Dubheasa. Тъмна красавица.

Гледаше я, докато онова, което сътворяваха заедно, го погълна изцяло и удоволствието стана дълбоко като очите ѝ. В мрака и светлината той се предаде във властта ѝ, както и тя – в неговата.

Остави я да го вземе със себе си.

Мийра лежеше и се наслаждаваше. Очакваше – след като вече бе приела за факт секса с Конър – безгрижно и весело търкаляне в леглото. Вместо това беше… обгрижена, глезена и дори съблазнена, при това с безкрайна нежност.

И нямаше никакви оплаквания.

Сега тялото ѝ бе напълно отпуснато и омекнало, безсилно в най-добрия смисъл.

Знаеше си, че ще е добър – все пак имаше достатъчно практика – но не предполагаше, че ще бъде абсолютно невероятно съвършен.

Затова сега можеше да въздъхне с безкрайно задоволство

– С ръка, отпусната върху чудесния му стегнат задник.

В същия миг на въздишката ѝ хрумна, че няма начин тя да се е представила на същото ниво. Беше я изненадал, каза си тя, и сигурно не беше показала най-доброто от себе си

– Така да се каже.

Дали затова сега лежеше върху нея неподвижен като мъртвец?

Тя помръдна ръка, не беше много сигурна какво да направи или каже.

Той се раздвижи.

– Предполагам, че искаш да се преместя.

– Хм… ами…

Той се претърколи и се просна по гръб. Понеже не каза нищо, тя се прокашля.

– А сега какво?

– Мисля – отвърна той. – След като си починем мъничко, можем да го направим пак.

– Мога и по-добре.

– По-добре от какво?

– Отколкото се представих. Бях стъписана.

Той лениво прокара показалец отстрани по тялото ѝ.

– Ако беше се представила по-добре, мисля, че щяха да са ми нужни седмици да се съвзема.

Тъй като не можеше да реши точно какво означава това, тя се надигна достатъчно, за да го погледне в лицето. Знаеше как изглежда един задоволен мъж, затова се успокои.

– Значи, за теб е било хубаво.

Той отвори очи и я погледна втренчено.

– Обмислям как да отговоря, защото, ако кажа истината, ти може да кажеш: “Щом е било толкова добре, това е всичко за тази нощ”. А аз те желая отново дори преди да съм си поел въздух.

Пъхна ръка под тялото ѝ и я придърпа към себе си, сгуши я, така че лежаха лице срещу лице.

– А за теб хубаво ли беше?

– Обмислям как да отговоря – каза тя и го разсмя.

– Липсваше ми голото ти тяло.

– Не си ме виждал гола до тази вечер.

– Нали не си забравила онази вечер, когато с Брана, Бойл и Фин се измъкнахме и отидохме да плуваме в реката?

– Никога не сме… О, тогава ли? – Доволна сплете крака с неговите. – Бях само на девет, идиот такъв!

– Но беше гола. Искам да отбележа, че си пораснала и си се оформила чудесно. – Плъзна длан надолу по гърба ѝ, върху дупето, където я задържа. – Даже много добре.

– А ти, ако не ме лъже паметта, беше като върлина. И ти си оформил хубаво тяло. Онази нощ много се забавлявахме – спомни си тя. – Замръзнаха ни задниците на всички, но беше страхотно. Бяхме толкова невинни и нямахме никакви грижи на света. Но той сигурно ни е наблюдавал дори и тогава.

– Недей. – Конър докосна с пръст устните ѝ. – Не го споменавай тук, не и тази вечер.

– Прав си. – Разроши с пръсти косата му. – Колко души мислиш, че са като нас тази нощ и споделят толкова много години и общи спомени?

– Не са много, предполагам.

– Не бива да губим това, Конър. Не бива да губим онова, което сме един за друг, за Брана, за всички. Трябва да се закълнем в това. Че няма да изгубим и най-малката частица от приятелството, което винаги е било помежду ни, независимо какво ще се случи.

– Тогава ще ти се закълна и ти на мен. – Взе ръката ѝ, сплете пръсти с нейните. – Свещена клетва, която никога няма да нарушим. Приятели сме били винаги и завинаги ще останем такива.

Тя видя светлината, която грейна около сплетените им пръсти, почувства топлината.

– Кълна ти се.

– И аз на теб. – Целуна пръстите ѝ, после бузата, устните. – Трябва да ти кажа и още нещо.

– Какво е то?

– Вече си поех въздух.

Тя се засмя и той отново се търколи върху нея.

Беше закусвала с него и преди, безброй пъти. Но никога на малката масичка в нейния апартамент и никога, след като са си взели душ заедно.

Можеше да се смята за късметлия, каза си тя, понеже се По сетила да вземе малко от хубавите кроасани от кафенето, когато отиде да купи десерт за майка си вчера.

В добавка приготви и обичайната си закуска – овесена каша – докато той правеше чай, понеже нямаше никакво кафе в шкафа ѝ.

– Тази вечер ще се събираме – напомни ѝ той и захапа един кроасан. – Тези неща са страхотни.

– Така е. Гледам да не ходя често в кафенето, защото имам навик да купувам по дузина от всеки вид. Ще дойда направо от конюшните – добави тя. – И ще помогна на Брана за готвенето, ако мога. Хубаво е, че сега се събираме редовно, мака да не съм сигурна, че на някого му е хрумнала гениална идея какво да направим точно или кога.

