После Айона – не, Тийгън, най-малката – Тийгън поднесе чаша до устните ѝ и вкусът на напитката върху езика ѝ, надолу към гърлото, бе приятен.

Сега вече си пое въздух, дълбоко и истински, и той имаше същия вкус – на зеленина и на земя, на торфен дим и на билките, които растяха наблизо.

– Добре съм.

– Още малко, само още минутка. Как е могъл да дойде тук? – обърна се Брана към Конър. – Ние сме извън владенията му.

– Но аз не съм. Някак съм го довел със себе си, дал съм му достъп. Било е капан в крайна сметка. Използвал ме е да се добере до теб, Иймън, и до сестрите ти. Довел съм го тук, при вас.

– Не, той използва и двама ни, сънищата ни.

– И въвлече и нас също – обади се Брана. – Вече няма и следа от тъмната му отрова в тялото ти, милейди. Можеш ли да седнеш сега бавно и спокойно?

– Добре съм. По-добре, отколкото преди да ме рани. Имаш нейната дарба на лечител или по-скоро тя има твоята.

– Ти защити брат ми. Ако не беше рискувала живота си, той щеше да е ранен или още по-лошо, защото Кеван жадува кръвта му, смъртта му.

– Мечът ти. – Тийгън го остави върху краката на Мийра.

– По него има кръв. Мислех, че ударът ми го е пропуснал.

– Улучи го точно.

– Магията на сенките – заяви Брана.

– Точно това е – съгласи се и Конър. – Докато аз съм тук, той може да се появи отново. Нося ви повече беди, отколкото полза, като оставам тук.

– Ще вземеш ли това, моля те? – Тийгън му подаде цвете с луковица. – И когато можеш, би ли го засадил върху гроба на майка ни? Тя обичаше синия зюмбюл.

– Да, разбира се, веднага щом мога. Трябва да вървя, да заведа Мийра обратно.

– Добре съм – обади се тя.

– Аз не съм. Пазете се и тримата. – Притисна Мийра здраво в прегръдките си, скри лице в косите ѝ.

Тя се събуди в леглото, седнала в скута на Конър, който я стискаше здраво и я люлееше като бебе.

– Сънувах странен сън.

– Не беше сън или поне не само. Шшшт, дай ми само още миг.

Устните му се притиснаха в косите ѝ, до челото, бузите много бавно и нежно.

– Дай да те погледна отстрани.

– Добре съм. Нищо ми няма – настоя тя, докато той я завърташе и прокарваше длани по тялото ѝ. – Дори имам чувството, че някой ми е дал да изпия вълшебен еликсир. Предполагам, че точно това е станало. Какво се случи? Как стана всичко?

– Иймън е сънувал мен, а аз – него. Той ме привлече към себе си, а аз – него. И вероятно Кеван е нагласил всичко.

Ръцете му се свиха на юмруци в косата ѝ, преди внимателно да ги отпусне отново.

– Искал е да ме използва, мен и моите сънища, за да нападне Иймън.

– Ти ме блъсна зад гърба си.

– А ти направи същото с Иймън. Направихме каквото беше нужно. – С въздишка той допря чело в нейното. – Мечът ти улучи хълбока му, а лапите му раздраха тялото ти отстрани, но той беше отчасти сянка, затова мечът проля кръвта му, но не го спря. Това е моята теория.

– Той се появи от нищото, Конър. Как да се борим с онова, което се появява изневиделица?

– Както го направихме. Светлината го отблъсна – магията на Иймън и моята, слети в едно, а после и на момичетата.

– Той викаше от болка – спомни си Мийра. – Звукът не беше като от животно, а от човек.

– Балансира между световете и формите. Мисля, че го хващаме, когато пристъпва от едната в другата, така мисля. Мече зазорява. Ще бъде доста неприятно, но мисля да събудя Брана. Ще те оставя да звъннеш на другите. Това е нещо, което трябва да споделим с всички, и то веднага.

Но първо обхвана лицето ѝ с длани, както го бе направил в съня.

– Не бъди толкова безразсъдно смела, защото това може да ме погуби.

– Той е само момче, Конър, което смело върви по пътя си. И изглежда като теб или ти като него. Формата на лицето – добави тя, – устата му, носът, дори Стойката му е същата.

– Така ли било?

– По-трудно е да го забележиш сам сигурно, но мисля, че е точно така. Ще се обадя на Айона, тя ще се погрижи да събуди Бойл, който на свой ред да звънне на Фин.

– Добре. – Той прокара пръсти в косата ѝ, дълга и къдрава, спусната свободно, защото бе разплел плитката ѝ предната вечер. – Който слезе долу първи, прави кафето.

– Дадено. – Понеже виждаше ясно тревогата в очите му, тя се наведе и го целуна. – Върви, на теб се пада по-тежката задача – да събудиш Брана, преди слънцето още да е изгряло.

– Приготви аптечката за всеки случай. – Конър се изтърколи от леглото и намъкна панталона си.

След като той излезе от стаята, Мийра се пресегна за телефона си и видя зюмбюла. С мисълта за Тийгън, която толкова приличаше на момичето, което сигурно е била някога Айона, тя стана и донесе чаша с вода от банята, в която да натопи цветето с луковицата му.

“За Сърха”, каза си тя наум, после звънна на Айона.

Слезе първа и съвестно се зае с кафето. Замисли се дали да не направи овесена каша – единствената храна, която можеше да приготви добре сутрин. А Конър почти винаги прегаряше яйцата, ако той отговаряше за закуската.

