– Донесох.

Фин отиде до колата си, извади оттам три бутилки.

– Хайде, Конър. На всички ще ни дойде добре едно питие след такъв ден.

– Да. – Той неохотно пусна ръцете на Мийра и влезе приятелите си.

– Имам пълно право да съм ядосана – подхвана Мийра и ръцете ѝ отново бяха стиснати от приятел.

– Имаш, така е, но не само на Конър. Трябва да ти призная, че когато изтичах навън, веднага разбрах какво е направил и изпитах облекчение. Съжалявам затова, но не мога да го оставя да поеме цялата вина.

Смаяна и ранена дълбоко, Мийра се вгледа сериозно в врана.

– Мислиш ли, че след като с Бойл нямаме онова, което ние имате, не сме такива като вас, не можем да се бием заедно с вас?

– Нищо подобно не си мисля, както и Конър. Нито пък Айона, и предполагам, че тя ще признае същото на Бойл.

Брана въздъхна дълбоко и въздишката ѝ бе пълна с разкаяние. – Беше само за миг, Мийра, и показва слабост от паша страна, не от ваша. Вие се бихте с нас на слънцестоенето и не ми се иска и да си представям какво би станало без теб, без Бойл. Но само за един миг, в бързината си помислих само, че ще бъдете в безопасност. Това е моята слабост. Няма да се повтори.

– Още съм ядосана.

– Изобщо не те виня за това. Но влез вътре, ще пийнем вино и ще поговорим за всичко.

– Нямаше никаква слабост в четирима ви – каза Мийра, но тръгна навътре с Брана. – Силата ви беше ослепителна. А Конър, само той, преди да излезеш… Видях го на слънцестоенето, но тогава всичко беше като размазано от страх и светкавични действия, и жестока разправа едновременно. Никога не съм го виждала, какъвто беше в онзи миг, за който говориш. Сам-самичък, със сокола на рамото му, толкова изпълнен със сила… “сияещ”, предполагам, е точната дума, макар че ми се струва твърде мека и бледа. Мина ми през ума, че ако го докосна, ще ме изгори.

– Нашият Конър трудно се гневи, както знаеш. Когато обаче изпадне в ярост, е нещо страшно – макар да не е жесток.

– Никога повече не ме заключвай отвън или вътре. Няма да позволя да бъда държана под ключ, сякаш съм някаква безпомощна девойка.

– Съжалявам. Не мислех ясно. Беше грешка и съжалявам за това.

– Нито пък мен – заяви Бойл е пламнало от гняв лице, когато застана до нея. – Бъди благодарен, че няма да ти разбия главата за това.

– Благодарен съм ти и много съжалявам.

Едва сега Мийра забеляза, че Аластар е дошъл – сигурно беше прелетял от конюшните. Тук бяха конят, соколът и кучето. Тримата тъмни вещери. Както и потомъкът на Кеван с неговия личен сокол, който сега бе кацнал редом с Ройбиър на едно близко дърво.

И те двамата с Бойл.

– Или сме един кръг, или не сме.

– Един кръг сме. – Конър улови ръцете ѝ и само ги стисна по-здраво, когато тя се опита да ги дръпне. – Заедно сме. Беше грешка от моя страна. Поддадох се на гнева и това също бе грешка. И глупаво. Изолирах ви и двамата, а това ви обижда. Отново ще повторя, много съжалявам.

– Добре тогава. – Бойл прокара пръсти в косата си. – По дяволите, няма да откажа една бира.

– Влизай – покани го Брана и огледа останалите. – Вземайте си каквото искате. Искам да остана за минутка насаме с Мийра. Само за минутка, Мийра – повтори тя, докато Конър продължаваше да стиска ръцете ѝ. – Върви, вземи си бира и отвори виното, което Фин трябва да е донесъл.

– Донесох.

Фин отиде до колата си, извади оттам три бутилки.

– Хайде, Конър. На всички ще ни дойде добре едно питие след такъв ден.

– Да. – Той неохотно пусна ръцете на Мийра и влезе с приятелите си.

– Имам пълно право да съм ядосана – подхвана Мийра и ръцете ѝ отново бяха стиснати от приятел.

– Имаш, така е, но не само на Конър. Трябва да ти призная, че когато изтичах навън, веднага разбрах какво е направил и изпитах облекчение. Съжалявам за това, но не мога да го оставя да поеме цялата вина.

Смаяна и ранена дълбоко, Мийра се вгледа сериозно в Брана.

– Мислиш ли, че след като с Бойл нямаме онова, което вие имате, не сме такива като вас, не можем да се бием заедно с вас?

– Нищо подобно не си мисля, както и Конър. Нито пък Айона, и предполагам, че тя ще признае същото на Бойл. – Брана въздъхна дълбоко и въздишката ѝ бе пълна с разкаяние. – Беше само за миг, Мийра, и показва слабост от наша страна, не от ваша. Вие се бихте с нас на слънцестоенето и не ми се иска и да си представям какво би станало без теб, без Бойл. Но само за един миг, в бързината си помислих само, че ще бъдете в безопасност. Това е моята слабост. Няма да се повтори.

– Още съм ядосана.

– Изобщо не те виня за това. Но влез вътре, ще пийнем вино и ще поговорим за всичко.

