– Научила съм се да понасям пълна къща с хора, дори да се наслаждавам на компанията. Но понеже ме познаваш, знаеш, че най-много обичам да съм сама в тиха къща.

– Аз бих сменил местата на “понасям” и “обичам”, така че понякога ми е доста чудно, че имаме едни и същи родители с теб.

– Може теб да са те намерили оставен на прага и да са те взели по милост. Но пък си доста сръчен и е хубаво да си наблизо, когато прокапе някой кран или заскърца някоя врата.

Той я дръпна за косата, отново захапа ябълката си.

– И все пак не можеш да очакваш да те оставяме сама и в пълна тишина прекалено често, докато не свърши всичко.

– Разбира се. Намислила съм да приготвя телешко бургиньон за цялата орда довечера.

Той само повдигна вежди.

– Изискано ястие.

– В настроение съм за нещо по-специално, а ти се погрижи някой да донесе хубаво вино в големи количества.

– Никакви проблеми. – Метна огризката от ябълката в кофата за компост, отиде до сестра си и я целуна по теме-10. – Обичам те, Брана.

– Знам. Върви и се преоблечи, за да не закъснееш за работа.

Когато Конър тръгна, тя остана до прозореца, загледана и далечината. Искаше той да е щастлив повече отколкото дори искаше щастие за себе си. И все пак, като знаеше, че той е на път да открие онова, което засега не осъзнаваше, че иска, Брана се чувстваше болезнено самотна.

Усетила това, Кател стана от мястото си под масата и сложи глава в скута ѝ. Брана седеше, галеше хрътката и отново се зачете в книгата със заклинания.

Айона влезе в стаичката с такъмите, където Мийра избираше нещата, които ѝ трябваха за първата обиколка с клиенти за сутринта.

– Наближава време за поредното основно подреждане гук – весело отбеляза Мийра. – Ще водя групичка от четирима – двама братя и жените им, които са дошли в “Ашфорд” за голяма сватба през уикенда. Племенницата им ще се омъжва в абатство Балинтъбър, където и вие с Бойл ще ес венчаете напролет, а после всички ще се върнат в “Ашфорд” за сватбеното тържество.

– Правила си секс с Конър.

Мийра вдигна очи и драматично примигна, докато се потупваше отпред и отзад.

– Да не би да нося табелка с надпис?

– Цяла сутрин се усмихваш и пееш.

– Имало е случаи, когато се усмихвам и пея, без преди това да съм правила секс.

– Но не си пяла през цялото време, докато ринеш тор в отделенията. И изглеждаш много, адски спокойна и отпусната, което няма как да се случи след вчерашния ти ден, ако не си правила секс. След като целуна Конър, си правила секс с него.

– Някои хора се целуват и без да правят секс. А и ти нямаш ли урок по езда на манежа по график?

– Имам пет минутки, а това е единственият момент, в който те сварвам сама. Освен ако не искаш Бойл да научи. Било е прекрасно, било е много хубаво, иначе нямаше да си толкова щастлива.

– Беше прекрасно и хубаво, и не е тайна. Двамата с Конър сме на едно мнение – понеже сме един кръг, а такова нещо може да промени отношенията ни, макар че няма да стане – смятаме, че всички трябва да научат, че сме заедно по този начин. В този момент.

Тя взе юздите, ремъка, седлото, одеялото.

– Затова ти го казвам.

– Двамата си подхождате… Ти си щастлива – добави Айона, която на свой ред помъкна такъми и последва приятелката си навън. – Значи, си подхождате. Защо казваш, че е в този момент?

– Защото моментът е сега, а кой знае какво може да стане утре? Ти и Бойл планирате бъдещето – и двамата сте устроени така. – Отиде в отделението при Маги, кобилата, която бе избрала за една от клиентките си. – Аз предпочитам да живея ден за ден.

– Ами Конър?

– Той винаги живее за деня във всяко отношение. Това е за Цезар. Просто ги остави там, а аз ще се погрижа за него. Ти си имаш урок.

– Поне ми кажи беше ли романтично?

– Имаш много нежно сърце, Айона, но мога да те уверя, че беше точно така. Което е доста неочаквано и много приятно. – За миг, само за един миг тя опря буза в меката шия на Маги. – Мислех си, е, след като стана ясно накъде вървят нещата, че просто ще разкъсаме дрехите си. Но… той озари стаята със сияние. И мен също.

– Толкова е красиво. – Айона пристъпи вътре, прегърна здраво Мийра. – Прелест. Сега и аз съм щастлива.

Айона поведе Аластар, нейния едър, красив сив жребец, пече оседлан и чакащ, от отделението му към манежа. Усмихна се, когато чу Мийра отново да си пее.

– Влюбена е – прошепна тя на коня и разтри силната му шия. – Просто още не го знае. – Аластар я побутна с нос и тя се засмя. – Знам, още сияе леко. И аз го забелязах.

Мийра продължи тихичко да си тананика, докато водеше конете към заграждението, където преметна юздите им пад оградата. Обърна се да иде за последния и забеляза Бойл да води Руфъс.

– Благодаря ти. Понеже Айона има урок на манежа, ще разведа групата из заграждението за малко, колкото да се уверя, че са толкова опитни, колкото твърдят, преди да потеглим.

Вдигна очи към небето.

