– Така е и точно това се опитвам да ти кажа.

– Целувката ти не беше като на приятел, колкото и разстроен и развълнуван да е. Нито пък аз те целунах като приятел, след като преодолях първоначалната изненада.

Тя сви рамене, за да покаже колко маловажно е било – и много ѝ се щеше цялото това пърхане в стомаха ѝ да престане. Човек би помислил, че е погълнала рояк пеперуди, а не половин замразена пица.

– Ако знаех, че толкова ще се впечатлиш от една целувка, изобщо нямаше да се случи.

– Мъж, който не би се впечатлил от такава целувка, би трябвало да е умрял от поне шест месеца. И се обзалагам, че пак би усетил тръпка.

– Това само означава, че ме бива.

Той се усмихна.

– Няма да оспорвам способностите ти. Казвам само, че не беше целувка между приятели, нито пък за утеха. Не и само за това.

– Е, имаше и доза еротично любопитство. Не е изненадващо, нали? Двамата сме големи хора, нищо човешко не ни е чуждо и сме поставени в изключително странна ситуация. Получи се внезапно и страстно привличане и това е всичко.

Конър кимна, сякаш обмисляше тезата ѝ.

– Не бих оспорвал и това, освен едно нещо.

– Какво точно?

Както се бе излегнал удобно на дивана, той толкова бързо се надигна, че не ѝ остана и миг да се подготви. Вдигна я на ръце, извъртя я към себе си и прикова уста към нейната.

Последва ново страстно привличане, светкавично, дълбоко и поразяващо сетивата. Някъде в съзнанието едно гласче ѝ нареждаше да го плесне през лицето и да върне нещата в нормалния им ред, но останалата част от нея бе прекалено заета да поглъща онова, което той ѝ даваше.

После той подръпна леко плитката ѝ в познатия приятелски жест, при което устните им се разделиха, но останаха с приближени лица. Толкова близко бяха, че очите му, които познаваше като своите, придобиха по-наситен и дълбок зелен цвят с проблясъци на златисто тук-там.

– Това нещо.

– Просто е… – Този път тя се притисна към него, не можеше да устои, усети как сърцето му се разтуптява до нейното. – Физическа реакция.

– Така ли?

– Така. – Насили се да се отдръпне, после да стане – щеше да е по-безопасно, мислеше си тя, ако помежду им имаше известно разстояние. – И още нещо, Конър, трябва да помислим, двамата трябва добре да помислим. Приятели сме и винаги сме били такива. А сега сме част от един кръг, който не бива да бъде излаган на риск.

– Какъв е рискът?

– Ако правим секс…

– Страхотна идея. Аз съм “за”.

Макар да поклати глава, тя не можа да сдържи усмивката си.

– Ти би бил “за” поне на всеки час. Но сега става дума за теб и мен и какво ще правим, предвид възможните усложнения и напрежението, което може да се натрупа, както често се случва, когато сексът се намеси?

– Когато се прави добре, сексът разтоварва напрежението.

– За известно време. – Макар точно сега мисълта за секс с него да ѝ докарваше доста напрежение. – Но може да усложним доста нещата – между нас двамата, а и останалите, когато най-малко можем да си го позволим. Трябва да се фокусираме върху това, което трябва да се свърши, и да държим личните напрежения далеч от задачата, доколкото е възможно.

Напълно спокоен, той си взе бирата, за да я допие.

– Това ти казва неуморният ти мозък, който все пресмята какво следва, без да остави останалата част от теб да се наслади на момента.

– Всеки момент преминава в следващия.

– Точно така. Затова, ако не му се насладиш, преди да е преминал, какъв е смисълът изобщо?

– Смисълът е да виждаш ясно нещата и да си готов за следващия момент и за онзи, който следва после. И ние трябва да помислим за всичко това, и то много добре. Не можем просто да скочим в леглото, защото и на двамата ни се иска. Грижа ме е за теб и за останалите прекалено много, за да си го позволя.

– Каквото и да направиш, няма нещо, абсолютно каквото и да било, което да разруши приятелството ни. Нито дори ако кажеш “не”, макар аз да искам да кажеш “да” повече, отколкото… ами повече, отколкото бих искал.

Той също се изправи.

– Затова и двамата ще помислим, ще си дадем малко време, за да преценим какво изпитваме.

– Така е най-добре, нали? Просто ни трябва малко време да охладим страстите, да помислим трезво, за да не скочим импулсивно в нещо, за което после ще съжаляваме. И двамата сме достатъчно разумни и уравновесени.

– Тогава така и ще направим.

Подаде ѝ ръка, за да сключат сделката. Мийра я пое, стисна я. После и двамата просто останаха така – без да се отдалечават, нито приближават, нито да се пускат.

– О, по дяволите. Няма да мислим изобщо, нали?

Той само се ухили.

– Не и тази нощ.

Двамата се хвърлиха един към друг.

ДЕСЕТА ГЛАВА

Безумното и тромаво опипване не бе в обичайния му стил, но това бе нещо толкова… експлозивно, че той изгуби ритъма и стила си. Сграбчваше каквото му попадне, поемаше каквото можеше. А имаше толкова много за докосване от нея – неговата висока и стройна приятелка.

За малко щеше да разкъса ризата ѝ, докато се добере до повече.

