– Конър О’Дуайър!

– Умирам от глад – оправда се той с пълна уста, докато Брана стоеше, опряла свити юмруци на кръста си. – Сериозно говоря. Какво ще ядат останалите?

– Някой да сложи масата, за бога. Аз трябва да се измия.

Обърна се към Фин. – Имаш ли баня наблизо?

– Ще ти покажа.

Никога не бе влизала в дома му, помисли си той. Нито веднъж не бе приела да прекрачи прага му. Наложило се бе да го направи заради нуждата на брат си.

Показа ѝ малката баня, която бе сгушена под стълбите.

– Дай да ти видя ръцете. – Брана стоеше е изправен гръб и скована, докато откъм близката кухня се носеха разговори и лек смях.

Фин протегна ръце с опакото нагоре. С нетърпелива въздишка тя ги пое в своите и ги завъртя.

Изгорени длани с големи мехури по пръстите.

– Мехлемът ще свърши работа.

– Престани.

Тя го докосна с ръце, прилепи своите длани до неговите, своите пръсти до неговите.

– Искам да ти благодаря. Знам, че не търсиш и не искаш благодарност. Знам, че той е и твой брат, колкото и мой. Брат по сърце и душа. Но той е от моята кръв, затова трябва да ти благодаря.

Сълзите отново блеснаха в сивите ѝ очи. После с усилие на волята тя ги преглътна и изчезнаха.

– Беше много лоша, наистина лоша рана. Не знам колко по-зле щеше да е, ако не бе направил за него това, което направи.

– Обичам го.

– Знам. – Загледа се в ръцете му, вече изцелени, после за миг се остави на чувствата. Вдигна ръцете му и ги притисна към устните си. – Знам го – повтори тя и се скри в малката баня.

Колкото и дълбока и искрена обич да изпитваше към Конър, тя бе бледа сянка в сравнение с чувствата му към нея. Приел тази истина, Фин се върна в кухнята, където неговият кръг се приготвяше за първата им вечеря в дома му.

– Защо не ни повика? – попита Брана, когато всички се бяха настанили удобно да похапнат и чуят разказа на Конър.

– Повиках ви или поне се опитах. Имаше нещо различно в сенките, в мъглата. Беше като… като че ли бях затворен в кутия, непроницаема, така че нямаше нищо друго дори и небе. Не знам как ме е чул Ройбиър или е влязъл вътре, освен ако вече не е бил в тази кутия. Камъкът, който Кеван носеше, пулсираше като туптящо сърце и ударите му станаха по-бързи, когато призовах елементите.

– В синхрон е него? – зачуди се Фин. – Показва вълнение, гняв, страх?

– Не мисля, че се е страхувал, след като ме мисли за толкова нищожен.

– Глупости. – Мийра забоде един морков на вилицата си. – Играел си е със съзнанието ти, за да се разколебаеш в собствените си сили.

– Права е – съгласи се Бойл. – Опитвал се е да влезе под кожата ти. Да отслаби защитата ти. Това си е обичайна тактика в боя.

– Веднъж те видях как се биеш. – Айона се замисли се усмихна. – Не говореше много.

– Защото бях зает да налагам глупака. Но ако мислиш че противникът ти е силен, дори може би по-добър от теб да се опиташ да объркаш мислите му, е добра тактика както изтъкна Мийра.

– Какво си мисли за мен това чудовище, изобщо не ме притеснява. – Вече доста позаситен, Конър си сипа още картофи. – Светкавицата доста ме стресна, признавам си.

– Не те е улучил, защото имаш амулет, а това е силна защита – замислено отбеляза Брана. – А и защото иска онова, което имаш, повече, отколкото желае смъртта ти. Опитал се е да разклати увереността ти, да всее раздор между теб и мен, между двама ви е Фин.

– Провали се във всички опити. И още нещо. Когато го ударих, камъкът заблестя по-ярко, но после усетих някакво парене, не каквото стана после, а просто кратко парване.

11 камъкът помръкна след това. Помръкна забележимо и когато замахнах отново, точно преди да изчезне той и сенките с него.

– Онова, което ти е сторил, му е струвало много. – Брана погали ръката на брат си. – да те изолира, после да те рани, да ти демонстрира силата си един вид. Това го е изтощило.

– Ако бях успял да ви повикам, ако всички бяхме заедно…

– Не съм сигурна – замислено отрони Брана.

– Можем да сме сигурни, че той не е искал да рискува. Не е готов да се изправи срещу всички ни заедно или няма куража да го направи. – Фин огледа приятелите си около масата. – И това е победа за нас.

– Не беше никак слаб, гарантирам ви. Усещах как силата струи на талази от него. Мрак и ужасяваща жажда. Не го видях да замахва и бих се заклел, че изобщо не ме е докосвал. Но все пак усетих онова изгаряне.

– Нито якето, нито ризата ти бяха обгорени. Колкото до ризата… – Бойл махна натам с вилицата си. – През нея излизаше дим от изгорената ти ръка. А сега я носиш и няма никаква следа.

– Супер, понеже доста си я харесвам.

– Останал е в човешкия си облик – добави Мийра. – Може би защото не е искал да хаби силата си за промяната? Нужна му е била и последната капка, за да нарани Конър. Ако Фин не беше задържал отровата от разпространение, докато се появи Брана, можеше да е много по-зле – нали така?

