И по-развълнуван, отколкото изобщо можеше да си спомни да е бил някога.

ОСМА ГЛАВА

Мийра си каза, че трябва да забрави. Да отдаде случилото се на мигновена лудост, причинена от преживения огромен стрес. Все пак не се случваше всеки ден най-близките ти приятелки да те грабват и докато мигнеш, да се озовеш на съвсем друго място, нали?

Където да завариш човек, когото си обичал през целия си живот, на прага на смъртта.

Всяка друга жена би побягнала с писъци, каза си тя, докато влагаше всичките си сили в чистенето на оборски гор. Някои биха изпаднали в истерия.

– Целувала съм го и преди, нали така? – мърмореше си тя под нос, докато мяташе замърсеното сено в количката.

Няма как да познаваш някого от пелени, непрекъснато да се движите в една и съща компания, да си най-добра приятелка на сестра му и да не си го правил. Нищо не е станало. Абсолютно нищо.

О, господи!

Стисна здраво очи и се облегна на вилата си.

Беше го целувала и преди, както и той нея.

Но не по този начин. Не, не и така. С толкова страст и отчаяние, с език и зъби, и с разтуптяно сърце.

Какво ли си мислеше той? Ами тя?

И по-важното – какво, по дяволите, щеше да прави, когато го види отново?

– Добре. – Айона пристъпи в отделението зад нея, облегна се на своята вила. – Дадох ти цели трийсет и две минути по моя часовник. Това е лимитът ми. Какво става?

– Да става ли? – Смутена, Мийра дръпна надолу козирката на шапката си и метна още тор в количката. – Рина конски фъшкии, както и ти.

– Мийра, ти дори не ме погледна, а и не си ми продумала, откакто дойде тази сутрин. И си мърмориш под нос. Ако съм направила нещо, с което да те обидя…

– Не! Разбира се, че не си.

– И аз така мисля, но има нещо, което те кара да мърмориш и да се цупиш и мусиш.

– Може да съм в цикъл.

– Може ли?

– Не можах да се сетя достатъчно бързо дали съм била в гадно настроение напоследък, докато съм била в цикъл. Майка ми…

Айона вдигна показалец, за да я спре.

– И за това не се сети достатъчно бързо. Когато става въпрос за майка ти, ти беснееш. Сега не си бясна, сега се криеш.

– Не се крия. – Засегната, Мийра се извърна. – Просто искам да съм насаме е мислите си.

– За снощи ли става дума?

Мийра изпъна гръб като опарена.

– Какво за снощи?

– Конър. Изгарянето му от черна магия.

– О. Ами, да, разбира се. Точно за това става дума.

Айона присви замислено очи и направи кръг във въздуха с показалеца си.

– И още?

– Още ли? Това е достатъчно за повечето хора. Мнозина вече щяха да са в болница със съсипани нерви.

– Ти не си като повечето хора. – Сега Айона се приближи към нея, навлизайки в личното ѝ пространство. – Какво стана, след като си тръгнахте от къщата на Фин?

– Защо трябва да е станало нещо?

– Ето! – посочи с пръст Айона. – Сведе поглед към земята. Нещо се е случило и ти увърташ.

Защо, защо, по дяволите, беше толкова непохватна в лъжите, когато беше важно?

– Гледам към конските фъшкии, които не съм изринала.

– Мислех, че сме приятелки.

– О, това вече е удар под кръста. – Сега бе ред Мийра да вдигне обвинително показалец. – Този нещастен вид, лекото задавяне в гласа ти.

– Нали? – призна си Айона с усмивка. – Но е вярно.

Изгубила битката, Мийра отново се облегна на вилата.

– Не знам какво да кажа за това, нито какво да направя.

– Именно затова трябва да споделиш с приятелка. По-близки сте с Брана – и не го казвам като оплакване. Ако искаш да поговориш с нея, ще те покрия тук, докато изтичаш до дома ѝ.

– Би го направила – съгласи се Мийра с въздишка. – Ще трябва да поговоря с нея, това е неизбежно. Но не съм сигурна как. Може би е по-добре да споделя с братовчедката, отколкото направо със сестрата. Нещо като постепенно изкачване на стъпала. Просто…

Отиде до вратата на отделението, погледна нагоре и надолу по пътеката, за да се увери, че Бойл, Мик или някой от другите работници не се мотае наблизо.

– Беше страшно снощи. И направо не бях на себе си, след като с магия бях пренесена от едната кухня в другата само за миг.

– Никога ли не си летяла преди? О, господи, Мийра, сигурно си била много объркана. Предполагах, че Брана сигурно те е вземала със себе си някой път. Просто за забавление.

– Не че тя не използва магията за забавление понякога. Но се отнася много отговорно към нея.

– На мен ли го казваш.

– А после се озовахме там, където не бяхме преди това, а Конър… В онзи първи миг си помислих, че е мъртъв.

– О, Мийра. – Айона инстинктивно се пресегна да я прегърне. – Знаех, че не е мъртъв – заради връзката между трима ни – но и аз за малко да изгубя вярата си.

– Помислих си, че съм го – сме го – изгубили завинаги, а и главата ми вече бе замаяна, всичко в мен беше наопаки. После Брана и Фин се заеха да го лекуват, ти също се включи. А аз не можех да направя нищо.