Вече нямаше спиране за никого от двамата, защото тук властваха нужди и копнежи, които бяха много по-могъщи от внимателното и рационално обмисляне. Владееше ги силата на момента, а следващият и по-следващият трябваше да почакат.

Този напълно нов глад, който изпитваше за нея, само за нея, трябваше да бъде утолен.

Но не, осъзна той, прави във всекидневната ѝ или търкалящи се по пода.

Вдигна я на ръце.

– О, господи, не се опитвай да ме носиш. Ще си навехнеш кръста.

– Имам здрав гръб. – Извърна глава, за да срещне устните ѝ, докато отиваше към спалнята ѝ.

Лудост, мислеше си тя. И двамата бяха полудели. Но изобщо не я беше грижа. Той я носеше и макар целта му – както и нейната – да бе бързината, беше ужасно романтично.

Ако се спънеше, какво толкова – щяха да довършат започнатото, където и да се озовяха.

Но той не се спъна. Падна заедно с нея на леглото, а старите пружини изскърцаха от изненада, поддадоха и двамата се сгушиха в меките постелки и завивки.

А ръцете му, тези вълшебни ръце, действаха усърдно и прелестно.

Тя използва своите, за да издърпа и махне пластовете от дрехи, докато – най-сетне, слава на бога – намери гола кожа. Топла, гладка, с прекрасните мускули на мъж, който знае как да ги използва.

Претърколи се с него, борейки се заедно да премахнат всяка бариера помежду им.

– Проклети дрехи – измърмори той и я разсмя, докато се мъчеше да разкопчае токата на колана му.

– И двамата работим навън.

– Добре е, че си струва дългото разопаковане. О, ето те най-после – измърмори той и напълни шепите си с голите ѝ гърди.

Стегнати и меки, пищни. Красиви и щедри. Можеше да напише цяла ода за великолепните гърди на Мийра Куин. Но в момента искаше само да ги докосва, да ги вкусва. И да усеща как пулсът ѝ се ускорява от лек галоп до буйно препускане при докосването на пръстите му, устните, езика.

Липсваше само…

Създаде светлина в мрака, мека и бледозлатиста като кожата ѝ. Когато очите ѝ срещнаха неговите, той се усмихна.

– Искам да те видя. Красива Мийра. С очи на циганка и тяло на богиня.

Галеше я, докато говореше. Никакво тромаво опипване вече; най-накрая бе намерил ритъма си. Защо да бърза с нещо толкова приятно, след като можеше да му се наслади? Можеше да пирува с гърдите ѝ цял живот. Ами устните ѝ – меки и пухкави, жадни като неговите. И раменете ѝ – силни, здрави. Изненадващо сладостната извивка на шията ѝ. Чувствителна точно там, под брадичката, така че потръпваше, когато я целуваше.

Обожаваше как реагира – потръпване, пресечено поемане на въздух, гърлен стон – докато изучаваше тялото ѝ сантиметър по сантиметър.

Навън някой викна в пиянски поздрав, последван от буен смях.

Но тук, в убежището на леглото ѝ, имаше само въздишки, шепот и тихото скърцане на пружините под тях.

Бе поел юздите, осъзна тя. Не знаеше как точно е станало, тъй като никога досега не бе предавала контрола другиму. Но по някое време – между бързането и търпението, тя се бе оставила във властта му.

Ръцете му се плъзгаха по тялото ѝ, сякаш имаше цяла вечност на разположение само да я гали, милва и докосва. Разпалваха в нея огньове, докато сякаш цялото ѝ тяло грееше в пламъци, сякаш под кожата ѝ тлееше жарава като светлината, която бе сътворил.

Харесваше ѝ да го усеща, дългия му гръб, тесния ханш, силните му ръце на човек, който работи с тях. Ухаеше на гора, земен и свеж аромат, а вкусът му – на устните, кожата – беше същият.

Вкусът на дома.

Докосваше я там, където копнееше да бъде докосната, вкусваше я там, където искаше да усети устните му. И намираше тайни местенца, за които дори не бе подозирала, че жадуват внимание. Вътрешната страна на лакътя, зад коляното, нежната кожа от долната страна на китката. Шепнеше ѝ сладки думи, които докосваха сърцето ѝ. И запалваха нова светлина.

Сякаш знаеше кога тлеещата жарава се превръщаше в пулсиращо желание, а желанието – в изгаряща нужда. Затова отговори на тази нужда, като разпалваше удоволствието все по-силно и по-силно, докато тя не изгуби себе си.

Останала без сили, замаяна от прилива на усещания и чувства, тя се вкопчи в него, мъчейки се да се върне на земята.

– Само момент. Дай ми минутка.

– Сега – каза той. – Трябва да бъде сега.

И проникна в нея. Погълна устните ѝ, докато я обладаваше дълбоко и бавно.

“Трябва да е сега”, помисли си той отново. Тя се бе отворила да го посрещне. Гореща и влажна за него.

Стонът ѝ беше приветствие за него; ръцете ѝ бяха като здрави въжета, които го притискаха силно.

Тя се надигна към него, обви дългите си крака около тялото му. Раздвижи се заедно с него, сякаш бяха се сливали по този начин, точно по този, стотици пъти в предишни животи. В заревото на светлината, която бе създал, в жаравата на огъня, който сега създаваха заедно, той се взираше в нея.