– О, вижте, един от соколите! – Деидра посочи към клона, на който сега бе кацнала птицата с прибрани криле. – да не би да е избягал?

– Не, съвсем не. – Мийра се стегна, върна усмивката на лицето си и се завъртя на седлото. – Това е личният сокол на Конър, Ройбиър, който е решил да се позабавлява, преди да се върне в школата.

Вдигна ръка да докосне отново огърлицата и спокойно излезе от гората.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

В мига, в който бе възможно да се измъкне, Конър отиде е колата си до конюшните. Наоколо имаше прекалено много хора, за да говорят, прецени той веднага, но след като видя Мийра да разговаря с група клиенти, които току-що бе довела обратно, поне знаеше къде е и какво прави.

Намери Бойл в едно от отделенията да разтрива Цезар.

– Натоварен ден – отбеляза Бойл. – Тази сватба ни докара толкова клиенти, че едва смогваме да ги обслужим.

– Същото е и при нас. Сега са последните две обиколки е клиенти за деня.

– И ние имаме две групички навън в момента, макар че Мийра трябва да се върне вече.

– Току-що се е прибрала. – Конър разсеяно погали дорестия кон, докато Бойл го четкаше. – Можеш ли да я пуснеш да си ходи, или имаш още нужда от нея днес?

– Чака ни вечерното хранене, а Айона е в голямата конюшня за урок.

– Тогава ще я наглеждаш ли? Аз ще изтичам да довърша нашата работа за деня. Фин с Айона ли е?

– У дома си е, ако това имаш предвид, и имаме уговорка да я заведе до вас, когато и двамата приключат. – Тонът на Конър накара Бойл да остави настрана четката за сресване на коня. – Нещо те тревожи. Какво има?

– Кеван. Днес го видях, дебнеше Мийра на обиколките ѝ. Както и мен за известно време. Нищо не се случи – допълни Конър, когато Бойл изруга. – И не беше напълно тук – не и чисто физически.

– Беше ли тук, или не беше? – настоя Бойл.

– Беше, но по-скоро като сянка. Това е нещо ново и трябва да го обсъдим довечера, когато сме всички заедно. Но ще съм по-спокоен, ако знам, че си с нея, докато свърша.

– Ще я държа под око. – Бойл извади телефона си. – И можеш да си сигурен, че Фин ще наглежда Айона. Ами Брана?

– Ройбиър следи за всички, а и Мерлин е с него. Но ще бъда много по-доволен, когато се съберем у дома.

Отне му близо час да приготви всички птици за през нощта и да прегледа част от документацията, която Кийра съвестно бе подредила върху бюрото му. Отдели време и да добави още една защита около школата. Кеван вече бе проникнал в конюшните веднъж. Можеше да опита да се добере и до соколите.

Докато приключи с всичко, което имаше да свърши, и заключи здраво вратите, светликът на деня бе избледнял. Просто дните бяха по-къси, каза си той, докато стоеше неподвижно за миг и отваряше сетивата си. Не усети никаква заплаха, никакво зловещо присъствие. Пресегна се към съзнанието на Ройбиър, сля се със сокола и ясно видя конюшните, гората, къщата им, мирно сгушена долу, през очите на птицата.

Видя Мик, набит като пън, да се качва в пикапа си и да маха през прозореца за довиждане на Пати, която тъкмо се качваше на колелото си.

Там долу се намираше и голямата каменна къща на Фин, простираха се полята и загражденията за конете. Айона се носеше на гърба на Аластар.

Кратък полет, понесен от вятъра, и зърна долу Брана, която береше билки в градината зад кухнята. Тя се изправи, вдигна глава, погледна нагоре, взря се сякаш направо в очите му.

И се усмихна, вдигна ръка за поздрав, преди да се прибере с билките си.

Всичко е наред, каза си Конър, и макар винаги да изпитваше мъничко съжаление, се върна и стъпи отново на земята. Доволен, той се качи в пикапа си.

Отиде до конюшните и почувства топла тръпка във вените си, когато видя Мийра да излиза с Бойл. Определено бе голяма красавица, помисли си той, толкова земна на вид в грубото си яке и работен панталон, и ботуши, които видимо бяха навъртели стотици километри – пеша и върху гърба на коня.

По-късно щеше да има удоволствието да свали тези износени ботуши, панталона за езда. И да разплете дебелата ѝ плитка, за да потъне в гъстите вълни на кестенявата ѝ коса.

– Бойл, искаш ли да те закараме? – викна той през отворения прозорец.

– Не, благодаря. Ще ви последвам.

Той се наведе наляво и отвори вратата за Мийра.

Тя скочи вътре, ухаеща на коне и зърно, и сапун за седла.

– Господи, този ден сякаш свършихме работа поне за два. Роднините на семейство Маккинън са решили да не си почиват изобщо. Утре имаме резервирани обиколки чак до два часа, а сватбата, както ми казаха, е в пет.

– Същото е и при нас.

Понеже тя не направи първата крачка, той обхвана с длан тила ѝ и я придърпа за целувка.

– Добър вечер.

– И на теб. – Устните ѝ се извиха в усмивка. – Чудех се дали няма да си малко резервиран, след като си имал възможност да помислиш през деня.

– Нямах много време за мислене, но нямам никакви резерви.

Обърна пикапа и потегли към къщи, докато Бойл ги следваше с неговата кола.

