– Може ли да причини зло в тази форма, която не е съвсем физически стабилна? – зачуди се Мийра.

– Мисля, че да. Балансът е много деликатен, доколкото разбирам – добави Брана. – И магьосникът, който е направил заклинанието, трябва да може да преминава – във формата и обратно извън нея, много бързо, без да губи равновесие.

– Ако може да прави това, тогава защо не ме нападна днес? Имах нож и не съм безпомощна, в никой случай, но мисля, че днес щеше да има преимущество.

– Иска повече да те разстрои, отколкото да те нарани – каза ѝ Фин. – Ако те нарани, ще бъде доволен, разбира ес, защото той се храни от злото. Но ти би могла да си по-ценна в друго отношение.

– Желае те – отсече Конър с равен глас, под който тлееше жаравата на онази огнена ярост, която бе видяла по-рано, – защото аз те искам. Решил е да те прелъсти – да те омагьоса или разтърси достатъчно, така че да не се бориш, а да побегнеш или да молиш за милост…

Очите ѝ пламнаха като тъмни слънца.

– Никога няма да стане.

– Да не го подценяваме – сопна се Конър. – Точно това иска, за да те вземе за себе си. А да те вземе по начина, по който иска, би означавало да навреди на всички ни. Знае, че сме свързани, но смята, че целта ни е да обединим силите си – само толкова. Ако те вземе, ще разкъса кръга ни. Бъди благодарна, че не разбира, че не сме обвързани само заради силата, а и заради любовта и лоялността един към друг. Ако проумее силата, която се крие във връзката ни, ще те преследва неспирно.

– Хвърлил ти е око – добави Фин, – понеже Отлично познава секса – макар и без истинското удоволствие и дълбочина. За него той е друг вид сила и изпитва достагъчно силно влечение към самия акт.

– Значи, последните два дни са били нещо като… любовен танц?

– Не е далеч от истината – обърна се Брана към Мийра.

Сърха пише как седмици наред се е опитвал да я съблазни, да я подкупи, заплашвал я е, опитвал се е да сломи духа ѝ. Искал е силата ѝ, в това няма съмнение, но е искал и тялото ѝ – и мисля, че е искал да му роди дете.

– Ще си прережа гърлото, преди да му позволя да ме изнасили.

– Не го казвай. – Кипящата във вените му ярост бликна с нова сила и Конър се нахвърли върху нея. – Никога повече не го казвай.

– Недей. – Айона заговори тихо, преди Мийра да отвърне подобаващо. – Конър е прав. Не го казвай на глас.

Ние ще те пазим. Един кръг сме и се пазим един друг. Ти ще се пазиш и сама, но трябва да знаеш, че ние също ти пазим гърба.

– Ще кажа и аз нещо. – Преди да продължи, Бойл си сипа още от ястието. – Вие четиримата не разбирате напълно какво ни е на нас с Мийра. Ние имаме само юмруците си, ума си, мечове, инстинкти и хитрост. Но това са обикновени оръжия. Не искам да сипвам сол в прясна рана, но щом само с мисъл можете да ни заключите и държите настрани, много бързо става ясно, че можем да използваме само напълно обикновени неща.

– Бойл, трябва да знаеш, че…

Фин възпря Айона с леко докосване по ръката.

– И аз имам какво да допълня по темата – като външен човек. На една крачка встрани – настоя той, когато Айона го изгледа тъжно. – Ние не сме тримата, но сме заедно с вас. Това също е деликатен баланс, може да се каже. Онова, което ние внасяме в кръга, е също толкова важно, колкото и другият край на везната. Тримата може да мислят по-различно на моменти, а някои от тримата да са на друго мнение, но нещата са такива, каквито са, и всички ние трябва да го помним и зачитаме.

– Храниш се на моята маса – тихо каза Брана. – С храна, която аз съм приготвила. Имаш уважението ми.

– Така е и съм ти благодарен. Но е време отново да отвориш вратата си, Брана, и да ми позволиш да работя с теб, без да се налага да разбивам вратата ти с лост. Става дума за Мийра и за всичко останало, което зависи от този баланс.

Пръстите на Брана стиснаха здраво столчето на винената чаша, после отново се отпуснаха.

– Прав си, съжалявам. И виждам, че е успял да разколебае доверието ни. Това е победа за него и незабавно трябва да престанем.

– Ние не можем да разберем какво е да не сме такива, каквито сме. Айона би могла, мисля – продължи Конър, понеже онова, което тя е и което има като сила, ѝ е било отказвано много дълго време. Но смятам, че вие – и ти също, Фин – не разбирате напълно, че за мен и Брана фактът, че сте с нас, значи много. Ние осъзнаваме, че Фин лесно може да замине за любимия си Париж с изисканите ресторанти, но не го прави. А вие, Мийра и Бойл, оставате с нас, въпреки че не притежавате магия. Вашите постъпки са много по-смели от нашата. Ние сме длъжни да следваме мътя си, но вие тримата имате избор. Никога няма да го забравим. Не си мислете, че някога бихме го забравили.

– Не търсим ничия благодарност – обади се Бойл.

– Е, все едно, получавате я, независимо дали искате, или не. Както и възхищението ни, дори и понякога да е имало моменти, а и сигурно ще има нови такива, в които не сме го показвали.