– Нямаше никаква слабост в четирима ви – каза Мийра, но тръгна навътре с Брана. – Силата ви беше ослепителна. А Конър, само той, преди да излезеш… Видях го на слънцестоенето, но тогава всичко беше като размазано от страх и светкавични действия, и жестока разправа едновременно. Никога не съм го виждала, какъвто беше в онзи миг, за който говориш. Сам-самичък, със сокола на рамото му, толкова изпълнен със сила… “сияещ”, предполагам, е точната дума, макар че ми се струва твърде мека и бледа. Мина ми през ума, че ако го докосна, ще ме изгори.

– Нашият Конър трудно се гневи, както знаеш. Когато обаче изпадне в ярост, е нещо страшно – макар да не е жесток.

Преди да затвори вратата, Брана огледа внимателно гората за последен път, после пътя и грейналата в пъстри цветя градина около къщата. После отиде с Мийра в кухнята, където виното беше отворено и въздухът ухаеше на гъстия сос, на който бе посветила значителна част от деня си.

– Яденето е почти готово – заяви тя и взе чашата вино, която Фин ѝ подаде. – Всички можете да помогнете за подреждането на масата.

– Ухае невероятно – отбеляза Айона.

– Защото е такова. Можем да обсъдим нещата, докато се храним. Конър, под кърпата на плота има пресен хляб.

Той го взе, сложи го на масата и се обърна към Мийра.

– Ще ми простиш ли?

– Още не съм стигнала дотам. Но се движа в тази посока.

– Доволен съм и на това.

Брана поднесе телешкото бургиньон върху дълго плато, в което артистично бе аранжирала крехкото месо с подправки и зеленчуците в тъмен сос, заобиколени от печени млади картофки, подправени със стръкчета розмарин.

– Истински пир – възхити се Айона. – Сигурно ти е отнело часове.

– Така е, затова никой няма право да се тъпче набързо. – Брана лично го сипа в красивите плитки купички, преди да седне. – Е, явно всички сме имали вълнения през последните ден-два. – Разтвори салфетката върху коленете си, преди да опита ястието. – Мийра, започни първа.

– Ами, предполагам, че всички знаете докъде бяхме стигнали до тази сутрин, но не сме имали възможност да поговорим за днешния ден. Бях на обиколка с четирима клиенти и дори минахме близо до Конър, който също беше с групичка клиенти. Заведох моите по дългия маршрут, който използваме, и дори ги оставих да препуснат за малко в галоп на няколко пъти, защото всички бяха опитни ездачи. Случи се, когато поехме по обратния път и минавахме през гората, където пътеката е тясна. Видях вълка сред дърветата, наблюдаваше ни, дебнеше. Но…

Тя потърси по-точни думи.

– Беше като една от сенките, които играят в гората, когато слънцето прониква през клоните и листата. По-ясно очертан от тях, но не напълно оформен. Сякаш едва ли не бих могла да гледам през него, макар да не можех. Конете го видяха или усетиха, не знам точно, но ездачите зад мен не. Продължиха да си говорят, дори се смееха. Беше за не повече от минута и после долетя Ройбиър. Вълкът не побягна, а сякаш избледня в сенките.

– Проекция – предположи Фин.

– Не и в обичайния смисъл. – Конър поклати глава, докато дъвчеше. – И аз го видях. “Сянка” е доста точно описание. Усетих го като присъствие, което не е изцяло тук, нито пък изцяло отвъд. Не както беше тук навън, не беше същество с телесна маса и физическа форма, но въпреки това имаше сила.

– Значи, е нещо ново – замисли се Фин. – Балансира между две реалности или прескача между тях, както може да прескача във времето близо до колибата на Сърха.

– Това го изтощава обаче. Ако наблюдаваш камъка, източника на силата му, можеш да забележиш как пулсира и помръква. – Мийра погледна към Конър за потвърждение.

– Вярно е, но както с всяко умение, силата му расте, когато го усъвършенстваш.

– Семейство Маккинън, хората, които развеждах наоколо – продължи Мийра, – не видяха нищо.

– За тях е бил само сянка – отвърна Фин. – Нищо повече.

– Магията на сянката. – Брана се замисли. – Май съм срещала едно-две неща в книгата на Сърха, които може да са ни полезни.

– И рецептата ли намери в книгата ѝ? – попита Фин, докато хапваше. – Вълшебно е. Опитвал съм това ястие в реномиран ресторант в Париж, но не може да се сравнява изобщо с твоето.

– Получи се добре.

– Великолепно е – обади се и Бойл.

– Вярно – засмя се Брана. – Отнема цял ден, понеже сосът е много специален и не го приготвям често. Но днес ми остана време да си мисля, докато се занимавах с него. Сега Кеван атакува Мийра, както правеше преди с Айона. Опитва да пробие по фланговете, може да се каже. И се е насочил към Мийра според мен, защото всъщност иска да изпробва силата на Конър.

– Най-напред нападна момчето. – Фин отпи от виното си, докато обмисляше. – Едно момче е лесна мишена на пръв поглед. Но момчето и Конър с общи сили го раниха и прокудиха далеч. Това сигурно е… голямо разочарование за него.

– Затова сега търси отмъщение – продължи Бойл. – И получи шут отзад, когато се опита да нападне Конър. Но само толкова. А след това се насочи към Мийра.

– След като тя и Конър се нахвърлили един на друг в пикапа – изтъкна Айона. – Силата на една целувка.

– О, за бога – измърмори под нос Мийра.

– Напълно вярно. – Под масата пръстите на Конър пробягаха нагоре по бедрото ѝ, после обратно. – А когато нещата се задълбочиха, както става обичайно, той нападна отново. С магията на сянката.