– А аз виждам своите.

– Знам. – Брана се пресегна и улови ръката на Мийра, за да я дръпне да седне отново. – Онези, които са ни създали, са ни дали различно място, от което да тръгнем в живота, нали? Аз искам, когато си позволя да мечтая, да имам това щастие и този синхрон. А ти изобщо не си позволяваш да искаш нещо, защото виждаш покварата, страданието и егоизма във всичко.

– Той означава прекалено много за мен, за да рискувам да развалим всичко. Прекалено важна битка ни предстои – както доказаха вчерашната и днешната случка – за да оплитаме отношенията в кръга ни със секс.

– Вярвам, че Айона и Бойл правят секс при всеки удобен случай.

Това разсмя Мийра.

– Те са лудо влюбени и го желаят, затова е различно.

– Всичко зависи от теб, разбира се, и от Конър. – А брат ѝ, помисли си Брана, най-вероятно щеше да се изкаже доста по-различно по въпроса. – Но искам да знаеш, че нямам никакви възражения, ако това изобщо те притеснява. И защо бих имала? Аз обичам и двама ви. И трябва да отбележа, че сексът също е могъща магия.

– Значи, трябва да спя с Конър, за да допринеса за каузата?

– Трябва да направиш онова, което ще ти донесе щастие.

– Точно в момента съм малко объркана какво ме прави щастлива и какво не. Но непременно трябва да се върна на работа, преди Бойл да ме изрита.

– Първо ще ти направя амулета, а Кател и Ройбиър ще те придружат обратно. Стой далеч от колибата на Сърха, Мийра.

– Определено ще стоя далеч.

– Кажи на Бойл и Айона какво е станало. Бойл ще се погрижи Фин да разбере, а аз ще говоря с Конър. Кеван отново става дързък и е най-добре всички да сме нащрек.

Не се наложи Брана да му казва нищо, тъй като Фин се отби в школата за соколи следобеда и дръпна Конър настрани.

– Добре ли е тя? Сигурен ли си?

– Видях я лично преди по-малко от час. Съвсем добре си е.

– Бях зает – каза Конър. – Дори не забелязах, че Ройбиър не е наоколо, а когато го разбрах, усетих, че е в конюшните. Харесва му да е край конете. С Мийра. Затова не се притесних изобщо, а и той не ми даде сигнал за тревога.

– Понеже двамата с Кател са били достатъчни. Брана ѝ е направила амулет. Силен е – накарах Мийра да ми го покаже. А и самата Мийра е много силна. Въпреки това е редно всички да сме по-внимателни.

Конър крачеше напред-назад и ботушите му скърцаха по чакъла.

– Щял е да я изнасили. Силна или не, не би могла да го спре. Виждал съм какво е правил с жените през дългия си живот.

– Не я е докоснал, Конър, и няма да го допуснем. Всички ще се погрижим за това.

– Тревожа се за Брана в това отношение. Той иска власт, а тя има много. Наречена е с името на първородната дъщеря на Сърха, а и първа от тримата в сегашното време е получила амулета си. Тя е…

– Жената, която обичам и която ме обича, дори и да не иска да ме приеме. Не само ти се тревожиш.

– А Мийра е като сестра за Брана. Това може да я прави пожелана за него – замислено отбеляза Конър.

– Да нарани Брана чрез Мийра. – Фин кимна. – В негов стил е.

– Така е. А след снощи…

– След онова, което ти стори? Какво общо има това с Мийра?

– Нищо. Е, не директно. – Човек не биваше да лъже или увърта с приятелите си. При това в случая ставаше дума за нещо по-важно от дискретността. – Двамата имахме нещо като интимен момент, аз и Мийра, след като оставих Брана в къщата. Просто един миг край пътя.

Фин вдигна високо вежди.

– Скочил си на Мийра?

– Обратното. – Конър разсеяно завъртя пръст. – Тя ми скочи. При това с огромен ентусиазъм. После рязко спря, отсече, че това е всичко и да я закарам вкъщи. Обичам жените, Фин. Обичам всичко в тях – ума, сърцето, тялото. Гърдите им. Какво толкова особено има в женските гърди?

– Колко време имаме да го обсъждаме?

Конър се засмя.

– Прав си. Можем да отделим часове наред само на гърдите. Обичам жените, Фин, но в тях има толкова необясними неща, за бога.

– А това вече ще ни отнеме поне няколко дни и няма да стигнем до заключение. – Очевидно заинтригуван, Фин се загледа в лицето на приятеля си. – Кажи ми нещо, ти искаше ли това да е краят, или не?

– След като престанах да се чудя къде е било скрито цялото това чувство, и за двама ни говоря, през целия ни живот, не, не исках. Не искам.

– Тогава, братко мой… – Фин удари Конър по рамото. – От теб зависи да направиш следващата крачка.

– Мисля по въпроса. А сега се чудя дали този романтичен миг край пътя не е причина за интереса на Кеван към нея днес. Защото аз съм проявил интерес в това отношение? Не е лишено от логика.

– Не, не е. Снощи той те нарани. Може да се е опитал да те нарани отново днес чрез Мийра. Затова бъдете внимателни и двамата.

– Ще внимавам и ще се погрижа тя да се пази. О, ето ги и клиентите за три часа. Семейство от Уелс. Искаш ли да дойдеш с нас? Ще ти донеса ръкавица и примамка.