– Не е вярно. – Айона леко се отдръпна и разтърси раменете на Мийра. – Нужни бяхме всички. Целият ни кръг, цялото семейство.

– Въпреки всичко се чувствах безполезна, но не това е важното. Такова облекчение изпитах, когато той се съвзе и беше съвсем същият като преди. Мислех, че съм се успокоила и всичко е наред. Но докато ме караше към апартамента, всичко вътре в мен отново закипя и преди да се усетя, преди да мога да помисля трезво, му казах да спре.

– Лошо ли ти беше? Много съжалявам.

– Не, не, и той си помисли същото. Но аз леко откачих всъщност. Просто му се нахвърлих, там, в пикапа му.

От шока Айона остана с отворена уста и направи несигурна крачка назад.

– Ти… Ударила си го?

– Не! Не говори глупости! Целунах го. И не като брат или приятел, или като човек, когото приветстваш обратно в света на живите.

– Ооо. – Айона проточи възклицанието.

– Ооо – повтори и Мийра, крачейки неспокойно из отделението. – После, сякаш това не е достатъчно, се отдръпнах. Човек би помислил, че съм върнала здравия си разум, но не, направих го отново. И понеже е мъж все пак, той нямаше възражения и би продължил и по-нататък, ако все пак не се бях опомнила.

– Не би трябвало да съм изненадана. Не съм особено. Мислех си, че има нещо между вас… но пък, когато дойдох за първи път тук миналата зима, мислех, че има нещо и между теб и Бойл.

– О, господи. – Напълно съсипана, Мийра скри лице в дланите си.

– Знам, че никога не е имало нищо, че сте само приятели, едно семейство. Затова реших, че онова, което си мисля, че забелязвам помежду ви с Конър, е същото.

– Така е! Разбира се. Всичко това е резултат от сътресението.

– Комата е резултат от сътресение. Натискането с някого в пикапа му е резултат от нещо съвсем друго.

– Не беше натискане, само две целувки.

– С език ли?

– О, по дяволите. – Смъкна шапката от главата си, хвърли я на земята и скочи отгоре ѝ.

– Помага ли това? – зачуди се Айона.

– Не. – Отвратена, Мийра взе шапката си обратно, изтупа я в бедрото си. – Как да кажа на Брана, че съм се целувала с брат ѝ в пикапа му насред пътя като някаква пощуряла тийнейджърка?

– Както ми каза на мен. Ами…?

– Вие двете цяла сутрин ли ще си стоите така, или ще изнесете този тор навън? – Бойл се приближи до вратата на отделението и ги изгледа намръщено.

– Почти свършихме – отвърна му Айона. – И имаме да обсъдим нещо.

– Обсъждайте го после, сега изхвърлете боклука.

– Махай се.

– Аз съм шефът тук.

Тя само го изгледа, докато най-сетне той пъхна ръце в джобовете си и се отдалечи.

– Не се притеснявай, нищо няма да му кажа.

– О, няма значение. – Мийра отново се навъси и продължи да рине тор. – Конър сигурно ще му каже. Мъжете са по-лоши и от жените в това отношение.

– Какво му каза ти? След това.

– Казах му, че това е всичко и че няма да го обсъждам.

– О, да. – Айона успя да се въздържи да не се разсмее на глас, но все пак се ухили широко. – Това ще свърши работа.

– Не можем да оставим някаква мигновена лудост да обърка отношенията ни. Имаме по-важни неща, за които да мислим всички ние.

Айона не каза нищо за миг, после отиде до Мийра и я прегърна здраво.

– Разбирам. Ще дойда с теб, когато решиш да говориш с Брана, ако искаш.

– Благодаря за предложението, но мисля, че е най-добре сама да го направя.

– Отиди още тази сутрин, излей си душата. Аз ще те покривам тук.

– Хубаво би било да приключа с терзанията, нали? – И може би тогава стомахът ѝ щеше да престане да се бунтува, каза си тя и го притисна с ръка. – Ще довърша тук, после ще изтичам до Брана. След като си кажа всичко, ще мога да го забравя и да се съсредоточа върху онова, което има да се свърши, без да ме тормозят разни мисли.

– Аз ще се оправя с Бойл.

– Кажи му, че ми е дошъл цикълът или че имам някакви женски проблеми. Това винаги го кара да млъкне.

– Знам – през смях отвърна Айона и се върна към риенето на тор в съседното отделение.

“Направи го бързо!”, нареди си мислено Мийра, докато крачеше през гората. – “Приключи с това!” – Брана едва ли щеше се ядоса много – по-скоро щеше да се засмее, да го сметне за хубава шега.

Би било страхотно и тогава и тя самата би могла да гледа на случилото се като на шега.

Представи си само Мийра Куин да си пада по Конър О’Дуайър. А трябваше да си признае, че дълбоко в себе си тайно направо изгаряше от страст.

Но един разговор с Брана щеше да укроти тялото ѝ и всичко отново щеше да тръгне в правилната посока.

Може и да се бе заглеждала с копнеж по него понякога през изминалите години. Коя жена не би копняла за мъж като Конър О’Дуайър?

Нямаше как да не забележиш мъж като него. Висок и с троен, с буйна къдрава коса, красиво лице, многозначителна усмивка. Да не забравяме и колко беше добър и внимателен, освен че бе хубавец.