Брана стана, взе нова бутилка вино и доля чашите на всички.

– За бога, да не мислите, че часове наред съм прекарала в кухнята да готвя такова изискано ястие само за себе си? На мен ми стига и сандвич с бекон. Затова сега всички трябва да спрем да се самосъжаляваме и извиняваме един на друг и просто да живеем.

Мийра тържествено си сипа още от соса.

– Яденето е божествено, Брана.

– Това е самата истина и ако всички вие не искате да дъвчете сандвичи с бекон другия път, сега предлагам да оставим цялата тази разправия. И така, защо мислите, че Кеван скочи върху капака на пикапа на Конър?

– Може би рискувам да получа от сандвичите с бекон, макар да са много вкусни – обади се Фин, – но отговорът на този въпрос според мен засяга предишната тема донякъде.

– Отговаряй. – Брана махна с ръка. – Аз ще реша дали изобщо ще ядеш нещо другия път.

– Искал е да види какво ще стане. Беше напълно оформен.

– Така е – съгласи се Мийра. – Имаше мускули, кости, кръв.

– Но действа много бързо. Един скок без предупреждение – нито Конър го усети, нито аз, макар да не бяхме далеч. После скок обратно към леговището, в което се крие. Но дори и за толкова кратко време какво научи?

– Не схващам мисълта ти – обади се Бойл.

– Какво видя да прави Конър? Излезе навън, за да се изправи сам срещу него – съзнателно избра да е сам, след като заключи вътре теб и Мийра. Защити ви. И видя как Брана се втурва навън – въоръжена, но отново сама – да помага на брат си.

– А после дойдохте ти и Айона – допълни Мийра.

– Той беше изчезнал, докато аз се присъединя и направим кръга. Дали ни е наблюдавал? – Фин сви рамене. – Не мога да кажа със сигурност, но не усетих присъствието му.

– Нито пък аз – обади се Конър, когато Фин го погледна.

– Значи, е видял, че първоначалният инстинкт на Конър е да защити жената до него… О, не бъди толкова докачлива – сопна се Фин на Мийра, която понечи да протестира. – Жената, приятеля. Да отстрани заплахата и да ги защити. Брана най-напред застава до Конър, както и той би направил. Но тя също защитава другите, тъй като не понечи да освободи Мийра и Бойл, за да увеличи бройката.

– Аз също сбърках и вече се извиних на Мийра. Сега се извинявам и на теб, Бойл.

– Вече говорихме за това и всичко е минало и забравено.

– Той няма да го забрави. – Айона огледа всички подред, внезапно разбрала какво казва Фин. – И ще използва наученото, ще се опита да го използва, да го включи в плановете си.

– Значи, трябва да намерим начин да обърнем това, което си мисли, че е научил, в наша полза. – Доволна от идеята, Мийра се ухили на сътрапезниците си. – Как бихме могли да използваме мен за примамка на капана, който ще му устроим?

– Няма да те използваме. – Конър категорично пресече идеята в зародиш. – Вече опитахме веднъж, нали, с Айона и не се получи – за малко да я изгубим.

– Ако не успееш от първия път…

– Теглиш чертата и опитваш нещо друго – довърши Конър.

– Аз избирам. Спомни си колко хубаво го каза преди малко. Ще питам теб – обърна се тя към Фин. – Има ли някакъв начин да го примамим в капан с моя помощ?

– Не мога да кажа – и не защото не искам да се разправям с Конър или с Брана. А защото всички трябва да го обмислим внимателно и много сериозно. И аз като Конър не съм склонен да поемаме толкова голям риск, както стана с Айона на слънцестоенето.

– Няма да споря с теб.

– Ще помислим и накрая трябва всички да се съгласят.

Погледна Конър и получи кимване в отговор. – Ще поработим върху плана, ще използваме каквото знаем, ще допълним старите заклинания, понеже бяхме много близко до целта.

Погледна към Брана.

– Беше същото като отровата на Сърха. Но и тя не е била достатъчна да го унищожи. Не мога да открия какво пропускаме – и да, трябва да работим заедно. Ти си много добра в отварите и заклинанията. Имаме време до Самхейн.

– Защо Самхейн? – попита Конър.

– Началото на зимата, навечерието на новата година за пас – келтите. Мислех за това, докато приготвях вечерята, смятахме, че трябва да бъде в най-дългия ден – светлината побеждава мрака – но мисля, че сме сбъркали. Може би това е липсващото звено. Самхейн, защото ни е нужно още време, но понеже напада един от нас, не можем да си позволим да чакаме дълго.

– В нощта, когато границите изтъняват – замисли се Конър. – И когато е казано, че няма нужда от парола, за да минаваш между владенията. Това може да е наистина едно от нещата, които сме пропуснали. Той може да преминава съвсем лесно, както върви през тази стая. В онази нощ може би и ние ще можем да правим същото, без да се налага първо да се мъчим да определим къде и кога е отишъл.

– В нощта, когато мъртвите идват да търсят топлината на огъня на Самхейн – добави Фин – и утехата на своите кръвни роднини!

– Мъртвите ли… за духове ли говорим? – попита Мийра. – Не ни ли стигат магьосниците вече?