След като Колийн отиде в кухнята, Мийра набързо грабна няколко снимки в рамки – запечатали моменти от миналото, от детството ѝ, на братята и сестрите ѝ, както и макар това да не я радваше особено, снимки на родителите ѝ заедно.

Загледа се в една, на която двамата стояха усмихнати на фона на разкошните зелени градини на голямата къща, която някога имаха. Красив мъж, помисли си тя, вперила очи в баща си. Хубав, строен, безкрайно чаровен и обаятелен.

И без никаква доблест.

Опакова снимката, за да предпази стъклото на рамката, пъхна я в кашона. Тя може и да бе на мнение, че майка ѝ ще се чувства по-добре без постоянното напомняне за онова, което е било, но животът не беше неин, че да решава.

А целият този живот в момента се побираше в два куфара, ръчна чанта за багаж и три кашона.

Щеше да има и още, ако преместването се окажеше за постоянно, но Колийн още не бе готова дори да мисли за това. Тогава я чакаше още опаковане на багаж, но пък и много по-важно – Мийра бе сигурна в това – предстояха ѝ още много нови неща.

Реши, че е приключила – или почти – и отиде в кухнята. Където завари майка си, седнала до малката масичка, да плаче тихо, заровила лице в ръцете си.

– О, мамо.

– Съжалявам, съжалявам. Не съм направила чай. Чувствам се объркана, Мийра. Целия си живот съм прекарала в Конг и околностите му. А сега…

– Не е далеч. Не отиваш далеч. – Мийра седна и хвана ръцете ѝ. – На по малко от час път е.

Колийн вдигна плувналите си в сълзи очи.

– Но няма да мога да ви виждам с Донал, както сега.

– Отиваш само на гости, мамо.

– Може никога повече да не се върна тук. Всички това си мислите.

След като нямаше голям избор, Мийра се нагърби с вината.

– Всички мислим, че ти ще поискаш така сама, след като прекараш известно време там. Ако останеш в Голуей с Морийн и Шон, и децата, ние ще идваме да те виждаме. Разбира се, че ще идваме. А ако не ти хареса там, винаги можеш да се върнеш тук. Нали ти казах, че ще се погрижа къщата да е свободна и да те чака?

– Мразя тази къща. Мразя всичко в нея.

Слисана, Мийра отвори уста, после побърза да я затвори, понеже не знаеше какво да каже.

– Не, не, не исках да кажа това, не е вярно. – Колийн се залюля леко напред-назад, скрила лице в дланите си. – Обичам градините. Много. Харесва ми да ги гледам – отпред и отзад – и да се грижа за тях. И съм благодарна за къщата, наистина е чудесно местенце.

Колийн извади кърпичка от джоба си и избърса очи.

– Благодарна съм на Финбар Бърк, че ми я дава под маем за половината от цената ѝ, както и на теб, че плащаш наема. И на Донал, че остана с мен толкова дълго. Благодарна съм, че всеки ден поне едно от децата ми се обажда да пита как съм. И че ме водите на малки екскурзии. Знам, че всички сте се наговорили да се преместя в Голуей при Морийн за мое добро. Не съм толкова глупава.

– Изобщо не си глупава.

– На петдесет и пет години съм, а не мога да опека едно агнешко бутче.

След като това предизвика нов прилив на сълзи, Мийра опита друг подход.

– Вярно е, че си ужасна готвачка. Когато се прибирах от училище и усетех аромата на твоето задушено, се питах с какво съм разгневила Господ, та ме наказва така.

Колийн отвори смаяно очи и я зяпа в продължение на минута с мокри от сълзите страни. После се разсмя. Беше лудешки смях, но все пак се смееше.

– Майка ми е още по-зле.

– Възможно ли е изобщо?

– Защо мислиш, че дядо ти нае готвачка? Иначе щяхме да умрем от глад. А и Морийн, Бог да я благослови, не е по-добра от нас.

– Затова хората са измислили готовата храна за вкъщи. – С надеждата, че са приключили с плача, Мийра стана да сложи чайника. – Никога не съм подозирала, че мразиш това място.

– Не го мразя. Не е вярно и беше много неблагодарно от моя страна да го изрека. Имам покрив над главата и градина, с която мога да се гордея. Имам добри съседи, а и ти, и Донал сте наблизо. Мразя само, че това е всичко, което имам – още един наем, който дъщеря ми плаща, за да е близо до мен.

– Не е всичко, което имаш. – Толкова ли е била сляпа, зачуди се Мийра, че да не забележи колко наранена бе гордостта на майка ѝ, задето живее в къща, за която плаща детето ѝ? – Това е само жилище, мамо. Просто едно жилище. Имаш децата си, внуците, които те обичат толкова, че да мислят за щастието ти. Имаш себе си – ужасна готвачка, но страхотен градинар. Ще бъдеш истинско съкровище за внуците.

– Наистина ли?

– О, да. Ще бъдеш търпелива с тях и искрено заинтригувана от постъпките и вълненията им. С родителите е различно, нали? Те все трябва да обмислят дали да разрешат, или забранят нещо, дали да е сега, или по-късно. Длъжни са да налагат дисциплина и да възпитават, освен да обичат и да се грижат за децата си. Ти трябва само да ги обичаш и те ще попият любовта ти като гъбки.

– Мъчно ми е, че не са по-близо и нямам време да ги поглезя.

