– Ние също сме един кръг, ние трите. – Мийра стисна ръката на Айона. – Важно е да запомним това и да го пазим. Над всичко останало. Ние също сме един кръг.

– А това е много повече от всичко, за което някога съм мечтала. В деня, в който ще се омъжа за Бойл, най-щастливия ми ден, вие двете ще бъдете до мен. Ще застанем ние трите, тримата и всичките шестима. Нищо не може да разруши това.

– Нищо и никога – потвърди Брана.

– Сега вече виждам защо сте решили да празнуваме. По дяволите истеричните испанки – заяви твърдо Мийра. – Искам да пея и танцувам.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

В кухнята ухаеше на вкусна храна и на торф от огъня. Светлината беше ярка и празничната атмосфера отблъскваше мрака, който напираше към прозорците. Кучето се бе излегнало пред огнището, сложило едрата си глава върху лапите, и наблюдаваше семейството си с развеселен поглед.

Звучеше музика с много гайди и струнни инструменти – носеше се от малкия айпод в кухнята, докато се занимаваха е последните приготовления за вечерята. Гласовете се смесваха и сливаха в песен и разговор, когато Конър реши да завърти Айона в един бърз танц.

– Още съм много непохватна!

– Изобщо не си – увери я той. – Само ти е нужна повече практика. – Завъртя я веднъж, после втори път, когато тя се засмя, и ловко я прехвърли на Бойл. – Покажи ѝ как става, човече. Готова е за теб.

– И ще ѝ счупя пръстите, когато я настъпя.

– Не си толкова зле, когато се стараеш.

Бойл само се усмихна и повдигна бирата си.

– Не съм изпил достатъчно халби за тази цел.

– И за това ще се погрижим. – Конър грабна Мийра за ръката, намигна ѝ, после направи няколко бързи и сложни стъпки с потропване и тракане с ботуши по излъскания дървен под.

А Мийра наведе леко глава – мълчалив знак, че приема предизвикателството. Повтори стъпките му. Само след миг двамата потропваха, подскачаха и се въртяха в пълен синхрон с музиката и с някаква много енергична хореография в главите им, мислеше си Айона.

Тя ги гледаше как стоят един срещу друг, лице в лице, с изпънати неподвижно тела, докато краката им сякаш летяха.

– Родени са за танцьори.

– Не знам за Куин – обади се Фин, – но О’Дуайър винаги са били музикален род. Сръчни ръце, крака, гласове. Най-хубавите празненства с песни и танци в околията винаги са били организирани от семейство О’Дуайър.

– Магьосници – усмихна се тя.

Погледът на Фин се плъзна към Брана и спря за миг върху нея.

– Във всяко отношение.

– Ами Бърк? Могат ли да танцуват?

– Така разправят. Аз лично се справям много по-добре с ръце около дамата. И понеже Бойл не прави нищо по въпроса, явно е мой дълг.

Изненада Айона, като я притегли към себе си, завъртя я бързо, после стъпките му намалиха темпото наполовина. След кратко непохватно пристъпване насам-натам, тя схвана стъпките и го следваше доста добре, притисната в прегръдките му.

– Бих казала, че и мъжете от рода Бърк си ги бива.

Когато той я завъртя на място, тя се издигна на няколко сантиметра във въздуха и го разсмя.

– Както и американската братовчедка. С нетърпение ще очаквам да танцувам с теб на сватбата ти. Може би ще се наложи да замествам младоженеца и тогава, докато той стои отстрани.

– Сега вече нямам избор, освен да стана или да бъда засенчен от Финбар Бърк.

Бойл грабна Айона от ръцете му и реши проблема с недотам пъргавите си крака, като я вдигна във въздуха и се завъртяха заедно.

А Брана се озова лице в лице с Фин.

Конър ги забеляза и стисна ръката на Мийра.

– Ще танцуваш ли с мен? – покани я Фин.

– Тъкмо щях да сервирам вечерята.

Той каза:

– Само един танц. – И улови ръката ѝ.

Двамата имаха собствен стил, помисли си Конър, много елегантно се носеха в ритъма на музиката, в синхрон, сякаш са били създадени да бъдат заедно.

Сърцето му тъгуваше за двамата, защото в стъпките им грееше любовта. Носеха се из кухнята, завъртаха се, плъзгаха се леко, отново се завъртаха и очите им бяха вперени един в друг, безгрижни и щастливи, каквито бяха някога.

Мийра застана неподвижна до него и облегна глава на рамото му.

За един миг, прекрасен миг, всичко в света бе както трябваше да бъде. Каквото беше някога и каквото можеше да бъде отново някой ден.

После Брана спря и макар да се усмихваше, щастливият момент бе отминал.

– Е, хайде, надявам се, че всички имат апетит.

Фин ѝ прошепна нещо на ирландски, но твърде нежно и тихо, за да чуе Конър. Усмивката ѝ помръкна и стана по-тъжна, когато се извърна на другата страна.

– Ще има още музика след вечерята, а с нея и много вино. – С отсечени движения Брана намали съвсем музиката. – Тази вечер няма да говорим за работа и за проблеми. Имаме пресни зеленчуци от градината, а нашата Айона сама направи супата.

Това изявление предизвика дълга и неловка тишина, която остана да тегне над масата, докато Айона не се разсмя весело.

– Стига! Не съм чак толкова лоша готвачка.

