– Голяма развратница съм.

– Ами така си е. – Мийра пийна още бира. – И затова няма да върша никаква кухненска работа, нито пък градинска, а ако има заклинания или отвари за бъркане, ще ми трябва поне още една бира.

Брана погледна към бурканите, след което се чуха три леки изпуквания – сигурен знак, че капаците са запечатани.

– Това прозвуча добре. Няма никаква работа за вършене. Имаме почивен ден.

Сега Мийра отпи бавно и замислено.

– Да не би да се е омагьосала сама? – попита тя Айона.

– Или е пийнала повече от уискито?

– Нито едното, нито другото, но по-късно ще има и уиски. Ще си направим кейли.

– Кейли?

– Приключих с първия етап от прибирането на реколтата, както и с консервирането. Днес имахме летен ден през октомври. – Брана избърса ръцете си, внимателно остави кърпата да съхне. – Затова си приготви гласа за песни, Мийра, и си обуй обувките за танци. В настроение съм да празнуваме.

– Сигурна ли си, че не е някакво заклинание?

– Всички работихме здраво и се притеснявахме, планирахме и се подготвяхме. Време е да си починем за една вечер. Да се надяваме, че той ще чуе музиката ни и тя ще проглуши ушите му.

– Няма да споря с това. – Вече по-сериозно замислена, Мийра отпи бавно от бутилката. – Не ми се иска да развалям празничното ти настроение, което е толкова рядко, но трябва да ти кажа, че днес го видях на два пъти в сенките. Първо като човек, а след това – вълк. Просто наблюдаваше, нищо друго. Но определено ти лази по нервите.

– Прави го точно с тази цел, затова ще му покажем, че не може да ни спре да си живеем, както ни харесва. И като стана дума, искам да ви видя и двете на горния етаж.

– Днес си пълна с изненади и тайни – отсече Мийра. – Другите знаят ли, че ще има парти? – попита тя, когато тръгнаха по стълбите.

– Конър ще им каже.

Брана ги заведе в спалнята си, където, за разлика от стаята на Конър, всичко бе идеално подредено.

Нейната стая беше най-голямата и построена според плановете ѝ, когато двамата с Конър се бяха заели да разширят къщата. Беше боядисала стените в наситеното зелено на гората, а дограмата беше от много тъмно дърво, така че понякога си представяше, че спи насред гората. Бе подбрала внимателно картините и водена от фантазиите си, бе украсила стаята с русалки и феи, дракони и елфи.

Беше решила да се поглези с избора на легло и във високата му табла над главата, както и в долния край, бе гравиран келтският възел на триединството. Цяла планина от възглавнички се издигаше върху пухкавата бяла завивка. Дървена ракла, направена и лакирана от прадядо ѝ, стоеше в долния край на леглото и в нея бяха прибрани най-ценните оръдия на занаята ѝ.

Сега отиде и донесе дълга кука от килера, с помощта на която стигна до капака в тавана, зад който бе подвижната стълба към таванското помещение.

– Трябва да взема нещо. Няма да се бавя.

– Тук винаги е толкова спокойно. – Айона отиде до прозорците с изглед към полята и гората, както и зелените хълмове отвъд тях.

– Двамата са чудесен екип, Брана и Конър. Завиждам ѝ за банята с огромната вана и плота, който е цял декар. Разбира се, ако аз имах толкова голям плот в моята баня, щях да го затрупам с дреболии. А нейният…

Мийра отиде до вратата и надникна вътре.

– Има красива ваза с калии, цветни ароматни сапуни в купичка и три големи бели свещи върху разкошни сребърни свещници. Бих казала, че е магия, но тя просто е маниак на тема чистота и ред.

– Ще ми се и аз да бях поне малко като нея – обади се Айона, докато Брана тъкмо слизаше по стълбата, понесла голяма бяла кутия. – Дай да ти помогна.

– Държа я, не е тежка. – Тя остави бялата кутия върху снежнобялата покривка на леглото. – Като заговорихме днес за сватби и рокли, цветя и всичко останало, ми хрумна нещо.

Тя отвори кутията и разгъна пластовете мека хартия вътре, след което извади дълга бяла рокля.

Въздишката на Айона бе точно реакцията, на която бе разчитала.

– О, колко е красива. Самата прелест.

– Да, красива е. Моята прабаба я е носила в сватбения си ден и си помислих, че може да е подходяща за теб.

Айона разтвори широко очи и направи крачка назад.

– Не бих могла. Не мога, Брана, трябва да е за теб, за твоя сватбен ден. Тя е била твоя прабаба.

– И ти си нейна наел едничка, както и аз. На мен не би ми подхождала, макар да е чудесна. Не е в мой стил. А и тя беше дребничка като теб.

Брана наведе леко глава настрани и вдигна роклята пред Лиона.

– Моля те да я облечеш само за проба, направи го заради мен. Ако не ти стане, ако не е онова, което търсиш, няма проблем.

– Пробвай я, Айона. Личи си, че нямаш търпение.

– Добре, добре! О, колко е забавно. – Тя започна да се съблича и направо затанцува от вълнение. – Никога не съм предполагала, че днес ще пробвам сватбена рокля.

– Носиш бельо като за меден месец. – Мийра вдигна вежди при вида на дантеления сутиен в бледосиньо и бикините от комплекта.