– Това е твоят шанс.

– Ами ако Морийн е против глезенето?

– Тогава ще дойда в Голуей да ѝ сритам задника.

Колийн отново се усмихна, докато Мийра запарваше чая.

– Винаги си била мой защитник. Толкова си смела и решителна. Надявам се някой ден да имам внуци и от теб, за да ги глезя.

– Да, хубаво.

– Чувам, че с младия Конър О’Дуайър излизате заедно.

– Излизаме заедно с Конър, откакто се помня.

– Мийра.

Нямаше как да го избегне, каза си Мийра, докато поднасяше чашите на масата.

– Излизаме заедно, да.

– Много го харесвам, както знаеш. Той е чудесен човек, и с и толкова хубав. Има добро сърце и мил характер. Идва да ме види понякога, да види как съм и да попита дали нямам нужда да се свърши нещо дребно по къщата.

– Не знаех, но е напълно в негов стил.

– Много е обаятелен и макар да знам какви са днешните нрави, не мога да одобря… ами, секс преди брака.

“Мили боже и Света Дево, помоли се Мийра мислено, смилете се над мен и ми спестете разговора за секса.”

– Ясно.

– На същото мнение съм и за Донал и Шарън, но… Мъжете са си мъже в крайна сметка и искат такива неща със или без брачни клетви.

– Както и жените, мамо, а макар да ми е трудно, трябва да ти призная, че отдавна съм зряла жена.

– Въпреки това – упорито продължи Колийн – ти си моя дъщеря. И независимо какво казва църквата по тези въпроси, надявам се да си внимателна.

– Можеш да си спокойна в това отношение.

– Ще бъда спокойна, когато си щастливо омъжена и отглеждаш децата си в собствения си дом. Много харесвам Конър, както вече казах, но истината е, че той доста се заглежда по девойките. Затова бъди внимателна, Мийра.

Когато чу входната врата да се отваря, Мийра бе готова да произнесе благодарствена молитва.

– Ето го и Донал, готов да те отведе в Голуей – бодро обяви тя. – Ще донеса още една чаша чай и за него.

Мислеше да се прибере у дома и да зяпа в стената, докато престане да се чувства толкова изтощена и виновна, и като цяло в ужасно настроение. Но се оказа, че кара право към дома на Брана.

В мига, в който нахлу в ателието, разбра, че е направила грешка.

Брана и Фин стояха заедно до работния плот с ръце, разперени над сребърна купа. Каквато и да бе сместа вътре, пламтеше в оранжево, а нагоре се издигаше тънък стълб пушек.

Брана вдигна показалеца на свободната си ръка в знак да изчака.

– Твоята и неговата кръв, моята и на онези преди мен свързват живота със смъртта. Кръв и сълзи, пролени и събрани тук, нека се слеят в червена лава. Огън и дим ще кипнат и бълбукат, за да запечатат съдбата ти с тази отвара.

Сместа забълбука, на повърхността ѝ се образува пяна – отровно оранжева.

– По дяволите! – Брана отстъпи крачка назад и опря юмруци на кръста си. – Още не е както трябва. Трябва да стане червена, кървавочервена. Убийственочервена и много гъста. Пак пропускаме нещо.

– Определено не липсва моя кръв – обади се Фин. – Вече ми източи цял литър.

– Само няколко капки, не се дръж като дете. – Очевидно объркана, Брана зарови ръце в косата си, която бе вдигнала високо на тила. – Взех кръв от себе си, от Конър и Айона също, нали?

– Вие сте трима, а аз – един.

– Добавих от стъкленицата, която имаме от нощта на слънцестоенето, както и от останалата по меча.

– Можеш да вземеш и от мен, ако ти е нужно – предложи Мийра. – Иначе май само се пречкам тук.

– Не пречиш. Може би ни трябва различен поглед или свеж мозък тук. Но трябва да спрем за малко, за да мога да помисля – реши Брана. – Ще пийнем чай.

– Разстроена си – обърна се Фин към Мийра, докато Брана бършеше плота. – Днес си изпратила майка си в Голуей.

– Преди малко, да, при това с много хлипане и стискаме на зъби.

– Съжалявам. – Брана побърза да заобиколи плота и потърка рамото на Мийра. – Бях се заровила в собствените си тревоги и изобщо не помислих за твоите. Било ти е тежко.

– В някои отношения беше по-тежко, отколкото очаквах, а в други – по-леко. Но като цяло беше изтощително.

– Имам да свърша разни неща и мога да ви оставя да си приказвате двете.

– Не си тръгвай заради мен. А и тъкмо мога да поговоря с теб за наема.

– Няма за какво да се притесняваш. Както вече ти казах, мога да оставя къщата свободна, докато тя реши какво иска да прави. Вече почти десет години е нейна.

– Много си добър с нея, Фин. Наистина.

Брана не каза нищо, а само отиде да запари чая.

– Мисля, че няма да се върне повече – не и да живее тук – каза Мийра. – Смятам, че промяната ще повдигне духа ѝ. Внуците, най-вече те, понеже ще живее с някои от тях и ще бъде по-близо до другите. Освен това мъжът па Морийн, Шон, ще я накара да се почувства специална, защото винаги е имал слабост към нея. Истината е, че тя не е щастлива сама. Има нужда от някого – както за компания, така и за напътствия, а Морийн може да ѝ осигури и двете.