Фин понечи да откаже, после осъзна, че много отдавна не е излизал на разходка със соколи с Конър.

– С удоволствие, но ще си донеса собствена екипировка.

Конър вдигна очи и забеляза Мерлин в небето.

– Ще дойде ли с нас? Ще се довериш ли на някого от клиентите да го вземе?

– На него също ще му хареса.

– Значи, ще бъде като едно време.

Докато Фин отиде да си вземе нещата, Конър хвърли поглед към часовника си. Веднага щом намереше време, щеше да потърси Мийра. Имаха важни неща за обсъждане, независимо дали ѝ харесваше, или не.

ДЕВЕТА ГЛАВА

Сякаш денят ѝ и бездруго не беше напрегнат, Мийра получи и тревожно обаждане с много сълзи от майка си, което я накара да хукне да търси Бойл.

Седеше в офиса си навъсен, както правеше винаги, когато се занимаваше с документи.

– Бойл.

– Защо числата никога не излизат първия път, като ги събереш? Защо става така?

– Не мога да кажа. Бойл, съжалявам, но трябва да те помоля да изляза от работа. В къщата на майка ми е имало пожар.

– Пожар ли? – Той скочи от мястото си зад бюрото, сякаш се канеше лично да хукне да гаси.

– Инцидент в кухнята според мен. Трудно можех да изкопча нещо от нея, понеже е изпаднала в истерия. Все пак разбрах, че не е пострадала, нито е останала без покрив над главата. Но няма как да знам колко е зле положението, така че…

– Върви. Хайде, тръгвай. – Заобиколи бюрото, хвана я за ръка и я задърпа навън от офиса си. – Само ми кажи какво точно е станало веднага щом можеш.

– Ще се обадя. Благодаря. Ще поработя по-дълго утре за компенсация.

– Хайде, тръгвай вече, за бога.

– Добре, добре.

Скочи в колата си.

Нямаше да е нищо сериозно, повтаряше си сама. Освен ако не беше. Човек никога не знаеше кое какво е с Колийн Куин.

Майка ѝ говореше през сълзи по телефона, думите ѝ бяха завалени, хлипаше. Нещо за кухнята, дима, изгоряло.

Може и да беше ранена.

Образът на Конър и огромната черна рана с мехури върху ръката му изникна в съзнанието ѝ.

Изгоряло.

Кеван. Обзе я страх от мисълта, че той може да е имал нещо общо е това. Нима е нападнал майка ѝ, задето тя самата в крайна сметка бе устояла на зова му?

Мийра натисна рязко газта, вземаше с висока скорост завоите и летеше с разтуптяно сърце към малката спретната къщичка, сгушена заедно с още няколко, подобни на нея, точно в края на градчето.

Къщата си беше на мястото – не се виждаха никакви поражения по белите стени, сивия покрив, китната малка градинка пред вратата. “Китна” бе точно описание, тъй като малките градинки до предната и задната врата на къщата бяха единственото, от което майка ѝ истински се интересуваше.

Бутна малката порта, която лично бе боядисала напролет, и изтича по алеята, докато ровеше в чантата си за ключовете, понеже майка ѝ държеше вратите да са затворени ден и нощ заради опасността от крадци, изнасилвани и извънземни нашественици.

Но Колийн изтича навън, стиснала ръце пред гърдите си като в молитва.

– О, Мийра, слава богу, че дойде! Какво ще правя? Какво ще правя сега?

Хвърли се в прегръдките на Мийра, хлипаща, трепереща от отчаяние.

– Не си ранена, нали? Сигурна ли си? Дай да видя дали не си ранена.

– Изгорих си пръстите. – Тя вдигна ръка като дете, за да покаже къде я боли.

Нямаше нищо, установи с облекчение Мийра, което да не зарасне с малко мехлем.

– Добре, добре. – За да я успокои, Мийра целуна леко изгореното място. – Това е най-важното.

– Ужасно е! – настояваше Колийн. – Кухнята е съсипана. Какво ще правя? О, Мийра, какво ще правя сега?

– Хайде да видим и ще преценим, нали?

Лесно успя да обърне Колийн в правилната посока и да я издърпа навътре. Мийра бе наследила ръста си от отдавна отсъстващия си баща. Колийн бе дребничка като кукла малка, стройна и винаги безукорно облечена и нагласена, житейски факт, който често караше Мийра да се чувства като тромава мечка, повела на разходка пудел с Отлично родословие.

Никакви поражения в преддверието, отдъхна си отново Мийра, макар да надушваше дима и да виждаше тънки струйки да се носят под тавана.

Дим, каза си тя с облекчение, не мъгла.

С три крачки се озова в малката кухня с трапезария, където димът се стелеше в плътна пелена.

Не беше съсипана, но определено всичко бе нагоре с краката. Но бъркотията съвсем не бе причинена от зъл магьосник, а от непохватна и немарлива жена.

Стиснала с една ръка майка си, Мийра се огледа внимателно.

Тавата с изгорял агнешки бут, която сега бе изсипана на пода до опърлена и прогизнал а от вода кухненска кърпа, говореше ясно за случилото се.

– Изгорила си агнешкия бут – предпазливо изрече Мийра.

– Реших да изпека агнешко, понеже Донал и приятелката му ще дойдат на вечеря по-късно. Не одобрявам това, че ще живеят заедно, преди да се оженят, но все пак съм му майка.