– Запасих се с цял куп такива. Оказаха се отлична инвестиция. – Айона се разсмя, докато Брана ѝ помагаше да облече роклята.

– Ще я закопчаеш ли отзад, Мийра? – подкани я Брана, докато братовчедка ѝ внимателно пъхаше ръце в ръкавите от нежна дантела.

– Има поне хиляда копченца, толкова са малки и красиви, като перли.

– Казваше се Шавон О’Райън и се е омъжила за Кълм О’Дуайър. Била е леля на твоята баба, Айона, ако не греша. Дължината е добре, понеже сигурно ще си на токчета. – Брана нагласи леко пластовете тюл, обточен с дантела.

– Сякаш е направена за теб, така добре ти пасва. – Мийра продължаваше да закопчава гърба на роклята.

– О, толкова е хубава. – Айона се усмихваше на отражението си в голямото огледало на Брана и нежно докосваше с върховете на пръстите си дантеления корсаж и спускащата се на пластове пола.

– Готово! Това беше последното – обяви Мийра, след като закопча най-горното копче на тила на Айона. – Красива си като картинка, Айона.

– Да. Истина е.

– Полата е идеална според мен. – Брана кимна и заобиколи Айона, докато братовчедка ѝ се полюшваше наляво-надясно, за да раздвижи долната част на роклята. – Нежна романтична, само няколко детайла за стил, без да е прекалено натруфена. Но мисля, че бюстието има нужда от корекция. Прекалено е старомодно и твърде консервативно. Винтидж е добре, но да бъдеш покрита чак до брадичката не става.

– О, не бива да я променяме. Ти си я пазила толкова време.

– Онова, което може да бъде променено, може да бъде и върнато в предишния му вид. Обърни се насам. – Тя сама завъртя Айона и я накара да стои с гръб към огледалото. – Тези трябва да си заминат. – Брана прокара длани по ръкавите и те изчезнаха, след което погледна към Мийра,

– Вече е по-добре. Ами гърбът? Не мислиш ли…

Брана стисна устни, докато Мийра чертаеше ниско остро деколте на гърба, после кимна и сама очерта с пръст роклята, така че да се отвори на гърба чак до талията.

– Да, тя има хубав, стегнат гръб и трябва да го покаже. Сега бюстието.

Брана наведе глава на една страна, после на другата, докато обикаляше в кръг около Айона.

– Може би така…

Тя промени бюстието, така че да завършва в права линия точно над гърдите и с тънки презрамки на раменете.

Мийра скръсти ръце.

– Харесва ми!

– Ммм, не е съвсем добре. – Брана се замисли, представи си друго и опита с деколте с паднали рамене и съвсем малки къси ръкави. Отстъпи назад, за да огледа творението си заедно с Мийра.

И двете поклатиха глава.

– Мога ли само да…

– Не! – И двете отсякоха рязко, когато Айона се опита да надникне през рамо.

– Първото, което опита, беше далеч по-добро.

– Беше, но… – Брана затвори за миг очи и видението се оформи ясно. После ги отвори и бавно махна с ръце пред бюстието.

Това е! – Мийра докосна с ръка рамото на Брана. – Не го пипай повече. Остави я да погледне.

– Добре. Ако не ти харесва, трябва само да кажеш. Обърни се и погледни.

Изражението на лицето ѝ бе повече от красноречиво. Сега нямаше само доволна усмивка, а смаяно възклицание, след което лицето ѝ просто засия отвътре.

Снежнобяла дантела оформяше бюстие без презрамки с нежните извивки на сърцевидно деколте. От тънката талия обточеният с дантела тюл се спускаше в меките, романтични вълни на множеството пластове.

– Харесва ѝ – засмя се Мийра.

– Не, не, не. Обожавам я, нямам думи да изразя колко много я харесвам. О, Брана. – В очите ѝ блеснаха сълзи, когато срещна погледа на братовчедка си в огледалото.

– Гърбът беше моя идея – напомни ѝ Мийра и Айона се извърна да погледне през рамо.

– О! О, Мийра. Великолепен е. Истинска прелест. Това е най-красивата рокля на света.

Тя направи пирует, засмя се през сълзи.

– Аз съм булка.

– Почти. Нека си поиграем още малко.

– О, моля те. – За да го предпази, Айона кръстоса ръце пред бюстието. – Брана, харесва ми точно такава.

– Не с роклята, тя е просто идеална за теб. Каза, че не искаш воал, съгласна съм. Ами нещо такова?

Тя погали с пръст късата ѝ руса коса и върху главата на Айона грейна истинска пъстра дъга от мънички розови пъпки върху искряща тънка лента.

– Това подхожда на роклята, а и на теб, мисля… и нещичко за ушите ти. Баба ти Нан сигурно има нещо предвид, но засега… – И тя добави малки диамантени звездички.

– Добре се получи.

Рокля, каза си Брана, която да подхожда на грейналото слънце и на проблясващата луна. Подходяща за деня, изпълнен с любов и обещания, и за нощта на веселие.

– Нямам думи да ти благодаря за всичко. Не само за роклята – за това как изглежда, което е много повече от всичко, на което съм се надявала. Но и защото е била в семейството от поколения.

– Ти си моя – отвърна просто Брана, – както и Бойл. – Прегърна Мийра през кръста. – Наша си.