– Решила си да изпечеш бут – измърмори Мийра.

– Донал много обича агнешко бутче, както знаеш. Излязох само за малко отзад. Имах охлюви в градината си и отидох да сменя бирата в капана.

Колийн размаха възбудено ръце към кухненската врата, сякаш дъщеря ѝ можеше да е забравила къде е градинката.

– Нападат циганчетата ми, затова трябваше да се погрижа.

– Добре. – Мийра влезе навътре и се зае да отваря прозорците, понеже Колийн бе пропуснала да го направи.

– Не се бавих много, но след като вече бях навън, реших да откъсна цветя за свеж букет на масата. Винаги е хубаво да има свежи цветя, когато очакваш гости за вечеря.

– Хм – измърмори само Мийра, докато вдигаше цветята, разпилени върху мокрия под.

– Влязох вътре и цялата кухня беше в дим. – Колийн продължаваше да размахва безпомощно ръце, докато се озърташе с насълзени очи наоколо. – Изтичах до фурната, а там агнешкото гореше, затова взех кърпата да го извадя.

– Виждам. – Мийра изключи фурната, намери нова кърпа, вдигна тавата, после и овъгленото бутче.

– Кърпата някак се запали и пламна. Трябваше да пусна всичко и да занеса тавата в мивката, където бях наляла вода за картофите.

Докато майка ѝ кършеше пръсти, Мийра събра картофите и струпа всичко в мивката, където по-късно щеше да разтребва.

– Съсипана е, Мийра, всичко е съсипано! Какво ще правя? Какво ще правя сега?

Познатата смесица от раздразнение, примирение и безсилие отново я обзе. Приела съдбата си, Мийра подсуши ръцете си, като ги избърса в работния си панталон.

– Най-напред иди да отвориш прозорците в преддверието, докато аз избърша пода тук.

– Димът ще изцапа боята, нали, Мийра, а и виж там на пода, изгорено е от пламналата кърпа. Не смея да кажа на хазяина си, иначе ще ме изхвърли.

– Нищо подобно, мамо. Ако боята е изцапана, ще я почистим. Ако подът е обгорял и него ще оправим. Отвори прозорците, после сложи малко от мехлема на Брана на пръстите си.

Но Колийн само стоеше на мястото си, стиснала ръце, с насълзени сини очи.

– Донал и приятелката му ще дойдат в седем.

– Едно по едно, мамо – отвърна Мийра, докато бършеше пода.

– Не можах да му кажа за катастрофата тук. Не и докато е на работа.

“Но можа да се обадиш на мен, помисли си Мийра, понеже никога не си разбирала, че една жена може да работи, да иска да работи и да има нужда от работата си, както и всеки мъж.”

– Прозорците – каза само тя.

Майка ѝ не таеше никакви лоши мисли в душата си, напомни си Мийра, докато чистеше пода, който съвсем не бе обгорен, а само изцапан със сажди от кърпата. Тя дори не бе егоистка в обичайния смисъл на думата, а просто безпомощна и зависима.

Но каква вина имаше всъщност, след като цял живот е била обгрижвана и закриляна? От родителите си, после от съпруга си, а сега от децата.

Никога не е била научена да се справя с живота, нали така? Нито пък, с горчивина си помисли Мийра, докато се взираше упорито в тавата, как да опече проклетото агнешко бутче.

След като изстиска добре парцала от кухненския под, тя спря за миг, за да прати съобщение на Бойл. Нямаше смисъл да се тревожи и той.

Няма пожар, а само овъглено агнешко бутче и голяма бъркотия. Никакви други поражения.

Мийра изнесе навън месото и го хвърли в кофата за боклук, след което обели картофите и ги остави да изсъхнат, понеже бяха още сурови, след като майка ѝ беше забравила – и слава богу – да включи котлона.

Накисна тавата в мивката, сложи чайника на котлона, докато Колийн междувременно се вайкаше как хазяинът щял да я изгони от къщата.

– Седни, мамо.

– Не мога да седна, толкова съм разстроена.

– Седни. Ще пийнеш чай.

– Ами Донал? Какво ще правя? Съсипах кухнята, а те ще дойдат за вечеря. Ами хазяинът, това сигурно ще го ядоса страшно.

Мийра прехвърляше наум таблицата за умножение – умножението по седем всеки път я затрудняваше. Така успяваше да се сдържи да не се развика, когато се обърна към майка си.

– Първо се огледай наоколо. Кухнята не е съсипана, нали?

– Но аз… – Сякаш едва сега я виждаше за първи път, Колийн запърха с мигли. – О, май се е изчистила добре, нали?

– Така е.

– Още усещам дима.

– Ще оставим прозорците отворени още малко и миризмата ще изчезне. В най-лошия случай ще изтъркаме добре стените. – Мийра направи чай, сложи няколко шоколадови курабийки върху една от красивите десертни чинийки на майка ѝ и понеже ставаше дума точно за Колийн, добави бяла ленена салфетка. – Седни и си изпий чая. Дай да ти видя пръстите.

– Много по-добре са. – С усмивка на уста Колийн ги вдигна пред лицето ѝ. – Брана много я бива, прави такива страхотни кремове, лосиони, ароматни свещи. Много обичам да пазарувам в “Тъмната вещица”. Винаги си намирам някоя красива дреболийка. Магазинчето е страхотно.