– Разбира се, че не си – обади се Бойл с вида на човек, когото го очаква тежка и неприятна задача. Отиде до печката, гребна с лъжица направо от тенджерата. Опита, повдигна вежди и опита отново. – Хубава е. Много е хубава даже.

– Не съм сигурен, че може да се вярва на влюбен мъж

– Замислено отбеляза Конър. – Но ще хапнем.

Хапнаха обилно от пресните зеленчуци от градината, докато си приказваха за весели неща, и дори не помисляха за мрака навън. Виното се лееше щедро.

– Как се чувства майка ти в Голуей? – обърна се Фин към Мийра.

– Не мога да твърдя още, че ще остане там, но вече сме по-близо до целта. Поговорих си със сестра ми, която е много изненадана, че всичко върви по мед и масло – поне засега. Майка ми се занимава с градината и я поддържа в идеален вид. И е завързала приятелски отношения с един от съседите, който също е запален градинар. Ако можеш да задържиш къщата свободна още малко…

– Колкото поискаш – прекъсна я Фин. – Намислил съм да направим малък ремонт там. Когато имаш време, Конър, можем да поговорим какво може да се промени в къщата.

– Винаги имам време за това. Липсва ми предизвикателството и удоволствието от работата, откакто приключихме с преустройството на къщата си. Наистина ли направи сама супата, Айона? Страхотна е. – С тези думи той бръкна с черпака в супника.

– Брана ме следеше зорко като Ройбиър и ми казваше какво да правя стъпка по стъпка.

– Надявам се, че помниш тези стъпки, защото ще искам да я правиш и у дома.

Зарадвана, Айона се усмихна на Бойл.

– Ще трябва да си посадим домати. Много добре се справям в градината. Можем да опитаме другата година

– Ще посадим зеленчуци в саксии на двора.

– Дотогава сигурно ще намерим малко земя и ще можеш да си направиш истинска градина.

– Напролет може да сте прекалено заети с планове за сватбата и медения месец, за да садите домати – обади се Мийра.

– А и тук имаме повече от достатъчно за всички – допълни Брана. – Още ли не сте намерили жилище, което да ви устройва повече от сегашното?

– Не, а и не бързаме особено – отвърна Бойл и погледна Айона.

– Не сме – потвърди и тя. – Харесва ни да сме близо до всички вас и до конюшните. Истината е, че и двамата искаме да останем наблизо, така че докато не попаднем на нещо, което да отговори на всичките ни изисквания, просто ще останем, където сме сега.

– Можеш да постигнеш всичко, ако си построиш собствена къща, знам го от опит. – Фин доля вино в чашите на всички.

– Ти направо ни проглуши ушите, докато строеше къщата си – отбеляза Бойл.

– Беше много забавно да участваме в строежа – спомни си Конър. – Макар че Фин е капризен като някоя придирчива лелка за всичко – от плочките в банята до механизмите на кухненските чекмеджета.

– Това го прави особено удовлетворяващо начинание, стига да не бързаш много. Има един парцел земя зад моя – продължи Фин, – където може да се построи къща, закътана в дърветата, ако някой би харесал подобна идея. Склонен съм да го продам на добри съседи.

– Сериозно ли говориш? – Лъжицата на Айона изтрака в чинията.

– Напълно съм сериозен за добрите съседи. Нямам желание да ми се натрапват неприятни хора, дори и с много място помежду ни.

– Къща в гората. – С блеснали очи Айона се обърна към Бойл. – Можем да бъдем отлични съседи. Невероятни и страхотни съседи.

– Когато купи онази земя, каза, че е защото не искаш разни хора да построят къщи близо до твоята.

– Хората са едно – обясни Фин на Бойл. – Приятели и роднини, както и бизнес партньори, са съвсем различно нещо. Можем да поразгледаме някой ден, ако проявявате интерес.

– Предполагам, че сега е прекалено късно – засмя се Айона. – Но пък аз си нямам и представа какво е нужно, за да проектираш или построиш къща.

– Имаш късмет, че разполагаш с братовчеди, които знаят – изтъкна Конър. – А и аз познавам няколко добри майстори наоколо, ако решите да тръгнете по този път. Което би било идеално за мен – добави той, – ако искате мнението ми. Мога да излизам на разходка със соколите в гората, както правя и сега, и ще имам удоволствието да се отбия на гости за една вкусна супа.

– Той мисли със стомаха си – отбеляза Мийра. – Но е прав. Мястото е чудесно за къща, а и е точно където искате да бъдете. Отлична идея, Фин.

– Отлична идея, но още не е казал цената.

Фин се усмихна на Бойл, вдигна чаша.

– Ще стигнем и дотам, след като годеницата ти огледа мястото.

– Винаги е бил хитър бизнесмен – обади се Брана. – Тя ще се влюби и ще плати каквато и да е цена. – Но го каза на шега, без лошо чувство. – Идеята наистина е чудесна. Нещо повече, така ми спестява терзанията, защото мястото зад нашата къща е за Конър. Но пък Айона също е от семейството и много се чудех какво да направя – макар че… разхождала съм се там безброй пъти и мястото никога не ми се е струвало подходящо за теб, Айона. Не можех да си представя как двамата с Бойл ще създадете дома си там, макар че щяхте да сте наблизо, а и мястото е хубаво, с чудесен изглед. Сега разбирам. Ще си имате къща в гората.