– Денят е чудесен, нали? Хубаво е, че са запазили цял час.

– А току-що ни се обадиха да си запазят час за още една група от четирима за обяд. Сватбата ни води доста клиенти.

– Мога да поема и тях. – Имаше достатъчно енергия да язди, да рине тор и да чисти на конете цял ден и цяла нощ. – Дължа ти го заради свободното време вчера.

– Няма да си броим часовете сега – отвърна Бойл, – но би било хубаво, ако ги поемеш, понеже Айона има двама клиенти в десет и половина, а Мик има урок в единайсет, докато Пати е на зъболекар сутринта. Дебора има клиенти в един часа, така че сме доста натоварени. И все пак мога и аз да ги поема.

– Ти мразиш обиколките с клиенти, а аз нямам нищо против. – Потупа го по бузата, което го накара да я изгледа втренчено.

– Много си весела тази сутрин.

– И защо не? – попита тя, докато четиримата ѝ клиенти вървяха към конюшните. – Най-сетне имаме слънчев ден, майка ми отива на дълго гостуване с голяма вероятност да остане завинаги у Морийн, а аз правих страстен и невероятен секс с Конър снощи.

– Хубаво е, че майка ти ще гостува на… Какво?

Мийра едва успя да сдържи смеха си при вида на зяпналата уста на Бойл.

– Правих секс с Конър снощи, както и тази сутрин.

– Ти… – Той замлъкна, напъха ръце в джобовете си, което беше толкова в негов стил, че Мийра не се сдържа и отново го потупа по бузата.

– Предполагам, че и той е доста весел, но можеш сам да го попиташ при първа възможност. Вие сте семейство Маккинън, нали? – викна Мийра и като се усмихваше през цялото време, отиде да посрещне сутрешната си групичка.

Малко след това, след като приключи с документацията и усърдно избягваше въпросителните погледи на Бойл, тя бе оборудвала клиентите си с всичко необходимо и ги бе качила по конете.

– Е, вече виждам, че всички знаете как да се справяте с конете – каза тя, след като бяха направили няколко бързи обиколки в заграждението. Отвори им портата и сама яхна Куин Бий.

– Избрали сте чудесна сутрин, а няма по-добър начин да видите всичко наоколо, от ездата. Харесва ли ви престоят в “Ашфорд”? – подхвана тя обичайния лек разговор, докато се отдалечаваха от конюшните.

Отговаряше на въпросите им, оставяше ги да бъбрят помежду си, обръщаше се на седлото си от време на време само да провери как са и да им покаже, че е на тяхно разположение.

Беше чудесно, мислеше си Мийра, да язди през гората под ясното синьо небе, сред благоуханния земен мирис на ранната есен, който се носеше от мекия бриз. Уханието ѝ напомни за Конър и усмивката ѝ грейна по-ярко.

И ето че го зърна, беше излязъл с друга групичка на разходка със соколи. Беше с работна жилетка, но без шапка и косата му се вееше край лицето, теглена от палавия нежен бриз. Усмихна ѝ се широко, докато слагаше примамка на ръкавицата на клиента си, а съпругата на мъжа се приготвяше с фотоапарата.

– Роднини ли са ви? – попита Мийра, след като нейната групичка и клиентите на Конър се поздравиха отдалеч.

– Братовчеди на съпрузите ни. – Жената – казваше се Деидра – се приближи да язди редом е Мийра. – И ние обсъждахме дали да не се запишем за разходка със сокол.

– Разбира се, непременно го направете. Страхотно преживяване е и ще си спомняте дълго за него.

– Всички соколари ли са като онзи?

– О, това е Конър, който ръководи школата. И няма друг като него. – “А аз правих секс с него преди закуска”, мислено допълни тя и също се ухили на Конър, докато водеше групата си нататък.

– Конър – чу да повтаря клиентката зад гърба ѝ. – Джак, трябва и ние да се запишем за разходка със соколи.

Предвид обстоятелствата, Мийра не можеше да я вини.

Поведе ги покрай реката, забавляваше се с тях, с разходката. Навлязоха навътре, където сенките бяха по-гъсти, а после отново на открито, където слънцето грееше в клоните.

Когато завиха и поеха обратно, Мийра видя вълка.

Само една сянка в сенките с лапи, потънали в мъгла. Камъкът на врата му блестеше като око, макар самият вълк да потреперваше, като че ли бе от пара.

Конят ѝ потрепери под нея.

– Спокойно – прошепна тя, без да откъсва поглед от вълка, докато галеше шията на Куин Бий. – Ти само запази спокойствие и останалите ще последват примера ти. Ти си кралицата, не забравяй.

Вълкът ги дебнеше, но без да приближава.

В гората вече не пееха птички, катеричките не се щураха забързано в клоните.

Мийра извади огърлицата, която Конър ѝ бе дал, изпод пуловера си и леко я вдигна, така че камъните да отразят светлината.

Зад нея клиентите бъбреха безгрижно.

Вълкът показа големите си зъби. Мийра сложи ръка на ножа, който носеше на колана си. Ако я нападнеше, щеше да се бие. Да защити хората, които водеше, конете, себе си.

Щеше да се бие.

Соколът се спусна – от синьото небе, през зелените клони.

Мийра едва успя да примигне и сянката на вълка бе изчезнала.