно изненадана, когато Бойл изчезна за малко и се върна с малък акордеон.

– Можеш ли да свириш? – зяпна тя инструмента с много копчета по него. – Не знаех, че свириш!

– Не мога, нито нота. Но Фин може.

– Не съм свирил от години, нито нота – възрази Фин.

– И чия е вината? – Бойл бутна инструмента в ръцете му.

– Посвири ни, Фин – подкани го Мийра. – да си направим истинска вечеринка с надсвирване и песни.

– Тогава никакви оплаквания, като объркам. – Погледна към Брана. Помисли само миг, после вдигна рамене, тропна с крак и подхвана лека и скоклива мелодия. Конър се засмя и затанцува с пръсти и палки по шарения барабан.

Фин улови ритъма и се присъедини.

Музиката се лееше свободно и спираше само колкото да обсъдят какво следва. Айона хукна за бележник и химикалка.

– Трябва да запиша имената на някои от тези песни! Искам да звучат и на сватбата ни. Толкова са весели и забавни. – Представи си себе си в идеалната булчинска рокля как танцува под тези весели звуци заедно с Бойл, заобиколена от приятели и роднини. Обърна се към него с грейнали очи. – Какъвто ще бъде и животът ни заедно.

Мийра възкликна престорено и проточи едно “ооооо”, докато Бойл целуваше страстно Айона.

В топлата и ярко осветена кухня имаше смях и песни, дръзко и откровено честване на живота, на бъдещето, на светлината.

Навън мракът се сгъстяваше, сенките плъзнаха и мъглата застла земята.

В гнева и завистта си той се помъчи да погълне и обвие къщата. Но внимателно поставените защитни заклинания го отблъскваха, така че можеше единствено да се чумери, беснее и крои коварни планове срещу сиянието вътре – да търси и най-малката пролука в кръга.

Мийра премина на вода, за да овлажни гърлото си, донесе чаша и на Брана. Определено се чувстваше изморена и малко пияна. Имаше нужда от въздух, не толкова от вода, помисли си тя. Хладен въздух, тъмен и влажен.

– След Самхейн – заяви Конър – ще си направим истинско кейли, ще поканим съседите и всички наоколо, както правеха някога мама и татко. Някъде около Коледа, какво ще кажеш, Брана?

– Ще сложим коледно дърво пред прозореца, лампички навсякъде. Ще има толкова храна, че масите ще се огъват под нея. Винаги съм имала слабост към коледните празници, така че напълно ме устройва.

Рядко се случваше Конър да се вмъкне в мислите ѝ, но сега го направи.

Наблизо е, обикаля наоколо, мъчи се да проникне. Усещаш ли го?

Брана кимна, но продължи да се усмихва.

Музиката го привлича, както медът – пчелата. Но не сме готови, още не сме готови да го атакуваме.

Имаме шанс да опитаме и не бива да го пропускаме.

Тогава кажи на другите по същия начин. Ще използваме този шанс и да се надяваме, че изненадата ще ни даде предимство.

Конър забеляза, както и Брана, че Фин вече е усетил напрежението, почувствал е как тъмните пръсти се пресягат да докопат светлината. Видя как Айона се сепна за малко, когато мислите му нахлуха в главата ѝ.

Ръката ѝ стисна тази на Бойл.

Той погледна към Мийра.

В мига, в който осъзна, че не е там, я усети, видя я как се пресяга да отвори входната врата.

Страхът го стисна за гърлото като с остри лапи, силно, до кръв. Той изкрещя името ѝ в мислите си и на глас и се втурна през стаята.

Полу-насън, сякаш се носеше по меки и неясни сенки, тя пристъпи навън. Ето от какво имаше нужда, за какво копнееше. За мрака, гъстия и тих мрак.

Още преди да си поеме дълбоко въздух, Конър я сграбчи през кръста и направо я хвърли обратно в къщата.

Всичко се разтърси – подът, земята, въздухът. Пред смаяния ѝ поглед тъмната мъгла навън се огъна навътре, сякаш нещо огромно и ужасно я натискаше с цялата си сила. Бойл затръшна здраво вратата и глухият рев – като на бурно море – остана навън.

– Какво се случи? Какво стана? – Мийра бутна с ръце Конър, който я бе затиснал с тялото си.

– Кеван. Стойте назад – рязко викна Брана и отново отвори вратата.

Навън беснееше буря, сенките се огъваха и преплитаха. Изпод тях се надигна остър писък и глух тътен, който бе резултат от хиляди пляскащи криле.

– Прилепи? – с погнуса изрече Брана. – Опитвай се, колкото си щеш – викна тя, стиснала юмруци до тялото си. – Покажи ни най-ужасния си лик и после опитай отново. Но това е моят дом и ти никога няма да прекрачиш прага му.

– Господи – прошепна Мийра, когато мъглата избледня достатъчно, за да се различат прилепите в нея. Като жива олюляваща се стена, с блеснали червени очи, размахали островърхи криле.

– Стой тук. – Конър надвика оглушителните писъци, после скочи и застана до сестра си. С него отидоха и Фин и Айона и заедно се изправиха пред вратата.

– Пред светлината ни ще тръпнеш и трепериш – подхвана Конър.