– Видя ли вълка? – попита Конър.

– Видях го. Бойл не можа да ми каже много, тъй като другите от екипа ни бяха наоколо почти до идването ти, но разбрах, че и ти си го видял. Но както и при мен, е бил по-скоро като сянка.

Тя се извъртя на седалката, за да е с лице към него, и се намръщи.

– И все пак не беше просто сянка, защото оголи зъби и ги видях много ясно, както и червения камък. Ти ли изпрати Ройбиър?

– Не се наложи, той сам литна към теб. Но от него научих, че вълкът те е следвал само за около минута-две.

– Достатъчно, за да го усетят конете. Най-голямата ми тревога, честно казано, беше, че конете ще се изплашат. Което беше реална опасност, но групата ми се състоеше от опитни ездачи. А самите хора не видяха и не усетиха нищо.

– Мислех доста защо и как е възможно това. Искам да чуя какво смятат Брана и Фин, и Айона по въпроса. И искам да те помоля да останеш тази вечер в къщата.

– Не съм си взела нищо – подхвана тя.

– Имаш достатъчно неща в къщата, които ще ти стигнат за една вечер. Можем да се редуваме. Остани тази нощ, Мийра. Сподели леглото ми.

– Каниш ме, защото искаш да споделя леглото ти или защото се притесняваш да остана сама?

– И двете, но ако не искаш да останеш, аз ще дойда в твоето легло.

– Отличен отговор – реши тя. – Устройва ме. Ще остана тази нощ.

Той хвана ръката ѝ, наведе се към нея, след като спря пикапа пред къщата. Вече усещаше тръпката от целувката още преди устните им да се слеят.

Пикапът се разтърси като от земетресение, наклони се целият, когато вълкът скочи отгоре му.

Изръмжа, очите му и камъкът грееха в червено, а после е вой, изпълнен с тържество, скочи долу. И изчезна.

– Мили боже! – успя да прошепне Мийра, преди Конър да изскочи от пикапа. – Чакай, чакай. Може още да е там. – Дръпна рязко своята врата, блъсна я, но тя не помръдна изобщо. – По дяволите, Конър. По дяволите, пусни ме да изляза.

Той само я погледна за миг, когато Ройбиър кацна, лек като перце, върху рамото му.

В този миг, в този кратък поглед сякаш гледаше непознат, който искреше от сила и ярост. Светлината се вихреше около него като електрически поток, който сигурно би изгорил всеки при допир.

Познаваше го през целия си живот, мислеше си тя, докато дробовете ѝ не можеха да си поемат въздух, но никога не беше го виждала така ясно до този момент, в който цялата мощ и ярост на онова, което течеше във вените му, не се разкри пред очите ѝ.

После Брана изтича от къщата с Кател по петите ѝ. Косата ѝ, черна като гарваново крило, се вееше зад нея. В едната си ръка стискаше къс меч, а в другата бе понесла кълбо от горещ син огън.

Мийра видя как очите им се срещат и остават приковани. В тази размяна на погледи тя усети връзка, която никога не би могла да сподели, да познае истински. Не само сила и магия, а и обща кръв, цел и познание.

Видя близост, която бе по-дълбока, по-голяма дори от любовта.

Преди да си поеме въздух дори, лъскавата кола на Фин спря със свистене на гуми. Двамата с Айона изскочиха от двете страни едновременно. И четиримата застанаха, обединени, сключили кръга, в който светлината преливаше и блестеше толкова ярко, че очите я заболяха.

Постепенно помръкна и останаха само приятелите ѝ, любовникът ѝ, застанали пред красивата къщичка с ярки цъфнали цветя.

Сега, когато бутна вратата, тя се отвори и Мийра изскочи навън.

Отиде право при Конър и го бутна толкова силно, че той отстъпи крачка назад.

– Никога повече не ме заключвай отвън или вътре. Няма да позволя да бъда държана под ключ, сякаш съм някаква безпомощна девойка.

– Съжалявам. Не мислех ясно. Беше грешка и съжалявам за това.

– Нито пък мен – заяви Бойл с пламнало от гняв лице, когато застана до нея. – Бъди благодарен, че няма да ти разбия главата за това.

– Благодарен съм ти и много съжалявам.

Едва сега Мийра забеляза, че Аластар е дошъл – сигурно беше прелетял от конюшните. Тук бяха конят, соколът и кучето. Тримата тъмни вещери. Както и потомъкът на Кеван с неговия личен сокол, който сега бе кацнал редом с Ройбиър на едно близко дърво.

И те двамата с Бойл.

– Или сме един кръг, или не сме.

– Един кръг сме. – Конър улови ръцете ѝ и само ги стисна по-здраво, когато тя се опита да ги дръпне. – Заедно сме. Беше грешка от моя страна. Поддадох се на гнева и това също бе грешка. И глупаво. Изолирах ви и двамата, а това ви обижда. Отново ще повторя, много съжалявам.

– Добре тогава. – Бойл прокара пръсти в косата си. – По дяволите, няма да откажа една бира.

– Влизай – покани го Брана и огледа останалите. – Вземайте си каквото искате. Искам да остана за минутка насаме с Мийра. Само за минутка, Мийра – повтори тя, докато Конър продължаваше да стиска ръцете ѝ. – Върви и вземи си бира и отвори виното, което Фин трябва да е донесъл.