– Тогава престани да се чувстваш виновна – посъветва я Фин.

– Нужно ми е малко време. – Мийра притисна с пръсти очите си. – Тя толкова плака и каза неща, които не знаех, че мисли и таи в сърцето си. Благодарна ти е много, Фин, за къщата и за смешно ниския наем, който искаш за нея години наред – а аз изобщо не подозирах, че тя има представа за парите. Но тя е знаела и ти е благодарна, както и аз.

– Наистина няма защо, Мийра.

– За нея е важно, а и за мен. Ако наемът ѝ не беше толкова малък, не бих могла да си позволя да плащам и моя, и нейния наем, дори и с помощта на Донал, а тогава сигурно щяхме да се избием взаимно. Значи, си спасил живота ѝ, а мен – от затвора, затова си длъжен да приемеш благодарността ми.

– Приемам. – Фин отиде до нея, прегърна я здраво, щом тя заплака. – Хайде, стига, стига, скъпа.

– Просто тя почна да плаче отново, когато двамата с Донал качвахме багажа ѝ в пикапа, и после се вкопчи в мен, сякаш отивам на война. Което си е точно така, предполагам, но тя не знае. Кълна се, че изобщо не я е грижа какви са и какво могат трима от най-добрите ми приятели през всичките тези години, но е леко притеснена, задето с Конър правим секс без благословията на брака.

Макар да не можеше да сдържи усмивката си, Фин я потупа утешително по гърба.

– Явно си имала доста тежък ден.

– Който приключи с това, че изритах собствената си майка от дома ѝ.

– Нищо подобно. Помогна ѝ да скъса веригата, която я държеше прикована тук, докато би била много по-щастлива в къща, пълна с близки хора. Обзалагам се, че ще ти благодари още преди годината да е свършила. Хайде, стига, тъмна красавице, избърши очите си.

Отстъпи леко, потупа джобовете си и измъкна разноцветна кърпичка, с което я разсмя.

– Какво е това?

– Винаги има дъга след бурята. – После измъкна огромна и яркорозова маргаритка от косата ѝ. – И цветя след дъжда.

– Можеш да изкараш цяло състояние на партита за рожден ден.

– Ще го имам предвид.

– Аз съм пълна идиотка.

– Съвсем не. – Отново я прегърна здраво. – Само половин идиотка най-много.

Улови погледа на Брана над главата на Мийра. И усмивката, която му отправи, го прониза право в сърцето.

Изпи чая си, изяде цели три от лимоновите курабийки на Брана и макар да не разбираше нищо от заклинания и отвари, правеше всичко по силите си да помогне.

Стри на прах в хаванчето разни билки – градински чай, злолетица, розмарин за прогонване на злото. Измери точно колко тежи прахът на кристал черен флуорит, отряза няколко парчета медна тел и прецизно записа всички количества и мерки в дневника на Брана.

Докато Конър да пристигне заедно с Айона и Бойл, всички съставки, които Брана и Фин бяха избрали, бяха готови.

– Днес вече два пъти се провалихме с отварата – осведоми ги Брана, – затова се надяваме третият път да е на късмет. Освен това сега и Мийра ни помагаше, а това също носи добър късмет.

– Значи, вече си чирак на вещица? – Конър я прегърна за една бърза целувка.

– Едва ли, но мога да стривам на прах и да меря с теглилките.

– Изпрати ли майка си?

– Да, и избърсах потоците сълзи, е които поля обилно всичко. После дойдох тук и Фин избърса моите сълзи.

– Радвай се. – Този път целувката на Конър бе по челото. – Защото тя ще е щастлива.

– Вече съм по-склонна да го вярвам, след като Донал ми прати съобщение по телефона преди около час, за да ми каже, че семейството на Морийн я е посрещнало като кралица – с транспаранти и цветя, торта и дори шампанско. Малко се срамувам от себе си, задето дори не ми хрумна, че Морийн ще се постарае толкова, но ще ми мине още първия път, като ме ядоса за нещо. Донал казва, че е развълнувана като момиченце – мама, а не Морийн, така че камък ми падна от сърцето.

– Ще идем дотам и ще я изведем на вечеря, щом можем да се измъкнем оттук спокойно.

Добро сърце, бе казала майка ѝ. И благ характер.

– Поемаш голям риск, след като правиш секс с дъщеря ѝ без благословията на брака.

– Какво?

– Ще ти обясня после. Мисля, че Брана иска кръвта ти.

– Искам от всички – поправи я Брана. – Както взехме кръв от всички за заклинанието преди слънцестоенето.

– Тогава не го довършихме. – Бойл изгледа намръщено купата, в която Брана смесваше съставките. – Защо сега да е различно?

– Имаме негова кръв – от земята и от меча – обади се Фин.

– Това прибавя сила, допълва заклинанието с мрака и именно мрака ще използваме срещу него.

– Покрий ателието, Конър. – Брана отмери сол в купата. – Айона, свещите, ако обичаш. Този път ще го направим всички заедно, тъй като всички сме тук и сме в кръга. Навътре и навън – започна тя, – навън и навътре, тук ние кончината на дявола кроим. – Взе една от медните жички и я огъна във фигурка на човек. – В сенките се крие, в сенките ще го причакаме и хванем в капан. Там ще пламне и ще изгори на пепел, това е нашето заклинание.