– Много по-зле – потвърди Брана.

– И по-лошото е, че тогава изцелението му щеше да отнеме повече от твоите сили – да отслаби тримата. Той ви е наблюдавал през целия ви живот по един или друг начин, затова знае със сигурност, че Брана ще се притече на помощ и ще използва цялата си сила, за да излекува! Конър, както и че Айона ще добави своите умения. Но ако! Раната беше по-сериозна, Конър можеше да остане напълно изтощен ден или два, както и всички вие да бъдете лишени от силата си. Това е искал, затова е рискувал. Но не е предвидил намесата на Фин – обясни Мийра.

– Бях почти стигнал дотук – изтъкна Конър. – Трябвало е да се сети, че именно тук ще дойда.

Брана нетърпеливо тръсна глава.

– Наблюдавал е теб, изучавал е характера ти, но изобщо не разбира Фин. Ни най-малко. Осъзнава единствено кръвната си връзка с него. Знае, че аз ще бъда повикана на помощ и ще се отзова, но че Фин би поел болката, риска за себе си, изгарянето, за да спре отровата? Той изобщо не те познава – обърна се тя към Фин. – Никога няма да те разбере. В крайна сметка това може да се окаже фаталната му грешка.

– Не знае какво означава семейството и понеже не го разбира, не го уважава. Няма да спечели битката – отсече

– Върви да спиш в собственото си легло. Ще си направим женско парти и ще говорим за сватбените планове друг път. Конър ще те закара у дома.

– Дойдох пеша от работа. – Мийра се наведе леко напред, за да погледне към Конър през гърба на Брана. – Може! Просто да ме оставиш там.

– Ще те закарам до вкъщи. Късно е, а и вечерта беше доста неспокойна, меко казано.

– Няма да споря за това.

Затова той закара Брана до къщата, където я изчака да влезе, макар да се съмняваше, че Кеван може да вдигне и пръчка от земята точно тази вечер.

– Тя ще иска да сте само двамата – тихо каза Мийра.

– Ти винаги си добре дошла при нас.

– Така е, но Брана ще иска само теб тази вечер. Никога не съм я виждала толкова уплашена. Както си стояхме тук, и кухнята, тя тъкмо вадеше пилето от фурната и се смеехме на нещо, което дори не си спомням. И после тя изведнъж пребледня като мъртвец. Явно Фин я е повикал, макар да не знам какво ѝ е казал.

Мийра замълча за миг, докато се овладее.

– Каза ни само: “Конър е ранен. При Фин е”. И сграбчи ръката ми. Айона хвана другата. И аз полетях. За миг или цял час, не бих могла да кажа. Толкова отдавна ви познавам и двамата с Брана, но никога не съм виждала подобно нещо. Опомних се след миг и вече бяхме в кухнята на Фин, а ти лежеше на земята, по-блед и от Брана. Мислех, че си мъртъв.

– Нужно е много повече от малко черна магия, за да ме довърши.

– Спри колата.

– Какво? О, лошо ли ти е? Съжалявам. – Отби встрани от пътя, спря. – Не биваше да се шегувам, докато…

Думите, мислите му, цялото му съзнание потъна в небитието, когато тя му се хвърли на врата, стисна го здраво в прегръдките си и впи устни в неговите като полудяла.

Като полудяла от страст и отчаяние жена.

Преди той да реагира, да помисли изобщо, тя се отдръпна.

– Какво… Какво беше това? И къде е било досега?

– Мислех, че си мъртъв – повтори тя и отново впи пламналата си от страст и копнеж уста в неговата.

Този път той реагира, сграбчи я и се опита да я извърти, така че да я хване по-удобно, да получи по-голям достъп до нея. И през цялото време вкусът на устата ѝ пулсираше във вените му като наркотик, който никога не е опитвал, на който не можеше да се насити. Искаше го докрай.

– Мийра. Позволи ми да…

Тя отново се дръпна рязко.

– Не. Не. Не можем да го направим. Няма да стане.

– Вече го направихме.

– Само толкова… – Тя размаха ръце пред лицето си. – Това е всичко.

– Всъщност има още много, стига само да…

– Не. – Тя протегна ръка и я опря в гърдите му, за да го възпре. – Карай. Просто карай, карай.

– Карам. – Излезе отново на пътя и осъзна, че е също толкова разтърсен, колкото и след сблъсъка с Кеван. – Трябва да поговорим за това.

– Няма да говорим, защото няма нищо, за което да говорим. Мислех те за мъртъв и това ме е потресло повече, отколкото мога да си представя, защото не искам да умираш.

Конър усещаше хаоса, който цареше в душата ѝ, и се опита да отвърне с разум и спокойствие.

– Определено се радвам, че не искаш, а и самият аз не искам да умирам. Но…

– Няма никакво “но”. И това е всичко.

Скочи от пикапа още преди да е спрял напълно пред дома ѝ.

– Върви си у дома при Брана – нареди му тя. – Нуждае се от теб.

Ако не бяха последните ѝ думи, той щеше да я придружи в апартамента ѝ и да влезе вътре със сила, ако се наложи. Щяха да видят какво щеше да се получи.

Но понеже имаше право, той изчака, докато се увери, че се е заключила здраво вътре. После потегли към къщи, по-озадачен от всякога по отношение на жените.