– Е, поне мислим по въпроса, и то заедно, така че нещо ще изскочи.

Той вярваше в това, а и кроасаните допълнително допринасяха за оптимизма му.

– Какво ще кажеш да те хвърля до конюшните на път за работа, а после да те взема, когато и двамата приключим? Ще ти спестя малко бензин, а и ми се струва глупаво и двамата да шофираме поотделно.

– Така ще се наложи да ме доведеш вкъщи след това.

– Това е тайната ми мисъл. – Вдигна чашата си чай, сякаш вдигаше тост в своя чест. – Ще те доведа обратно и ще остана с теб, ако нямаш против. Или пък би могла направо да останеш в къщата.

Тя изпи чая си, който той бе направил достатъчно силен, че да разтрепери човек.

– Какво ще си помисли Брана?

– Скоро ще разберем. Не бихме искали да го скрием от нея, нито ти, нито аз, дори и да можехме. Което няма как да стане – добави той с небрежно вдигане на рамене, – понеже тя ще разбере.

– Всички ще трябва да научат. – Нямаше смисъл, реши Мийра, да бъдат пресилено дискретни. – Така е редно. Не само защото сме приятели и роднини, а и защото сме един кръг. Онова, което сме един за друг… това е част от кръга, нали?

Той изучаваше лицето ѝ, докато тя побутваше овесената каша в чинията си.

– Не бива да се тревожиш, Мийра. Имаме право да бъдем заедно по този начин, щом и двамата го искаме. Хората, които ни обичат, няма да си помислят нищо лошо.

– Прав си. Но що се отнася до другото ми семейство

– Кръвните ми роднини – предпочитам да не ги замесваме.

– Решението е твое.

– Не че се срамувам от това, Конър, не бива да мислиш така.

– Не го мисля. – Веждите му се вдигнаха нагоре, той гребна с лъжица от кашата ѝ и я поднесе към устните ѝ.

– Познавам те, нали? Защо бих си помислил подобно нещо, след като те познавам?

– Това е предимство в случая. Просто майка ми ще започне да се суети, да те кани на вечеря. Не бих понесла още една катастрофа в кухнята веднага след вчерашната

– А и финансово няма да издържа на по-голяма сметка в хотела на Раян. Във всеки случай тя скоро ще замине на гости при Морийн и освен ако не се окаже нова катастрофа, преместването ѝ може да е за постоянно.

– Ще ти липсва.

– Много бих искала да изпитам това чувство. – Издиша шумно, но хапна още малко от кашата, преди отново да му хрумне да я храни. – Това прозвуча злобно, но е самата истина. Мисля, че двете ще се разбираме чудесно, ако има известно разстояние помежду ни. И…

– И какво?

– Вчера имаше един момент, докато бързах към къщата ѝ, когато не бях сигурна какво ще заваря. Внезапно си помислих, ами ако Кеван я е нападнал, както направи с мен? Беше глупаво, тъй като няма причина и никога не е имал. Но се сетих и какво каза за това, че се чувстваш по-спокоен, като знаеш, че родителите ти са далеч от всичко тук. И аз ще съм по-спокойна за майка си така. Онова, което предстои, е само за нас.

– Така и ще бъде.

Остави я в конюшните и се върна обратно до дома си, за да смени работните си дрехи от предния ден.

Завари Брана вече на крака – не беше се облякла още, но пиеше кафе с книгата на Сърха, разтворена пред нея.

– Добро утро и на теб, Конър.

– Добро утро.

Тя го изгледа над ръба на чашата си.

– А как е нашата Мийра в това прекрасно утро?

– Добре е. Преди малко я оставих при конюшните, но исках да се преоблека за работа. Исках да видя и ти как си.

– Добре съм, благодаря, макар да се вижда, че ти си много по-добре. Предполагам, че вече си закусил?

– Да. – Но му харесаха лъскавите зелени ябълки, които тя бе сложила в купа, така че си взе една. – Това притеснява ли те, Брана? Аз и Мийра?

– Защо да ме притеснява, след като ви обичам, а и от години наблюдавам как вие двамата внимателно се движите по ръба на онова, което е гениалния си ум отгатвам, че се е случило снощи.

– Никога не съм мислил за нея по този начин преди… Ами преди.

– Напротив, но си си казвал, че не е редно, което е нещо съвсем различно. Ти никога не би я наранил.

– Разбира се, че не бих.

– И тя никога не би го направила съзнателно. – Което според Брана беше съвсем различно нещо. – Сексът е сила и мисля, че само ще добави мощ към здравината на кръга ни.

– Явно е трябвало да скочим в леглото по-рано.

Тя само се засмя.

– Двамата трябваше да сте готови и да го искате силно. Секс само заради силата? Това е егоистичен акт, който в крайна сметка се оказва пагубен.

– Гарантирам ти, че и двамата бяхме готови и го искахме. – Захапа ябълката, която бе толкова свежа и сочна, колкото и изглеждаше. – Но сега ми хрумва, че снощи те оставих сам-самичка.

– Не ме обиждай. – Брана махна с ръка. – Отлично мога и сама да се грижа за себе си и за дома ни, както знаеш.

– Знам го. – Взе каната, за да долее кафе в чашата ѝ. – Въпреки това не ми е приятно да те оставям сама.