– Така е.

– А и тя се отбива понякога, носи ми мостри, които иска да изпробвам.

– Знам. – Както и знаеше, че целта е Колийн да може да получи красивите си дреболийки, без да плаща прекалено скъпо.

– Брана е много хубаво момиче и винаги е толкова елегантна.

– Вярно е – съгласи се Мийра, която Отлично знаеше, че Колийн би искала и нейната дъщеря да се облича елегантно, вместо да нахлузва дрехи, подходящи за конюшнята.

“Явно ще продължим да се разочароваме взаимно, мамо, нали така?” – помисли си тя, но не каза нищо повече.

– Кухнята наистина е почистена добре, Мийра, благодаря. Но сега нямам нищичко, нито пък време, за да приготвя хубава вечеря за Донал и приятелката му. Какво ще си помисли за мен Шарън?

– Ще си помисли, че си имала лек инцидент в кухнята, затова си се обадила в хотела на Раян и си направила резервация за трима ви.

– О, но…

– Ще се обадя и те ще пишат вечерята на моята сметка. Ще вечеряте прилично, а после ще се върнете тук за чай и десерт – който ще ида да взема от кафенето на Монк след малко. Ще го поднесеш на хубавия си порцеланов сервиз и всичко ще бъде наред. Ще прекарате една приятна вечер заедно.

Страните на Колийн порозовяха от удоволствие.

– Това звучи добре, направо прелестно.

– Мамо, спомняш ли си кой е правилният начин да реагираш при пожар в кухнята?

– Трябва да се хвърли вода върху огъня. Така направих.

– Най-добре е да се задуши. Пожарогасителят е в килера с парцала. Нали помниш? Фин ти го даде, а Донал направи специални скоби, за да е винаги подръка, на стената на малкия килер.

– О, изобщо не се сетих, толкова бях разстроена. А и надали щях да си спомня как се използва.

И това беше вярно, помисли си Мийра.

– Ако не се сетиш за това, можеш да изсипеш върху огъня сода за хляб или пък по-добре просто да го покриеш с капак от някоя тенджера и да го оставиш без въздух. А най-добре е да не излизаш от кухнята, докато готвиш. Можеш да нагласиш таймера на фурната, така че да не си закотвена в стаята, докато печеш месо или сладкиш.

– Така смятах да направя.

– Сигурна съм.

– Съжалявам за притесненията, Мийра, наистина.

– Знам, а и всичко вече е оправено, нали? – Леко докосна с длан ръката на Колийн. – Мамо, няма ли да си по-щастлива, ако живееш по-близо до внуците си?

Мийра отдели известно време в обгрижване на зрънцето, което току-що бе посяла в съзнанието на майка си, после се отби в кафенето и купи хубава сметанова торта, кифлички и пастички. Отиде до ресторанта и се уговори с управителя – неин приятел от училище, след което се върна при майка си.

И понеже бездруго имаше главоболие, реши да се прибере направо у дома и звънна на сестра си.

– Морийн, време е да се погрижиш за мама.

След цял час спорове, преговори, викове, смях и съчувствия по телефона тя извади таблетки против главоболие и изгълта няколко с вода от мивката в банята.

Погледна се продължително в огледалото. Липсата на достатъчно сън бе оставила следи в сенките под очите ѝ. Умората от всякакъв род бе добавила напрежение в погледа ѝ, както и бръчка между веждите, която тя потърка с раздразнение.

Още един такъв ден, помисли си тя, и щяха да са ѝ необходими всички кремове и лосиони на Брана – както и малко заклинание за разкрасяване – за да не изглежда като парцал.

Имаше нужда да остави всичко настрани поне за една нощ, по дяволите, каза си тя. Конър, Кеван, майка ѝ, цялото семейство. Една спокойна нощ, реши тя, по пижами и дебел пласт от крема за лице на Брана. Щеше да си отвори бира и малко чипс или каквато там храна намери, да позяпа телевизия.

Не можеше и да си мечтае за повече.

Избра да почне с бирата – нямаше да е за първи път да влиза със студена бира в ръка под горещия душ, за да измие умората от деня – и тъкмо се запъти към кухнята, когато някой затропа по вратата.

– Махай се – измърмори тя, – който и да си, и не се връщай повече.

Който и да беше навън, почука отново и тя отново би го пренебрегнала, но той продължи:

– Отвори, Мийра. Много добре знам, че си вътре.

Конър. Вдигна очи към тавана, но тръгна към вратата.

Отвори я.

– Настроила съм се за тишина и спокойствие, така че върви някъде другаде.

– Чух за пожар у майка ти?

– Всичко е наред. Хайде, върви си.

Той я изгледа с присвити очи.

– Изглеждаш ужасно.

– Точно от това имах нужда, за да приключа с този противен ден. Благодаря ти.

Понечи да тръшне вратата под носа му, но той я подпря с рамо. В продължение на минута двамата сякаш си мереха силите. Тя все забравяше, че е по-силен, отколкото изглежда.

– Добре, добре, влизай тогава. И бездруго денят беше ужасен.

– Главата те боли, уморена си и затова си кисела.

Преди да успее да се измъкне, той сложи ръце върху слепоочията ѝ, погали върха на главата ѝ и слезе надолу към тила.

И пулсиращата болка изчезна.