Остави медната фигурка на сребърен поднос със стъклениците, голямо кристално кълбо и най-старата си кама.

– Да направим кръга.

Мийра бе ставала свидетел на ритуала десетки пъти, но винаги усещаше да я полазват тръпки по кожата. Как само с едно махване на ръка пламваха големите бели свещи, подредени в широк кръг, и как въздухът сякаш се стаяваше и застиваше неподвижно вътре в този кръг.

После се раздвижваше.

Тримата и Фин застанаха в четирите посоки на компаса и всеки призова стихиите, боговете и богините, своите водачи.

А огънят, който Айона сътвори, гореше в бяло на цяла стъпка над земята, докато сребърната купа висеше над него.

Билки и кристален прах, както и светена вода се изливаха от дланите на Брана и се смесваха в раздвижения от Конър въздух. Черна пръст се отрони от юмрука на Фин, напоена със сълзите на вещица.

И кръв.

– От сърцето смело и вярно. – С ритуалния си нож Айона драсна дланта на Бойл. – да се смеси с моята като едно от двама.

И след като драсна и своята длан, я притисна към неговата.

– Живот и светлина, пламтящи ярко – изрече тя и остави смесената им кръв да покапе в купата.

Конър взе ръката на Мийра, целуна дланта ѝ.

– От сърцето вярно и силно. – Поряза нейната длан, както и своята. – Слей се с моята кръв, за да победим злото. Живот и светлина, пламтящи ярко.

Брана се обърна към Фин и понечи да хване ръката му, но той я дръпна, като вместо това смъкна ръкава на ризата от рамото си.

– Вземи от белега ми.

Тя само поклати глава, но той стисна ръката ѝ с ножа.

– От белега.

– Както кажеш.

Тя сложи острието върху пентаграма – неговото проклятие и наследство.

– Кръвта, която тече от този белег, да се смеси с моята. Бялата и тъмната. – Когато сложи порязаната си длан върху рамото му, плът до плът, кръв до кръв, свещите издигнаха пламъка си високо, а въздухът потрепери. – Черна и бяла, сила и мощ, светлина и живот, пламтящи ярко.

Кръвта потече на тънка струйка надолу по ръката ѝ към купата. Отварата закипя, завихри се, издигна се пушек.

– В името на Сърха и всички преди нея, както и онези, дошли след нея, ние сливаме силите си, за да се изправим в тази битка. Прогонваме те от сенките навън под светлината.

Хвърли медната фигурка в бълбукащата отвара, където тя проблесна в оранжеви, златисти и червени пламъци, чу се гръмовен рев като на вихрушка и в нея отекваха хиляди гласове.

Последва тишина, която бе толкова пълна, че сякаш те разтърсваше.

Брана надникна в купата, въздъхна с облекчение.

– Получи се. Сега е както трябва. Това може да го довърши,

– Да угася ли огъня? – попита я Айона.

– Ще я оставим да къкри на бавен огън поне час, после ще я свалим от огъня, за да се сгъсти. И на Самхейн ще го задавим с нея.

– Значи, свършихме засега? – попита Мийра.

– Свършихме достатъчно, така че имам нужда да се разсея и да пийна чаша хубаво вино.

– Ами добре, ние ще се върнем след минутка. Аз искам само да… – Вече дърпаше Конър навън. – Трябва ми Конър за малко.

– Какво има? – притесни се той, докато тя го стискаше здраво с една ръка и го теглеше навън от ателието към кухнята. – Разстроена ли си? Знам, че ритуалът е доста краен, но…

– Да. Да. Да. – Повтаряше го като молитва, докато го дърпаше през всекидневната и нагоре по стълбите.

– Заради кръвта ли? Вярно е, че изглежда малко жестоко, но те уверявам, че е нужна за състава на отварата, за да запечата заклинанието.

– Не. Да. Господи. Заради всичко! – Задъхана го бутна вътре в стаята му, а после отново към вратата, за да я затръшне.

Тогава впи уста в неговата и устните им направо се сляха в едно от топлината, която струеше от нея.

– О – успя само да възкликне той, най-сетне схванал какво става, докато тя бясно дърпаше пуловера му нагоре през главата.

– Дай ми. – Свали дебелата риза, която носеше под пуловера, и впи зъби в голото му рамо. – Просто ми дай.

Той би забавил темпото – само малко – но тя вече разкопчаваше колана му, а какво може да направи тогава един мъж?

Започна сам да дърпа пуловера ѝ – разсъбличането на една жена бе сред удоволствията на живота – но се заплете в много пъргавите ѝ ръце. Понечи да го разкъса, но после…

– О, по дяволите всичко.

В следващия миг Мийра усети, че е гола, както и той.

– Да, да, да. – Вплете пръсти в косата му, атакува устните ми, простена от удоволствие, когато той обхвана гърдите ѝ.

Никога не бе изпитвала такава дива страст, нито подобна разтърсваща и всепоглъщаща нужда. Може би нещо от вихрения дим, от пулсиращия огън и смайващото надигаме и сливане на силата и магията долу се бе стаило в нея.

Знаеше само, че трябва да го има, иначе щеше да полудее.

Той все още носеше вкуса на магията – онзи екзотичен аромат, толкова мощен, прелъстителен, с лек привкус на мрак. Усещаше как потръпва вътре в него, още не напълно укротена.