– Пламъкът ни ще те изгори и изпепели – продължи Айона.

– Тук се сливат силите на един и тримата – добави Фин.

– Това е волята ни сега и завинаги – довърши Брана.

Мийра, издърпана назад от Бойл, видя как прилепите пламват като факли. И се ядоса на себе си, че потръпва от погнуса от писъците им, от гледката на избухващите в пламъци и гърчещи се тела.

Пепелта се посипа като черен дъжд и беше пометена от ужасяващ вихър.

После всичко стихна.

– Не си желан тук – изрече тихо Брана, после решително затвори вратата.

– Ранена ли си? – След като опасността бе преминала, Конър се свлече на колене пред Мийра.

– Не, не съм. Господи, аз ли го пуснах вътре? Аз ли отворих кръга ни?

– Нищо не е влязло вътре. – Но Конър я вдигна на ръце и притисна устни до косата ѝ. – Нищо не си отворила, само една врата.

– Трябваше. Имах чувството, че не мога да дишам, и исках – копнеех – за мрака и тишината. – Разтърсена дълбоко, тя стисна юмруци и ги опря в слепоочията си. – Той отново ме използва, опита се да ме използва срещу всички.

– И се провали – кратко отсече Айона.

– Той те мисли за слаба. Погледни ме. – Фин приклекна и се наведе към нея. – Смята те за слаба, защото си жена и не си вещица. Но греши, защото в теб няма никаква слабост.

– И все пак ме използва.

– Искаше да излезеш навън, отвъд защитните заклинания и преградите. – Конър отметна косата ѝ от лицето. – Опита се да те подмами навън, далеч от нас. Не за да те използва, скъпа, а за да те нарани. Защото е разярен от онова, което правим тук. Музиката, светлината, радостта ни от живота. Би те наранил, стига да можеше, дори само заради това.

– Сигурен ли си? Заради музиката и светлината? – Мийра отмести поглед от него към Брана, после обратно. – Ами добре тогава. Значи, ще свирим по-силно и ако ми направиш една услуга, предвид случилото се, ще използваш каквото имаш, за да накараш лампите да светят още по-ярко.

Конър я целуна, изправи я на крака.

– Не, в теб няма и помен от слабост.

Късно през нощта, след като бяха свирили и танцували до изтощение, Конър я държеше здраво в прегръдките си в леглото. Не можеше да я пусне. Картината беше постоянно пред очите му – замаяният поглед в очите ѝ, когато бе пристъпила от светлината в мрака.

– Използва трикове и бърника в мислите ни, знае много хитрости и е достатъчно силен, за да проникне зад преградите ни. – Докато говореше, галеше с пръст мънистата, които тя носеше. – Ще измислим нещо по-силно.

– Не напада Бойл по този начин. Прав ли е Фин? Защото не съм мъж ли го прави?

– Повече тероризира жените, нали така? Убил е мъжа на Сърха, вярно, но го е убил, за да измъчва нея, да прекърши сърцето и духа ѝ. Измъчвал я е многократно през онази последна зима. Има сведения, че е отвличал момичета от замъка и околностите.

– Въпреки това се стреми да се докопа до момчето, до Иймън.

– Ако момчето го няма, момичетата ще са по-уязвими според него. Той иска Брана – както онази, която е живяла някога, така и нашата. Усещам го винаги, когато го пусна в мислите си.

Тя се обърна.

– Пускаш го?

– В главата си – само малко. Или когато успея да се промъкна, както го прави той, и да вляза в неговата. Там е студено и тъмно, и толкова изпълнено с алчност и ярост, че ми е трудно да проумея каквото и да било.

– Но да го пуснеш в главата си – дори и само за миг – е много опасно. Той също може да види мислите ти, нали – да ги използва срещу нас? Срещу теб.

– Имам си начини да се защитя. Той не притежава онова, което имам аз, или има само малка частица. Иймън също го притежава, а той много би искал да източи силите на момчето, да ги вземе за себе си.

Конър лениво поглаждаше косата ѝ, която бе освободил от плитката. Въпреки всичко изпитваше странно удоволствие от това просто да бъде до нея, топлите им тела да се докосват, да си говорят приглушено в тъмнината.

– Толкова малко ни притесняваше, преди Айона да се появи. Докато към Фин е безпощаден от деня, в който белегът се появи на рамото му.

– Той никога не говори за това, нашият Фин, или почти никога.

– С мен говори – каза ѝ Конър – и понякога с Бойл. Но имаш право, дори и това е рядко. Нещата напълно се промениха, след като белегът на Кеван се появи върху него.

И отново се промениха коренно, след като Айона дойде тук. В онези първи седмици Кеван я нападаше непрекъснато, не само защото е жена, а и заради неопитността ѝ – тя тепърва научаваше какво притежава и как да го използва.

И нея смяташе за слаба.

– Тя му доказа, че греши.

– Както и ти неведнъж вече. – Целуна я по челото, по слепоочието. – Но няма да спре да опитва. Ако нарани теб, ; наранява всички ни. Това го вижда много ясно, макар да не го разбира напълно, защото никога не е обичал някого през цялото си съществуване. Как мислиш, какво ли е да . Съществуваш толкова дълго, поколения наред, и никога да не познаеш любовта – да даваш и да получаваш любов?