Дилемата ѝ бе решена, когато Брана се появи. Приятелката ѝ беше с памучно долнище на сини и зелени райета и тънка зелена блуза. Беше наметнала син пуловер отгоре, който съответно подхождаше по цвят на дебелите чорапи на краката ѝ.

С пусната свободно коса, която стигаше до кръста ѝ, Брана отиде направо при кафето.

– Не ми говори, не казвай и дума, преди да съм си изпила кафето. Сложи картофи да се варят и когато омекнат достатъчно, ги нарежи за пържене.

Изпи кафето си, без да добави обичайната солидна доза сметана.

– Кълна се, че скоро ще дойде време, когато няма да стъпя в кухнята поне месец.

– Напълно го заслужаваш. Не говоря на никого конкретно – добави бързо Мийра, докато миеше картофи. – Само правя общи наблюдения.

– Проклетият Кеван – мърмореше Брана, докато вадеше продукти от хладилника. – Ще го убия със собствените си ръце, кълна се и в това, задето ме кара да посрещам изгрева на слънцето толкова често. Яйцата ще бъдат приготвени бъркани и ако някой не ги харесва, да не ги яде.

Мийра мъдро си замълча и само сложи картофите да се варят.

Като си мърмореше ядно през цялото време, Брана сложи наденички в тигана, после и бекон, наряза хляб на филийки.

После пийна още кафе.

– Дай да те погледна.

Мийра понечи да отвърне, че е добре, но се въздържа и просто вдигна леко ризата си.

Брана сложи пръсти върху мястото – откъде знаеше къде точно да пипне, – натисна лекичко. Мийра усети затопляне, после то отмина.

Брана я погледна в очите, прегърна я и я стисна здраво.

– Излекувано е напълно. По дяволите, Мийра. По дяволите.

– Не започвай и ти. Вече си чух лекцията от Конър. Човек ще рече, че съм била изкормена, а не просто одраскана.

– Да не мислиш, че не е искал точно това? – Брана отстъпи крачка назад, притисна длани до очите си. Вдиша няколко пъти дълбоко, преди да ги свали. – Добре. Да приключваме с проклетата закуска. Конър Шон Майкъл О’Дуайър! Довлечи си задника тук и направи нещо за закуската, освен да я ядеш!

Понеже се появи само след секунда, беше ясно, че брат ѝ е чакал тя да се успокои.

– Каквото кажеш. Мога да приготвя яйцата.

– Не ги докосвай даже. Ти сложи масата, а аз явно ще готвя за шестима до края на живота си. И когато си готов, вземи да препечеш хляба.

Картофите вече бяха в тигана, когато другите пристигнаха.

– Добре ли си? – Айона отиде право при Мийра. – Сигурна ли си?

– Сигурна съм. Чувствам се страхотно и преливам от енергия заради онзи еликсир, който ми дадоха да изпия.

– Дай да видя. – Фин избута Айона встрани.

– Трябва ли да си вдигам ризата за всички? – Но го направи и само леко се намръщи, когато Фин я докосна с длан. – Брана вече ме прегледа.

– Той е от моята кръв. Ако има дори и най-малката следа от него, ще разбера. Но няма нищо. – Фин внимателно оправи ризата ѝ. – Няма да позволя да те нарани, сестричке.

– Знам. Вярно, че имаше един страшен миг, който не бих искала да се повтори, но колкото до останалото… Беше вълшебно. Ти си бил веднъж с Айона – обърна се тя към Бойл.

– Да, затова знам какво е усещането. Сякаш сънуваш, но по-скоро е като да говориш, вървиш и правиш разни неща в съня. Малко ти се замайва главата.

– Трябва да седнеш – посъветва я Айона. – Седни. Аз ще помогна на Брана да довърши закуската.

– Недей – твърдо отсече Брана. – Бойл, само ти не си с две леви ръце в кухнята от цялата тайфа. Разбъркай яйцата, моля те, аз почти приключвам тук.

Той отиде при нея до печката, после изсипа разбитите яйца от купата в тигана, където тя вече бе разтопила масло.

– Добре ли си? – попита я Бойл.

Брана се облегна за миг на рамото му.

– Ще се оправя.

Изключи котлона под картофите и започна да ги вади от мазнината с решетеста лъжица и да ги прехвърля върху хартиени кърпи, за да се отцедят.

– Спрете, просто спрете и двамата. Всеки обвинява себе си, което е глупаво. Никой от двамата не е виновен. Единствено Кеван, затова престанете. Моята кръв, моят брат – продължи тя, преди някой от двамата да отговори. – Дрън-дрън. И какво от това? Всички сме замесени. Защо първо не разберем точно какво се е случило, преди да почнем да се обвиняваме един друг?

– Бъдещата ти съпруга много обича да командва, братко мой – каза Фин на Бойл. – Но е много мъдра. Сядай, Айона, и ти, Мийра. Аз ще донеса кафето.

Айона седна и чинно скръсти ръце върху масата.

– Много мило от твоя страна.

– Не си насилвай късмета – предупреди я Мийра и седна до нея.

Под вещите напътствия на Брана Бойл сервира яйцата върху огромно плато заедно с наденичките, бекона, печените домати и кървавицата с овес.

Донесе всичко това на масата, където Фин тъкмо сервираше кафето, а Конър наливаше сок в чашите.